РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Враца, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420103449 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. ИВ. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, против Г. Д. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „******“, бл. ***, вх.****, ет. *****, ап. *******.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2021 г., пред блока, в който живее ищцата –
бл. ******, вх. ****** в ж.к. „******“ й бил нанесен побой от съседа й и ответник по делото
Г.Н., живущ в същия вход на първия етаж. Същият й нанесъл силен удар с юмрук в лицето в
областта на лявото око, от който ищцата паднала на земята. От носа и устата й потекла кръв.
Намиращите се около нея съседи извикали дъщеря й и й оказали първа помощ. Зет й се
обадил на тел. 112 и дошла полиция и Бърза помощ. Посочва се, че след направени
рентгенови снимки и консултации със специалист УНГ се установило, че ищцата има
счупване на горна челюст вляво, като след това тя била насочена към УМБАЛСМ
„Пирогов“, София. На следващия ден ищцата отишла и при съдебен лекар в гр. Враца, който
й казал, че първо трябва да бъде оперирана. Твърди се, че ищцата постъпила на 08.03.2021 г.
в УМБАЛСМ „Пирогов“, София и на 09.03.2021 г. била оперирана. При операцията, която
продължила два часа с пълна анестезия, челюстта й била наместена, като й била поставена
титаниева пластина с 6 винта. Ищцата престояла пет дни и била изписана. Челюстта й била
фиксирана, като не можела нито да говори, нито да се храни. Хранела се със сламка повече
от месец, а след това започнала захранване с пасирани храни в продължение на два месеца.
Повече от три месеца била в отпуск по болест и не ходела на работа. Посочва се в исковата
молба, че още при самия удар ищцата почувствала силна болка в областта на окото и лявата
половина на лицето й. В тази област лицето й било посиняло и окото й било почти
затворено. Дълго време си слагала капки за очи по лекарско предписание. Твърди се, че и до
момента, повече от 5 месеца след инцидента, има лицева асиметрия и лявата половина на
лицето й е нечувствителна, като според лекарите това състояние ще продължи дълго време.
Твърди се, че след изписването на ищцата от болница, тя била освидетелствана от
съдебен лекар, който й издал СМУ № 46/2021 г. въз основа на преглед и запознаване с
1
представените от нея медицински документи за лечението й, като според заключението му
тя е получила счупвания на горна и долна стена на пазухата на горна челюст вляво;
счупване на лява ябълчна кост, които увреждания отговарят на самостоятелния медико-
биологичен признак счупване на челюст. Освен това съдебният лекар описал и получените
от нея кръвонасядания на клепачите на ляво око и лява скула с миграция на хематома до
долна трета по предната повърхност на шията, кръвоизлив под външната обвивка на лява
очна ябълка; по една разкъсно-контузна рана от типа на аркада в областта на лява вежда и
долен ляв клепач,които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с оздравителен период от около 2-3 седмици. Твърди се, че причинените травми на
ищцата от страна на ответника били сериозни и едната от тях – счупването на горна челюст
вляво и на лява ябълчна кост представлявала средна телесна повреда. Сочи се, че във връзка
с това било образувано досъдебно производство от ВРП, което приключило на 10.06.2021 г.
с одобрено от съда споразумение по НОХД 554/2021 г. на ВРС, по силата на което
ответникът се признал за виновен за престъпление по чл. 129 НК и му било определено
наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца с описаните в него пробационни мерки. За това
споразумение ищцата била уведомена с нарочно писмо от ВРС, като й било разяснено
правото да предяви иск пред гражданския съд за причинените й увреждания.
Изтъква се, че от причинените от ответника увреждания ищцата претърпяла
значителни болки и страдания още в момента на удара и впоследствие по време на
операцията и следоперативния период, които били предизвикани от невъзможността й да се
храни и говори, от видимите увреждания по лицето й – кръвонасядания, от затварянето на
окото й, от лицевата асиметрия, която съществувала и до момента, от нечувствителността в
лявата половина на лицето й. Чувствала се неудобно от хората, които били учудени от
случилото се. Затворила се вкъщи и не контактувала с никой, поради това, че не можела да
говори. Поради невъзможността да се храни пълноценно, отслабнала повече от 10
килограма. Изпитвала страх от ответника, който продължавал и до момента, поради което се
наложило да потърси медицинска помощ от психиатър и била на болнично лечение в ЦПЗ
Враца от 11.08.2021 г. до 01.09.2021 г.
Поддържа се, че за лечението си ищцата направила разходи, както следва: за престоя
й в УМБАЛСМ „Пирогов“ заплатила потребителска такса 23,20 лв.; за мини/микро плака с 4
отвора и комплект с 4 винта заплатила 2 028,00 лв.; за титаниев винт – 6 броя заплатила
1 080,00 лв.; за издаване на СМУ заплатила 50,00 лв.; за копие на диск заплатила 10,00 лв.;
за два вида капки за очи заплатила 20,70 лв.; за консултация при адвокат заплатила 45,00 лв.
или общо заплатила 3 256,90 лв. Посочва се, че тези разходи представлявали имуществени
вреди, които били резултат от деянието на ответника и следвало да бъдат репарирани от
него. В резултат на уврежданията, причинени от действията на ответника, ищцата твърди, че
е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които оценява на
сумата от 10 000,00 лв. Иска се от съда ответникът да бъде осъден да й заплати посочените
суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането – 02.03.2021 г.
до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който се излагат
съображения за неоснователност по отношение на размера на предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че искът е прекомерно завишен и не
кореспондира с претърпените от ищцата болки и страдания. Твърди се, че ответникът е
нанесъл на ищцата само един удар в лявата част на лицето й и то не с юмрук, а с длан, от
който удар, според заключението на съдебен лекар е настъпило счупване на горна и долна
стена на пазухата на горна челюст вляво. Оспорва се твърдението в исковата молба, че
възстановяването на ищцата е продължило повече от 3 месеца, през което време тя не е
ходила на работа, като се изтъква, че от представените болнични листове е видно, че дните,
в които е била в болничен, са 56 дни, което се равнява на по-малко от два месеца и това бил
срокът, необходим за нейното лечение и възстановяване.
2
Твърди се в отговора, че в основата на конфликта, довел до инцидента, било кучето
на ищцата, което от години тормозело ответника, причинявайки на него и семейството му
дискомфорт от постоянното си тичане и тропане, идващо от жилището на ищцата,
намиращо се точно над това на ответника. Сочи се, че ответникът многократно правил
забележки на съседката си да се вземат мерки, за да могат да живеят нормално. Поддържа
се, че това и до настоящия момент продължава да е проблем за семейството на ответника, за
което има и подадена от него жалба в Община Враца. Твърди се, че в деня на инцидента –
02.03.2021 г., пред входа на жилищния блок, в който живеят страните, ответникът за
пореден път отправил въпрос към ищцата кога ще вземе мерки кучето да спре да ги тормози,
при което тя отвърнала провокативно с въпрос: „Какво ти пречи кучето?“. Посочва се, че
чувайки това, в състояние на афект, ответникът посегнал към ищцата и я ударил с длан през
лицето.
Признава се фактът, че по отношение на ответника има наложено на основание чл.
129, ал. 2 наказание „Пробация“ за срок от 8 месеца по НОХД № 554/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, като се посочва, че при налагане на това наказание съдът е съобразил
тежестта на извършеното деяние, многобройните смекчаващи вината обстоятелства и
чистото съдебно минало на дееца и е счел, че едно такова минимално наказание е напълно
адекватно, с оглед на описаните в съдебно-медицинското удостоверение наранявания на
ищцата.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендират се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 1063/15.12.2021 г.,
приет за окончателен без възражения от страните в открито съдебно заседание на 02.02.2022
г., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че ответникът е осъден с влязло в сила споразумение по НОХД №
554/2021 г. по описа на Районен съд – Враца на наказание „Пробация“ за престъпление по
чл. 129, ал. 2, във вр. с. ал. 1 НК, за това че на 02.03.2021 г. в гр. ******, пред бл. № ***** в
ж.к. „******“, като е ударил с юмрук в лицето ищцата С. И. П. от гр. *******, й е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания на горна и долна стена на пазухата на
горна челюст вляво, счупване на лява яблъчна кост, които увреждания отговарят на
самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст. Това обстоятелство се
установява и от приложеното по делото НОХД № 554/2021 г. по описа на Районен съд –
Враца и съдържащия се в него Протокол № 23/10.06.2021 г. от открито съдебно заседание,
проведено на същата дата по НОХД № 554/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, в който
с протоколно определение е одобрено споразумение, с което обвиняемият Г. Д. Н. е признат
за виновен за гореописаното престъпление, като му е наложено наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и
подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично за срок от 8
месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца.
Представен е по делото лист за преглед на пациент № 003149/02.03.2021 г., издаден
от д-р Т. Д. при МБАЛ „Христо Ботев” АД, според който обективното състояние при
прегледа на ищцата С. И. П. било както следва: увредено общо състояние; хематом
периорбитално в лява зигоматична област; кървене от носа. Отбелязано е, че след
консултация с УНГ ищцата е насочена към лицево-челюстен хирург за лечение.
3
По делото е приета като доказателство епикриза от 10.03.2021 г., издадена от лекари
в отделение по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, от която е
видно, че ищцата С. И. П. е постъпила за лечение в отделението на 08.03.2021 г. и е
изписана на 10.03.2021 г., с окончателна диагноза „Счупване на костите на скулите и
горната челюст – открито”. Според епикризата обективното състояние на ищцата било както
следва: лицева асиметрия с деформация в зигоматичната област вляво; при палпация по
инфраорбиталния ръб се установява фрактурен праг и болка; периорбитален подкожен
хематом вляво; обеззъбена горна челюст; лигавица без изменение. В епикризата е отразено,
че на 09.03.2021 г. е извършена оперативна интервенция на пациентката, при която и
възстановена анатомичната цялост на кости в областта на челюстта й и е поставена
титаниева пластина и 6 винта. Пациентката е изписана в добро общо състояние и с
подобрение.
По делото е представено Съдебномедицинско удостоверение № 46/15.03.2021 г.,
издадено от д-р Р.А. след преглед на ищцата С. И. П., съгасно заключението на което при
прегледа и от представената медицинска документация се установява, че П. е получила:
счупвания на горна и долна стена на пазухата на горна челюст вляво, счупване на лява
ябълчна кост, които увреждания отговарят на самостоятелния медико-биологичен признак
счупване на челюст; оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око и лява скула с миграция
на хематома до долна трета по предната повърхност на шията, кръвоизлив под външната
обвивка на лява очна ябълка; по една разкъсно-контузна рана от типа на аркада в областта
на лява вежда и долен ляв клепач,които са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с оздравителен период от около 2-3 седмици при липса на усложнение и
нормален оздравителен процес. Съгласно заключението уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и
време, посочени от освидетелстваната – удар с юмрук в областта на лицето на 02.03.2021 г.
Приети са като доказателства по делото 5 бр. болнични листове за временна
неработоспособност, видно от които ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 02.03.2021 г. до 29.05.2021 г. или общо 89 календарни дни.
По делото е приета като доказателство епикриза, издадена от лекари при „Център за
психично здраве – Враца” ЕООД, от която е видно, че ищцата С. ИВ. П. е постъпила за
лечение в отделението на 11.08.2021 г. и е изписана на 01.09.2021 г., с диагноза
„Посттравматично стресово разстройство”. Според епикризата психичното състояние на
ищцата било както следва: контактна, с удължено реактивно време, подтисната; внимание –
фиксирано в психотравмата; монотеуматичен мисловен процес с мисли за
безперспективност на свръхценно ниво. В епикризата е отразено, че е проведена терапия с
Лорапам и Ремирта, като постепенно настроението и инициативността се подобрили,
виталните функции също. Изписана е с подобрение и е дадена поддържаща терапия.
