№ 81
гр. Б., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседА.е на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Емилия Дончева
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500066 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. Д. Б., като пълномощник на А. П. Ч. и Б. С. Б., против Решение №
640/08.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1553/2022 г. по описа на Районен
съд – Б., в частта с която молбата по реда на ЗЗДН е уважена. Сочи се, че
атакувА.ят акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че
въз основа на ангажирА.те пред районния съд множество писмени и гласни
доказателства е направена погрешна правна преценка за наличие на
осъществен акт на домашно насилие. Налице са силно влошени отношения
между родителите, за което свидетелстват ангажирА.те пред съда
доказателства за образувА. съдебни производства, вкл. и за родителски права.
Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е допуснал
гласни доказателства на ответниците. РазпитА.те свидетели на страна на
молителите са заинтересовА., отделно пресъздават факти, които са
ирелевантни или подкрепящи версията на бащата. Твърди се, че съдът не е
обсъдил в пълнота събрА.те по делото доказателства, като е подходил
избирателно. Прави се искане за отмяна на атакувА.я акт и отхвърляне на
молбата за защита от домашно насилие.
В срока по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил писмен отговор от насрещната
страна, чрез адв. К. Г.. Сочи че, жалбата е неоснователна и голословна.
Районният съд е процедирал правилно като не е допуснал искА.те от
ответниците гласни доказателства. Медицинското свидетелство не е
1
оспорено, а на ответниците е била предоставена възможност да ангажират
гласни доказателства, но те не са проявили нужната процесуална активност.
Прави се искане за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски.
В о.с.з. жалбоподателите, редовно и своевременно призовА., не се
явяват и не се представляват, депозират писмено становище, чрез
упълномощения от тях адвокат.
Въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с адв. К. Г., като
прави искане решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
След преценка на оплаквА.ята по жалбата и доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото не е спорно, а и от ангажирА.те пред първата инстанция
писмени доказателства се установява, че малолетният М. К. Ч. /към датата на
сезиране на районния съд на 11 години/ е дете на К. Ч. и А. Ч.. Във основа на
влязъл в сила съдебен акт родителите са разведени. Понастоящем К. Ч. живее
в гр. Б., а А. Ч. в гр. С., заедно с мъж, с когото живее на семейни начала – Б.
Б.. До 14.06.2022г. детето е живяло с ответниците в гр. С., а след посочената
дата е доведено от баща си в гр. Б., където се намира и понастоящем.
Момчето е записано на училище в 5 клас в гр. Б., кв. Г.. За промяна на
местоживеенето му бащата е информирал ДСП Б. и ДСП С.. Видно от
ангажирА.те пред първата инстанции доказателства влязло в сила решение по
отношение родителските права над детето М. не е постановено. Има
образувано дело пред РС П., което е спряно.
По делото е представено влязло в сила съдебно решение №
206/17.04.2022г., постановено по в.гр. д. № 1052/2021г., по описа на БОС, с
което майката А. П. Ч. е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на детето М. и й е наложена глоба в размер
на 200 лв. Видно от представеното решение съдът е приел, че майката е
осъществила по отношение на детето си домашно насилие – психическо и
емоционално, отвеждайки го от средата, в която е живяло в гр. Б..
Пред районния съд е представено медицинско удостоверение, издадено
от д-р Я.З., който след личен преглед на детето, осъществен на 15.06.2022г.
/няколко дни след твърдения акт на домашно насилие и на следващия ден
след довеждане на детето в Б./ е констатирал преминала контузия в областта
на носа със спряло кръвотечение и кръвонасядане в горната част на
седалището. Отбелязано е, че травматичните увреждА.я могат да бъдат
получени по начин посочен от детето и бащата – чрез удар в областта на носа
и блъскане.
Пред първата инстанция М., в присъствие на представители на ДСП Б., е
споделил, че майка му и Б. го бият. Б. му разкървавил носа, а майката го
блъснала в масата.
От страна на бащата са ангажирА. гласни доказателства. Като
свидетели са разпитА. К. Ч. и А. Ч. – чичо и братовчед на малолетния М.. И
двамата свидетели посочват, че детето им е споделило за физическо насилие
осъществено от А. и Б.. Майката го е блъснала, а Б. го е ударил.
2
Пред настоящата съдебна инстанция и пред районния съд са
представени социални доклади, изготвени от ДСП Б. и ДСП С..
Районен съд - Б. е сезиран с молба по реда на ЗЗДН, подадена от
малолетния М. Ч., чрез неговия баща и законен представител К. Ч.. В молбата
е посочено, че спрямо малолетното дете е извършен акт на домашно
физическо насилие от А. Ч. – майка на детето, и Б. Б. – лице, с което майката
живее на семейна начала. Конкретно е посочено, че насилието се изразява в
удар в областта на носа от страна на ответника Б. и блъскане от страна на
ответницата Ч..
Районният съд е приел, че спрямо малолетния е осъществен акт на
домашно насилие от неговата майка А. Ч. и съжителстващия с нея мъж.
Уважил е частично молбата като е задължил А. П. Ч. и Б. С. Б. да се
въздържат от извършване на домашно насилие над детето. На осн. 5, ал. 4
ЗЗДН на А. Ч. е наложена глоба в размер на 400 лв., а на Б. Б. глоба в размер
на 200 лв. Ответниците са осъдени да заплатят държавна такса в полза на
съда. В останалата част молбата е отхвърлена /по искането за временно
определяне местоживеенето на детето, забрана на извършителите да
приближават жилището, училището и местата за социални контакти и отдих
на малолетния/. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и е
влязло в сила. В останалата част е предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в
срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е подадена от легитимирано лице
по чл. 3, т. 4 и т. 10 ЗЗДН, тъй като ответницата е майка на малолетното дете,
а ответникът живее във фактическо съпружеско съжителство с родителя.
Депозирана е и в срока по 10, ал. 1 ЗЗДН, който е преклузивен и е
едномесечен от твърдения акт на домашно насилие. Твърди се, че насилието е
осъществено в периода 06 - 12.06.2022г., а молбата е подадена на
29.06.2022г., което я прави подадена в срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, емоционално, психическо, икономическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното огрА.чаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство.
В конкретния случай от събрА.те по делото писмени и гласни
доказателства може да се направи категоричен извод, че по отношение на
малолетния молител е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН от посочените в молбата ответници. В тази насока са представеното
медицинско удостоверение, в което са констатирА. травматични увреждА.я –
преминала контузия в областта на носа със спряло кръвотечение и
кръвонасядане в горната част на седалището, които според съдебния медик е
възможно да се получат по описА.я начин – чрез удар в носа и блъскане.
При изслушването пред първата инстанция детето М. също е споделил,
че е било обект на физическо посегателство от страна на майката и лицето, с
3
което тя живее /“малко преди да ме вземе татко ме биха мама и Б.“, „Б. ми
удари юмрук в носа, а мама не блъсна в масата“/. В подкрепа на тезата на
молителя са и показА.ята на свидетелите К. Ч. и А. Ч., които макар и да не са
преки очевидци на инцидента разказват за това какво им е споделило детето
при идването си в Б., а именно, че е бито от А. и Б.. Пред първата съдебна
инстанция психологът Н.С. посочва, че при изслушването на детето на
14.06.2022г. то е споделило, за грубо отношение от страна на майката и
ответника Б., но тъй като е било объркано, притеснено, не е желаело да
отговаря на въпроси, по-задълбочен разговор не е провеждан. В резултат на
това е оргА.зиран координационният мехА.зъм взаимодействие на случаи на
лица жертви на насилие. Уведомена била и РП П..
След съвкупната преценка на всички ангажирА. по делото
доказателства – писмени и гласни, е безспорно установено , че спрямо детето
е осъществен посоченият в молбата акт на физическо домашно насилие от
ответниците. От страна на последните, въпреки предоставената им
възможност от районния съд, не са ангажирА. доказателства, опровергаващи
тезата на молителя.
Обстоятелството, че родителите на малолетното дете са във влошени
взаимоотношения, за което свидетелстват множеството водени между тях
дела, не разколебават извода на съда за осъществените физически
посегателства. По делото няма данни, установяващи твърдяното във
въззивната жалба, а именно че бащата мА.пулира детето. НеобосновА. са и
оплаквА.ята, че съдът погрешно е дал вяра на показА.ята на свидетелите,
разпитА. пред районния съд. Вярно е, че същите са в близка родствена връзка
с едната от стрА.те по делото и че не са били преки очевидци на физическото
насилие. Соченото обаче не означава автоматично, че показА.ята им следва да
бъдат игнорирА., а се преценяват в съвкупност с всички останали
доказателства по делото – чл. 172 ГПК. ПоказА.ята им са в съответствие с
останалите данни по делото – с медицинското удостоверение, доказващо по
безспорен начин наличие на физическо нараняване на детето, и казаното пред
първоинстанционния състав от самото дете.
Районният съд е наложил по отношение на жалбоподателите мерки по
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължение са се въздържат от извършване на
домашно насилие над детето и е наложил глоби – 400 лв. на А. Ч. и 200 лв. на
Б. Б.. Наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН е първата възможна,
която се налага при доказан акт на физическо насилие, какъвто в случая е
налице. Глобите също са задължителни, като на ответницата е наложена
такава в по-висок размер, тъй като по отношение на същата вече е налагана
мярка по реда на ЗЗДН в защита на детето М.. Последващият извършен нов
акт на домашно насилие обуславя налагане на по-висока имуществена
санкция, каквато правилна преценка е направил първостепенният съд.
С оглед на изложеното по-горе решението на първата инстанция в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова ще следва
на осн. чл. 17, ал. 5 ЗЗДН да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора ще следва на осн. 11, ал. 2 ЗЗДН
4
жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на насрещната страна по
жалбата сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на
1000 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 640/08.11.2022 г., постановено по гр.д. №
1553/2022 г. по описа на Районен съд - Б. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. П. Ч., ЕГН ********** и Б. С. Б., ЕГН ********** да
заплати на М. К. Ч., с ЕГН **********, чрез К. К. Ч., с ЕГН **********,
действащ като баща и законен представител на малолетния, сторените по
делото разноски в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5