РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502880 по описа за 2021 година
Производство по чл.463, ал.1 и сл ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх.№ 19615/23.09.2021 г. по описа на ЧСИ П.
Н. рег. № 911, с район на действие - ПОС, подадена от взискателя „Кат Ин“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., район Северен, ул.“****,
**, представлявано от управителя К.С. Н., против Разпределение от 20.09.2021г. по
изп.д.№ 20179110400501 по описа на ЧСИ Петя Н. рег. № 911 с район на действие -
ПОС, предявено на 20.09.2021 г.
В жалбата се излагат оплаквания, че атакуваното разпределение е неправилно,
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Жалбоподателят възразява за ненадлежното си уведомяване за предявяване на
протокола за разпределение. Възразява, че не ставало ясно дали са посочени всички
взискатели, дали разпределената сума е послужила за удовлетворяване само на таксите
по изп.дело или и на други вземания, дали действително таксите, които са били
разпределени са съобразени изцяло с предприетия от ЧСИ способ по делото.
Възразява, че е включена лихвата в реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Счита, че неправилно
са определени дължимите вземания, съобразно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД,
тъй като в този ред не са включени вземанията на „Кат Ин“ ЕООД за разноски от
35 250, 04 лв., образувани от разноските за издаването на изпълнителния лист, въз
1
основа на който е образувано изп.дело от 14 591, 54 лева, претендирано адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изп.производство в размер на 20 000 лева и
платени такси и разноски към ЧСИ в размер на 658, 50 лева. Поддържа, че сочените
разноски се ползват с привилегия, но не са включени с тази привилегия. Оспорва
изцяло размерът на определените такси и разноски за изп.производство като счита, че
ЧСИ неправилно и незаконосъобразно е включил такси и разноски в кръга на
привилегированите вземания, както и че неправилно е изчислил таксата по т.26 от
ТТЗЧСИ, която е включена в разпределението. Излага довода, че разпределените такси
за връчване на призовки за изготвеното разпределение, съобщения по поща, заплатени
такси към институции и регистри - дължими и неплатени, не покриват предвидените от
законодателя за удовлетворяване по чл.136, ал.1 от ЗЗД вземания за разноски. ЧСИ не
бил заделил с привилегия платените такси от „Кат Ин“ ЕООД в размер на 658, 50 лева.
Възразява, че разпределението е неправилно и по отношение на размера на вземането
за данък на недвижимия имот и размера на таксата за битови отпадъци. Вземанията за
битови отпадъци не попадали във втори ред вземания по чл.136, които включвали
данъци върху определен имот или моторно превозно средство от тяхната стойност,
както и вземания, произтичащи от концесионни плащания и неустойки по концесионен
договор. Претендира отмяна на разпределението и постановяването на разпределение
от ЧСИ, съобразено с разпоредбите на закона и спазване на привилегията по чл.136
ЗЗД.
Ответникът по жалбата - присъединеният взискател „С.Г.Груп“ЕАД,
ЕИК:*********, в качеството си на частен правоприемник на „Първа инвестиционна
банка“АД, чрез пълномощника си адвокат Х.М., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага доводи по оплакванията в жалбата и такива за законосъобразността на
извършеното разпределение. Посочва, че жалбоподателят е надлежно уведомен за
предявяването на разпределението. Поддържа, че в разпределението са посочени
всички страни по изп.дело, както и сумите, които се разпределят и за
удовлетворяването на кои вземания са те. Развива съображения за извършване на
разпределението съобразно реда за удовлетворяване на вземанията и при зачитане
правата на ипотекарния кредитор. Намира, че в привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД
се разпостира върху вземането в неговата цялост, в това число главницата, лихвата,
както и всички останали суми, представляващи части от цялата съвкупност на
вземането. Поддържа, че вземането на „Кат Ин“ ЕООД за разноски от 35 250, 04 лв. се
явява следствие на прогласено несъществуващо вземане спрямо длъжника „Мебел
Дизайн МД“ЕООД съгласно влязло в сила решение № 123/30.01.2019 г. на ПОС по
гр.д.№ 1557/2018 г. на IV гр.с. Моли за оставяне на жалбата без уважение, както и за
потвърждаване на обжалваното разпределение.
Ответниците по жалбата - присъединените взискатели Държавата чрез ТД на
НАП - гр.Пловдив; Община Пловдив, Дирекция МД и ТБО и ЦВ. Н. П.
2
ЕГН:**********, както и длъжникът „Мебел Дизайн МД“ЕООД с ЕИК:*********, не
вземат становище по жалбата.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Петя Н. рег. № 911, с район на действие - ПОС, в
които се излагат съображения за допустимостта на жалбата, но за нейната
неоснователност с подробно развити доводи.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след
преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства,
намери за установено следното:
По процедурата:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 462, ал.
2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
По същество настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Кат ИН“
ЕООД гр.Пловдив за събиране на вземане по изпълнителен лист от 07.07.2017 г.
издаден от Окръжен съд Пловдив по ч.т.д.№ 376/2017 г. въз основа на Решение №
1/12.06.2017г. по арбитражно дело № 1/2017г. на Арбитражния съд към сдружение на
добрите адвокатски практики -гр.София, с който „Мебел Дизайн МД“ ЕООД е осъдено
да заплати на взискателя сумата общо от 205 808, 76 лева, от които: 128 469, 89 лева -
главница, съставляваща размера на увеличената стойност на извършени в собствения
на ответника недвижим имот подобрения, 77 3338,87 лева - неустойка за забава
плащането на подобренията от 01.07.2016 г. - до 27.04.2017 г., ведно със законовата
лихва върху сумата от 128 469, 89 лева от подаването на исковата молба - 03.05.2017г.
до окончателното й изплащане, 14 591, 54 лева - арбитражни разноски, от които
арбитражна такса в размер на 5 861, 54 лева, депозит 100 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 8 630 лева, като е постановено и право на задържане в
полза на взискателя по отношение на недвижим имот - магазин на две нива с обща
площ 745, 24 лева с адрес гр.П., бул.“ **** до окончателното изплащане на
присъдената сума за подобрения в имота.
С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано насочване на
изпълнението към горепосочения недвижим имот, собственост на длъжника.
По делото е представено пълномощно и договор за правна помощ от 07.07.2017
г. между взискателя „Кат ИН“ ЕООД и адвокат Г. В., за договорено възнаграждение от
20 000 лева за представителство в изпълнителното производство с отбелязването, че са
платени при подписването на договора. По делото се установява, че възнаграждението
е платено на 28.02.2018 г. по банков път с преводно нареждане на „УниКредит
Булбанк“АД /л.482/.
На основание чл.456 ГПК е присъединено вземането на „Първа инвестиционна
3
банка“ АД гр.София с частен правоприемник „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК:*********, по
силата на договор за цесия от 19.12.2019 г., конституиран в производството с
разпореждане на съдебния изпълнител от 28.07.2021 г. Видно от удостоверение,
издадено по изп.д.№ 20178240400629 по описа на ЧСИ Константин Павлов,
присъединеното вземане е в общ размер на 905 720 лева, от които: главница в размер
на 681 819, 13 лева със законна лихва в размер на 50 000, 07 лева за периода 08.02.2017
г. - 30.10.2017 г.; 131 097, 89 лева - неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения т.н./; 16 408, 34 лева -присъединени разноски; 150, 00 лева - разноски по
изп.дело; 26 244, 57 лева - такси по ТТРЗЧСИ, от които 16 388, 08 лева - обикновени
такси по ТТРЗЧСИ и 9 856,49 лева - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ / л.211/. Вземането е
обезпечено с договорна ипотека, вписана в Агенция по вписванията - Служба по
вписванията - Пловдив на 30.072013 г., акт том 5, акт № 158 от 1013 г. върху недвижим
имот на длъжника който „Мебел Дизайн МД“ ЕООД.
На основание чл.456 ГПК е присъединено и вземането на ЦВ. Н. П. за сумите
от 1 716, 10 лева - парично вземане, произтичащо от неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законна лихва от 10.02.2016 г.; 194, 11 лева - лихва; 96 лева - дължима държавна такса
към РС Пловдив; 39,70 лева - дължима държавна такса към Агенция по вписванията
Пловдив, въз основа на удостоверение издадено по изп.д.№ 10064/2015 г. на X район
на Държавен съдебен изпълнител при РС - Пловдив /л.152/, както и на сумата от 200
лева - разноски за адв.хонорар по изп.дело
Присъединени са и взискателите Държавата чрез ТД на НАП - гр.Пловдив и
Община Пловдив, Дирекция МД и ТБО.
Принудителното изпълнение е насочено върху притежаваният от „Мебел
Дизайн МД“ ЕООД недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56748.525.84.1.1. по кадастралната карта и кадастралните регистири,
одобрени със Заповед РД -18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.П.,
бул. „***, *, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор
56748.525.84.1., със застроена площ от 581 кв.м., брой етажи:5, предназначение: друг
вид обществена сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - има,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 56748.525.84, адрес на
имота: гр.П., бул. „***, с площ на поземления имот 1180 кв.м., който самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56748.525.84.1.1.е с предназначение - за търговска
дейност, брой нива на обекта - 2, с площ на СОС на ниво 1: 367, 45 кв.м. и с площ на
СОС на ниво 2: 377, 79 кв.м., върху който е учредена договорната ипотека, вписана в
Агенция по вписванията - Служба по вписванията - Пловдив на 30.072013 г., акт том 5,
акт № 158 от 1013 г.
Вследствие на успешно проведена публична продан през периода 16.09.2018 г.
4
- 16.10.2018 г., с протокол от 17.10.2018 г. и на основание чл.492, ал.1 ГПК за купувач
на имота е обявен наддавача „Фурнит“ ЕООД, който единствен е подал наддавателно
предложение, за сумата от 523 380 лева. Посочената сума е била предмет на
Разпределение от 16.11.2018 г., потвърдено с Решение № 778 от 18.06.2019 г. по гр.д.№
1075/2019г. на ПдОС, X гр.с, влязло в сила на 24.09.2019 г. Изплащането на сумата е
било отложено до приключване на инициираното производство по чл.464 ГПК от
„Първа инвестиционна банка“ АД гр.София, за което са представени доказателства.
В производството е представено Решение № 123 от 30.01.2019 г. постановено
по гр.д.№ 1557 по описа за 2018 г. на ПдОС, IV гр.с., влязло в сила на 01.07.2020 г., с
което е признато за установено по отношение на ищеца „Първа инвестиционна банка“
АД гр.София, че в полза на първия ответник „Кат Ин“ЕООД, не съществува вземане
спрямо втория ответник „Мебел Дизайн МД“ ЕООД, в размер на 128 469, 89 лева,
представляваща стойността на извършени подобрения в собствения на ответника
„Мебел Дизайн МД“ ЕООД недвижим имот - магазин на две нива с обща площ 745, 24
лева с административен адрес гр.П., бул.“ **** и представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56748.525.84.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистири, одобрени със Заповед РД -18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на арбитражната
искова молба до окончателното изплащане на претенцията, както и сумата от 77 338,
87 лева - неустойка за забава на плащането на подобренията за периода 01.07.2016 г. -
24.07.2017 г., както и че в полза на първия ответник „Кат Ин“ЕООД не съществува
право на задържане на гореописания имот до окончателното плащане на сумата за
подобренията в имот. Осъдени са „Кат Ин“ЕООД и „Мебел Дизайн МД“ ЕООД да
заплатят на Първа инвестиционна банка“ АД гр.София, сумата от 8 982, 35 лева -
разноски по делото.
Постъпила е Удостоверение за наличие или липса на задължения изх.от
23.08.2021 г. от Община Пловдив, Дирекция МДТ, според които длъжникът има
следните задължения: 6 188, 35 лева - данък върху недвижимия имот и 331, 85 лева -
такса за битова отпадъци. Постъпило е и Удостоверение за наличието или липса на
задължения и обезпечителни мерки изх. от 02.09.2021 г. от ТД на НАП Пловдив, от
което се установяват публични задължения на длъжника в размер на 159 101, 01 лева.
Последвало е повторно разпределение на сумата от 523 380 лева на
20.09.2021г., което се обжалва в настоящото производство и с него сумата е
разпределена по следния начин, а именно:
1.От първи ред - вземания с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД
за начислени такси и разноски по изп.дело в общ размер на 16 758, 59 лева, от които:
- 84 лева - разноски по изпълнителното дело в полза на присъединения
взискател „С.Г.Груп“ЕАД /посочени под т. 1.3/
5
- 2 363, 80 лева - начислени такси с вкл.ДДС в полза на съдебния изпълнител от
общо вземане от 2411, 80 лева / посочени т.1.6/
-14 310, 79 лева - пропорционална такса по т.26 с вкл.ДДС от ТТРЗЧСИ от
общо вземане от 42 850, 89 лева / посочени т.1.7/.
В допълнителна таблица са описани поотделно разноските по вид, с посочване
на основанието за заплащането им.
2. От втори ред - вземания с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД
за дължим данък върху недвижимия имот:
- 6 188, 69 лева - вземане на Община Пловдив, МД и ТБО за дължим данък
върху недвижимия имот по удостоверение/ посочени т.2.1 /
3. От трети ред - вземания с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД,
обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложения или ипотекиран имот:
- 500 432, 72 лева - вземане на присъединения взискател „С.Г.Груп“ЕАД от
общ размер на вземане 1 148 604, 59 лева / посочени т.3.1 /
По чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД - не се разпределят поради недостатъчна наличност.
С оглед на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
на ПОС намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност. В разпределението следва да бъдат
посочени по вид, основание и размер конкретните вземания на взискателите, които се
приемат за погасяване, кои от тях се ползват с привилегия и каква точно, респективно
кои са хирографарни, дали същите се погасяват изцяло или частично, респективно
каква част от тях остава неудовлетворена.В разпределението следва да бъдат посочени
подробно по вид, основание и размер дължимите такси в изпълнението, които се
приемат за погасяване, а и оставащите дължими такива след разпределението на
постъпилите суми.В случай, че има предходни погасявания, следва да бъде подробно
посочено как същите се отразяват на задълженията.
Жалбата срещу разпределението може да се основава както на оплаквания за
нарушения при определяне на кръга на взискателите, размера на вземанията им и
техните привилегии, така и на оплаквания за процесуални нарушения при извършване
на разпределението.Съгласно чл. 463, ал.1 от ГПК, жалбата против разпределението се
разглежда от окръжния съд по реда на чл. 278 ГПК, като, съгласно чл. 278, ал.2 от
ГПК, при отмяна на обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата,
6
като може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.С оглед на тази
процесуална уредба, съдът по разпределението дължи да разгледа, но не е ограничен от
оплакванията в жалбата против разпределението и оспорванията в отговора, а изследва
и служебно законосъобразността на разпределението.
В разглеждания случай частният съдебен изпълнител е извършил
разпределение на сумата от 523 380 лева, постъпило от публичната продан на
ипотекирания имот на длъжника, след влизане в сила на Решение № 123 от 30.01.2019
г. постановено по гр.д.№ 1557 по описа за 2018 г. на ПдОС, IV гр.с., с което са
отречени вземанията на първоначалния взискател за главница и неустойка, който е
подал жалбата против разпределението.
Неоснователни са доводите в жалбата за ненадлежното уведомяване на
взискателя „Кат Ин“ЕООД за предявяването на разпределението. По делото се
установява, че взискателят „Кат Ин“ЕООД е бил уведомен за насроченото предявяване
на разпределението на 20.09.2021 г. с връчването на призовката на пълномощника му
по делото адвокат Г. В. на 23.08.2021г.
Неоснователно се възразява за неясното при определяне на взискателите в
разпределението. Вземанията на всички взискатели са посочени подробно в табличен
вид по вид, размер и период при съобразяване на дължимите суми и извършените
разноски в изпълнителното производство, поради което и при липсата на конкретни
възражения в жалбата, съдът намира, че същите правилно са посочени в
разпределението.
По отношение спазването на реда на привилегията по чл.136 ГПК съдът намира
следното:
По отношение реда на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД: По смисъла на
задължителните указания по т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, не всички вземания за разноски на първоначалния взискател по
изпълнителното дело. В първия ред на специалните привилегии/чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД/
се включват изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяване на изпълнителния способ/ такси за налагане на запор или възбрана, за
опис и публична продан, за възнаграждение за пазача и др./Ако по изпълнителното
дело не е поискано извършването на др. изпълнителни способи, в този ред се включват
и таксите по образуване на изп. дело, както и възнаграждението за един адвокат.Ако е
поискано извършването и на други изп. способи за изпълнение върху др. имущества на
значителна стойност, в този ред се включва /само/съответна част от таксите за
образуване на изп.дело и възнаграждението за един адвокат.В този ред не се включват
разноските за други нереализирани по искане на взискателя изп. способи/те се
включват в разпределението на постъпленията от тях/, а длъжникът не отговаря за
разноските на взискателя, направени за изп. способи, които не са приложени. Изрично
7
е прието, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско
възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист. Също така не се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви
разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл.
135 ЗЗД, когато са направени от тях.
Изхождайки от гореизложеното неоснователни са възраженията в жалбата
против невключването на вземането на „Кат Ин“ ЕООД за разноските за издаването на
изпълнителния лист от 14 591, 54 лева, доколкото същите не се ползват с привилегия
по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.
Неоснователно се претендира включването на адвокатското възнаграждение от
20 000 лева. В случая към момента на обжалваното разпределение, по изпълнителното
дело не са поискани и не са извършвани други изпълнителни способи, но са останали
неудовлетворени вземания на значителна стойност от приблизително 900 000 лева,
поради което липсват основания да се признае специална привилегия по чл. 136., ал.1,
т.1 ЗЗД изцяло или на съответна част от разноските на „Кат Ин“ ЕООД за адвокатско
възнаграждение, тъй като по изпълнителното дело престои извършване на
изпълнителни действия за удовлетворяване на изпълняемите вземания на значителна
стойност.
По делото не се установява заплащането от „Кат Ин“ ЕООД на такси и
разноски към ЧСИ в размер на 658, 50 лева след преглед от съда на приложения препис
от изпълнителното дело. С оглед на това и доколкото жалбоподателят не конкретизира
действията, за които е заплатил посочената сума и заплащането на такива от
взискателя не се установява от данните по изп.дело, то неоснователно се възразява за
неспазването на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ГПК с невключването на такси и
разноски за посочената сума.
