№ 61
гр. ХАСКОВО, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. Т. Гражданско дело №
20215600100301 по описа за 2021 година
Предявени са два иска с правно основание чл.19, ал.3 от
ЗЗД – като главен и с правно основание чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД – като
евентуален.
ИЩЦАТА – К. Т. М. твърди, че на 30.07.2013 год. с
ответника сключили предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор
№ 77181.16.389 по КККР на гр.***, целият с площ от 411 кв.м., ведно с целия
находящ се в имота Самостоятелен обект в сграда – апартамент № 2, с
идентификатор № 77181.16.389.1.2, представляващ целия втори етаж от
масивна жилищна сграда с идентификатор № 77181.16.389.1, ведно с
прилежащите към апартамента ½ ид.ч. от приземен етаж в същата сграда и
1/2 ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж, с административен адрес на имота – гр.***, ул.***, при
договорена цена от 30 000 лева, която сума изплатила изцяло и в брой на
продавача, в изпълнение на предвидената в чл.2 от предварителния договор,
клауза, служеща като разписка за предаване на сумата. Страните по
договора поели задължението да сключат окончателен договор в срок до три
години от подписването на предварителния договор. Въпреки многократните
покани, отправени до ответника, същият не изпълнил задължението си да
прехвърли собствеността върху имотите в изискуемата нотариална форма,
поради което и на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД моли за решение, с което
съдът да обяви за окончателен предварителния договор, сключен с ответника
на 30.07.2013 год. При условията на евентуалност, в случай, че главният иск
1
бъде отхвърлен, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати
сумата в размер на 30 000 лева, представляваща продажната цена на имота,
предмет на предварителния договор, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – К. Н. Ч. – оспорва исковете. Счита, че
искът, предявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е погасен по давност, изтекла
на 30.07.2018 год., считано от сключването на договора и от предаване на
владението върху имота – 30.07.2013 год., позовавайки се на чл.9 от
предварителния договор. Заявява и възражение за нищожност на
предварителния договор, обосновано с липсата на платежен документ,
удостоверяващ заплащането на продажната цена от 30 000 лева,
поддържайки, че не е получил сумата нито в брой, нито по друг начин.
Оспорва верността на предварителния договор.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.07.2013 год. страните по делото са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който ответникът се е задължил да продаде на ищцата следния недвижим
имот, а именно - ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 77181.16.389
по КККР на гр.***, целият с площ от 411 кв.м., ведно с целия находящ се в
имота Самостоятелен обект в сграда – апартамент № 2, с идентификатор №
77181.16.389.1.2, представляващ целия втори етаж от масивна жилищна
сграда с идентификатор № 77181.16.389.1, ведно с прилежащите към
апартамента ½ ид.ч. от приземен етаж в същата сграда и 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, с
административен адрес на имота – гр.***, ул.***. Съгласно чл.2 от договора
купувачът заплаща на продавача договорената между тях продажна цена от
30 000 лева изцяло и в брой към датата на подписване на договора, който да
служи като разписка за предаване на сумата непосредствено преди
подписването на договора. Страните са поели задължението за сключване на
окончателен договор в срок до три години от подписване на предварителния
договор. Съгласно чл.6 от предварителния договор продавачът е поел
задължението да прехвърли имота необременен с каквито и да е вещни
тежести и ипотеки, освен с учредената върху него ипотека в полза на ОББ с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег.№ 2880 от
25.07.2013 год. на АВ при РС – ***, том I, акт № 9. Владението върху имота е
предадено от продавача на купувача към момента на подписване на договора,
който е предвидено да служи като протокол, удостоверяващ предаването на
имота, съгласно чл.9 от предварителния договор, в чл.8 от който е
договорено, че при неизпълнение на задължението за прехвърляне
собствеността върху имота, продавачът дължи на купувача връщане на
платената цена.
Като писмено доказателство е приет нотариален акт №
133, том IV, рег. № 3633, дело № 654, обективиращ договор за покупко -
2
продажба от 25.07.2013 год., сключен между страните по делото, по силата на
който ищцата, действаща чрез пълномощника си А.С.М. е продала на
ответника описания по-горе имот – предмет на предварителния договор за
сумата в размер на 20 000 лева, за която е договорено да бъде изплатена
изцяло чрез ипотечен кредит от „ОББ“ АД, отпуснат на ответника, по сметка
на ищцата. В подкрепа на твърдението си, че е заплатил на ищцата
договорената покупна цена, от страна на ответника е представено дебитно
авизо от 01.08.2013 год.
