РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Търговско дело №
20202100900363 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковата молба на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к. к.„Слънчев бряг“, община Несебър
представлявано от Златко Димитров, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Победа“, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо Тенев, за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищцовото сумата от 600000 лева, представляваща обезщетение ползването на
водопроводна и канализационна мрежа на територията на к. к. „Слънчев бряг изток“ за
периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година, след прекратяване на договор за наем
между страните, както и сумата от 74 832 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендирания размер главница за периода от 20.06.2019 година до датата на депозиране на
настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху търсената главница от датата
депозиране на исковата молба – 14.09.2020г. до нейното окончателно изплащане.
Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски в настоящото производство
Ищецът твърди, че на 08.03.2005 година между страните е сключен договор със срок
на действие до 31.12.2005 година. По силата на посочения договор, „Слънчев бряг“ АД
предоставя на ответното дружество, водопроводната и канализационната си мрежа и
съоръженията към нея за ползване, срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитат
на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния
водопровод собственост на дружеството ищец. На основание чл.11, раздел V срокът на
договора е удължаван до 31.12.2008 година.
Посочва се още, че съдържанието на понятието „водопроводната и канализационната
мрежа и съоръженията към нея“ се извежда от съдържанието на договора и
кореспонденцията по него като технологична система - група от вещи, осигуряващи
доставка на вода, извеждане на канализационни води до пречиствателна станция. Твърди се,
1
че ответникът юридически винаги признавал правото на собственост на ищеца, за което
свидетелстват писма изх. № К1551-А26-06-2018 година и пд29241-1/03-10-2019 година. С
писмо изх. № И94-00-283/09.12.2008 година ищецът уведомил ответника, че прекратява
взаимоотношенията между тях, произтичащи от горепосочения договор, като същевременно
му отправил предложение за сключване на нов договор, с начало на действие - 01.01.2009
година, както и нова по размер наемна цена. Последният го уведомил с писмо № 13413/
06.01.2009 година, че не приема така направеното предложение. В резултат на посоченото,
се стигнало до прекратяване на договорните отношения между страните. Въпреки това, до
настоящия момент ответникът ползвал собствената на ищеца ВиК мрежа водопровод, канал
и технологични съоръжения през целите 2009 година до 2014 годи включително,
обслужвайки абонатите си на територията на к. к. Слънчев бряг и град Свети Влас.
На следващо място, ищецът заявява, че дори без договорно основание е налице
основателна претенция на извъндоговорно основание, а именно ползването от страна на
ответника на имуществото на ищеца за търговската му дейност, без наличие на договор и
без същият да заплаща дължимо обезщетение. Ответникът ползвал безвъзмездно цялата ВиК
мрежа, собственост на ищеца и реализирал печалба в резултат на това, явяваща се разликата
между приходи и разходи от дейността територията на к. к. Слънчев бряг - изток и град
Свети Влас. Чрез водопроводната мрежа на ищеца, канализационната мрежа и
обслужващите съоръжения на територията на к. к. Слънчев бряг – изток, ответникът
реализирал печалби, като извършвал доставка и продажба на вода, извеждане на
канализационни води и пречистване на води. Всяка една от тези три дейности, не би могла
да бъде осъществявана без да бъдат ползвани съоръженията на ищеца и именно те давали
фактическата възможност да се предлагат тези услуги на крайните потребители и да се
реализира търговска печалба от ответното дружество.
Твърди се, че ответникът е единственото по закон лице, което може да предоставя
такива услуги на тази територия, защото за нея само той имал и може да има статут на воден
оператор. Ищецът твърди, че ответникът е злоупотребил с правото си и ползвайки
монополния си статут като единствен възможен продавач на тези услуги, осъществявал
дейността си по нормирани цени, утвърдени от ДКЕВР, като по този начин реализирал
търговска печалба. В резултат на изложеното ответното дружество се обогатило за сметка на
ищеца с процесната сума, представляваща половината от чистия положителен финансов
резултат на територията на к. к. „Слънчев бряг изток“ и град Свети Влас, който по преценка
на ищеца възлизал на сумата от около 600000 лева. Посочва, че размерът на обезщетението е
формиран в съответствие с възприетото от съдебната практика между страните по спорове
със същия предмет, но за различни периоди. Заявява се от ищцовото дружество, че в
качеството си на собственик на водоснабдителната и канализационна мрежа, е в правото си
да получи обезщетение за ползването й, което обезщетение следва да бъде определено в
размер на половината от счетоводната печалба от дейността на територията на к. к.
„Слънчев бряг“, осъществявана чрез неговата водоснабдителна канализационна мрежа.
Излагат се и твърдения за дължимост и на лихва за забава върху обезщетението, в размер на
74832 лева за периода 20.06.2019 година до датата на завеждане на иска. Ответникът
многократно бил канен заплати задълженията си, включително и с нотариална покана рег.
№4756/19, том първи, №1 на нотариус Марияна Анастасова_Тумбакова, получена на
18.06.2019 година.
В предоставения срок по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който претенцията се оспорва като неоснователна. Оспорва предявените искове като
погасени по давност, предявени с нередовна искова молба и неоснователни по основание и
размер. Ответникът счита исковата молба за нередовна. На първо място счита, че
2
описанието на вещи, представляващи част от съвкупността на „водопроводната и
канализационна мрежа територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“, за която се претендира
обезщетение, следва да бъде ясно, точно, пълно и конкретно. Легални дефиниции за
мрежите на техническата инфраструктура се съдържат в параграф 5 от ДР на Закона за
устройство на територията и параграф 1 от ДР на Закона за водите. Счита, че така заявеният
петитум не е конкретизиран, тъй като ищецът не е индивидуализирал в достатъчна пълнота
и с необходимата конкретика вещите, за чието държане претендира обезщетение, а това
предпоставя нарушение на правото му на защита. Освен това, не са изложени и фактите, на
които ищецът основава иска си, а именно размерът на наемната цена по прекратения
договор, дали претенцията за обезщетение е равна на наемната цена или се претендира в по-
голям размер, като в последния случай следва да се посочат фактите, които обосновават
реално пропуснати ползи и претърпени вреди. Посочва още, че водопроводната и
канализационна мрежа на град Свети Влас не е предмет на процесния договор, предвид
което счита, че претенцията в тази и част не е конкретизирана по размер и основание. На
следващо място ответното дружество прави възражение за изтекла погасителна давност.
Счита претенциите, основаващи се договорно основание, за погасени поради изтичане на
краткия тригодишен давностен срок. По отношение на алтернативно предявените
претенции, основаващи се на извъндговорно основание, се заявява, че се погасяват с пет
годишна давност и се прави възражение за погасяването им за периода преди 14.09.2015 г.
Във връзка с направените възражения за изтекла погасителна давност се сочи, че тя е
започнала да тече на 01.01.2015 год.
По отношение на претенцията по същество, се сочи че претендираното обезщетение -
50% от рентабилността трите услуги (довеждане на питейна вода, отвеждане на отпадни
води и пречистването им) многократно надхвърля уговорените в договора 50% от
рентабилността само на питейна вода, в който случай в тежест на ищеца е да докаже реално
пропуснати ползи и вреди, както и техният размер. В тази връзка сочи, че решаващите
мотиви на съда не се ползват със сила на присъдено нещо, предвид което постановените
съдебни решения по спорове между страните за други периоди формират сила на присъдено
нещо по отношение размера на обезщетението. Счита, че след като претендираното
обезщетение не се формира от средния пазарен наем и не е идентично с посочената в
договора наемна цена, ищецът следва да посочи фактите и основанията на претенцията си.
Ответникът твърди, че осъществявал услугата пречистване на отпадни води, като
ползвал пречиствателна станция, собственост на трето за процеса лице – Община Несебър,
намираща извън територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“. Предвид това, ищецът няма
основание да претендира обезщетение. Заявява се от ответника, че в процесния период -
цялата 2015 година не бил ползвал вещи и съоръжения, съставляващи част от мрежите на
техническата инфраструктура, собственост ищеца, а само такива, които били негова
собственост и на Община Несебър, като последните със знанието и съгласието на
общинската администрация по силата на договор за заем послужване, материализиран в
удостоверение № 51/28.03.2018 година, издадено от Кмета общината, т. е. мрежата на
техническата инфраструктура е ползвана на самостоятелно годно правно основание, със
знанието и съгласието на собственика. Оспорени са твърденията, че ищецът е собственик на
В и К мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа технологични съоръжения
към тях, разположена на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток както и че през процесния
период от време е ползвал същите. Сочи, че строителството процесната В и К мрежа бил
извършено от бившето Министерство на комуналното стопанство благоустройството и
пътищата, а на основание Постановление на Министерски съвет 120/1958 година,
Министерство на търговията си запазвало „правото на управление стопанисване върху
3
всички благоустройствени и паркоустройствени мероприятия“ територията на к. к.
„Слънчев бряг“. Посочва, че правоприемник на тези министерства е Министерският съвет.
На основание чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 19 от Закона за водите и
параграф 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация
процесната В и К мрежа е публична общинска собственост, която не попада в изключението
на чл. 19, ал. 1, т.4 б. „в“ на Закона за водите. За да е собственик на тази част от В и К
мрежата, ищецът „Слънчев бряг“ АД следва да я е изградил или да му е предоставена с
нарочен акт на принципала до датата на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991 година,
защото съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминава в
собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително и В и К
мрежите. Заключава, че до 17.09.1991 година В и К мрежата била държавна собственост, a
след тази дата - общинска собственост. От изложеното прави извода, че сключеният на
08.03.2005 година договор за наем между ищеца и ответника бил нищожен като
противоречащ на закона, а именно - чл. 16, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗДС, или чл. 19, т. 4, б.
„а“ и б. „б“ от ЗВ, във връзка чл. 14, ал. 7 от ЗОС. На последно място е въведено и
възражение за забава на ищеца. В тази връзка се сочи, че ищецът отказал да получи обратно
процесиите вещи, които били предмет на наемния договор, което е удостоверено в
констативен протокол от 15.03.2011 година. Това обстоятелство го поставяло забава, а
ответникът бил освободен от последиците на евентуалната своя забава на основание чл. 96,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца.
Изтъква се обстоятелството, че предявеният иск не е вещен, а такъв за парично
обезщетение с извъндоговорен източник - ползване на вещ и заплащане на съответната цена.
Посочва, че ответникът като наемател по договор за наем на съвкупност от вещи бил наясно
с предмета на договора и какво точно бил ползвал като единствен воден оператор на тази
територия, а тази съвкупност от вещи била описана по идентичен начин в договора и в
исковата молба. Предвид насложилите се отношения между страните, счита, че описанието
на предмета е достатъчно за завеждането на делото. Сочи се от ищеца, че липсва поземлен
кадастър за тази територия. Предвид спецификата на В и К мрежата като съоръжение,
същата представлява недвижима вещ, но не е нито кадастрална единица, нито обособен
недвижим имот, за който да бъде посочено по-ясно и точно описание. Позовава се на ДР на
Закона за водите, съгласно които „водопроводна мрежа“ е елемент водоснабдителната
система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащи им съоръжения за
разпределение и транспортиране на водата до потребители; „канализационна мрежа“ е
елемент на канализационната система в урбанизирана територия, състоящ се от проводи и
прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчни води от потребителите до
канализационните колектори извън урбанизираните територии. Ищецът твърди, че е
собственик на процесната В и К мрежа, находяща се в к. к. „Слънчев бряг“ - изток. Счита
това обстоятелство за релевантно, по отношение основателността на иска, а не за
редовността на исковата молба. Излагат се и твърдения, че за процесния период ответникът
е държал и ползвал ВиК мрежата, негова собственост, тъй като именно той е единственият
регистриран воден оператор на тази територия и в този смисъл единствен, който имал право
и задължение да извършва дейностите по предоставяне на В и К услуги, същевременно и
сключил с ищеца именно в качеството му на собственик прекратения договор за наем на
процесната ВиК мрежа. По основателността на исковата молба, на първо място се посочва,
че претенциите и по двата иска - с правно основание в чл. 236, ал. 2 и в чл. 59 от Закона за
задълженията договорите, не били погасени по давност, тъй като приложение намира
общата петгодишна давност, която към датата на завеждане на иска не била изтекла. Сочи се
4
още, че по иск за обезщетение по 236, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите,
наемната цена служи единствено като ориентир за определяне размера на обезщетението. В
тази връзка се твърди, че продължилото ползване на вещта е било съизмеримо със
задълженията по прекратения наемен договор - наемна цена, грижа за вещта, необходими
разходи и прочие. Страните по прекратения договор уговорили заплащането на наемна цена
за ползването на вещта на годишна база. Излагат се и доводи, че по своята същност
рентабилността е понятие, което се свързва с произвеждането на положителен финансов
резултат (печалба), която се формира на годишна база за дружеството оператор. На
следващо място се навеждат доводи, че ищцовото дружество е държавно предприятие с
мажоритарното участие в капитала на Българската държава и представлява публично
дружество по смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните му активи е цялата налична
водоснабдителна и канализационна мрежа на територията на курортния комплекс „Слънчев
бряг-изток“, община Несебър. Подчертава се, че тя е изцяло реновирана през периода 2000-
2004 година, като балансовата й стойност е в размер на 80000000 лева и негова собственост
вследствие на извършени преобразувания и завършената процедура по приватизация.
Позовава се на разпоредбата на 19, т. 4 от Закона за водите, в която е предвидено, че
водостопанските системи и съоръжен на територията на общината, с изключение на тези,
включени в имуществото на търговски дружества, представляват публична общинска
собственост. В това число влизали и улични канализационни мрежи и дъждоприемни шахти
и канализационни колектори. За ирилевантно е счетено обстоятелството за наличието на
право на собственост на ищеца върху процесната канализационна мрежа, тъй като исковата
претенция се основава на прекратено договорно отношение - това по наемния договор, като
последният не предпоставял право на собственост. Отделно от това, ищецът подчертава, че
в кореспонденцията помежду им, ответникът изрично бил признал и правото му на
собственост, а в отговора исковата молба не провеждал насрещно и обратно доказване, че В
и К мрежата на територията на к. к. „Слънчев бряг“ - изток не била собственост на
дружеството - ищец, а представлява публична такава. Оспорено е и твърдението на
ответника, че ищецът не се е противопоставил на продължилото ползване, което довело до
изпадането му в забава. Разменената между страните по делото кореспонденцията ясно
сочела на нежелание от страна на „В и К” ЕАД да сключи нов наемен договор, като наред с
това се разкривало и несъгласието на ищеца да продължи безвъзмездното ползване на
собствената му вещ. Това възражение е счетено за неоснователно и поради това, че той бил
в невъзможност да ползва вещта. Твърди се, че „Слънчев бряг“ АД не е регистриран като
воден оператор по смисъла на ЗРВКУ, поради което няма право да извършва такава дейност
и извършването на такава би било в нарушение на нормативните правила. Дружеството
поискало регистрация, но такава му била отказана от ДКЕВР, което водело до обективната
невъзможност да ползва В и К мрежата. На следващо място се навеждат доводи, че дори и
да имало забава на кредитора, длъжникът в лицето ответното дружество не се е възползвал
от възможността да се освободи от отговорност като предаде вещта на някой друг по
смисъла на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД. От това се заключава, че липсват кумулативно изискуемите
от посочената правна норма предпоставки. За ответника оставало задължението да полага
грижата добрия търговец, а било очевидно и че той не бил спирал да реализира печалби от
ползването вещта в исковия период и продължавал това ползване и към момента. По
отношение на претендирания размер на вредите - пропуснати ползи се сочи от ищеца, че
същия е определен в наемния договор като 50 % от рентабилността в цената на водата на
база инкасираните количества от абонатите на курортния комплекс, а точният им размер ще
бъде установен на по-късен етап от делото чрез поисканите от него доказателствени
средства. Във връзка с изложеното е направен извода, че е налице фактическия състав на
приложимата норма на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, а именно изтекъл срок на договора за наем
5
противопоставяне на наемодателя срещу ползването на предоставените под наем вещ,
продължило ползване, предвидимост на пропуснатата полза, причинна връзка между
ползването и вредата. Излагат се аргументи от ищеца, че финансовият резултат е измерител,
но не и постоянен елемент за изчисляване на размера на обезщетението, защото не е налице
сдружаване между ищеца и ответника и разпределение вследствие на това на някакъв
положителен финансов резултат. Ищецът счита, че в случай на отрицателен резултат от
дейността на процесната територия за ответника, това не освобождава последния да заплати
дължимото обезщетение. Напротив, в този случай размерът на претенциите е съизмерим със
сходни резултати от минали или последващи периоди, които са били предмет и на съдебно
произнасяне. Подчертава, че ответното дружество нееднократно признало извънсъдебно
фактите и обстоятелствата, на които ищеца основавал исковата си претенция. На последно
място ищецът счита, че противоречи на разпоредбата на чл. 294 от Търговския закон
възражението на ответника, че не се дължи заплащане на мораторна лихва. Изтъква, че
съгласно посочената разпоредба, лихви между търговци дължали винаги и покана за
изискуемост не е необходима.
От ответника е депозиран своевременно писмен отговор на допълнителната искова
молба по чл. 373 от ГПК, с който се поддържат първоначално направените възражения за
предявените искови претенции и се изразява становище по доказателствата.
С молба от 27.05.2021 г. ищецът е конкретизирал, че предявеният иск касае
единствено ВиК мрежата находяща се на територията на к.к. Слънчев бряг – изток, на
основание ползване на вещта след прекратяване на наемния договор и при
противопоставяне на наемодателя.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.236
ал.2 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за ползване на вещта и ч. 86 ЗЗД – за заплащане
на обезщетение за забавата.
Ответникът е направил възражение за погасявяне на вземането по давност, с правно
основание чл. 111 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори, че на 08.03.2005 година между страните е бил сключен
договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило водопроводната и
канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на ответника ВиК ЕАД,
срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на
питейната вода, като водните количества се отчитат на базата на инкасираната вода от
абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод, собственост на
дружеството-ищец. Срокът на договора е до 31.12.2005 година и е бил продължен на
основание чл.11, раздел V от договора, до 31.12.2008г. Не се спори също така, че страните
не са постигнали съгласие относно размера на наемната цена и договорът е прекратен,
считано от 2009 г. С констативен протокол от 15.03.2011 година ищецът е отказал да приеме
владението на В и К мрежата по аргумент, че не е регистриран воден оператор. Въпреки
прекратяване на договора наемателят продължил да ползва съоръженията и ВиК мрежата,
включително в процесния период от 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.
Между страните са водени редица искови производства на същото основание – за
заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за различни от процесния период, по които
със сила на пресъдено нещо е разрешен спора относно съществуването на правото на ищеца
да претендира обезщетение и начина на неговото определяне. С решение №184/12.01.2018
6
год. по т.д.№24/2017 год. на ІІ т.о. ВКС, е прието, че с предходни, влезли в сила решения
между страните, са установени всички факти, релевантни за съществуването на правото на
обезщетение, и възможността за установяване на факти обхванати от СПН, които са
съществували към момента на приключване на устните състезания, е преклудирана. В тази
връзка съдът с проекта за доклад по делото е указал на страните, че е преклудирана
възможността за въвеждане възражения относно валидността на договора за наем и за
принадлежността на водопроводната и канализационна мрежа към имуществото на ищеца,
поради което защитните възражения в тази връзка няма да бъдат обсъждани. Също така, с
оглед вече разрешените със сила на пресъдено нещо спорове за заплащане на обезщетение за
2010г., 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014г., 2016 г., и сочените от страните факти, осъществени в
хода на тези производства, настоящият състав не следва да обсъжда и наведените
възражения касаещи забава на кредитора, основана на констативен протокол от 2011г., с
която ответникът е отказал да приеме вещта.
В настоящия процес не се заявяват нови факти и не се сочат нови доказателства,
които да установяват промяна в обстоятелствата свързани с ползването на ВиК мрежата от
ответника на друго основание, различно от прекратения наемен договор. По делото е
ангажирано писмо от 02.02.2010г., с което се изразява категоричното противопоставяне на
ищеца за ползване на процесните съоръжения от ВиК мрежата и в хода на настоящия процес
не се твърди и не се установяват нови факти.
По делото е прието заключението на вещото лице инж. В.С., по допуснатата
хидротехническа експертиза, от което се установява, че ВиК мрежата в района на Слънчев
бряг – Изток не може да функционира без ползването на процесните съоръжения от ВиК
мрежата. Експертизата сочи, че основното захранване е гравитачно от деривация "Камчия" с
2 броя чугунени тръби до водоеми "Несебър". Водоемите са с вместимост 12000 м3 и 20000
м3 и работят като скачени съдове, свързани с общ тръбопровод, от който са изградени
основните водопроводи. Водопроводната и канализационната мрежа на "Слънчев бряг" АД
се ползва за водоснабдяване на "Слънчев бряг" - зона изток, като без нея не е възможно
отпадните води да се доведат и пречистят в ПСОВ с последващо заустване в морето.