При проверка на обжалваното разпределение, настоящият съдебен състав на
ПОС установява незаконосъобразност по отношение на включената такса по т.26 по
ТТРЗЧСИ в размер на 14 310, 79 лева / посочена в т.1.7/ в реда на привилегията по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Принципът е, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи
авансово от взискателя, но е дължима в полза на ЧСИ и следва да бъде зачетена като
вземане за разноски по изпълнението, което трябва да бъде удовлетворено с
преимущество от събраната сума. В случая обаче не става ясно основанието за
включването на сумата от 14 310, 79 лева в реда на привилегията по чл.136, ал.1, т.1
ЗЗД, доколкото същата не отговаря на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която следва да се
събере от постъпилата сума за удовлетворяване на вземанията на взискателите от
разпределението, а ясното за това няма и в мотивите на съдебния изпълнител. Така не
се установява основанието за включването на посочената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
8
реда на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Същевременно видно от представените в
табличен вид такси и разноски по изпълнителното дело, сумата от 14 310, 79 лева е
образувана от следните начислени такси по т.26 от ТТРЗЧСИ: 616, 90 лв. /като
дължима от 649, 98 лева/ от 03.08.2017 г. и 13 693, 89 лева /като дължима от 31 430, 51
лева/ от 17.10.2017 г. По делото обаче не се установява осъществяването на
изпълнителен способ, от който да са събрани суми по изпълнителното дело към
03.08.2017 г. и към 17.10.2017 г. Също така таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ са посочени
за събиране преди реализирането на изпълнителния способ, сумата от който се
разпределят, доколкото разпределяната сума е постъпила от публичната продан,
проведена през времето от 16.09.2018 г. до 16.10.2018 г. Следва и да се има предвид, че
така посочените такси от 03.08.2017 г. и 17.10.2017 г. са отразени в различен размер в
предходното разпределение от 16.11.2018 г., което е потвърдено с влязлото в сила
Решение № 778 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 1075/2019г. на ПдОС, X гр.с. С оглед на
изложеното се препятства преценката за правилно събиране на таксите по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 616, 90 лв. от 03.08.2017 г. и в размер на 13 693, 89 от 17.10.2017
г. с ред на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.
Съдът установява, че в реда на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е включена
сумата от 84 лева на „С.Г.Груп“ЕАД /посочени под т. 1.3/, която според данните по
делото представлява платена такса за присъединяване на взискателя и изпращане на
съобщения, за която е изготвена и сметка от ЧСИ / л.215, 216 /. Според т. 6 от ТР № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на
присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД,
когато са направени от тях. Доколкото процесната такса от 84 лева не представлява
разноски за искове по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, то същата неправилно е включена в реда за
удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.
Изложеното съставлява основание за отмяна на разпределението и връщане на
делото на ЧСИ с указание за изготвяне на ново разпределение с мотивирано излагане
на основанието за включването на сумата от 14 310, 79 лева като такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както и за невключването в този ред на
привилегията на платените разноски от присъединения взискател „С.Г.Груп“ЕАД в
размер на 84 лева.
Останалите възражения в жалбата против включването на други суми в първия
ред на привилегията са неоснователни.
Следва да се има предвид, че по отношение спазването на останалите редове на
привилегията по чл.136, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗД не се установяват нарушения. Правилно във
втори ред като привилегировано по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД е погасено вземане на
Община Пловдив в размер на 6 188, 69 лева. Видно от разпределението, както и
9
посоченото по-горе уведомление от Община Пловдив, тази сума е част от вземането на
взискателя и включва само данъка върху недвижимия имот, без дължимите такси
битови отпадъци. Следователно неоснователно се явява оплакването за включването на
такса за битови отпадъци. При извършване на обжалваното разпределение е
съобразена и съществуващата в полза на „С.Г.Груп“ЕАД привилегия по чл. 136, ал. 1,
т. 3 от ЗЗД, вкл. за законната лихва върху изискуемата главница до датата на
разпределението - 20.09.2021 г.
С оглед на гореизложеното, ПОС намира, че обжалваното разпределение
следва да бъде отменено и делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново
разпределение съгласно указанията в мотивната част на настоящото решение.
В производството не се претендират разноски, поради което съдът не се
произнасяне по отговорността за разноските.
Решението на окръжния съд може да се обжалва с жалба пред Пловдивски
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл. 463,
ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпределение от 20.09.2021г., извършено по изп.д.№
20179110400501 по описа на ЧСИ П. Н. рег. № 911 с район на действие Окръжен съд -
Пловдив, предявено на 20.09.2021 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ П. Н. рег. № 911 с район на действие Окръжен съд -
Пловдив, за извършването на ново разпределение при съобразяване с указанията в
мотивната част на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10