Присъда по дело №940/2009 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 23
Дата: 17 март 2010 г. (в сила от 2 април 2010 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20095320200940
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 декември 2009 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№ .....................

гр. Карлово, 17.03.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                                ІІІ наказателен състав,

на седемнадесети март                                     две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

                                                                 

 

при секретаря П.В.

в присъствието на прокурора П. Радева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно дело от общ характер № 940 по описа за 2009 г.,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.М.С., роден на *** ***, живущ ***, ***, ***, ***образование, ***, ***, ***, ЕГН **********

за виновен в това, че на ***г. в с. ***, обл. ***,  при условията на продължавано престъпление е унищожил противозаконно чужди движими вещи, а именно: елементи от новогодишна /коледна/ украса – 2 бр. светещи коледни звезди на стойност общо 25 лева, 2 бр. светещи коледни сърца на стойност общо 20 лева, светещ ел. проводник с дължина 20 метра на стойност 72 лева, светещи и мигащи лампички на стойност 4 лева, светеща мрежа от лапмички на стойност 60 лева, остъкление на информационно табло /0.42 кв. м/ на Кметство ***  на стойност6.30 лева, сфера бяла на цвят плафониера – градинска лампа на стойност 16 лева, всичко на обща стойност 203.30 лева, собственост на Кметство ***, както и витрина от стъкло на магазин за хранителни стоки с размери 2.27х1.67 м с дебелина 4 мм, собственост на ПК ***, с. ***, на стойност 106.12 лева, като общата стойност на всички унищожени вещи е в размер на 309.42 лева, поради което и на основание чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, във вр. с чл. 373, ал.2 НПК във вр. с чл. 58а във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК го осъжда на пробация като съвкупност от пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на явяване  и подписване пред пробацинония служител три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на по 200 часа годишно за две поредни години.

ПРИЗНАВА подсъдимия В.М.С., роден на *** ***, живущ ***, ***, ***, ***образование, ***, ***, ***, ЕГН ********** за виновен в това, че на ***, г. в с. ***, обл. ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което на основание чл. 325, ал.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 НПК във вр. с чл. 58а във вр. с чл. 57, ал.1 във вр. с 54, ал.1 от НК го осъжда на пробация като съвкупност от пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на явяване  и подписване пред пробацинония служител три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на по 200 часа годишно за две поредни години.

НАЛАГА, на основание чл. 23, ал.1 от НК, на подсъдимия В.М.С., с установена самоличност, едно общо най-тежко наказание: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на явяване  и подписване пред пробацинония служител три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на по 200 часа годишно за две поредни години.

ВРЪЩА на подсъдимия В.М.С. веществените доказателства – маратонки, находящи се на съхранение на РУМВР ***,.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимия В.М.С., с установена самоличност, да заплати по сметка ***змер 60.00 лева /шестдесет/ за възнаграждение на вещи лица.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Пловдив в 15-дневен от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

П.В.

Съдържание на мотивите

  М  О  Т  И  В  И

към присъда по НОХД № 940/2009 г.

 

Срещу подсъдимият В.М.С. е повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт за това, че 1. на *** г. при условията на продължавано престъпление в с. К., П. обл., е унищожил противозаконно чужди движими вещи, а именно: елементи от новогодишна /коледна/ украса 2бр. светещи коледни звезди на стойност общо 25 лв. , 2бр. светещи коледни сърца на обща стойност 20 лв. светещ ел. проводник с дължина 20 м на стойност 72лв., светещи и мигащи лампички на стойност 4лв., светеща мрежа от лампички на стойност 60лв., остъкление на информационно табло /0,42кв.м/ на кметство с. К. на стойност 6,30 лв., сфера бяла на цвят плафониера – градинска лампа на стойност 16лв., собственост на кметство с. К., всичко на обща стойност 203,30лв., както и витрина от стъкло на магазин за хранителни стоки / 2,27 на 1,67м с дебелина 4 мм/, собственост ПК „***” – с. В., на стойност 106,12лв., като общата стойност на унищожените вещи е 309,42лв.  - престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и 2. на 16.12.2009г. в с. К. П. обл., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

Районна прокуратура гр. Карлово, представлявана в с.з. от прокурора П. Радева, поддържа така внесения обвинителен акт.

Подсъдимият С., редовно призован, явява се лично и с адв. Р., назначен за служебен защитник на същият в с.з., разбира в какво е обвинен, признава се за виновен. Прави искане за разглеждане на делото по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК.

Районна прокуратура не се противопоставя не направеното искане.

С оглед направеното искане от страна на подсъдимия за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и на основание чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, съдът е постановил използване на самопризнанията на подсъдимия при произнасяне на присъдата си, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като самопризнанията са подкрепени от доказателствата по делото от досъдебното производство, събрани по реда на НПК и в изискуемата от закона форма.

Граждански иск по делото не е предявен.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. е многократно осъждан до момента.

На 16.12.2009г. около 16,30ч. подсъдимият С. бил в магазин за хранителни стоки в с. Климент, където заедно с негови познати пиел бира. С. изпил 4-5 бири, след което бил поканен от И. Атанасов да отидат у тях, където подсъдимия изпил още 200-300 гр ракия. Около 21.00ч С. си тръгнал, като бил вече доста пиян. Стигнал до центъра на селото или по-точно пред сградата на кметството, където в затревена паркова площ имало поставена коледна украса, закачена по намиращите се в парка дървета. Част от украсата била поставена по едно голямо дърво – круша, до която електропроводник с лампички захранвал намиращите се върху нея елементи – светеща мрежа с лампички, два броя светещи коледни сърца, два броя светещи коледни звезди и светещ електрически проводник около клоните на самото дърво. Повлиян от изпития алкохол, подсъдимия хванал украсата, по-точно електрическия проводник с мигащи лампички, който бил захванат за хоризонталната греда на дървен навес, представляващ кът за отдих, дръпнал силно, вследствие на което проводника се скъсал и цялата украса от крушата се смъкнала на земята. В последствие украсата била прибрана от свидетеля И. в Кметството, като при извършения оглед част от светещата мрежа била открита до стъблото на дървото. След това подсъдимия взел плафониера на градинска лампа, разположена в затревения участък срещу входа на кметството в с. К. и го хвърлил в посока остъклението на информационното табло, закачено на стената до входа на кметството. Плафониерата се счупила заедно с едно от стъклата на таблото. След това С. преминал на отсрещната страна на улицата, където се намирал магазин за хранителни стоки на ПК ”***” с. В., взел талашитения плот на една от разположените до входа на магазина маси и го захвърлил по витрината на магазина. Стъклото се счупило, а трясъка от счупването и падането на стъклата били чути от свидетелите М. и И., които в този момент се движели по улицата, но нямали пряка видимост към тротоара пред магазина. Те забелязали обаче, че към тях се приближава подсъдимият С., който свил в дясно по посока към дома си и така и не се разминали с него, поради което не го спрели да питат какво се е случило. След като приближили сградата на Кметството, двамата свидетели забелязали, че украсата не свети, свалена е на земята, а информационното табло е счупено, плафониерата била на земята. Едва на следващия ден забелязали, че и витрината на магазина, разположен на отсрещния тротоар, е счупена.

От заключението на направената по делото съдебно-стокова експертиза пазарната стойност на унищожените вещи възлиза на 309,42 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното производство и изявлението му, направено в досъдебното и съдебно производство, че се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. Тези обяснения и изявлението на подсъдимия съдът ползва при постановяване на присъдата си.

Ползва показанията на разпитаните по делото свидетели от досъдебното производство, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и установяващи съществени обстоятелства за предмета на доказване по делото.

Ползва заключението на изготвената по делото съдебно-стокова експертиза, тъй като намира, че същата е изготвена от вещото лице безпристрастно, в кръга на неговата компетентност и заключението му пряко касаят предмета на доказване по делото.

Ползва писмените доказателства по делото, тъй като същите са събрани по реда и при условията на НПК и касаят предмета на доказване по делото.

При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 16.12.2009 г. при условията на продължавано престъпление в с. К., П. обл., е унищожил противозаконно чужди движими вещи, а именно: елементи от новогодишна /коледна/ украса 2бр. светещи коледни звезди на стойност общо 25 лв. , 2бр. светещи коледни сърца на обща стойност 20 лв. светещ ел. проводник с дължина 20 м на стойност 72лв., светещи и мигащи лампички на стойност 4лв., светеща мрежа от лампички на стойност 60лв., остъкление на информационно табло /0,42кв.м/ на кметство с. К.  на стойност 6,30 лв., сфера бяла на цвят плафониера – градинска лампа на стойност 16лв., собственост на кметство с. К., всичко на обща стойност 203,30лв., както и витрина от стъкло на магазин за хранителни стоки / 2,27 на 1,67м с дебелина 4 мм/, собственост ПК „***” – с. В., на стойност 106,12лв., като общата стойност на унищожените вещи е 309,42лв., поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

И е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, тъй като на *** г. в с. К., П. обл., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Двете деяния са извършени от подсъдимия при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици.

Обект на двете престъпления, извършени от подсъдимия са обществени отношения с различен характер- неприкосновеност на собствеността от една страна, а от друга спазването на обществения ред и спокойствието на гражданите.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид, че за престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до пет години, а за престъплението по чл.325 ал.1 от НК- лишаване от свобода до две години или пробация и обществено порицание.

С оглед спазване принципа на индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянията и дееца.

Двете деяния не съставляват “тежки” по смисъла на закона престъпления. Съдът определя обаче като не малка тяхната степен на обществена опасност, предвид обществените отношения, които се засягат с тяхното извършване.

Деецът от друга страна е личност с висока степен на обществена опасност. Същият е осъждан четири пъти за престъпления против собствеността. От друга страна наложените му наказания към настоящия момент не са оказали необходимото въздействие. Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на С. съдът отчита единствено признанието на вината. Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода и за двете деяния при реално изтърпяване. Съобразно императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК обаче, съдът е длъжен при определяне на наказанието на подсъдимия да приложи разпоредбата на чл.58 А във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК, без да са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че за изпълнение индивидуалната и генерална превенции на наказанието на С. следва да бъдат определени наказания по отделно за двете деяния пробационни мерки, в размер близък до максималния, визиран в закона, а именно Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години с периодичност на явяване три пъти седмично, Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 / двеста / часа годишно за срок от две години.

На основание чл.23 ал.1 от НК следва да бъде определено едно общо най- тежко наказание на подсъдимия С. за двете процесни деяния, а именно Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години три пъти седмично, Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 / двеста / часа годишно за срок от две години.

С оглед установената вина на подсъдимия и на основание чл.189 ал.3 от НПК и чл.190 ал.2 от НПК в тежест на същия следва да бъдат оставени направените по делото разноски в размер на 60.00 лв, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: