РЕШЕНИЕ
№ 2039
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330107114 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът С. И. С. е предявил срещу „Железопътна секция“ – Пловдив
към ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ обективно, кумулативно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на дисциплинарното
уволнение, осъществено със Заповед № *******г. на ******на ЖП СекцияПловдив и
неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заемана
преди уволнението длъжност „********“ – правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ. Ищецът
твърди, че по силата на сключен трудов договор от ********г. и допълнителни
споразумения към него е полагал труд при ответното дружество. Поддържа, че със Заповед
№ *** от ****** трудовото му правоотношение е прекратено от ответника, тъй като е
наложено дисциплинарно наказание „******”. Ищецът сочи, че развилото се дисциплинарно
производство е било тенденциозно и описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина са несъществуващи. Оспорва компетентността на лицето, издало атакуваната
заповед. Изтъква, че не е спазена и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
тъй като не са изискани обяснения от ищеца за деянието, за което впоследствие му е
наложено дисциплинарно наказание „*********“. Възразява се и че не е преодоляна
закрилата по чл. 333 КТ, тъй като ищецът е член, както на КНСБ, така и на комитет по
условия на труд в предприятието, в което е полагал труд. 1 Този файл е копие на електронно
подписан документ.
По същество не се оспорва фактът, че на дата ******* е извършил ремонт на жп.
прелеза на „Инса Газ“ ООД, но това е било продиктувано единствено от желанието му да
помогне и да предотврати настъпването на инцидент. Сочи, че сутринта на ******* е
извикан за помощ от служител на „Инса Газ“ ООД, който е забелязал, че релсите на прелеза,
стопанисван от "Инса Газ" ООД се клатят. Ищецът се е отзовал, като на място е
констатирал, че е налице спешна нужда от ремонт. Повикал е работници от групата, на
която е ******, включително и двама от тях, които са били в болничен и са предприели
действия по отстраняване на проблема. След като са приключили работата, са уведомили
******- В. Д. Ищецът сочи, че не е извършил нарушения на трудовата трудовата
1
дисциплина, а е изпълнил свой граждански дълг, като така е предотвратил настъпването на
значителни имуществени вреди и потенциалната загуба на човешки животи, при евентуално
настъпване на инцидент. Оспорва се и констатацията на работодателя, че при осъществяване
на ремонта на прелеза на „Инса Газ“ ООД е ползвал материали на ответното дружество.
Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника. В
същия се излагат съображения, че със своите действия ищецът е извършил драстично
нарушение на трудовата дисциплина, което именно е обусловило необходимостта от
налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Изтъква се, че е спазена точно
процедурата по ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца- изискани са му
обяснения, а преди издаването на процесната заповед, са изискани разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“- Пловдив и съгласие от СЖБ към КНСБ. Твърди се, че на дата *****
ищецът самоволно е преценил, че следва да отремонтира жп. прелеза на „Инса Газ“ ООД,
като за целта е ползвал не само материали на ответното дружество, но и е ангажирал други
работници, които полагат труд при ответника. Сочи се, че за тези си действия, ищецът не е
уведомил предварително прекия си ръководител и не е търсил разрешение. Акцентира се
върху обстоятелството, че в изпълняваните от ищеца трудови функции не е включено
задължение да полага труд при трети лица, както и да отремонтира инфраструктура, която
не е стопанисвана от ДП НКЖИ. Посочва се и че индустриалният жп. клон на „Инса Газ“
ООД обслужва единствено посоченото дружество и не е част от железопътната
инфраструктура на ДП НКЖИ. Сочи се, че ако жп. прелезът на „Инса Газ“ ООД е в бил в
драстично влошено състояние, то е следвало да се спре движението по него до отстраняване
на неизправността, но със средства и усилия на лицето, което стопанисва жп. клонът. Не е
следвало ищецът самосиндикално да предприема действия по отстраняване на твърдяна от
него неизправност и то в работно време, с материали на работодателя и ангажирайки други
работници, които полагат труд при ответното дружество. Моли се, предявените искове да
бъдат отхвърлени в своята цялост. Претендират се разноски.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото
доказателствени материали, че е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността **********в „Железопътна секция“ – Пловдив към ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“.
Не е спорно и обстоятелството, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание –
„*******“ със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ****** на ******* на
ЖП СекцияПловдив , както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
330 ал. 2 т. 6 КТ.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на
извършеното уволнение, а същата се определя от установяването на вменените
дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
********. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от
разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/,
противоправност и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за
вмененото дисциплинарно нарушение с процесната заповед.
2
На ищцеца е вменено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ,
като фактическите основания за това са описани в Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание№ ****** на ****** на ЖП СекцияПловдив. Съдът счита, че не са допуснати
формални нарушения от страна на ответното дружество при провеждане на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание *********. Фактът, че обяснения са дадени от страна
на работника преди издаването на заповедта не се оспорва и подлага на съмнение от страна
на ищеца. Прочитът на исковата молба налага категоричния извод, че възраженията на
ищеца не касаят липсата на поискани обяснения от работодателя. Тоест, по своето същество,
тези изявления представляват съдебно признание на факт и за настоящия съдебен състав не
съществува съмнение, че обяснения са поискани и съответно дадени от работника преди
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид това, то е
изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. Както вече бе посочено, с исковата молба не се
подлага на съмнение обстоятелството дали са дадени обяснения от работника и то по
конкретния случай, а се възразява срещу начина, по който са поискани. В тази връзка, то
след като не е налице и нарочно оплакване, че обяснения изобщо не са поискани, то съдът
не следва служебно да проверява този въпрос ( в тази връзка- Решение № 361 от 26.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1471/2009 г., IV г. о.; Решение № 169 от 21.07.2014г., гражданска
колегия, четвърто отделение, гр.дело № 5769/2013 г.; Решение № 216 /06.10.2015г., Трето
гражданско отделение, гр.д.№ 916 по описа за 2015г. на ІІІ г.о.; Решение № 247 /05.10.2012
г., трето гр. отделение, гр.д. №1644/11 г.).
По отношение на възражението на ищеца за недостатъчна мотивираност на заповедта
и в частност, че не са представени за запознавани на ищеца доклади , цитирани в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание *******, съдът счита следното: в Кодекса на труда
не е уредено производство по налагане на дисциплинарни наказания като динамичен
фактически състав ( липсва зависимост между отделните елементи, при която всеки
предходен юридически факт се явява предпоставка, за да настъпят правата и задълженията-
правните последици, по следващия юридически факт ). За да бъде упражнено надлежно
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго
дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт
(жалба, оплакване, сигнал или друг документ ), той не е длъжен да уведоми работника за
“висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му
съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на работодателя
станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да
изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства ( това е сторено в
настоящия случай) и след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното
наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за
публичност, непосредственост и състезателност. Нито в искането на обяснения, нито в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои
факти е приел за установени. Както в искането за обяснения, така и в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Допълнително,
работодателят не дължи и обсъждане в заповедта дали кредитира обясненията на работника/
служителя и ако не ги цени, то поради какви причини. ( в тази насока- Решение № 270/03.10.
2013 г., Четвърто гражданско отделение, гр. дело № 1328 по описа за 2012г.; Решение №
209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение №
205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение №
237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ). Следва да се посочи и
че след като обяснения са дадени от самия работник, то за работодателя не съществува
задължение да изчаква определен период от време и едва след изтичането му да издаде
3
заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Тоест, след като обяснения са дадени от
ищеца на *******, то не е налице пречка, още на същата дата да се издаде и заповед, с която
се налага дисциплинарно наказание. Искането за даване на обяснения може да бъде
направено и от друго лице, а не непременно от работодателя, като за това действие не е
необходимо формално и изрично упълномощаване. В случай, че обясненията са изискани от
друго лице, което не е носител на дисциплинарната власт, от значение е достигането им до
работодателя, респективно до носителя на дисциплинарната власт, за да може да ги съобрази
при вземането на решение за налагане на наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок от
извършването. Така установените срокове са преклузивни – с изтичането им се погасява
правото на дисциплинарно-наказващият орган да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника или служителя. Принципът на закона е адекватност на дисциплинарното
наказание спрямо дисциплинарното нарушение и това включва изискването за своевременно
налагане на санкцията. В този смисъл е и практиката на ВКС – с решение №852 от
01,09,1999 г. по гр.дело №1030/1998 г., ВКС, ІІІ г.о., се приема, че неспазването на
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ опорочава извършеното дисциплинарно уволнение и се
явява основание за неговата отмяна от категорията на абсолютните. По въпросите за
съотношението между двата срока и съдържанието на понятието „откриване на
нарушението” е налице произнасяне с решение №231 от 13,06,2011 г. по гр. дело №858/2010
г., ВКС, ІV г.о., в което е изложено следното: „Правото на дисциплинарно наказване
принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на
нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на
дисциплинарното наказание. В случая сроковете по чл.194 от КТ безспорно са спазени.
В случая, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ******* разполага с
минимално изискуемия набор от реквизити, като видно и от съдържанието на самата искова
молба, с която е сезиран съдът, то ищецът е напълно наясно с фактическите параметри на
вмененото му нарушение ( срещу които е навел и съответни възражения ). В този порядък,
то следва да се посочи и че от приобщените по делото доказателствени материали, се
изяснява ищецът да е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина.
Ключови за този извод на съда са както показанията, дадени от всички свидетели/които
съдът кредитира като преки, обективни и непротиворечиви помежду си в частта им, която
реферира предприетия ремонт/, така и от признанието на факта от самия ищец, че в работно
време, той е предприел действия, които са в полза на друго дружество, като освен това се е
възползвал от ръководните си функции и е агажирал още трима работници на ответното
дружество, които да го подпомагат в ремонта на прелеза/собственост на трето лице/.
По отношение тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, то
съдът счита, че същото е достатъчно драстично, за да обуслови налагането на най- тежкото
дисциплинарно наказание- „*****“. Процесното деяние е засегнало съществено и негативно
ответното дружество. В тази връзка, то не следва да се сподели възражението на ищеца, че в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „******“, неправилно е посочено от
правна страна нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като става въпрос за
''крайна необходимост'' по смисъла на чл.13 ал.1 от НК. Наведените доводи в тази посока са
несъстоятелни, тъй като, за да е налице крайна необходимост, следва държавни или
обществени интереси да са заплашени, и то от непосредтсвена опасност. В конкретиката на
казуса, дори да се допусне, че ако релсите на прелеза, стопанисван от "Инса Газ" ООД са
имали нужда от спешен ремонт, то е следвало да се спре движението по него до
отстраняване на неизправността. Този извод се налага, както от нормативните актове, така и
от здравия разум. Отделно от това, тази неизправност е следвало да се отстрани от
работници на дружеството, стопаниващо прелеза, тъй като то е отговорно от него.
Безспорно по делото е, че ищецът/заедно с повиканите от него разботници/ не са преприели
действия по спиране на движението по прелеза, а са ремонтирали самия прелез. Установено
4
е и обстоятелсвото, че ищецът е уведомил *******- В. Д., след като работата е била
предприета, и то не за да иска разрешение, а да съобщи нещо, което вече
/проверяващи/служители на ответното дружество са знаели.
С процесното деяние ищецът е злоупотребил с доверието на своя работодател,
доколкото през отреденото си работно време, той извършва дейност в полза на трето лице.
Следва да се посочи и че конкретното задължение на работника да не се ''обогатява'' за
сметка на своя работодател трето лице произтича и от естеството на сключеното между
страните трудово правоотношение. Съвсем резонно е очакването на работодателя, след като
заплаща трудово възнаграждение на ищеца, то усилията на последния в работно време да са
насочени към осъществяване на дейност в полза на дружеството, а не на трети лица. Съдът
подчертава, че е особено укоримо и ангажирането на други работници на ответника в
предприетата дейност в полза на „Инса Газ“ ООД.
Настоящият състав приема, както и практиката на ВКС в редица решения, че за да е
налице злоупотреба с доверието на работодателя не е необходимо да е установено извличане
на материална облага за служителя или негов близък. Динамиката на съвременните
взаимоотношения по повод изпълнението на определена трудова функция , се уреждат от
по-широк кръг задължителни в рамките на съответната система правила и норми на
поведение и изгодата от определено поведение, което е в разрез със същите , не винаги е
под формата на облага, особено когато са нарушени правилата на етичното поведение на
индивида. Възприемайки, че злоупотребата с доверието на работодателя съставлява всяко
действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и
доверие в отношенията работник / респ. служител/ и работодател.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при
възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие
между работник и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът, възползвайки се
от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие–
независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на
имотна облага. Предвид изложеното следва да се приеме, че злоупотреба с доверието на
работодателя е налице когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е
извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС
/реш. №.86/25.05.11г. по г.д. №.1734/09г., ІV ГО на ВКС, реш. №.513/14.01.13г. по г.д.
№.1559/11г., ІV ГО на ВКС.
От гореизложентоо следва, че се установява извършеното дисциплинарно нарушение,
обективирано в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „******”, което
същевременно е достатъчно драстично и тежко, за да обуслови прекратяване на трудовото
правоотношение. Така наложеното дисциплинарно наказание „********“ се явява
съразмерно и съответно на констатираното съществено нарушение при извършваната от
ищеца трудова дейност. Посоченото обуславя законност на извършеното уволнение и
съответно неоснователност на заявените искови претенции.
Съобразно изложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове за
признаване на извършеното уволнение със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
№ ****** на ******* на ЖП Секция Пловдив за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на предходно заеманата длъжност следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответното
дружество се поражда право на претенция за разноски в настоящото производство. Такава е
своевременно релевирана, като ищецът следва да заплати сума в размер на 160 лева за
5
юрисконсултско възнаграждение в рамките на настоящото производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. С., ЕГН: **********, срещу ''Железопътна
секция“ – Пловдив към ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК:
*********, обективно кумулативно съединени искове за признаване на извършеното
уволнение със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № *********. на ******* на
ЖП Секция Пловдив за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т.1
КТ, за възстановяване на предходно заеманата длъжност „********“– правно основание чл.
344, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на исковата молба в съда / ******/, до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК С. И. С., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Железопътна секция“ – Пловдив към ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК: *********, сума в размер на 160 лева, представляваща сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в рамките на настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
6