№ 443
гр. гр.Несебър, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232150100783 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „З.А.“ АД с ЕИК *****,
чрез пълномощника юк. Г. В., срещу О.Н., установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 1526, 99 лв. /хиляда петстотин двадесет и шест лева
деветдесет и девет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение въз основа на застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ с
комбинирана застрахователна полица №**********/13.02.2018г., за което е
налице съответно регресна претенция № *2018030102854, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, както и мораторната
лихва за забава в размер на 464, 88 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева
осемдесет и осем стотинки/, дължима за периода 11.05.2020 г. до 11.05.2023
г., както и за сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното и
исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2023 г. ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК срещу О.Н. за посочените по – горе суми. С разпореждане от
13.07.2023 г., постановено по ч.гр.д.490/2023 г. на Районен съд – Несебър, е
уважено искането и е издадена съответно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника. По този повод срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение, като е указано на
ищцовото дружество, че може в едномесечен срок от съобщението да подаде
настоящия иск.
1
Твърди се, че на 14.09.2018 г. на територията на О.Н., в гр. С.В., на
улица „Т.“ № *, настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил
марка БМВ, модел 530рег.№ *****, собственост на „У.Л.“ ЕАД, с
лизингополучател Н. П. Н. с ЕГН **********, който автомобил попаднал в
необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на
пътното платно – дупка. Вследствие на инцидента били нанесени
имуществени щети на автомобила. В резултат на описаното ПТП, в „З.А.“
било подадено уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от лицето, управлявало автомобила, с искане за обезщетяване на
нанесените вреди на собственика на застрахования по застраховка „Каско“
автомобил. Във връзка с уведомлението била образувана ликвидационна
преписка по щета № *2018030102854.
Сочи се, че към датата на застрахователно събитие увреденият процесен
автомобил бил застрахован с имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
„Злополука“ в ЗАД „Армеец“ с комбинирана застрахователна полица
№**********/13.02.2018 г. с период на застрахователно покритие 27.04.2018
г. – 26.04.2019 г. Основанието за ангажирането на договорната отговорност на
ЗАД „Армеец“ е настъпилото процесно застрахователно събитие по клауза
„П“ от Общите условия към сключената застрахователна полица.
Посочва се, че в хода на ликвидационната дейност по щетата бил
извършен оглед на увреденото МПС от експерт към застрахователното
дружество, описани били повредите, причинени в резултат на посочения
пътен инцидент, които се състояли в увредена задна дясна джанта на
автомобила, като същите фигурирали в опис на претенцията от 17.09.2018 г. ,
в опис – заключението по щетата, във възлагателното писмо от 19.09.2018 г.
Стойността на ремонтните дейности, вложените части и материали за
възстановяване на увредения автомобил възлизала на 1516, 99 лв., съгласно
фактура, издадена от автосервиз „Бова Кар“ ЕООД. Въз основа на извършена
експертиза – рекапитулация на ремонта и на доклада по щетата било
извършено плащане от 21.12.2018 г. С включени 10 лв. ликвидационни
разноски по щетата, стойността на изплатеното от ЗАД „Армеец“
обезщетение възлизало на 1526, 99 лв. и това бил общият размер на
претендираното от застрахователя обезщетение, дължимо от ответната
община.
Сочи, че дружеството в качеството си на застраховател встъпва в
правата на увредения по силата на регресно право срещу възложителя на
лицата, които чрез своето бездействие, респективно неизпълнение на
задълженията си, са причинили имуществени вреди на собственика на лекия
автомобил. Въз основа на това поканили длъжника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение, като към писмото – покана били
приложени необходимите документи, установяващи основанието и размера
на регресната претенция.
Навежда доводи, че общинските пътища са публична общинска
собственост, съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата. По силата на
императивната разпоредба на §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, във връзка с чл.2, ал.1,
т.2 от ЗОС, собственик на общинските пътища е съответната община.
2
Нормата на чл.31, ал.1 от ЗП предвиждала изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища да се осъществяват от общините, т.е. от
собственика на процесния пътен участък. Дейностите по изграждане,
управление, ремонт и поддържане на общинските пътища, съобразно
разпоредбите на чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗП. се осъществявали от кмета на
съответната община. Тези дейности съгласно чл.19, ал.2 от ЗП и легалната
дефиниция на понятието „поддържане на пътищата“ в §1, т.14 от ДР на ЗП,
включват действия по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, тяхната охрана и защита.
Наведени са доводи, че О.Н. е била длъжна и е следвало да предприеме
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно на
улица „Т." № * в град С.В., да ремонтира дупките и до извършването на
ремонтните дейности да постави предупредителни знаци и указания за
отбиване на движението, като осигури нормален достъп, проходимост и
придвижване на превозните средства по тях. Нарушението, респективно
неизпълнението на задълженията на работниците и служителите от О.Н. за
осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното
за движение представлявало противоправно деяние - действие или
бездействие, което било в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
По тези съображения се предявява иска с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД против ответната О.Н. за
посочените по – горе суми. Претендират се разноските по делото. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Счита,
че исковата сума е недължима, тъй като е налице противоречие и
несъответствие на писмените доказателства, приложени към исковата молба.
Изразено е подробно становище в насока нередовност на исковата молба.
Твърди, че видно от снимковия материал, приложен към исковата молба, не
ставало ясно снимките на мястото, където е настъпило произшествието, къде
са направени, на никоя от снимките не се виждала „дупка“, а линеен
отводнител, който по своето предназначение и приложение бил подходящ за
монтаж около къщи, на тераси и пред гаражи. Представената снимка не
давала реална представа къде се намирала твърдяната „дупка“. Три от
приложените снимки не отговаряли на описанието на щетата. Нямало
приложени доказателства дали след попадане в „дупката“, колата е могла да
се движи на собствен ход. Липсвал протокол за настъпване на ПТП с
материални щети. По никакъв начин не били описани и характеристиките на
„дупката“, в която бил попаднал автомобила, не е посочена ориентировачна
дължина, широчина и дълбочина на дупката.
По тези съображения моли исковата молба да бъде оставена без
движение, алтернативно същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ответната
община, с която поддържа становището в насока неоснователност на
предявените искови претенции.
3
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица
№********** за застраховки Каско и злополуки, сключена между „У.Л.“
ЕАД и З.А.“ АД на 13.02.2018 г. с период на действие 27.04.2018 г. до
26.04.2019 г. Като пълномощник на собственика е посочено лицето Н. П. Н..
Застраховано имущество е бил лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с
рег.№*****. Покрити рискове съобразно предоставеното застрахователно
покритие били „Клауза П – пълно каско“.
По делото са представени и общите условия за застраховка „Каско“,
представлаващи неразделна част от застрахователната полица. Съгласно чл.12
от Общите условия, по клауза П застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в
клаузи М, Ч и К. Съгласно чл.8.3 от общите условия, застрахователят покрива
пълна загуба или частична щета от авария, произлязла от сблъскване на МПС
по между им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и
животни, от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други,
нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи
предмети от сгради и летателни тела.
По делото е представена уведомление – декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“, подадена от Н. П. Н. за настъпило
застрахователно събитие на 14.09.2018 г. Застрахователното събитие е
описано като вследствие на минаване през дупка на ул. „Т. 1“ в гр. С.В., се
счупила задна дясна джанта.
Представена е и декларация на водач на застраховано МПС, увредено
при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, подадена от Н. П. Н.,
съгласно която на 14.09.2018 г. при движение на ул. „Т.“ 1, гр. С.В., попаднал
в дупка на пътя, при което колата отчела спад на налягането на гумите. При
посещение в сервиз било установено, че джантата е спукана на две места.
Представен е доклад по щета № *2018030102854, изготвена от
служител на застрахователното дружество, съгласно който сумата за
изплащане на обезщетение, дължимо за описаните по – горе увреди на
застрахованото имущество, била в размер на 1516, 99 лв. В тази връзка към
исковата молба е приложено и опис на щетата, както и възлагателно писмо.
Плащането се установява от приложено към исковата молба платежно
нареждане и фактура.
Приложена е регресна покана от „З.А.“ АД до О.Н., с която същата се
кани да възстанови сумите по повод настъпилото застрахователно събитие,
описано в исковата молба и приложените към същата документи, вследствие
наличие на дупка на пътното платно, която покана е получена на 24.01.2019 г.
Към исковата молба, както и към отговора на същата, е представен
снимков материал на увреденото имущество, както и на ул. „Т.“ и ул.
„Пирин“, находящи се в гр. С.В., О.Н..
По делото e разпитан св. Н. П. Н., без родство и дела със страните по
делото, заявява следното:
4
Свидетелят сочи, че не си спомня за събитието през 2018 г., като той е
попълнил декларацията за щетата /която му е предявена в съдебно заседание/.
Свидетелят няма спомен кога гумата е спаднала или дали се е спукала.
Свидетелят твърди, че най – вероятно е минавал по улица „Т.“. Преди пет
години няма спомен даже за каква авария става въпрос.
По делото е приета съдебно – автотехническа експертиза, оспорена от
ответника.
В заключението си вещото лице описва събитието, така както е
посочено в исковата молба. Вещото лице посочва, че причинените щети по
лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с регистрационен номер *****,
материали по средно пазарни цени като нови или алтернативни части, както и
труда на извършения ремонт от проучените оферти с включено ДДС, възлизат
на 1535, 20 лв. Определената сума за ликвидационни разноски е в нормални,
съобразно нормативната уредба, граници. Вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка, механизмът на ПТП, описан в исковата молба и
декларацията за щета, е в причинно – следствена връзка.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е ходило и
извършвало оглед на посочената в исковата молба улица. На база предявения
му в исковата молба снимков материал, вещото лице заявява, че улицата би
следвало да е „Пирин“, а не „Т.“. Приел е така, поради това, че така било
заявено от застрахователното дружество и предоставените му за изготвяне
снимки. Вещото лице сочи, че няма как да се счупи джантата без да спадне
гумата. Джантата не би могла да е спукана ако гумата е останала здрава.
Вещото лице сочи, че ако гумата е спукана от към грайферите, то тя може да
бъде отремонтирана, за разлика от ситуацията, при която гумата е спукана
странично, в който случай същата следва да бъде сменена.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение.
За да бъде основателен предявеният иск, следва да са налични
кумулативно следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застрахова (в т. ч. "Каско"), по силата на
което застрахователят - ищец е изплатил застрахователно обезщетение,
отговорност на ответника по отношение на увредения - застрахован,
възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл.
49 ЗЗД, а именно: виновно противоправно деяние (действие или бездействие),
осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод
извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в
претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника
правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент,
установяването на които е в доказателствена тежест на ищеца, с изключение
5
на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумпция.
В случая по делото е категорично установено наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“, както и заплащане от застрахователя на застрахователно
обезщетение по повод на това правоотношение. Това се установява от
представените писмени доказателства - комбинирана застрахователна полица
№********** за застраховки Каско и злополуки, сключена между „У.Л.“
ЕАД и З.А.“ АД на 13.02.2018 г., опис на щета, възлагатено писмо, фактура и
платежно нареждане.
По отношение на следващите предпоставки, които обуславят
основателността на иска, съдът намира, че същите не са налице, предвид
липсата на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Следва да се посочи,
че съдебната практика приема, че при тези условия следва да е налице
доказване именно на виновно и противоправно деяние /действие или
бездействие/, при условията, очертани в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, като
същото в конкретния случай следва да е очертано именно с доказване на
механизма на настъпване на ПТП /В този смисъл Решение № 98 от 25.06.2012
г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК и др./. Именно чрез изясняване на
механизма на ПТП се доказва деянието и причинно-следствената връзка с
настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по
валидно сключена застраховка „Каско“. Безспорно при липсата на съставен
протокол за ПТП, механизмът на ПТП може да бъде установен и чрез други
доказателства - разпит на свидетели, чрез назначаване на вещи лица /напр. по
автотехническа експертиза и др./.
В конкретния случай по делото липсват преки доказателства или такава
група от косвени доказателства, които в своята цялост да установяват по
категоричен начин настъпване на застрахователното събитие по начина,
описан в исковата молба. Следва да се посочи, че разпитаният по делото
свидетел изрично заявява, че няма какъвто и да е спомен за инцидент,
претърпян от него през 2018 г. Същият не е в състояние да опише каквито и
да е обстоятелства и детайли по отношение на твърдяното ПТП. Отделно от
изложеното, в съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че улицата,
на която се случило събитието, не би следвало да е „Т.“, а „Пирин“, видно от
предявените му в това заседание снимки. Свидетелят също така не е
категоричен за мястото на настъпване на ПТП. Отделно от изложеното, от
представените към исковата молба, а и отговора на същата, снимков
материал, не се установява наличие на дупка на пътното платно, а на линеен
отводнител. Налице е неяснота досежно конкретното местонахождение на
дупката, за която се твърди, че е причинила вредите на застрахования
автомобил, нейните характеристики, както и обстоятелствата, при които е
настъпилото конкретното ПТП.
Поради липсата на категорично установяване на мястото на
произшествието, както и на обстоятелствата, при които същото е настъпило,
не може да се достигне до категоричен извод и за механизма на настъпването
6
му, както и дали е налице неправомерно поведение от страна на водача на
автомобила - движение с несъобразена скорост или игнориране на пътните
условия. Също така предвид липсата на конкретизиране на мястото на
произшествието, не може да се установи дали за неравността на пътното
платно е била поставена необходимата сигнализация /В този смисъл и
Решение № 396 от 22.05.2018 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 221/2018 г./.
По тези съображения, предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в исковото производство платими
на ответника, които са в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определени съобразно чл.78, ал.7 от ГПК.
Мотивиран от горното, Районен съд - Несебър
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.А.“ АД с ЕИК *****, чрез
пълномощника юк. Г. В., срещу О.Н., установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД за признаване
за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от
1526, 99 лв. /хиляда петстотин двадесет и шест лева деветдесет и девет
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз
основа на застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ с комбинирана
застрахователна полица №**********/13.02.2018г., за което е налице
съответно регресна претенция № *2018030102854, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, както и мораторната лихва за забава в
размер на 464, 88 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева осемдесет и осем
стотинки/, дължима за периода 11.05.2020 г. до 11.05.2023 г., за които суми е
издадена Заповед №289 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№490/2023 г. на РС - Несебър.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД с ЕИК *****, да заплати на О.Н. сумата от 100 лв.
/сто/, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7