С покана от 19.04.2021 год., изпратена от ищцата до
ответника, последният е уведомен да се яви на 29.04.2021 год. в кантората на
нотариус за сключване на окончателен договор. Видно от известие за
доставяне е, че пратката като непотърсена, не е получена от адресата. С
нотариална покана, връчена на 19.05.2021 год., при условията на чл.46, ал.1 от
ГПК, ищцата отново е уведомила ответника да се яви на 24.06.2021 год. при
нотариус, за сключване на окончателен договор.
От обясненията на ищцата, дадени на основание чл.176
от ГПК се установява, че е сестра на бащата на ответника, с който живеели в
една жилищна сграда, първият етаж от която се ползвал от брат й, а вторият –
от нея. Преди да сключат предварителния договор, с ответника сключили
договор за покупко - продажба на същия имот, защото имала спешна нужда
от пари, свързана с покупка на друго жилище в гр.***, което закупила за
36 000 евро. По-късно в обясненията си посочва, че парите й трябвали за
спешен ремонт на жилището в гр.***, което закупила през 2008 год. Затова
продала жилището си в гр.***, като не отрича, че племенникът й – ответник
по иска е привел посочената в нотариалния акт, обективиращ договора за
покупко – продажба, сума от 20 000 лева, пет дни след което сключили
предварителния договор, посочената в който сума от 30 000 лева я предала на
ръка на ответника два дни преди сключването му. При предаването на парите,
което станало в дома им нямало свидетели, защото по това време
отношенията им били много добри. В този момент й трябвали спешно пари.
Неин познат – М. Н. й казал, че очаква превод и ако го получи, ще й услужи.
Същият й е се обадил по телефона след 25.07.2013 год. и я уведомил, че е
получил превода и може да й даде парите. Н. й дал 30 000 лева на ръка, която
сума ищцата предала на ответника в изпълнение на сключения помежду им
предварителен договор, изготвен в адвокатска кантора и подписан от нея и от
племенника й в дома им. От 1998 год. живеела на остров Крит, като си идвала
на всеки 3 – 4 месеца. Твърди, че както към момента на сключване на
договора за покупко – продажба – 25.07.2013 год., оформен с нотариален акт,
така и към момента на сключване на предварителния договор – 30.07.2013
год. е била в Б.. От преди една година и половина – две, ответникът се
установил да живее на втория етаж, като забранил достъпа й до него, за което
през 2019 год. подала жалба до полицията. До този момент отношенията им
били добри, като ответникът изразявал съгласие за сключване на окончателен
договор, след което в резултат на влошаване на отношенията им, ответникът
отказвал да сключат окончателен договор.
От показанията на свидетеля Н. Ч. – баща на ответника и
3
брат на ищцата се установява, че през 2012 год. непознати за него лица
търсели племенника му А. – син на ищцата, който им дължал 18 000 лева.
Племенникът му, който по това време живеел в имота, находящ се в гр.***,
ул.***, го помолил да го скрие, защото не разполагал с нужната сума пари и
нямал от къде да ги вземе. Племенникът му и синът му израснали заедно и
затова А. го помолил да му даде исканата сума пари, за да може да си оправи
нещата. Затова ответникът изтеглил от банката 20 000 лева и дал парите на
братовчед си. Ищцата и синът й имали уговорка за продадат етажа на Коста,
който и в момента продължавал да изплаща заема, отпуснат му от банката. Не
му било известно дали синът му е получавал пари от ищцата при сключването
на предварителния договор. Твърди, че ищцата никога не е живяла в имота в
гр.***. За обезпечение на отпуснатия на сина му кредит, банката поискала
обезпечение и ищцата се съгласила да даде етажа си от къщата като
обезпечение. Неколкократно молил сестра си да дойде и върне парите на
банката, поради финансови затруднения на сина му да обслужва редовно
кредита, като й предлагал да си вземе етажа, но ищцата му отговаряла, че ако
иска банката да си го вземе. И към момента синът му плащал вноски по
кредита. Свидетелят твърди, че знаел за желанието на сестра си да продаде
етажа си от къщата, за което упълномощила сина си А., който говорил с
майка си, че трябва да продаде имота, за да може да си върне парите. В
момента синът му живеел в къщата, защото се наложило да продаде
апартамента си, за да плати разходите за ток, данъци, вода, за плащането на
които търсили сина му, а не сестра му. Преди това жилището се ползвало от
сина на ищцата – А.. От показанията на свидетелката Г.Й. се установява, че от
тридесет години живее на съпружески начала с ответника. От съвместното си
съжителстване имали родени две деца. Твърди, че причината за продажбата
на апартамента от страна на ищцата в полза на ответника е било желанието на
последния да помогне на сина й, който дължал голяма сума пари. За целта
ответникът изтеглил кредит и привел парите по сметка на ищцата, която до
момента не ги била върнала. Твърди, че ответникът не й е споделял за това, че
е подписвал договор да продаде отново имота на леля си, нито, че е получил
от нея пари. В момента живеели на втория етаж от къщата, на който
направили основен ремонт, след като продали апартамента си. Ищцата от
двадесет години била извън Б.. Свидетелката твърди, че ищцата е молила
ответника да помогне на сина й А., който търсел пари от други лица,
включително и от брат си, но всички му отказвали. Една седмица след като
синът на ищцата взел парите, заедно със семейството си заминали за
Германия.
От показанията на свидетеля М.Н. се установява, че
ищцата и бившия й съпруг - С.М. - първи братовчед на баща му, се развели
през 2009 год. – 2010 год., но и след развода продължили да поддържат добри
отношения. От брака си имали двама сина – Тодор и А.. По време на брака
им, ищцата живеела в гр.***, но често пътувала до Гърция, където работела
като готвач в заведение. С чичо му, който работел като международен
шофьор почти не били живели в къщата в гр.***. Преимуществено живеели в
гр.***. През лятото на 2013 год. ищцата поискала от него пари – 30 000 лева,
4
които й трябвали спешно за ремонт на апартамента й в гр.***. Първоначално
свидетелят твърди, че не е разполагал с исканата сума, но след като чичо му
казал, че ищцата е продала имота си в гр.***, му станало жал и решил да й
услужи с исканата сума. Когато й дал парите, ищцата вече си била продала
жилището в гр.***. Част от парите – 17 000 – 18 000 лева, с които услужил на
ищцата и на бившия й съпруг, били негови спестявани от работата му като
сервитьор на круизен кораб, които съхранявал в каса в жилището си, в което
живеел с родителите си. Парите били предадени на бившия съпруг на ищцата
от родителите на свидетеля, който по това време не бил в Б.. За останалите
13 000 лева помолил чичо си от А., който дал парите на Маркаров.
Свидетелят уточнява, че за периода от месец февруари 2013 год. до месец
ноември 2013 год. е бил извън страната, както и това, че между първия
разговор, проведен по телефона с ищцата, когато го уведомила, че й трябват
пари до предоставянето им е бил изминал около един месец. В последствие и
на части, парите му били върнати от ищцата и от бившия й съпруг.
Свидетелят от своя страна върнал парите, дадени от чичо му в А. на бившия
съпруг на ищцата. Изразява предположение, че синът на ищцата А. е живял в
жилището в гр.***, а другият й син – Тодор – в апартамента в гр.***.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира предявения на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, иск за основателен,
по следните съображения: Безспорно по делото се установи наличието на
валиден предварителен договор, сключен между страните, съдържащ клаузи
относно съществените условия на окончателния договор – предмет и цена.
Предварителният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма,
съгласно изискването, предвидено в нормата на чл.19, ал.1 от ЗЗД. Правото на
собственост върху имота в полза на продавача се установява от представения
по делото НА от 25.07.2013 год., с № 133, том IV, рег. № 3633, дело № 654 /
2013 год. по описа на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № 419.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
ответника възражение за погасяване по давност на иска, предявен на
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, по следните съображения: Действително,
предварителният договор е сключен между страните на 30.07.2013 год., а
искът за обявяването му за окончателен е предявен на 29.04.2021 год., към
която дата е изтекъл предвидения в нормата на чл.110 от ЗЗД, пет годишен
давностен срок. Съгласно установената константа практика обаче,
обективирана в Решение № 286 от 28.09.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1055 /
2010 год., III г.о., Решение № 72 от 06.03.2012 год. на ВКС по гр.д. № 443 /
2011 год., IV г.о. и Решение № 180 от 09.02.2010 год. на ВКС по гр.д. № 1607
/ 2009 год., IV г.о., давностният срок, съгласно чл.114 от ЗЗД започва да тече
от момента, в който се поражда правото на иск на всяка от страните да иска
сключване на окончателен договор. Когато в предварителния договор е
уговорен срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19,
ал.3 от ЗЗД се поражда с настъпването /изтичането/ на срока, в който е
следвало да се сключи окончателния договор. В разглеждания случай, при
сключване на предварителния договор, страните са постигнали съгласие за
5
сключване на окончателен договор в срок до три години от подписването на
предварителния договор, съгласно чл.3 и чл.4 от същия, който срок е изтекъл
на 30.07.2016 год., считано от който момент, когато вземането, в случая
правото да се иска сключване на окончателен договор до подаване на
исковата молба – 29.04.2019 год., пет годишния давностен срок не е бил
изтекъл. В случаите, когато изискуемостта е определена, давността започва да
тече от уговорената между съконтрахентите дата на изпълнението.
