№ 1414
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110214557 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Д. ИЛ. ЯН. от гр. София срещу наказателно постановление (НП)
№ 18-4332-015264/08.08.2018 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) - СДВР, с което
са му наложени следните административни наказания: на основание чл.175,
ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 лв.
за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 150 (сто и петдесет
лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, както и на основание на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за
нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба, инициирала настоящето производство се оспорват
извършените нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и
по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като не се обжалва постановлението в частта, в
която се твърди извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП. Оспорва се
компетентността на административно-наказващия орган, претендира се, че
акта не е връчен в сроковете по ЗАНН, твърди се несъответствие между
1
фактическа обстановка, описана в акта и в наказателното постановление,
несъответствие между правната квалификация на деянието/деянията в акта и
наказателно постановление, не била установена фактическата обстановка,
носел в себе си СУМПС и бил правоспособен водач. Моли се за отмяна на
НП в обжалваните му части.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. За
него в едно от проведените съдебни заседания се явява упълномощен
процесуален представител.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
На 20.07.2018 г. около 04:20 часа жалбоподателят Д. ИЛ. ЯН. в гр. София по
бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от надлез „Надежда“ към ул.
„Република“ управлявал лек автомобил „М. А 140“, с ДК № СВ ---- АТ,
собственост на трето лице. Свидетелката С. била дежурна заедно с колегата
си Д.А. като наряд АП 455. Около 04:10 часа се намирали на бул. „Ломско
шосе“ до метростанция „Хан Кубрат“. Те чули свистене на гуми в района на
бензиностанцията и видели управлявания от жалбоподателя автомобил да
излиза с бърза скорост от бензиностанцията. Свидетелката С. подала сигнал
за спиране на водача със стоп палка. Тя видяла, че я поглежда и продължава
направо. Двамата с А. последвали автомобила като му подали звуков и
светлинен сигнал да спре. Те съобщили и по радиоефира. Засекли го да спира
между два автомобила на ул. „Калотина“. При спирането на автомобила
блъснал странично паркирани МПС-та. Спрели патрулния автомобил и слезли
от него. С. и А. тръгнали към вратите на автомобила. В този момент
жалбоподателя тръгнал като навил пълен десен по посока на С.. Двамата
полицаи тръгнали обратно към полицейския автомобил, но се чул силен
трясък и като се обърнали видели, че автомобила блъскал последователно
автомобилите от двете му страни и след това се преобърнал на едната си
страна, а именно лявата си страна. Полицейските служители докладвали за
възникналата ситуация ОДЧ и поискали съдействие от ППГ 200. Екип на О
„ПП“ били изпратени на място, сред които бил и свидетеля Я., за да обработят
произшествието. Водачът бил на място, установено било, че същият е с
2
невалидно СУМПС, след извършена проверка през служебния таблет.
Водачът бил във видимо нетрезво състояние и отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол. Същият бил на място, автомобилът му е бил преобърнат
и полицаите го били задържали.
Била изготвена докладна записка от мл. инспектор Й. С. по случая.
Съставен е протокол за ПТП, с отбелязано време на реализиране на същото
20.07.2018 г. 04:20 ч. и описани щети по МПС - тата. Изготвена е и скица за
ПТП-то.
Установява се от справка на 02 РУ-СДВР, че жалбоподателят е подал
декларация за кражба на якето му от дискотека, в което били и личните му
документи. От декларация с №855/27.04.17 г. се установява, че Д. ИЛ. ЯН.
декларира осъществена кражба на яке на 22.04.2017 г. от сепаре на дискотека,
като в същото са били личните му документи: лична карта и шофьорска
книжка. С оглед на което СУМПС на Я. с № ---------0 и лична карта с
№********* са обявени за невалидни.
Съставен бил на 20.07.2018 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от мл. автоконтрольор ЯВ. ИВ. ЯК. на жалбоподателя, в
който е посочено, че на 20.07.2018 г. около 04:20 часа в гр. София по бул.
„Ломско шосе“ с посока на движение от надлез „Надежда“ към ул.
„Република“ управлявал лек автомобил „М. А 140“, с ДК № -------- и на
кръстовището с ул. „Хан Крум“ при подаден сигнал със стоп палка, образец
„МВР“, ясен и разбираем, водачът не се подчинява и продължава, като поради
несъобразена скорост с пътните условия, остър ляв завой реализира ПТП с
паркирания на кръстовището с ул. „Калотина“ лек автомобил с ДК № --------,
след което не остава на място и напуска местопроизшествието, както и
управлява без да притежава валидно СУМПС. АУАН е съставен от
съответното оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи - мл. автоконтрольор
Я..
АУАН е връчен на жалбоподателя при „отказ“, удостоверено с подписа на
един свидетел.
Издадено било процесното НП от началник група към СДВР, О „ПП“-
СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. Като видно от приложеното удостоверение
3
№513р-78256/17.09.2018 г. се установява, че със Заповед №8121К-
2567/08.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи издалата процесното
НП е назначена за началник на 01 група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени и гласни доказателства, които се кредитират като логични и
непротиворечиви. Показанията на свидетелите Я. и С., както и писмените
доказателства, които са вътрешно непротиворечиви и логични, поради което
и се кредитират. Изключително обстоятелствени и подробни са показанията и
на двамата свидетели, поради което и същите като безпристрастни, а тези на
С. и като такива на очевидец се кредитират изцяло.
Между писмените и гласни доказателства липсват съществени
противоречия, които да е необходимо съда да обсъжда.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради
следното:
По т.1 на НП:
Съдът констатира, че в тази му част НП като необжалвано е влязло в
законна сила и не следва произнасяне по тази част от НП.
По т.2 на НП:
Съдът констатира, че в тази му част на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, а именно:
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
4
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено.
Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното
съдържание: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. ”.
Предвид което словесното описание на нарушението в АУАН и НП не може
да бъде подведено под посочената правна норма като правна квалификация.
Твърди се, че водачът е причинил ПТП, поради „скорост несъобразена с
пътните условия ляв завой“. Не се сочи, както е разписано в нормата какво
конкретно като обстоятелства при управлението на МПС-то жалбоподателя
не е взел предвид: атмосферните условия, релефа на местността, състоянието
на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост. Липсата на
точна воля от страна на административно-наказващия орган говори за липса
на властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение,
за което е съставено наказателното постановление.
Нещо повече така описаното словесно нарушение: реализирано ПТП,
поради движение със „скорост несъобразена с пътните условия“ в АУАН и в
НП не вменява задължение за водач на ППС. В нормата липсва изискване за
скорост съобразена с „пътните условия“, за да бъде нарушена. Какво е имал
предвид съответно актосъставителя, а след това и административно-
наказващия орган при описанието на нарушението не става ясно. Като следва
да се посочи, че в докладната записка се сочи загуба на управлението над
автомобила при маневра ляв завой, т.е. описани са конкретните обстоятелства
на настъпилото ПТП.
Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган с
5
посочване на правна норма, която няма отношение, а и е в противоречие с
описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа
обстановка, са нарушили правото на защита на жалбоподателя. В случая
освен наличие на непълно описание на фактическия състав на нарушението, е
налична и противоречива, неясна и несъответна на същото правна
квалификация.
Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да
бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил,
както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на
конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото.
Поради което в тази му част наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По т.3 на НП, бе установено следното:
Твърди се осъществено административно нарушение, което е описано
като „напуска мястото на ПТП без да изпълни задължението си като участник
в ПТП“ с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
В тази му част наказателното постановление страда от пороци, които са
съществени по смисъла на закона. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна
квалификация по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е
осъществено. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса на
задължителните реквизити посочени в чл.42, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за НП.
На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря на
правната квалификация, която е посочена. Не е описан словесно състава на
така квалифицираното по този текст на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП нарушение,
което има три хипотези, а именно: „т.3 когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че
да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;
6
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания“. При описано схематично нарушение в акта и
процесното НП, както и при непълна правна квалификация в същите е
невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо
волеизявление на АНО в процесния случай, тъй като не са посочени както
словесно, така и с правна квалификация, съответната хипотеза на нормата,
какво задължение не е изпълнил водача като участник в ПТП, още повече, че
в случая са настъпили следствие на управлението на МПС-то от него две
ПТП-та.
С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в
извършването на какво нарушение е обвинен, че е осъществил с точна правна
квалификация и чийто състав словесно не е посочен. Изложените по-горе
нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като, ако не биха
били допуснати би последвало и друго решение на въпроса или както е в
конкретния случай водят до ограничаване правата на страните, в която и да е
фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на защитата в рамките на
административно-наказателното производство.
Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице
неглижиране на задълженията от страна на административно-наказващия
орган да проведе една законосъобразна процедура.
С оглед на горното съдът счита, че наказателното постановление и в тази
му част по т.3 като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По т.4 на атакуваното НП:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура в тази й
част, като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите
на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че
същите не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. Същите са
издадени, респ. съставени от надлежно компетентни длъжностни лица, чиито
правомощия са залегнали в приложената по делото Заповед № 8121з-
7
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Обстоятелствено и
пълно е описано в тази му част, както нарушението, така и обстоятелствата,
при които същото е установено. АУАН е връчен при „отказ“, отразен
надлежно в присъствието на един свидетел с посочени данни. Предвид на
това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно
постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост.
Твърди се осъществено административно нарушение, което е описано като
„управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено“ с правна квалификация по чл.150А, ал.1
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП: „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.“
По делото въз основа на събраните и кредитирани доказателства се
установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал МПС лек автомобил „М. А
140“, с ДК № --------, като свидетелството му за управление е било обявено за
невалидно, тъй като същият в декларация по надлежен ред пред органите на
МВР е заявил, че същото му е откраднато, заедно с личната карта и яке.
Проверяващите жалбоподателя полицейски служители са установили, че
СУМПС е със статус „невалидно“. Този факт се установява и от попълнената
от жалбоподателя и подадена от него декларация пред 02 РУ-МВР, като е
отбелязано, че СУМПС на Я. с № --------- е невалидно. Липсват
доказателства, че жалбоподателят е придобил ново СУМПС към момента на
проверката, което да е валидно. С горното си поведение същият е осъществил
състава на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, което като правна квалификация е вярно
8
отразено от административно-наказващия орган. Налице е и съответствие
между квалификацията на нарушението и словесното му изписване.
При определянето на административното наказание са спазени изискванията
на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на
извършеното нарушение административно наказание, посочен в разпоредбата
на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба наказва се с
глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Административното наказание е в минималния предвиден в закона размер
като е съобразено с обстоятелствата, посочени в чл.27, ал.2 от ЗАНН.
С така наложеното по вид и размер наказание по административен ред,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване
посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление в тази му част следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
Същото по т.1 като необжалвано е влязло в законна сила, а по т.2 и т.3 като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
От страните не се претендират разноски до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по
същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т.2 и т.3 на наказателно постановление № 18-4332-
9
015264/08.08.2018 г. на началник група към СДВР, О „ПП” - СДВР, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА т.4 на наказателно постановление № 18-4332-
015264/08.08.2018 г. на началник група към СДВР, О „ПП” - СДВР, като
законосъобразно.
Наказателно постановление № 18-4332-015264/08.08.2018 г. на
началник група към СДВР, О „ПП” – СДВР в частта му по т.1, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10