О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№4096 28.04.2017 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XI-ти граждански състав, в закрито заседание на
двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Таня Асп. Георгиева
гражданско дело № 314 по описа на съда за 2017 г., намира следното:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „Н и Н Транспорт логистика” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Ягодово, Цариградско шосе – база МАН сервиз,
представлявано от А. Т., със съдебен адрес:***, *****. срещу „Илва – ХГ” ООД,
ЕИК: *********, със със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Панагюрище” № 4, бл. 3015, ет. 2, ап. 4.
Предявен е иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца в качеството му на лице, на което е възложено вместо
плащане вземането, сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева),
представляваща неплатен остатък от вземане по фактура № **********/28.06.2013г.
на стойност 54 001, 69 лева с ДДС, издадена от доставчик „Инфраструктурна
компания” АД, с ЕИК ********* за доставени на Илва – ХГ” ООД, ЕИК: ********* асфалтови
смеси, което вземане е възложено на Н и Н Транспорт логистика” АД, с ЕИК:
********* вместо плащане с постановление от 05.12.2016г. на ******** по изп.
дело №******г. на ********** с взискател „Н и Н Транспорт логистика” АД, с ЕИК:
********* и длъжник „Инфраструктурна компания” АД, с ЕИК *********.
В срока за отговор ответникът е
направил възражение за недопустимост на предявения иск, поради наличие на
арбитражна клауза в договора за доставка на асфалтови смеси, сключен между него
и „Инфраструктурна компания” АД, с ЕИК ********* от 01.10.2012г..
Като взе предвид становището на страните,
съдът намира следното:
Възражението за
неподсъдност на спора пред съд поради наличие на арбитражно споразумение е
допустимо да се прави по чл. 119 ал. 3 от ГПК, вр. чл. 8 ал. 1 от Закона за
международния тръговски арбитраж
от ответника най-
късно в срока за отговор на исковата молба, в която връзка възражението на
ответника е редовно от процесуална страна, като направено в установения срок.
Действително в сключения между ответника
и предходния титуляр на вземането договор за доставка на асфалтови смеси, със
срок на договора от 01.10.2012г. до 31.12.2013г., в който период е извършена
доставката по процесната фактура, непосредствено преди полагане на подписите на
лицата, е записано, че споровете, произтичащи от или във връзка с договора, се
отнасят за решаване до арбитражен съд ad hoc със
седалище гр. София с едноличен арбитър ******* и заместник арбитър ***********,
при прилагане на процесуалните правила на правилника на АС при БТПП София.
Следователно спорът между търговците -
титулярът на вземането „Инфраструктурна компания” АД, с ЕИК ********* и
длъжника „Илва – ХГ” ООД, ЕИК: ********* е арбитруем по смисъла на чл. 19 ал. 1
от ГПК. Между тях е налице валидно и изпълняемо арбитражно споразумение,
сключено в изискуемата писмена форма, от което страните са обвързани. Фактурата,
по която се претендира остатъчна стойност от 20 000 лева за доставени
асфалтови смеси е издадена във връзка с извършена по време на действието на
договора доставка.
В случая следва да се отговори на
въпроса приложима ли е тази арбитражна клауза в спора между „Н и Н Транспорт
логистика” АД, с ЕИК: *********, на когото е възложено вместо плащане вземането
на „Инфраструктурна компания” АД, с ЕИК ********* срещу длъжника „Илва – ХГ”
ООД, ЕИК: ********* по реда на чл. 510 от ГПК, и длъжника „Илва – ХГ” ООД, ЕИК:
*********.
Съдът намира в настоящия случай, че
отговорът на този въпрос е положителен. Възлагането на вземането вместо плащане
по реда на чл. 510 от ГПК има транслативен ефект, същото има характер на
принудителна цесия, при която характеристиките на вземането, принадлежностите,
привилегиите и обезпеченията се запазват. В случая ведно с вземането, арбитражното
споразумение е прехвърлено и обвързва цесионера, в случая кредиторът, който с
изрична молба е поискал това вземане да му се възложи вместо плащане. Не
може да се отрече качеството на арбитражното споразумение на допълнителна
гаранция за изпълнение на вземането и за упражняване правото на иск, свързана с
избора на институция или личност/и, ползващи се с особено доверие от
страните. Именно цесионерът, а в случая кредиторът на кредитора, е този,
който приема да получи вземането в правното му състояние, в което то е било у неговия
длъжник и кредитор на ответника по иска. Цедираният длъжник по правило не
волеизявява при цесия, респ. в хипотезата на чл. 510 от ГПК, респективно не е
оправдано неговото правно положение да бъде променено и изразеното от него в
арбитражното споразумение доверие да бъде подменено без неговото съгласие,
вследствие на акт – постановление на ***,
по който той не е страна.
Ето защо в хипотезата на чл. 510 от ГПК взискателят, поискал възлагане вместо плащане е обвързан от арбитражното
споразумение, сключено между титуляря на вземането и неговия длъжник.
Доколкото съдът в случаите, когато
намери за основателен отвода за подсъдност, няма задължение служебно да го
изпраща на арбитража, защото единствено във волята на ищеца е оставено да предяви
претенцията си пред арбитраж, настоящото производство следва единствено да бъде
прекратено.
Водим от горното и на основание чл.
119 ал. 3 от ГПК и чл. 8 ал. 1 от ЗМТА, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 314 по описа за 2017 г. на
Районен съд- Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
/ Таня Асп. Георгиева /
Вярно с оригинала!
КГ