№ 8689
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110164609 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника Г. А. С. в качеството му на собственик и ползвател
по отношение на имот ,представляващ ап.5 в гр. АДРЕС , аб. № ******
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника в качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди , като собственик на
топлоснабден имот за процесния период , топлинна енергия, като
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в сила от
12.03.14г., клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1, в 30-дн. срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача. С ОУ , в сила от 10.07.2016г. , чл.31,
ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия , като в
този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури , бил 45дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.С
последните ОУ било регламентирано , че лихва се начислява след изтичане на
1
45 дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон.С изтичане на последния ден от месеца ответникът
изпаднал в забава за тази сума и на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД била начислена
законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016г. било установено , че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на дружеството,
като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задължения по изготвени изравнителни сметки. Поради изложеното и при
твърдение за наличие на горните предпоставки претендира установяване
на вземания за сумата от 1139,99лева , представляваща продажна цена на
доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот
представляващ ап.5 в гр. АДРЕС , аб. № ****** , за периода от м. 12.16г.
до м. 04.2019г. , сумата от 121,85лева - законна лихва за забава от
15.02.2017г. до 07.01.2020г. , както и 18,89лева, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода м. 12.2016г.- м. 04.2019г. ,
и 3,02лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение
за периода 31.01.17г.- 07.01.20г., ведно със законна лихва върху сумите за
главниците от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.01.20г. до окончателно изплащане на вземанията, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 1852/20г. на СРС, 69с-в.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът , на когото препис от исковата
молба и доказателствата са връчени редовно чрез назначен особен
представител, не подава отговор на исковата молба, не се явява в
първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен и за последиците по
чл. 238 ГПК с разпореждането по чл. 131 ГПК, и със съобщението, с което му
е връчен препис от исковата молба и определението за насрочване на делото.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ ФИРМА“ООД не
депозира отговор и не изразява становище по исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът
следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото
следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Още с исковата си молба, както и с изявление, направено процесуалния
2
представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на
25.04.2023г. , ищецът е направил искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по
чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно
заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда
делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и
доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за
вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не
следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови
решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените
по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение .
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото
производство, в размер общо на 191,36лева , за заплатена по делото
държавна такса по предявените искове , както и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, както и разноските по заповедното
производство по ч. гр. д. № 1852/20г. на СРС , 69с-в в размер на 50,68лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
„ФИРМА“ЕАД ,ЕИК ******* срещу Г. А. С. с ЕГН ********** на осн.
чл.422 ГПК ,вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
искове съществуването на вземанията на ищеца „ФИРМА“ЕАД срещу
ответника Г. А. С. , за които е издадена заповед за изпълнение на апирчно
задължение по чл. 410 ГПК от 27.04.20г., по ч. гр.д. № 1852/20г. по описа на
СРС, 69с-в, както следва: 1139,99лева , представляваща продажна цена на
доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот
представляващ ап.5 в гр. АДРЕС , аб. № ****** , за периода от м. 12.16г.
до м. 04.2019г. , сумата от 121,85лева - законна лихва за забава от
15.02.2017г. до 07.01.2020г. , както и 18,89лева, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода м. 12.2016г.- м. 04.2019г. , и
3,02лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за
3
периода 31.01.17г.- 07.01.20г., ведно със законна лихва върху сумите за
главниците от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
15.01.2020г. до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК , Г. А. С. с ЕГН ********** ,
сумата от 191,36лева , представляваща разноски в настоящото
производство, както и сумата от 50,68лева- разноски за производството по ч.
гр.д. № 1852/20г. по описа на СРС, 69с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца - „ФДР ФИРМА“ООД .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за
сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4