По делото са приети като доказателства и: издадена Фактура №
**********/12.03.2021 г. с получател С. И. П. и доставчик УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД
за сумата от 23,20 лв., представляваща потребителска такса за престой в отделение по
лицево-челюстна хирургия, както и фискален бон, издаден на 12.03.2021 г., видно от който
сумата е заплатена на същата дата; издадена Фактура № ***********/******.***.** г. с
4
получател С. И. П. и доставчик МБАЛ „Христо Ботев” АД – Враца за сумата от 50,00 лв.,
представляваща такса за съдебномедицинско удостоверение, както и фискален бон, издаден
на 15.03.2021 г., видно от който сумата е заплатена на същата дата; издадена Фактура №
*******/***.***.** г. с получател С. И. П. и доставчик МБАЛ „Христо Ботев” АД – Враца за
сумата от 10,00 лв., представляваща такса за копие на диск, както и фискален бон, издаден
на 04.03.2021 г., видно от който сумата е заплатена на същата дата; издадена Фактура №
********/*****.***.***** г. с получател С. И. П. и доставчик УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
ЕАД за сумата от 1 080,00 лв., представляваща цената на 6 бр. титаниеви винта кат. № 25-
8йй-09, както и фискален бон, издаден на 12.03.2021 г., видно от който сумата е заплатена
на същата дата; издадена Фактура № ******/***.***.***** г. с получател С. И. П. и
доставчик УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД за сумата от 2 028,00 лв., представляваща цената
на мини/микро плака с 4 отвора и комплект с 4 винта кат. № CMF 301, както и фискален
бон, издаден на 08.03.2021 г., видно от който сумата е заплатена на същата дата; издадена
Фактура № ********/*****.**.**** г. с получател С. И. П. и доставчик В.Р. – Арония 2001
ЕООД за сумата от 20,70 лв., представляваща цената на Оксибио капки за очи 10 мл и
Максидекс Колир, редписани с представената по делото рецепта, издадена от д-р Б. на
08.03.2021, както и фискален бон, издаден на 08.03.2021 г., видно от който сумата е
заплатена на същата дата; издадена Фактура № *******/***.***.** г. с получател С. И. П. и
доставчик адв. Л. Ц. В.за сумата от 45,00 лв. за консултация по повод удар с юмрук в
областта на лицето, нанесен на 02.03.2021 г. от съсед, като във фактурата е отразено, сумата
е заплатена в брой на 15.03.2021 г. на адв. Лилия Василева.
По делото е прието като доказателство писмо от Община Враца до Г. Д. Н., с рег. №
*****-***-*****/***//***.***.*** г., с което ответникът е уведомен, че във връзка с
постъпила от него жалба с вх. № ****-****-***/***.***.**** г. относно домашно куче на
негов съсед, на 27.05.2021 г. е извършена проверка от служител на общината, като е
констатирано, че кучето е собственост на Г. А. М., родено е на 23.03.2020 г., редовно
ваксинирано е, притежава ветиранорномедицински паспорт. В хода на проверката е
установено, че кучето не е регистрирано в Регистър за кучета на Община Враца, за което на
собственика е издадено предписание в 3-дневен срок да го регистрира.
Приета е и приходна квитанция № ******/******.*** г., от която е видно, че от Г. А.
М. е заплатена такса куче в размер на 8,00 лв. на 28.05.2021 г.
По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, съгласно
заключението на която ищцата С. И. П. е получила счупвания на горна и долна стена на
пазухата на горна челюст вляво, счупване на лява ябълчна кост, които увреждания отговарят
на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст; оток и кръвонасядане
на клепачите на ляво око и лява скула с миграция на хематома до долна трета по предната
повърхност на шията, кръвоизлив под външната обвивка на лява очна ябълка; по една
разкъсно-контузна рана от типа на аркада в областта на лява вежда и долен ляв клепач,които
са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен
период от около 2-3 седмици при липса на усложнение и нормален оздравителен процес.
Според експерта по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при нанасяне на удар с юмрук в областта
на лицето. Съгласно заключението срокът на оздравителния процес в конкретния случай е 3
месеца според представените медицински документи. Общото състояние на ищцата към 19.
01.2022 г. е добро, като са налице субективни оплаквания от страна на пострадалото лице.
Според вещото лице закупените медикаменти и медицински консумативи /Аксеф,
Темпалгин, Товрекс, Максидекс и Оксибио капки за очи, мини плака с четири отвора и
5
комплект с четири винта, титаниев винт/ са били необходими за провеждане на качествено и
адекватно лечение.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че субективните оплаквания на ищцата
от болки и изтръпване при промяна на времето няма как да бъдат установени от него и при
всеки индивид са различни. Посочва, че към момента на прегледа няма пречка ищцата да
приема твърда храна. Заявява, че към момента не е налице асиметрия, която да променя
външния вид на лицето, но е налице леко уплътнение при пипане на меките тъкани.
Съдът кредитира експертното заключение като вярно, пълно и обективно дадено.
По делото е назначена и изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, съгласно
заключението на която вследствие на нанесения побой на С. И. П. от Г. Д. Н. на 02.03.2021
г. е настъпила остра стресова реакция, която е била по-продължителна и се изразява в
тревожност, подтиснатост и разстройство на съня. Същата не е отшумяла, а е преминала в
разстройство на адаптацията, което се изразява в невъзможността на ищцата да изпълнява
обичайните си задължения, а след това е преминало в посттравматично разстройство и е
оказана психиатрична помощ. Според вещото лице към момента на освидетелстването П. е
психически здрава, няма психично заболяване, което да е в причинно-следствена връзка с
побоя на 02.03.2021 г. Към момента е останал спомена за психотравмата, която е
претърпяла.
В съдебно заседание експертът уточнява, че острата психогенна реакция обикновено,
ако травмата е по-лека, отшумява за 3 дни, но при ищцата е продължила по-дълго време в
рамките на 5-6 месеца, тъй като не е можела да работи, имала е физически страдания,
влошила е начина си на живот и е имала разстройство на адаптацията, т.е. не е могла да
изпълнява обичайните си задължения. Посочва, че стресът е бил толкова силен, че се е
наложило да й се окаже помощ в психиатрията, където е диагностицирана с
посттравматично разстройство. Уточнява, че към настоящия момент посттравматично
разстройство липсва, но споменът за случилото се е останал и трудно ще бъде заличен, тъй
като ищцата и извършителя живеят в един и същи вход. Твърди, че споменът ще отзвучи с
времето, но срокът ще бъде продължителен. Посочва, че острата психогенна реакция е
предизвикана в началото от неочакваните действия, с които извършителят е реагирал, и
всеки спомен за тези действия възбужда у пострадалата стрес.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и професионално и
компетентно изготвено.
За установяване на причинените на ищцата травматични и психически увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са събрани гласни
доказателства.
По делото е разпитана като свидетел М.П. М. – дъщеря на ищцата, от показанията на
която се установява, че на 02.03.2021 г. към 12:05 часа на обяд тя била на гости на майка си
заедно със семейството си. Майка й тръгнала за работа и след около минута на вратата
позвънял съседа й Бойко, който й съобщил, че съседът Георги е пребил майка й. Със
слизането по стълбите свидетелката чула виковете на майка си и я видяла да седи в
безпомощно състояние, цялата в кръв по лицето и по дрехите. Лявото й око било подуто,
синьо-лилаво, цялото затворено, била подпухнала. Тя треперела цялата и се държала за
главата. Ищцата съобщила на свидетелката, че била ударена много силно и че цялата глава я
боляла. Съседът Г., който стоял във входа на блока, отрекъл да е удрял майка й.
Свидетелката посочва, че съпругът й позвънил на тел. 112 и на мястото били изпратени
полиция и линейка, като ищцата била откарана в ЦСМП. Направили й изследвания и
казали, че трябва задължително да се консултира с лекар УНГ. Отишли до специалиста,
който след извършен преглед казал, че в гр. Враца няма такава лицево-челюстна хирургия,
която да може да направи необходимата операция, която била много важна и спешна и ги
препратил към гр. София. Обадили се на доц. С. в гр. София, който извършил преглед и
6
казал, че нещата са много сериозни и ако не се направи по спешност операция, има опасност
от свличане от лявата страна и загубване на зрението. Сумата, необходима за операцията и
поставянето на импланти в лицето на пострадалата, била общо в размер на около 3 000,00
лв. При операцията били сложени и допълнително винтове, за да не се свлече челюстта, за
които трябвало да се доплатят 1 500,00 лв. Свидетелката посочва, че майка й останала в
болница два дни след операцията, след което се прибрала в дома си. За домашно лечение й
били изписани гел, който да се слага в окото, капки и лекарства, които да пие. Приемала
обезболяващи. Свидетелката посочва, че тя се грижела за майка си, която не можела да се
храни с твърда храна. Можела да отваря устата си, но не трябвало да прави резки движения,
за да не отчупи поставения й имплант. Около два месеца приемала само мека и течна храна,
отслабнала доста можела да говори, но на моменти спирала, защото изпитвала болка.
Лежала повечето време на леглото, защото когато ставала й се виел свят, не можела и да се
къпе сама. Свидетелката посочва, че около 6 месеца майка й не ходела на работа.
Свидетелката твърди, че и след операцията едната половина на лицето на майка й стои
свлечена, при промяна на времето изпитва болки и изтръпване на челюстта и на моменти
виене на свят. Посочва, че ищцата психически преживяла случая много трудно, като
треперела при всеки вик, всеки шум, започвала да плаче, не позволявала на нея и на децата
да ходят до магазина, защото извършителят можело да ги пресрещне и да им направи нещо.
Изпитвала страх при излизане навън и искала някой да я придружава. Според свидетелката
причината за побоя бил шумът, който се вдигал в апартамента на ищцата, намиращ се над
апартамента на ответника, при посещенията на внуците й и от кучето, собственост на
съпруга на свидетелката.
По делото е разпитана като свидетел и М. Д.Б. – приятелка на ищцата, от показанията
на която се установява, че същата видяла ищцата непосредствено след случилото се, като
отишла в Спешния център, когато разбрала. Свидетелката посочва, че П. била обезобразена,
като лявата половина на лицето й била цяла в синина. Носът й бил сплескан, а брадичката от
лявата страна – разместена. Свидетелката разбрала, че ищцата била оперирана в гр. София и
й бил поставен имплант в челюстта. Посочва, че тя също помагала на ищцата, която около
2-3 месеца се хранела с пасирана и течна храна. Не можела да говори и я боляло. С мимики
сочела какво иска. Твърди, че окото на ищцата останало смъкнато и болките продължили.
Свидетелката посочва, че придружава ищцата навсякъде, защото тя изпитва страх от
извършителя. Когато усещала, че някой ходи зад тях, се страхувала, правела тикове, когато
гледала нещо по-дълго време. Свидетелката я придружила на преглед при психиатър, който
казал, че това ще продължи дълго време. Изписани й били лекарства за успокоение, а преди
това трябвало да маже окото си с пастичка. Посочва, че и към момента ищцата изпитва
болки в лицето, при промяна на времето има изтръпване и не може да яде по-твърда храна.
След операцията отслабнала много – около 7-8 кг. Хората, които знаели за случилото се я
гледали и тя се притеснявала.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, преценени по правилата на чл. 172
ГПК, като обективни, житейски логични и почиващи на непосредствените им възприятия от
състоянието на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 45 ЗЗД, първият от които за заплащане на сума в размер на 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки,
страдания и неудобства, вследствие от противоправно деяние на ответника, извършено на
02.03.2021 г., за което той е признат за виновен със споразумение по НОХД 554/2021 г. на
Районен съд – Враца, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането –
02.03.2021 г., до окончателното й изплащане, и вторият от които за заплащане на сума в
размер на 3 256,90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
7
сторени разходи за медикаменти и консумативи за болнично лечение вследствие на
получените от ищцата телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата от деня
на увреждането – 02.03.2021 г., до окончателното й изплащане.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за
причинени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1/ деяние
/действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет/; 4/ причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
обективните елементи от състава на деликта, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на заК.та презумпция от
страна на ответника.
Не е спорно между страните, а и от Споразумение, одобрено по НОХД № 554/2021 г.
по описа на Районен съд – Враца, което по силата на чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на
влязла в сила присъда, се установява, че делинквентът е признат за виновен и е осъден на
наказание „Пробация“ за престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за това че на
02.03.2021 г. в гр. ****, пред бл. № **** в ж.к. „***“, като е ударил с юмрук в лицето
ищцата С. И. П. от гр. ****, й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупвания на горна и долна стена на пазухата на горна челюст вляво, счупване на лява
яблъчна кост, които увреждания отговарят на самостоятелния медико-биологичен признак
счупване на челюст. По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, по несъмнен начин по делото е установено виновното противоправно
поведение на делинквента-ответник, причинило на ищцата средна телесна повреда –
счупване на челюст.
По отношение на останалите твърдени от ищцата причинени от ответника вреди със
същото деяние – оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око и лява скула с миграция на
хематома до долна трета по предната повърхност на шията, кръвоизлив под външната
обвивка на лява очна ябълка; по една разкъсно-контузна рана от типа на аркада в областта
на лява вежда и долен ляв клепач,които са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с оздравителен период от около 2-3 седмици при липса на усложнение и
нормален оздравителен процес, съдът намира следното:
Настъпването на гореописаните засягания на телесния интегритет на ищцата в
резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на удар в
8
областта на лицето й, се установяват от приложената по делото медицинска документация,
събраните гласни доказателствени средства и заключението на назначената по делото СМЕ.
От изводите на приетата като компетентно изготвена и неоспорена СМЕ, която за целите на
изследването е анализирала представената по делото медицинска документация, се
установява, че ищцата е получила тези увреждания, като според вещото лице по механизъм
те отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето. Предвид голеизложеното
настоящият съдебен състав счита, че е доказана и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на делинквента и настъпилите вреди. Вината на делинквента
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага, като по делото
не е проведено насрещно доказване от страна на ответника, в чиято доказателствена тежест
е било оборването на презумпцията.
Следователно основанието /правопораждащите спорното материално право
юридически факти/ на предявените осъдителни искове за обезщетение, е установено
безспорно по делото.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че в обективната действителност са
настъпили всички юридически факти, обуславящи възникването на деликтната му
отговорност, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху размера на
обезщетението за причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата.
При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на деликта – 2021 г.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на челюстта, както и леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, причинили й временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с оздравителен период от около 2-3 седмици при липса на усложнение и
нормален оздравителен процес. От събраните доказателства безспорно се установява, че
ищцата е изживяла силни болки и страдания, като й е причинен и козметичен дефект.
Ищцата е била хоспитализирана за лечение за период от 3 дни, като е извършена
хирургическа интервенция с поставяне на имплант и винтове в челюстта. От представените
по делото болнични листове се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност общо 89 календарни дни, предвид което възражението на ответника, че
периодът на възстановяване е бил по-кратък, се явява неоснователно. От разпита на
9
свидетелката Митова, се потвърждава, че непосредствено след инцидента лявото око на
ищцата било подуто, синьо-лилаво, цялото затворено, била подпухнала и цялата глава я
боляла, като след операцията едната половина на лицето на ищцата стояла свлечена, а при
промяна на времето изпитвала болки и изтръпване на челюстта. Тези показания намират
опора и в споделеното пред съда от свидетелката Борисова, че след инцидента П. била
обезобразена, като лявата половина на лицето й била цяла в синина, носът й бил сплескан, а
брадичката от лявата страна – разместена, а след операцията болките й продължили. От
показанията на двете свидетелки се установява, че след случилото се за период от около 2-3
месеца за ищцата било невъзможно да се обслужва сама и те й оказвали помощ, като я
хранели и къпели. Установява се, че за същия период ищцата е била в невъзможност да се
храни с твърда храна, вследствие на което отслабнала, изпитвала болка при говорене,
страдала от световъртеж и прекарвала по-голямата част от времето на легло. От събраните
писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че непосредствено след
инцидента и в периода на възстановяване ищцата е изпитвала физически болки и
дискомфорт, като е бил нарушен обичайният й начин на живот – не е била в състояние да
извършва трудова дейност, както и се е нуждаела от помощ за извършване на ежедневни
дейности. Не се установява от увреждането да са настъпили усложнения, като според
заключението на СМЕ към настоящия момент общото й състояние е добро, не е налице
асиметрия, която да променя външния вид на лицето, но е налице леко уплътнение при
пипане на меките тъкани.
При определянето на размера на заместващото обезщетение следва да бъде отчетен и
високият интензитет на изживените психически страдания от ищцата. От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните СПЕ се установява, че вследствие на
противоправното поведение на ответника у ищцата е настъпила остра стресова реакция,
която е била по-продължителна и се изразява в тревожност, подтиснатост и разстройство на
съня, като същата не е отшумяла, а е преминала в разстройство на адаптацията, което се
изразява в невъзможността на ищцата да изпълнява обичайните си задължения, а след това е
преминало в посттравматично разстройство и е оказана психиатрична помощ. Вещото лице
изяснява релевантоно обстоятелство, че в случая възстановяването на ищцата е продължило
по-дълго от обичайното и се е наложило се е лечение в „Център за психично здраве – Враца”
ЕООД. Споменът за случилото се не е отзвучал поради неочакваните действия, с които
извършителят е реагирал спрямо нея и поради факта, че тя и извършителят живеят в един и
същи вход. Констатираното от експерта намира потвърждение и в свидетелските показания
на свидетелите Митова и Борисова, които посочват, че ищцата психически преживяла
случая много трудно, като треперела при всеки шум, започвала да плаче, изпитвала страх
при излизане навън и имала нужда някой да я придружава.
Не е без значение и обстоятелството, че се касае за нападение от страна на ответника,
което не е предизвикано от ищцата и което е осъществено пред жилището й, поради което
на нея се налага да изживява ежедневно травмата от неприятния и засягащ здравето й
случай, включително търсейки всеки път придружител при излизане навън.
Неоснователен е доводът на ответника, че деянието му е провокирано от ищцата,
10
вследствие на пасивно нейно поведение във връзка с поставен от него проблем, касаещ
кучето, отглеждано в дома й, което му създавало дискомфорт, предизвиквайки шум. Следва
да се отбележи, че твърденият от ответника зададен от ищцата въпрос непосредствено преди
случилото се „Какво ти пречи кучето?“ по никакъв начин не може да се приеме за
провокация, обосноваваща последващото предприето от него действие, която от своя страна
да обуслови по-нисък размер на обезщетението, което следва да се присъди за претърпените
от нея неимуществени вреди. Още повече, че в процеса на доказване ответникът не установи
да е съществувал такъв конфликт между него и ищцата, като представеното от него писмо от
Община Враца с рег. № ****-***-***/**//**.**.**г. касае жалба, подадена от него на
26.05.2021 г., т.е. почти 3 месеца след процесния случай.
С оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти настоящият съдебен
състав приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени
вреди от процесния деликт е в размер на 10 000,00 лв., следователно предявеният иск следва
да бъде уважен в пълен размер.
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за интегрално
обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата на претърпени загуби,
пропуснати ползи или сторени разноски, приложението на посочения принцип, изисква да се
установи, че имуществени патримониум на едно лице е бил действително засегнат, тоест, че
е намалял активът му, увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски или е пропуснато
едно сигурно негово увеличаване.
В случая, съдът намира, че безспорно по делото е установено от представените
фактури и фискални бонове, че ищцата е заплатила сумата от общо 3 256,90 лв.,
представляваща разходи във връзка с лечението й и във връзка с предяването на процесните
искове, които са закономерна, естествена, непосредствена вредоносна последица от
причиненото й травматично увреждане. Следователно предявеният иск за претърпени
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1 300,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на съда следващата се държавна такса в размер общо на 530,27 лв. /400,00 лв. за иска за
неимуществени вреди и 130,27 лв. за иска за имуществени вреди/ върху уважената част от
исковете съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата и разноски по делото за изготвени съдебномедицинска и съдебно-психиатрична
експертизи в размер на сумата от 500,00 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Враца, ж.к. „******“, бл. ****,
вх.**, ет. **, ап. ** да заплати на С. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „***“, бл.
***, вх. **, ет. **, ап. *** на основание чл. 45 ЗЗД сумите, както следва:
- 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
претърпени болки, страдания и неудобства, вследствие от противоправно деяние на
ответника, извършено на 02.03.2021 г., за което той е признат за виновен с одобрено
Споразумение по НОХД 554/2021 г. на Районен съд – Враца, ведно със законната лихва
върху сумата от деня на увреждането – 02.03.2021 г., до окончателното й изплащане;
11
- 3 256,90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
сторени разходи за медикаменти, консумативи за болнично лечение и разходи във връзка с
предяването на процесните искове, вследствие на получените от ищцата телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 02.03.2021 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****, ж.к. „*******“, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. *** да заплати на С. И. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, бл. ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, сумата от 1 300,00
лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****, ж.к. „****“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 1 030,27 лв., представляваща
държавни такси и възнаграждения за вещи лица.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на С. И. П., ЕГН:
**********, по която могат да му бъдат заплатени присъдените суми: IBAN:
*************************.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
12