О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………/…...04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 553 по
описа за 2019година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №24696/03.04.2019г. по
описа на ВРС на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, срещу разпореждане №8674/26.02.2019г., постановено по
ч.гр.д. №2272/2019г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление
на жалбоподателя срещу длъжника А.Т.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 120,00 лв.
(сто и двадесет лева) за дължими разходи
при изискуем кредит.
Във въззивната частна жалба, се
поддържа, че разходите при изискуем
кредит не представляват такса, а още повече такса, свързана с управление на
кредита, поради което изводът на съда за приложимост на разпоредбата на чл.10а
от ЗПК е неправилен.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна,
като съображенията за това са следните:
Производството по
ч.гр.д. №2272/2019г. на Районен съд Варна,
е образувано по заявление на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу А.Т.П., ЕГН **********, за заплащане на следните суми,
посочени в т.9 от заявлението - сумата 9897,00 лв., представляваща непогасена
главница по сключен между страните Договор за стоков кредит № 318150 от 22.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 12.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 2318,56 лв.,
представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода 22.12.2017
г. – 12.02.2019 г.; сумата 98,49 лв., представляваща обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода 22.01.2018 г. – 12.02.2019 г., сумата
120,00 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит. В заявлението
изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято
изискуемост е настъпила поради обявена предсрочна изискуемост. Представени са доказателства за връчено на длъжника уведомление за
предсрочна изискуемост чрез ЧСИ при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В изпълнение на разпореждане №6862/14.02.2019г., с което производството е
оставено без движение, е постъпила уточняваща молба от 25.02.2019г., в
която се посочва, че претендираната сума от 120.00лв., представлява
разход по изискуем кредит, регламентиран в Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, който банката прилага при извършването на услуги на клиентите,
който се дължи от кредитополучателя на основание чл.11 от договора за кредит и
т.5 от Общите условия към него. Допълнително се излага, че въпреки, че е включена
като такса, претендираната сума няма характер на такава, а представлява разход,
направен от кредитора за откриване на длъжника и връчване на изявление за
предсрочна изискуемост. Към молбата е представено извлечение от Тарифата, в т.
5 от която разходите при изискуем кредит са определени в размер на 120 лева.
За да откаже
издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните разходи при
изискуем кредит, районният съд е приел, че същите представляват такса за
управление на кредита, поради което събирането им противоречи на чл.10а от ЗПК.
В
производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл.417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл.418, ал.2 ГПК се
дължи, е досежно това дали представеният документ по чл. 417, т.2 ГПК /в случая
това е извлечение от счетоводните книги/ е редовен от външна страна и
удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи
като длъжник.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът
намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна
страна и удостоверява възникналите задължения. Същото съдържа минималното
изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като
включва броя на вноските, които не са издължени, общият размер на просрочената
сума, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници,
договорни лихви, обезщетение за забава. Процесното вземане от 120 лева фигурира
в извлечението и е индивидуализирано по основание и размер.
Изводът
на първоинстанционния съд, че процесното вземане представлява такса за
управление на кредита, не се споделя от настоящия състав.
Използваното
от страните наименование на вземането не е определящо за правната му природа,
както и включването му в случая в Тарифата на банката за лихви, такси и
комисионни. Предвиденото в т.5 от Тарифата вземане, не представлява такса за
управление на кредита, тъй като не е свързано с предоставяне от
страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи
възнаграждение. Управлението на кредита включва
редица действия по администриране и мониторинг, които се осъществяват с оглед
погасяването на кредитните задължения. Услугите по управление се предоставят в
рамките на закономерното развитие на облигационното правоотношение, т.е. докато
задължението се обслужва съгласно договореното. Спирането на плащанията
представлява усложнение, което преустановява нормалния ход на правоотношението
и поражда преобраузващото право на банката по чл.60 от ЗКИ. За надлежното
упражняване на това право съдебната практика е поставила изискване за връчване
на уведомление до длъжника, което е свързано с допълнителни разноски за
кредитора, имащи характеристиките на имуществени вреди. Пристъпването към
предсрочна изискуемост не е услуга, предоставена от банката, а съвкупност от
действия, насочени към отнемане преимуществото на срока поради допуснатото от
длъжника договорно неизпълнение.
Налага се изводът, че в т.5 от Тарифата е извършена предварителна
оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за осигуряване на необходимото съдействие по получаване на
изходяща от кредитора кореспонденция. С клаузата предварително се определя
размерът на имуществените вреди, изразяващи се в претърпяна
загуба – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Налага се изводът, че
процесното вземане от 120 лева разкрива характеристиките на неустойка за
неизпълнение, поради което не попада в ограничителния режим, предвиден в чл.10а
от ЗПК за таксите за усвояване и управление на кредита.
Основанието на вземането е предвидено в документа –
извлечение от сметка по договор за кредит, а размерът е определен в самия
документ, като не е необходимо да се установява въз основа на данни, стоящи вън от
изпълнителното основание, поради което по смисъла на т.4а от ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС е изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника.
По изложените съображения разпореждането следва да
бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо длъжника за
процесното вземане.
С оглед изхода на
спора в полза на жалбоподателя се следват разноски в размер на 65 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (15 лева) и юрисконсултско
възнаграждение (50 лева).
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №8674/26.02.2019г.,
постановено по ч.гр.д. №2272/2019г.
по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление
на жалбоподателя „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А.Т.П.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, за сумата 120,00 лв. (сто и двадесет лева) за дължими разходи при изискуем кредит и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т. 2 от ГПК в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, против А.Т.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева),
дължими разходи при изискуем кредит, уговорени в т.5 от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, вр. чл.11
от Договор
за стоков кредит № 318150 от 22.12.2017
г. и т.5 от Общите условия към него.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната
заповед за изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер
на 65 лв. (шестдесет и пет лева), в
полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Диана
Дечева Митева, която сума да се включи в издаваната заповед, на основание чл.
81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25а, ал. 2 НЗПП.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.