Като недоказано съдът намира и заявеното от ответника
оспорване на приетия като писмено доказателство предварителен договор,
сключен с ищцата на 30.07.2013 год., по следните съображения: Във връзка с
откритото производство по оспорване автентичността на предварителния
договор по искане на ответника бе допусната и назначена графологическа
експертиза, по която не е представено заключение, поради оттегляне на
искането за събиране на посоченото доказателство, при което съдът приема за
недоказано твърдението на ответника, че предварителният договор не е
сключен от него. Предвид това, че предварителният договор представлява по
своята правна същност частен диспозитивен документ, оспорване
истинността на същия се възлага на страната, която го оспорва, съгласно
чл.193, ал.3, предл.1-во от ГПК, предвид изложените по-горе доводи за това,
че документът носи подписа на страната, която го оспорва. Доказателства във
връзка с направеното оспорване не бяха представени от страна на ответника,
поради което и на основание чл.180 от ГПК следва да се приеме, че
предварителният договор, подписан от лицата, които са го издали, съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези
лица, включително и отразеното в чл.2 от предварителния договор, че
договорената между страните цена от 30 000 лева е изплатена изцяло и в брой
от купувача на продавача, като е предвидено още, че договорът служи като
разписка за предаване на сумата. В тази си част договорът представлява
частен свидетелстващ документ, като оспорването на верността му се възлага
на ответника по изложените по-горе съображения. Събраните в тази насока
доказателства, чрез разпита на посочените от ответника свидетели Ч. и Й.,
отнасящи се за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000
лева, съдът не цени, предвид тяхната недопустимост, съгласно чл.164, ал.1,
т.3 от ГПК. Обстоятелството, че на посочените двама свидетели не им е било
известно ответникът да е сключвал предварителен договор с ищцата, се явява
правно ирелевантно, с оглед недоказаността на заявеното от последния
оспорване на автентичността на документа. От друга страна, показанията на
посочените двама свидетели следва да се цени през призмата на чл.172 от
ГПК, предвид това, че свидетелят Ч. е баща на ответника, а свидетелката Й. е
лице, което съжителства на съпружески начала с ответника.
Като неоснователно съдът намира и заявеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за нищожност на
предварителния договор, като такъв сключен в противоречие или заобикаляне
на закона, обосновано с твърдения за допуснато нарушение на чл.3 от Закона
за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, според която плащанията на
територията на страната се извършва само чрез превод или внасяне по
6
платежна сметка, когато са на стойност над 10 000 лева, а към момента на
сключване на предварителния договор - над 15 000 лева. В договора, сключен
между страните е направена изрична уговорка, че сумата от 30 000 лева е
предадена в брой, като тази част от сделката е уговорено да се счита като
разписка за получаване на сумата. Предоставянето на сумата по договора в
брой, а не по реда, предвиден в ЗОПБ не води до нищожност на договора в
частта, имащ характер на разписка, удостоверяваща изпълнение на
задължението от страна на купувача. Нарушаването на ЗОПБ има за
последица административно наказателна отговорност, но няма значение нито
за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността
на договора.
Обстоятелството, че сключването на предварителния
договор на 30.07.2013 год., е било предшествано от сключването на договор
за покупко – продажба от 25.07.2013 год., извършен в нотариална форма, не
може да обоснове извод за нищожност на предварителния договор,
възражения в каквато насока не са въведени и в отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства не се установява с продажбата
предварително да е постигнато съглашение между страните за
удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, предвиден в
закона. Не е установено и сделката да е сключена в нарушение на
разпоредбата на чл.109 от ЗЗД, т.е не се установява да е налице продажба с
уговорка за обратно изкупуване, в който случай за да е налице нищожност на
сделката по смисъла на цитираната правна норма е необходимо уговорката за
обратно изкупуване да бъде направена между страните по договора при
сключването и да е част от съдържанието му. Последваща уговорка за
обратно прехвърляне на продадения недвижим имот, направена след
сключване на договора, не попада в посочената хипотеза.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.362 – 363 от
ГПК.
О оглед изхода на делото, обусловен от уважаването на
главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск – за
връщане на платената при сключване на предварителния договор продажна
цена в размер на 30 000 лева.
На основание чл.45 – чл.46 от Закона за местните данъци
и такси, дължимия данък възлиза в размер на 568.74 лева, определен като 2.5
% от данъчната оценка на имота – 22 749.70 лева. На основание чл.85 – чл.86
от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вр. т.8 от Тарифа за
нотариалните такси към ЗННД, следва да се заплати и нотариална такса в
размер на 262.50 лева, а на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията, и такса в размер на 22.75 лева.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени от ищцата, като до
внасянето им следва да бъде наложена възбрана върху имота, предмет на
предварителния договор, съгласно нормата на чл.364 от ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да
7
бъдат присъдени разноски в размер на 3 000 лева – възнаграждение за
адвокат. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът
прецени като основателно направеното от пълномощника на насрещната
страна възражение за прекомерност, поради което и на основание чл.78, ал.5
от ГПК, от общо претендираното възнаграждение в размер на 6 000 лева, в
полза на ищцата следва да бъде присъдено такова в размер на 3 000 лева,
определено съобразно както от броя и вида на предявените искове – по чл.19,
ал.3 от ЗЗД и по чл.55 от ЗЗД, в размери съответно – от 1 212.50 лева и от
1 430 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл.7, ал.9 и чл.2,
ал.5 от Наредбата, така и от фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 227.50 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за о к о н ч а т е л е н на основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД, сключеният на 30.07.2013 год. предварителен договор за
покупко - продажба на недвижим имот между К. Н. Ч., ЕГН ********** от
гр.***, ул.*** – продавач и К. Т. М., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** -
купувач, по силата на който К. Н. Ч. продава на К. Т. М. следния свой
недвижим имот – ½ /една втора/ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор №
77181.16.389 по КККР на гр.***, Община ***, Хасковска област, одобрени със
заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на изпълнителния директор на АК, с
последно изменение със Заповед № КД – 14 – 26 – 400 от 27.09.2012 год. на
началника на СГКК, с административен адрес на имота – гр.***, п.к.6450,
ул.***, с площ целия от 411 кв.м., с трайно предназначение на
територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване на имота: за ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: парцел V, отреден за имот
с планоснимачен номер 3259, в квартал 267, при граници и съседи на
описания поземлен имот по кадастрална скица – поземлени имоти с
идентификатори, както следва: от север - № 77181.16.366, представляващ
улица „Опълченска“, от изток - № 77181.16.390, от юг - № 77181.16.393, №
77181.16.394 и № 77181.16.395, и от запад - № 77181.16.388, ведно с целия
находящ се в имота Самостоятелен обект в сграда – апартамент № 2, с
идентификатор № 77181.16.389.1.2, представляващ целия втори етаж от
масивна жилищна сграда с идентификатор № 77181.16.389.1, в режим на
търпимост съгласно Параграф 16 от ПЗР на ЗУТ, сградата с площ от 86 кв.м.,
на два етажа, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в
описания по-горе поземлен имот, с административен адрес на обекта – гр.***,
п.к.6450, ул.***, етаж 2 /втори/, апартамент 2 /две/, с предназначение – за
8
жилище, апартамент, на 1 /едно/ ниво, със застроена площ на обекта от 85.79
кв.м., при граници и съседи на описания самостоятелен обект по
кадастралната схема: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори,
както следва: на същия етаж – няма, под обекта - № 77181.16.389.1.1, над
обекта – няма, ведно с прилежащите към апартамента ½ ид.ч. от приземен
етаж в същата сграда, както и ведно с прилежащите към апартамента 1/2 ид.ч.
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, изплатена
изцяло и в брой от купувача на продавача.
Данъчната оценка на имота е 22 749.70 лева.
ОСЪЖДА К. Н. Ч., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** да
заплати на К. Т. М., ЕГН ********** от гр.***, ул.***, сумата в размер на
3 000 /три хиляди/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА К. Н. Ч., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** да
заплати сумата в размер на 227.50 /двеста двадесет и седем лева и петдесет
стотинки/ лева – държавна такса, която сума да се внесе по сметка на
Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА К. Т. М., ЕГН ********** от гр.***, ул.***
да заплати сумата в размер на 568.74 /петстотин шестдесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща местен данък, която
сума да се приведе по сметка на Община ***.
ОСЪЖДА К. Т. М., ЕГН ********** от гр.***, ул.***
да заплати сумата в размер на 262.50 /двеста шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/ лева – нотариална такса, която сума да се приведе по сметка на
Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА К. Т. М., ЕГН ********** от гр.***, ул.***
да заплати сумата в размер на 22.75 /двадесет и два лева и седемдесет и пет
стотинки/ лева – такса за вписване, която сума да се приведе по сметка на
Агенция по вписванията.
НАЛАГА възбрана върху описания недвижим имот до
изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето.
Препис от решението да се издаде след внасяне на
разноските по прехвърлянето и данъците.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9