Системите спрямо една друга са напълно зависими - нито една от тях двете не може да
действа без другата. Експертът е уточнил, че във всеки момент, ако настъпи авария в едната
система, другата подава вода. Основното захранване в тази част е от "Слънчев бряг" АД, но
този водопровод също не може да действа без другия. Тоест дейността по доставката на
питейна вода и пречистването на отпадните води в к.к. Слънчев бряг е невъзможно да се
извършва без ползването на В и К мрежата на ищеца.
От приетото заключение на вещите лица Жейна Жекова и Даниел Хаджиатанасов, по
допусната съдебно-икономическа експертиза, се установява стойността на 50 % от
рентабилността разчетена в цената на питейната вода, съобразно уговорената наемна цена
по договора. Експертите са дали становище, че рентабилността се съизмерва с финансовия
резултат от дейността - като разлика между себестойност и продажна цена на В и К
услугата. За периода от 01.01 до 31.12.2015 г. тя възлиза на 1055134.66лв., като 50 % се
равняват на 527567.33лв. По поставените от ответника въпроси експертизата е посочила, че
рентабилността в цената само на питейната вода е отрицателна величина. След проверка в
счетоводството на ответника е установено, че за периода 01.09.2015г. до 31.12.2015 г. са
отчетени 293276 куб.м. питейна вода, за които са реализирани приходи на обща стойност от
598988 лв. Също така експертите са посочили, че не могат да дадат отговор на въпроса
относно средния пазарен наем на ВиК съоръженията, предвид спецификата на вещта и
липсата на пазарни аналози, както и поради липсата на такава компетентност.
При горните факти, съдът приема, че са налице всички предпоставки от фактическия
7
състав на чл.236, ал.2 ЗЗД и предявеният иск е доказан по своето основание. Между
страните е бил сключен валиден договор за наем, който е бил прекратен, ползването на
наетия имот продължено при противопоставяне на наемодателя, и за последния са
възникнали вреди като резултат от лишаването му от възможността да ползва имота по
предназначение. Така от момента, в който договорът за наем е прекратен и наемодателят е
заявил изрично на наемателя, че се противопоставя на ползването на имота и следва да го
предаде, наемателят дължи обезщетение по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 236,
ал. 2 ЗЗД. Както бе посочено, за предходни периоди спорът е вече решен със сила на
пресъдено нещо и в настоящия процес не са установени нови или различни факти, които да
доведат до промяна в изводите за основателност на претенцията.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да намери приложение
критерият заложен в чл. 236, ал. 2 ЗЗД и да се определи средния пазарен наем за вещ от
същия вид за съответния район и период, като той не може да бъде по-нисък от уговорения
размер на наема по прекратения договор за наем. В случая уговорената наемна цена не е
конкретно определена, а определяема и е поставена в зависимост от финансовия резултат за
периода, т.нар. рентабилност, включена (разчетена) в питейната вода, но не само на база
услугата водоподаване, в какъвто смисъл излага аргументи ответникът. Такова ограничение
за изчисление на цената не е поставено в договора и не може да бъде извлечено от неговото
съдържание, нито от уговорката, че рентабилността се определя от количеството инкасирана
питейна вода на абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод. Същият
критерий служи за измерване и на количеството отпадна канализационна вода, както и на
това количество, което подлежи на пречистване, поради което избирателният подход при
поставяне на въпросите към експертизата не може да даде обективен резултат.
Обезщетението следва да е съизмеримо с действителния размер на понесените вреди от
наемодателя. Това налага съобразяване на цената с финансовия резултат при отчитане на
начислените приходи и разходи от трите дейности. В счетоводството на ВиК ЕАД не са
отчетени такива за предоставяне на услуги само в к.к. Слънчев бряг за процесния период.
Затова експертите са приложили средно-аритметични стойности за периода от 2005-2009г.
Съдът кредитира заключението на вещите лица по приетата съдебно-икономическа
експертиза, като пълно и обективно изготвено и въз основа на същата приема за установен
размера на дължимото обезщетение от 527567.33 лв. за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г.
В допълнение следва да се посочи, че определеният размер на обезщетението
съответства на уговорения размер на наема по прекратения договор, като дори и средният
пазарен наем да бъде установен по различен от пазарния метод, в по-нисък размер, то
съгласно чл. 236 ЗЗД ще се дължи именно това, което е било уговорено между страните.
Затова, отчитайки спецификата на наетата вещ, съдът приема за неоснователни
възраженията на ответника по отношение на приетото заключение по съдебно-
икономическата експертиза.
По направеното от ответника възражение за частично погасяване на претенцията по
давност, съдът приема същото за основателно.
По отношение на задължението за плащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД
следва да намери приложение общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да
тече от момента, в който ответникът е следвало да върне вещта, но е продължил да я ползва,
въпреки прекратяване на договора, т.е. в случая от 01.01.2009г. Задължението за
обезщетяване на наемодателя е установено за цялата 2015 г. и давността изтича за всеки ден
от периода. Затова, към датата на подаване на исковата молба – 14.09.2020 г., давността е
изтекла за периода от 01.01.2015г. до 13.09.2015 г. и претенцията за изплащане на
8
обезщетение се явява неоснователна, като погасена по давност. За останалите дни от
14.09.2015 г. до 31.12.2015 г. /общо 108 дни/, следва да бъде определено среднодвеното
дължимо обезщетение въз основа на посоченото от вещите лица за цялата 2015 г., като се
раздели сумата от 527567.33 лв. на 365 дни. Така полученият резултат от 1445.39 лв. за ден,
умножен по броя на дните – 108 дни, води до извода за общ размер на обезщетението,
непогасено по давност, в размер на 156102.12лв.
По горните съображениия и след като дружество е продължило да ползва вещта,
предмет на наемния договор, след неговото прекратяване, като нито се твърди, нито се
установява връщане на държането на вещта, то ответника следва да заплати обезщетение от
156102.12лв. за периода от 14.09.2015 г. до 31.12.2015 г. За горницата до пълния заявен
размер от 600 000лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху установената главница се претендира заплащане на лихва за забава за периода
от 20.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 14.09.2020 г. Искът е основателен,
с оглед отправената покана от 11.06.2019 г., връчена на ответника на 18.06.2019г., с която на
дружеството е предоставен срок от един ден за доброволно изпълнение. Така считано от
20.06.2019 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението за плащане на
обезщетението по чл. 236 ЗЗД и дължи мораторна лихва, определена от съда на осн. чл. 162
ГПК в размер на 19 599.49 лева, върху главницата от 156102.12лв. За горницата до пълния
заявен размер от 74 832лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да се възложи заплащането на направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица. Съдът съобрази направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед на фактическата и
правна сложност на спора, който е пореден между същите страни на същото основание,
поради което достигна до извод за основателност на възражението. Адвокатското
възнаграждение следва се определи същото размер на 14 000 лв., който е близък до
минималния установен в чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При тези изводи, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо
10 881.47 лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, възлизащи на
общо 10613.77 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3,
представлявано от Ганчо Тенев, да заплати на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление к. к.„Слънчев бряг“, община Несебър представлявано от
Златко Димитров, сумата от 156102.12лв. (сто петдесет и шест хиляди сто и два лева и
дванадесет ст.), представляваща обезщетение ползването на водопроводна и канализационна
мрежа на територията на к. к. „Слънчев бряг изток“ за периода от 14.09.2015 година до
31.12.2015 година, след прекратяване на договора за наем между страните, както и сумата от
19 599.49 лева (деветнадесет хиляди петстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и
9
девет ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата от 156102.12лв., за периода от
20.06.2019 година до датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната
лихва върху главницата от датата подаване на исковата молба – 14.09.2020г. до нейното
окончателно изплащане, както и сумата от 10 881.47 лв. (десет хиляди осемстотин
осемдесет и един лева и четиридесет и седем ст.) – представляващи направените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
горницата над 156102.12лв. до пълния заявен размер от 600 000 лв. и за периода от
01.01.2015г. до 13.09.2015 г., като погасена по давност, както и за горницата над сумата от
19 599.49 лева – лихва за забава, до пълния заявен размер от 74 832лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Слънчев бряг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
к. к.„Слънчев бряг“, община Несебър, представлявано от Златко Димитров, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо
Тенев, сумата от 10613.77 лв. (десет хиляди шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и
седем ст.) – представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10