№ 795
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110201458 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Н. Ф. Б. срещу наказателното
постановление, издадено от началник РУ във 2 РУ ОДМВР Варна, с което са му наложени
административни наказания ГЛОБА и отнемане на разрешението за носене на оръжие.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се фактическата обстановка относно вменените
нарушения. Въззивникът сочи, че е спял в апартамента си, оръжието е било прибрано в
чанта и не е било извъждано от нея, не е било използвано , не се е намирало в ръцете му. В
НП липсва част, от която да е видно за какво нарушение се налага наказанието, а е изписан
единствено текста на закона. Счита се и, че не е извършена проверка за малозначителност на
деянието.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление,
като сочи, че в НП се съдържат брутално лъжливи обстоятелства. Въззивникът Б. не е с
изтекъл срок на разрешителното за носене и съхранение на оръжие. Същия не е заплашвал
бившата си съпруга и тя сама е направила признания за това. Също така, въззивникът не е
бил мъртво пиян, не е говорил заваляно. Употребил е само 50-.100 грама алкохол, тъй като е
бил стреснат.НП следва да бъде отменено, тъй като се базира на три неверни обстоятелства.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.01.2024г. около 19,00 часа, по подаден сигнал , служители на 2 РУ
ОДМВР – св. П. и св. П., посетили апартамент, находящ се в гр. Варна, *. На място се
намирал автопатрул на 2 ру ОДМВР Варна, въззивникът Б., негов син и бившата му съпруга.
Св. П. и св. П. установили, че сигналът по- рано е бил подаден от сина на
1
въззивника Б., който заявил и пред тях, че се страхува баща му да не извади и използва
притежаваното от него оръжие.
От своя страна въззивникът Б., в присъствието на св. П. и св. П. употребявал
алкохол, като си сипвал от бутилка, поставена на маса в апартамента. Въззивникът Б.
говорел несвързано и лъхал на алкохол. Оръжието му се намирало в чанта, в спалня в
апартамента.
Тъй като на лицата , употребили или употребяващи алкохол по силата на
ЗОБВВПИ е забранено носенето или употребата на оръжие и боеприпаси при и след
употреба на алкохол, на въззивникът Б. било предложено да предаде доброволно оръжието
си. Той отказал.
Предложено му било да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, но той
отказал и това.
Срещу въззивникът Б. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на
нарушението и била посочена правна квалификация по ЗОБВВПИ. Акта бил надлежно
предявен на въззивника. При предявяване на акта въззивникът не вписал в съдържанието
му възражения. Отказал да подпише АУАН, като този му отказ бил надлежно удостоверен.
На 22.02.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно
постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган
изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като
нарушение по чл.60 ал.1 т.3 б.“е“ от ЗОБВВПИ, като на осн. чл.184а ал.1 от ЗОБВВПИ са
били наложени административни наказания глоба и отнемане на разрешението за носене на
оръжие.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства – надлежно съставен АУАН;
обяснения; докладна записка; протоколи; показанията на св. П. и св. П. и др.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. П. и св. П.,
които са преки очевидци на нарушението – и двамата свидетели са добили преки
впечатления от употребата на алкохол от страна на въззивника Б., както и от факта, че
оръжието е съхранявано в черна чанта в спалнята на апартамента.
Показанията на св. П. и св. П. се подкрепят от писмените доказателства по
делото – АУАН; докладни записки и обяснения, отразяващи обстоятелствата на извършване
на нарушението.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и установяват изложената по- горе фактическа обстановка.
За да се произнесе по жалбата, съдът предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на
процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и
процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било
издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява
компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.
Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП. Правилно са били
преценени санкционните норми и отговорността на въззивника е била ангажирана съобразно
чл.14а ал.1 от ЗОБВВПИ.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган.
2
Показанията на св. П. и св. П. изясняват начина на извършване и установяване
на нарушението. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения
АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния
процес, както и със съдържанието на приобщените докладна записка и обяснения.
Съдът констатира, че при определяне на наказанията глоба и лишаване от право
да носи огнестрелно оръжие посредством отнемане на разрешението за това,
административно наказващия орган правилно е съобразил факта, че нарушението не показва
завишена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид,
поради което адекватен за конкретния нарушител се явява минимален размер на
наказанието глоба и максимален на лишаване от права и в този смисъл наказанията са
правилно определени.
Що се отнася до наведените от въззивника доводи за отмяна на НП, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
Въззивникът оспорва фактическата обстановка относно вмененото нарушение.
Сочи, че е спял в апартамента си, оръжието е било прибрано в чанта и не е било извъждано
от нея, не е било използвано , не се е намирало в ръцете му.
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по
делото извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с
твърдяната от наказващия орган, поради което и, при коректна правна квалификация,
правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника. По
административнонаказателната преписка се съдържа доказателствен материал под формата
на докладна записка; АУАН, обяснения и протокол за ПТП, които са в унисон с показанията
на св. П. и св. П., въз основа на които се сформира еднозначен извод за осъществен от
обективна и субективна страна състав на нарушение от страна на въззивника.
Счита се, че в НП липсва част, от която да е видно за какво нарушение се налага
наказанието, а е изписан единствено текста на закона.
Доколкото подобно възражение не почива върху съдържанието на
наказателното постановление , в което подробно се съдържа описание на действията на
въззивника Б. по държане на огнестрелното оръжие и употреба на алкохол, съдът не споделя
така възразеното.
Счита се още, че не е извършена проверка за малозначителност на деянието.
По така възразеното следва да се посочи, че проверка относно наличието на
основанията за прилагане на чл.28 б.“а“ от ЗАНН е била извършена и позицията на
административно наказващият орган е била мотивирана в съдържанието на наказателното
постановление.
Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл
правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за извършеното
административно нарушение.
По същество се сочи, че въззивникът Б. не е с изтекъл срок на разрешителното
за носене и съхранение на оръжие. Същия не е заплашвал бившата си съпруга и тя сама е
направила признания за това. Също така, въззивникът не е бил мъртво пиян, не е говорил
заваляно. Употребил е само 50-100 грама алкохол, тъй като е бил стреснат. Счита се, че НП
следва да бъде отменено, тъй като се базира на три неверни обстоятелства.
Така посоченото по никакъв начин не влияе върху обстоятелството, че
въззивникът Б. е консумирал алкохол и в същото време е носил огнестрелното си оръжие,
като е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта от компетентните за това
органи.
В АУАН и НП не са намирали отражение обстоятелства, че въззивникът Б. носи
3
оръжие с изтекъл срок на разрешително да носи такова, както и че е заплашвал с оръжието
своята бивша съпруга. Тези обстоятелства, както вече беше посочено по- горе, са без
каквато и да било относимост към обвинението и санкционирането на виновното лице.
Мотивите за употреба на алкохол също са без значение за съставомерността на
деянието, но следва да се отбележи, че същите не се възприемат от съда, тъй като
посредством показанията на св. П. и св. П. се установява, че в хода на проведената от тях
проверка, в рамките на около два часа, въззвиникът Б. системно е употребявал алкохол, като
си сипвал от поставена на маса в апартамента бутилка и е бил вербално агресивен.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на
доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №2024-436-377;436а-9/2024 от 22.02.2024г. на началник
РУ във 2 РУ ОДМВР Варна, с което на Н. Ф. Б. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 500 лева и отнемане на разрешението за срок от една година, на осн.
чл.184а ал.1 от ЗОБВВПИ.
ОСЪЖДА Н. Ф. Б. да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4