Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 405
гр. Пловдив 30.12.2019
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шестнадесети
октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 428 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба от И.Д.Х., против
решение № 171 от 26.03.2019 г., постановено по т.д. № 250 по описа за 2018 г.
на Старозагорския окръжен съд в частта, с която И.Д.Х., е
осъден да заплати на Г. Ф., ЕИК ***, сумата от 44 305.27 лева, представляваща
изплатеното от Г. Ф. застрахователно обезщетение, от които:
- сумата от 22000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1923.20 лева - обезщетение за имуществени вреди,
заплатени по щета № 210052/20.03.2014 г. с преводно
нареждане от 10.06.2014 г.;
- сумата от 18000
лева, представляваща главница и сумата от
2 382.07 лева – лихви, присъдени с решение от
22.05.2015 г., постановено по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на Софийски
градски съд, ведно със законната лихва от 31.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и разноски в размер на 1862.24 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
В подкрепа на въззивната жалба, се излагат
доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за изтекла погасителна
давност, неправилно искът е уважен за присъдените в полза на пострадалия и
заплатени от Г.Ф. лихви, тъй като ответникът не бил отговорен за спора между
пострадалия и Г.Ф.. По изложените съображения жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това,
да се постанови друго в същата част, с което да се отхвърлят предявените
искове, както и да му се присъдят направените деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г. Ф., с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, съответно – че обжалваното решение е правилно. Искането е да се потвърди решението в обжалваната му част и се присъдят направените деловодни разноски.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявен от Г. Ф. против И.Д.Х. регресен иск, с правно основание чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), за заплащане на сумата 49 211.06 лв., представляваща сбор от изплатеното от Г. Ф. обезщетение за претърпени от трето лице Т.А.М.имуществени и неимуществени вреди, по щета № 210052/20.03.2014 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и заплатените от Г.Ф. на пострадалия деловодни разноски във връзка с присъдените на същото лице по съдебен ред обезщетения включително и тези свързани с изпълнителното производство.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
На
31.07.2013 г., около 23.30 часа, на
главен път **, км.116 в посока с. П., ответникът И.Д.Х., поради превишена
скорост, губи контрол върху управлявания мотоциклет „С.К.", вследствие на
което настъпва ПТП, при което возещият се на задната седалка на мотоциклета Т.А.М.пада
и получава множество травматични увреждания. В резултат от уврежданията,
пострадалият М.е претърпял значителни болки и страдания, както и е направил
разходи, свързани с лечението и възстановяването от травмите.
Безспорно
установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на мотоциклета
И.Д.Х.. В тази насока по делото е установено, че със Споразумение от 11.12.2013 г. по н.о.х.д. №
490/2013 г. по описа на РС – Чирпан, И.Д.Х. е признат за виновен за настъпване
на процесното ПТП и за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда
на Т.А.М., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, което е причинило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и счупване на дясната
раменна кост, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние и извършителят е
избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, хип.
1 и пр. 3, б. „а", пр. 1, хип. 2 във вр. с ал. 1, б. „б", пр. 2 във
вр. чл.342, ал.1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б", предл. 1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е също,
че към датата на процесното ПТП - 31.07.2013 г., за управлявания от ответника И.Д.Х.,
ЕГН **********, мотоциклет „С.К.", няма данни за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Не е спорно
по делото, че Г. Ф. е заплатил на пострадалия Т.А.М.присъдените с решението в
обжалваната част суми в общ размер от 44 305.27
лева, от които 22 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, 1923.20 лева
- обезщетение за имуществени вреди, заплатени по щета № 210052/20.03.2014 г., като
плащането е извършено с преводно
нареждане от 10.06.2014 г. Заплатени са допълнително и сумата 18 000 лева,
представляваща главница и сумата от 2 382.07 лева – лихви, присъдени
с решение от 22.05.2015 г., постановено по гр. дело № 10349/2014 г., по описа
на Софийски градски съд, като плащането е извършено окончателно на 26.10.2015 г., въз са издадените два изпълнителни листа - от 05.10.2015 г. и от 27.08.2015 г.,
След
изплащане на обезщетенията на пострадалото лице, Г.Ф. е встъпил в правата на увреденото лице и след изпращането
на регресна покана № 383/23.07.2018 г. - връчена на 26.07.2018
г. на бащата на ответника, е
предявил иск към него на основание чл. 288, ал.12 КЗ /отм./.
В подкрепа на въззивната жалба,
ответникът поддържа заявените в първоинстанционното производство възражения
против предявените искове за настъпила погасителна давност за вземанията,
предмет на тези искове; за недължимост на присъдените и заплатени от Г.Ф. на
пострадалия мораторна лихва в размер на 2382.07 лева; както и за недължимост на
присъдените разноски за производството по регресния иск.
Повдивският апелативен съд преценява като
неоснователни поддържаните от процесуалния представител на ответника възражения,
поради следното:
Според
изричната разпоредба на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, Ф.ът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8, след изплащане на
обезщетението по ал. 1 и 2. Оттогава възниква и правото на иск за установяване
и реализиране на регресното притезание срещу причинителя на увреждането. След
като по делото е безспорно установено, че обезщетенията
на пострадалото лице са изплатени от Г.Ф.
на 10.06.2014 г. и на 26.10.2015 г., а искът срещу делинквента е предявен на
31.08.2018 г. т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД,
поддържаното в обратния смисъл възражение е неоснователно.
Неоснователно
е и поддържаното във въззивната жалба становище, че ответникът не дължал
присъдените с решение от 22.05.2015 г., постановено по
гр. дело № 10349/2014 г., по описа на Софийски градски съд, лихва за забава
върху присъденото със същото решение допълнително обезщетение за вреди в размер
на 18000 лева, тъй като не бил отговорен за гражданския спор, повдигнат от
пострадалия срещу Г. Ф..
От
приложеният по делото заверен препис от решението по посоченото дело, се
установява безспорния факт, че решението, с което е присъдена законна лихва
върху главното вземане, е постановено с участието на И.Д.Х. като трето лице
помагач на страната на ответника Г. Ф., поради което в случая действа правилото
на чл. 233 ГПК.
Задължението
на ответника за заплащане на направените от Г. Ф. в първоинстанционното
производство разноски, произтича от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Обстоятелството за
допуснатата в регресната покана грешка в цифровото и словесно изписване на
търсената сума е ирелевантно за заявеното в подкрепа на възражението за
недължимост на разноските основание. Неотносим към посоченото възражение е и
изпратеният от Х. отговор на регресната покана, с искане за уточняване размера
на търсената сума, тъй като този отговор е изпратен след изтичане на
едномесечния срок за плащане. Доколкото ищецът е платил на увреденото
лице обезщетение за претърпените от това лице неимуществени вреди, ответникът го
дължи по предявения регресен иск на Г.Ф., дори без да е бил надлежно поканен
предварително за това. След като няма спор, че нито претендираната с исковата
молба сума, нито част от нея, е заплатена от ответника в определения с поканата
едномесечен срок, а и след получаване на препис от исковата молба, ответникът дължи
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от предявения иск.
Крайният извод е, че
решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част е правилно и следва
да се потвърди.
Въпреки, че въззиваемият е заявил
искане за присъждане на разноските за това производство, същият не е представил
доказателства, че е сторил такива, поради което искането е неоснователно и
разноски не следва да се присъждат.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 26.03.2019 г., постановено по т.д. № 250 по описа
за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която И.Д.Х., е осъден да заплати на Г. Ф., ЕИК ***, сумата
от 44 305.27 лева, представляваща изплатеното от Г. Ф. застрахователно
обезщетение, от които:
- сумата от 22 000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1923.20 лева - обезщетение за имуществени вреди,
заплатени по щета № 210052/20.03.2014 г. с преводно
нареждане от 10.06.2014 г.
- сумата от
18 000.00 лева, представляваща главница и сумата от
2 382.07 лева – лихви, присъдени с решение от
22.05.2015 г., постановено по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на Софийски
градски съд; ведно със законната лихва от 31.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и разноски в размер на 1 862.24 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението е
неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280
и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: