Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ – 17 състав, предсeдателстван от съдия Десислава Добрева в открито съдебно заседание на дeвети април две хиляди и четиринадесета година при участието на секретар И.А., като разгледа т. д. № 6011/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 74 TЗ.
Ищецът П.Й. П. твърди, че на 13.07.2012 г. е проведено Общо събрание /ОС/ на съдружниците в „Г.“ ООД, на което е взето решение за изключването й като съдружник и поемане на дяловете й и решение за преобразуване на дружеството в ЕООД. За проведеното събрание П. не е надлежно уведомена, не е присъствала и не е подписвала протокола от събранието. Взетите на ОС решения са нищожни поради следните съображения :
- налице е сериозно нарушение на чл. 138 ТЗ и чл. 21, ал. 1 и 2 от дружествения договор – няма правно валидно оформена покана за ОС, изхождаща от двамата управители, които съобразно вписването в ТР действат само заедно, няма отправено от управителя и съдружник П. искане за свикване на ОС;
- ако се приеме, че ОС е свикано надлежно, ищецът не е получавал покана за насроченото заседание на ОС;
- посочено е лице, което поема дяловете на П., което не е съдружник в „Г.” ООД, а именно ;
- нарушена е процедурата по чл. 126, ал. 3 ТЗ – не е приемано решение на ОС за отправяне на предупреждение до П., не е даден подходящ срок за отстраняване на визираните в предупреждението нарушения;
- на една и съща дата и в един и същи час са свикани заседания на ОС на три дружества, в които ищецът и П. са съдружници, а именно „А.” ООД, „А.П.” ООД, Г.” ООД.
При изложените в исковата молба твърдения е направено искане за отмяна на атакуваните решения, евентуално установяване на тяхната нищожност с присъждане на разноски.
В уточнителна молба ищецът е посочил, че е предявил при условия на евентуалност искове за установяване нищожност на атакуваните решения и искове за отмяната им поради незаконосъобразност, както и е заявил отделните основания за порочност на решенията при условия на евентуалност в поредност, съобразно номерацията на исковата молба.
Ответникът „Г.” ООД, чрез назначения от съда процесуален представител, депозира отговор, в който заявява, че исковете с правно основание чл. 74 ТЗ са недопустими, тъй като ищецът няма качеството съдружник. Излага твърдения, че ищецът е бил надлежно уведомен за проведеното ОС и атакуваните решения са законосъобразно взети. Поканата за процесното ОС е връчена на П. чрез А.Д.К., която е служител в дружеството „А.П.” ООД, неточно е интерпретирана разпоредбата на чл. 138 ТЗ, връчено е предупреждение по чл. 126 ТЗ в срок. Няма пречка събрания на три дружества с идентичен състав да се проведат едновременно. Направено е искане за конституиране на П.Д.П. като трето лице помагач.
В допълнителната искова молба П. П. оспорва изложените в отговора доводи.
В допълнителния отговор се поддържа становището, изложено в първоначалния такъв.
Третото лице помагач П.Д.П. претендира за отхвърляне на исковете. Излага твърдения, че връчването на поканата е извършено по местоработата на ищцата. Свикването на процесното ОС е валидно осъществено. Двамата съдружници изчерпват състава на управителния орган и на ОС, поради което напълно излишно е единият от тях да иска от другия съгласие за свикване за изключване на последния. От друга страна, свикването на ОС не е представително действие и може да се извърши от всеки от управителите поотделно, макар, че те представляват дружеството само заедно. То е организационен акт. Тезата за едновременно провеждане на повече от едно ОС не е основателна – няма законова пречка две или повече събрания да се проведат по едно и също време, като естествено едното би следвало другото, когато са налице пълна идентичност на съдружници и обстоятелства; такава идентичност е налице – страните са съдружници и управители на три дружество, нарушенията на ищцата са извършени с еднодеяние и засяга и трите; самата ищцата се е съгласила с този формат на провеждане, за който няма правена или фактическа преча. Налице е отправено предупреждение по чл.126 ТЗ, същото е сторено с поканата, но от друга страна е безпредметно, тъй като нарушенията на ищцата са неотстраними. По същество ищцата е извършила нарушенията, заради които е изключена. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото документи, установи следните факти, въз основа на които изгради своите правни изводи :
Не се спори по делото, че на 13.07.2012 г. е проведено ОС на съдружниците в „Г.“ ООД, на което са взети посочените в исковата молба решения, а това се установява и от представения и приет като доказателство по делото протокол /лист 27 до 29 от делото/.
Не се спори по делото, че към датата на процесното ОС ищецът е бил съдружник в „Г.” ООД, което е достатъчно, за да се приеме наличието на активна процесуална легитимация по предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявени на евентуално заявени основания :
Съдът счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на искове за установяване нищожност на взетите от ОС процесни решения, предвид факта, че те не са вписани в ТР по партидата на „Г.“ ООД. Установява се, че по заявление вх. № 20120717143401 длъжностното лице по регистрация е постановило отказ на 19.07.2012 г., който е влязъл в сила, потвърден с решение на СГС /№ 2181, т. д. № 5809/2012 г./
Съобразно възприетото в т.1 на ТР № 1/2002 г. на ВКС нищожни са решенията на ОС на търговско дружество, посочени в разпоредбите на чл. 75, ал. 2, вр. с ал. 1 ТЗ, чл. 197, ал. 3, предл. ІІ ТЗ, чл. 216 ТЗ, липсващото решение /невзето/ и решение, взето извън пределите на компетентност, която има ОС. В исковата молба на П.Х. не се сочи нито една от изброените в ТР № 1/2002 г. хипотези на нищожност, поради което само на база твърдения претенциите са неоснователни. Изложените от ищцата нарушения биха могли да доведат единствено до незаконосъобразност на решенията, но не и до тяхната нищожност, т. е. не се твърди порок, който да ги лишава от каквито и да било правни последици. Предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се отхвърлят като неоснователни.
По претенциите с правно основание чл. 74 ТЗ, заявени на основание опорочена процедура по свикване на ОС – нарушение на
чл. 138, ал. 1, ал. 2 ТЗ и чл. 21, ал. 1 и 2 от дружествения договор на „Г.“
ООД :
Установява се при приглед на основния статус на „Г.“ ООД в ТР, че дружеството се управлява и представлява от двамата управители само заедно, а именно П.Й. П. /по настоящем Х./ и П.Д.П.. Законът не ограничава броя на управителите, както и не определя начина, по който да упражняват правомощията си. В разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ е предвидено, че при няколко управители всеки от тях може да действа самостоятелно освен, ако дружественият договор предвижда друго. В случая в дружествения договор на „Г.“ ООД в чл. 27 е постигната договорка управителите да представляват и управляват дружеството само заедно. При това положение съдът прави извод, че всеки от управителите има пълния обем правомощия, визиран в разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 137 ал. 1 ТЗ, но те могат да бъдат упражнявани само заедно. Следователно, за да бъде свикано общо събрание, следва да има решение и от двамата управители – чл. 138, ал. 1 ТЗ, чл. 21, ал. 1 от дружествения договор на „Г.“ ООД, което в случая не е налице. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, указана и от съда, не представи доказателства, че решение за свикване на процесното ОС, насрочено и проведено на 13.07.2012 г., е взето съвместно от П.Х. и П.П..
При невъзможност събранието да бъде свикано от двамата управители едновременно, П.Д. е следвало да поиска свикване като съдружник с повече от 1/10 от дяловете в капитала на „Г.” ООД по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ, чл. 21, ал. 2 отдружествения договор на „Г.“ ООД. Ответникът не представи доказателства за осъществена такава процедура.
Следователно, трябва да се приеме, че процесното ОС не е свикано по надлежния ред, предвиден в чл. 138, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с 21, ал. 1 и 2 и чл. 27 от дружествения договор на „Г.“ ООД. Предявените на това основание искове по чл. 74 ТЗ следва да бъдат уважени.
При изхода на спора по предявените претенции по чл. 74 ТЗ на главно заявеното основание останалите не следва да бъдат разглеждани от съда.
При изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно разгледаните и уважени искове. По делото има доказателства за сторени от ищеца разноски в размер на 6 470 лв. – 6 000 лв. за адвокатско възнаграждение на един адвокат, 160 лв. за държавна такса, 300 лв. за особен представител и 10 лв. за снабдяване с удостоверения. Предявени са 20 иска /установяване нищожност на две решения на пет евентуално заявени основания, и отмяна на две решения на пет евентуално заявени основания/. Съдът е уважил два иска на едно от разгледаните основания, като за тези искове следва да присъди разноски.
На третото лице не се дължат разноски, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по направеното от адвокат Ж. искане.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Й.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Л., срещу „Г.“ ООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че решенията, взети от ОС, проведено на 13.07.2012 г., са нищожни поради нарушена процедура по свикване на събранието - чл. 138, ал. 1, ал. 2 ТЗ и чл. 21, ал. 1 и 2 от дружествения договор на „Г.“ ООД, евентуално ищецът не е получил покана за насроченото заседание на ОС, евентуално посочено е лице, поемащо дяловете на П., което не е съдружник в „Г.” ООД, евентуално нарушена процедура по чл. 126, ал. 3 ТЗ – не е приемано решение на ОС за отправяне на предупреждение до П., не е даден подходящ срок за отстраняване на визираните в предупреждението нарушения, евентуално на една и съща дата и в един и същи час са свикани заседания на ОС на три дружества, а именно „А.” ООД, „А.П.” ООД, Г.” ООД, евентуално не е налице основание за изключване на П.Х..
ОТМЕНЯ на основание чл. 74 ТЗ по искове на П.Й.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Л., предявени срещу „Г.“ ООД, ЕИК ********, решенията, взети от ОС, проведено на 13.07.2012 г., поради нарушение на процедурата по свикването му – чл. 138, ал. 1, ал. 2 ТЗ и чл. 21, ал. 1 и 2 от дружествения договор на „Г.“ ООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Г.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на П.Й.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Л., сума в размер на 647 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :