Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на трети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 131 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на кооперация
„Производствена кооперация – Зора“, със седалище в с.Тръстеник, общ.Иваново,
обл.Русе, против решение № 68/16.01.2020 г., постановено по АНД № 2100/2019 г.
по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 31/02.09.2019
г., издадено от директора на РИОСВ – Русе. С наказателното постановление, на
основание чл.34, ал.1 от ЗЗШОС, за нарушение по чл.16, т.1 от същия закон във
връзка с чл.5, ал.2 и Приложение № 2, Таблица № 2, т.1 от Наредба № 6 от
26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на
показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението,
на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева. Като касационни основания се сочат допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила за събиране и
оценка на доказателствата. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване
на делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РИОСВ
– Русе е депозирал възражение, в което изразява становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В
проведеното съдебно заседание изпраща процесуален представител, който оспорва
представените от касатора писмени доказателства като заявява, че те не променят
крайния извод за правилността на обжалваното решение. Претендира деловодните
разноски в касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС. Сочи, че представените пред касационната инстанция писмени
доказателства евентуално биха представлявали основание за отмяна на обжалваното
решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг
състав.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
В касационното производство касаторът е представил
извадка от общия устройствен план на Община Иваново, сателитна снимка на
процесния участък от с.Тръстеник и геодезическа справка, изготвена от СД „Гео
Армов“ гр.Русе.
Така представените документи не следва да бъдат съобразявани при решаване на
делото.
Касационният съд не е съд по фактите, забранено му
е да прави нови фактически установявания и преценява правилното прилагане на
материалния закон въз основа на установените от първоинстанционния съд факти –
чл.220 от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН. По тази причина представяне на
писмени доказателства за установяване на нови факти едва в касационното
производство е недопустимо. Съгласно чл.219, ал.1 от АПК такива доказателства
се допускат само за установяване на касационните основания. В касационното
производство по административнонаказателните дела това са основанията по чл.348
от НПК. Ако писмените доказателства не са свързани с тях, то те се явяват
недопустими – чл.219, ал.2 от АПК.
В случая представените документи нито представляват
писмени доказателства, нито са свързани с касационните основания, за да могат
да бъдат съобразявани от касационната инстанция. Доколкото, според касатора, релевантната
информация относно местоположението на процесната зърнобаза спрямо жилищната
зона на с.Тръстеник, следва да се извлече от графичната част на извадката от
общия устройствен план на Община Иваново и от представената сателитна снимка,
тези документи всъщност представляват веществени доказателствени средства -
чл.125, ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а не писмени доказателства по смисъла на
чл.219, ал.1 от АПК. За извършеното геодезическо измерване на разстояние чрез
използването на съответната апаратура и специализиран софтуер за последваща
обработка очевидно са необходими специални знания – арг. от чл.144, ал.1 от НПК
вр.чл.84 от ЗАНН, поради което представената в касационното производство
геодезическа справка по своето естество представлява една частна експертиза,
която е назначена и изготвена не по установения в закона ред и която също не
съставлява писмено доказателство по смисъла на чл.219, ал.1 от АПК. Отделно,
както беше посочено по-горе, така представените документи целят не доказването
на касационните основания, а касаят нови фактически положения, което е
недопустимо. Самите касационни основания, в нарушение на чл.212, ал.1, т.4 от АПК, са твърде общо посочени и са обвързани не с евентуалните пороци на
въззивното решение, а с тези на наказателното постановление.
На следващо място само по себе си обстоятелството
на какво точно разстояние се намира зърночистачната машина, източник на
наднормения шум, от измерителната точка (ИТ 1), е без значение, щом в АУАН и НП
е отбелязано, че тази точка се намира именно на мястото на въздействие - пред
жилищна сграда в с.Тръстеник, ул.“Никола Петков“ № 32, където е извършено и
измерването на шума, при което е установена дневна негова стойност от 61,1 dB
(A). Това се установява както от съставения протокол № 386/05.07.2019 г. за
проведените контролни измервания на нивата на шум, така и от показанията на актосъставителя
Милко Иванов. Следва да се допълни, че определянето на мястото на въздействие, а
оттам и на точката на измерване, според местоположението на защитаваната от
шума сграда, а не според разстоянието от източника на шум, е законово
регламентирано в т.6, § 1 от ДР на Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността
на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за
изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация
от промишлените източници на шум в околната среда. В случая няма спор, че
жилищната сграда на адрес с.Тръстеник, ул.“Никола Петков“ № 32, пред която е
точката на измерване, се намира в жилищната зона на същото село, поради което
приложимата дневна стойност на шума е 55 dB (A).
Касаторът сочи като процесуално нарушение,
допуснато от административнонаказващия орган и останало незабелязано от
въззивната инстанция, обстоятелството, че в протокола за проведени контролни
измервания от 05.07.2019 г. датата на извършване на измерването е отразена като
05.06.2019 г. По тази причина се иска изключването на същия протокол от
доказателствата по делото. Оплакването е неоснователно.
Очевидно е,
че се касае до техническа грешка, тъй като от показанията на св.Милков се
установява, че протоколът е съставен именно на датата, на която са били
извършени и измерванията. Следва да се посочи, че тази грешка е отстранена като
в АУАН и НП е посочена действителната дата на тяхното извършване – 05.07.2019
г. Подобни технически грешки и нередности не опорочават издаденото наказателно
постановление – арг. чл.53, ал.2 от ЗАНН. Обстоятелството, че извършените
контролни измервания са точни се потвърждава и от констатираното в протокол № 516/02.10.2019
г. за проведените собствени измервания на нивата на шум, при което самият
касатор е установил, че на мястото на въздействие (ИТ 2) - жилищната сграда на
адрес с.Тръстеник, ул.“Никола Петков“ № 32, установеният дневен шум отново е
наднормен, със стойност 58,2 dB (A).
Както правилно е посочил и районният съд,
обстоятелството, че машината, излъчваща шума, не работи постоянно, а се пуска
само при нужда, не променя факта на допуснатите нарушения и не освобождава
касатора от задължението му да спазва закона.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, поради което постановеното решение се явява правилно и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното и
касационното производство в общ размер на 824 лева, чието плащане е
удостоверено с представените надлежни банкови документи – бюджетно платежно
нареждане от 01.06.2020 г. за сумата от 384 лева и извлечение от банковата
сметка на процесуалния представител на ответника по касация – адв.Виолета M. от
РАК, за получен на 19.11.2019 г. превод в размер на 440 лева.
Следва да се отбележи, че към датата на приключване
на съдебните прения по АНД № 2100/19 г. по описа на Районен съд – Русе –
20.11.2019 г. е липсвал процесуален ред за присъждане на направените в същото производство
деловодни разноски. Допълнението на закона, чрез създаването на новите ал.3 –
ал.5 на чл.63 от ЗАНН, е извършено по силата на § 9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн.,
ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г.) и има действие занапред (ex nunc). От друга страна,
след като такъв процесуален ред в крайна сметка вече е налице, в духа на закона
би било въпросът за отговорността за разноските да бъде решен в производството
по делото, макар и с решението на касационната инстанция, вместо ответникът по
касация да бъде принуждаван да води иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за направените
във въззивното производство разноски. Разноските следва да бъдат присъдени в
полза на РИОСВ – Русе, която инспекция има качеството на юридическо лице
съгласно чл.14, ал.2 от ЗООС.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 68/16.01.2020 г., постановено по АНД № 2100
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА
кооперация „Производствена
кооперация – Зора“, с ЕИК *********, със седалище в с.Тръстеник, общ.Иваново,
обл.Русе, ул.“6-ти септември“ №
45, представлявана от председателя Р. Ц. К., да заплати на Регионална инспекция
по околната среда и водите – Русе, със седалище в гр.Русе, бул.„Придунавски” №
20, представлявана от директора Л. А., сумата от общо 824 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното и
касационното производства.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: