Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № ..... от ....г., постановена по НОХД ...../.....г., В. районен съд е признал подсъдимият Г. П. Р., роден на ..... г. в гр.С., с постоянен адрес, гр.В., ул." П. Х. " № 5, вх.”В” и настоящ адрес с. С., ул."Н. Г." №..., българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН *, ЗА ВИНОВЕН в това, че: 1. На ..... г. в гр. В. Т., в качеството си на длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на "Х.-А" ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В., в кръга на службата си съставил официален документ - декларация по силата на чл. 264 от ДОПК и в качеството си на длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на "Х.-Б" ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В., в кръга на службата си съставил официален документ - декларация по силата на чл. 264 от ДОПК, в които е удостоверил неверни обстоятелства, че представляваните от него дружества нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, с цел да бъдат изпоÙзвани тия документи пред нотариус Г. С., като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1 от НК, вр. с чл. 36 и чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и при условията на чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ. 2. На ..... г. в гр. В. Т., пред нотариус Г. С., съзнателно се ползвал от неистински официални документи - Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № */..... г, издадено от ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */... г. на „Х.-Б" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ........ и Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № ..../..... г., издадено от ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */... г. за „Х.-А" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ - ...., като от него за съставянето на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК, вр. с чл. 36 и чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и при условията на чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ. Районният съд на основание чл.23, ал.1 от НК, ГРУПИРАЛ наложените по-горе наказания, като определил за изтърпяване общо най-тежкото наказание за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като при условията на чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ Съдът ОСЪДИЛ подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 139.80 /сто тридесет и девет лв. и 80 ст./ лв., както и сумата от 5.00 /пет/ лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, А. Л. от ВТАК, в която подробно се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда. В жалбата е направено оплакване за неправилност на присъдата поради нарушение на материалния закон, както и несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Поискано е с жалбата присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Развити са съображения и по двете оплаквания. В съдебно заседание се развиват оплакванията, направени във въззивната жалба и най-вече обстоятелството, че не е налице пряк умисъл и неправилно е приложен материалния закон от първоинстанционния съд, като деянието е отнесено към друг престъпен състав. Представителят на В. окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на Р. – законосъобразно, справедливо и съобразено с всички обстоятелства по делото. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитника на подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6 НПК има право да обжалва присъдата, изхождайки и в контекст с правото на подзащитния му - във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА В. окръжен съд в настоящия състав, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: Обжалваната присъда на първата инстанция е постановена в производство, протекло по реда на , тоест при съкратено съдебно следствие. Основание за това е направеното искане от подсъдимия Г. Р. и защитника му, адв Иван Л. по НОХД № ......./.... г. и изразеното от подсъдимия признание на фактите - виж лист 29 от делото, протокола от съдебно заседание на .....г.. Първоинстанционният съд, позовавайки се на така направеното признание на фактите, е възприел фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. По тази фактическа обстановка пред първоинстанционния съд с оглед заявеното становище на обвиняемия не са разпитвани свидетели, вещи лица, а техните показания, заключения, и др., дадени в досъдебното производство, са възприети от първоинстанционния съд в мотивите на съдебния му акт. Настоящият състав на въззивния съд приема също за установено по несъмнен начин следното: Наказателното производство е започнало по повод твърдения на свидетелката Н. Х. Д. – Ц. за това, че по изпълнително дело, образувано от нея срещу "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... на основание чл. 191, ал.3 от ДОПК от ТД на НАП са представили удостоверения, съдържащи информация за наличието и размера на публичните задължения на длъжника горното търговско дружество, от които е видно, че към дати ...... г. и .....г. търговеца и лицето Г. Р. имат публични задължения. На ..... г. при нотариално производство за учредяване на договорна ипотека подсъдимият е представил декларация, че представляваното от него дружество и самият той нямат неизплатени публични задължения. На въпросната дата пред нотариус Г. С. с район на действие ВТРС е изповядана сделка, с която е учредена договорна ипотека върху недвижим имот със страни „Уни Кредит Булбанк" - кредитор, "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. В. Т. - кредитополучател, "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. В. Т. - ипотекарен длъжник, което е солидарно задължено лице и Г. П. Р. с ЕГН * - трето солидарно задължено лице./лист 64-67 от том 1 на ДП/. Търговските дружества „Х.-А" ЕООД и „Х.-Б" ЕООД са били представлявани от управителя – подсъдимия, действащ в качеството си на едноличен собственик на капитала. В качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК, а именно управител на цитираните търговски дружества, Р. е попълнил два броя декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК, в които е удостоверил, че представляваните от него дружества нямат непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като е приложил и удостоверения за наличието или липсата на задължения с изх. № *..... от ..... г. и изх. № *..... от ..... г., издадени от ТД на НАП за цитираните по-горе данъчни субекти. /лист 6 и 7 от том 2 на ДП/. Тези обстоятелства за липса на публични задължения удостоверил и в лично качество. Безспорно е установено, че процесните декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК са подписани от подсъдимия, като оригиналите се съхраняват към нотариална преписка на нотариус С., а към делото са приложени заверени копия - /лист 36 и 36 от том 1 на ДП/. Изискана и приложена е справка от ТД на НАП, от която е видно, че посочените данъчни субекти са имали непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към дата ..... г./лист 17 и сл. от ДП том 2/. От „Уни Кредит Булбанк" са изискани и на .... г. са предоставени оригиналите на удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № *.../.... г. на ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */..... г. за "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... и удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № */.... г. на ТД на НАП -В. Т. по искане с вх. № */.... г. за „Х.-Б" ЕООД /лист 7 и 8 на том 2 от ДП/. Същите са били обект на графическа експертиза за установяване истинността и авторството на посочените документи по протокол 268-269 /лист 106 и сл. на ДП том1/. В назначената втора графическа експертиза е установено, че отпечатъкът от печата на НАП е положен от тампонно мастило и след изискани образи от въпросния печат с № ..... от ТД на НАП - В. Т., е изготвено заключение по назначената впоследствие графическа и техническа експертиза. Видно от заключението по нея е, че отпечатъците от печата не са положени от печата на ТД на НАП. При тази фактическа обстановка, съдът от правна страна счита, че подсъдимият Р. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 311, ал.1 от НК и на чл. 316, вр. чл. 308 ал.1 от НК., а именно в качеството си на длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на "Х.-А" ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В., в кръга на службата си съставил официален документ - декларация по силата на чл. 264 от ДОПК и в качеството си на длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на "Х.-Б" ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В., в кръга на службата си съставил официален документ - декларация по силата на чл. 264 от ДОПК, в които е удостоверил неверни обстоятелства, че представляваните от него дружества нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, с цел да бъдат използвани тия документи пред нотариус Г. С., като доказателство за тия обстоятелства и че пред нотариус Г. С., съзнателно се ползвал от неистински официални документи - Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № */... г, издадено от ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */.... г. на "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... и Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № */... г., издадено от ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */.... г. за "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... с ЕИК по БУЛСТАТ - ..., като от него за съставянето на документа не може да се търси наказателна отговорност. Затова, подсъдимият следва да бъде признат за виновен по тези текстове и да му се наложи предвиденото в закона наказание. В хода на съдебното следствие пред всички инстанции подсъдимият Р. и защитника му, адв.Л. заявяват, че неправилно е било квалифицирано първото деяние от обвинението, като такова по чл311 ал.1 от НК. Правилната квалификация била друга, а именно по чл.313 от НК. Освен това се твърди, че липсва умисъла за извършването на тези престъпления както и елементи от обективната им страна. Съдът намира, че тези възражения са направени по-скоро като защитна теза, като те не се подкрепят от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Настоящият също състав не споделя доводите на защитата. По въпроса касаещ престъплението по чл.311ал.1 от НК е установено по делото, че подсъдимият в качеството на длъжностно лице е автор на официални документи с невярно съдържание , като не само е имал определена цел да бъдат използвани те, но и го е направил като ги е ползвал в хода на нотариално производство. Не може да е осъществен състава на чл.313 от НК, тъй като нотариусът не е орган на власт и макар да е частно лице натоварено с публични функции, то няма властнически правомощия. Безспорно е доказано, че подсъдимият е подписал тези две декларации с оглед заключението на графическата експертиза. Деянията си Р. е извършил при наличието именно на пряк умисъл. С оглед на престъплението по чл.311 ал.1 от НК той е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства, като управител на търговски дружества, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и ги е искал, желаел е тяхното настъпване. С оглед на другото престъпление, това по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК Р. също е съзнавал, че се ползва от неистински официални документи, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Както се посочи по-горе, подсъдимият признава всички факти по делото. При производство по правомощията на въззивната инстанция се свеждат до проверка процесуалната дейност на първоинстанционния съд доколко е съобразена с нормативната уредба за прилагане на тази процедура. Подсъдимият сам с признаването на фактите и искането за провеждане на съкратено производство се е лишил от възможността да доказва други обстоятелства, имащи отношение към обвинението, но които не са инкорпорирани в обвинителния акт. Въззивния съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт, и да приема положения, несъответни на признатите факти. Ето защо, в крайна сметка, Въззивния съд намира, че подсъдимият е виновен да е извършил престъпленията, в които е обвинен, и следва да му се наложат съответните наказания. Като е направил същите изводи, и е приел, че подсъдимият е виновен в това, че е извършил престъпленията, в които е обвинен, първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Тъй като производството е проведено и приключило по реда на , то след като и настоящата инстанция счита, че подсъдимият трябва да бъде признат за виновен, наказанията следва да бъдат определени при условията на , тоест при условията на . Съдът счита обаче, че за разлика от първоинстанционния съд следва да се приложи разпоредба на редакцията на , която редакция е по текста на закона, публикуван в "Държавен вестник", бр. ..../..... г., а не по редакцията на текста, с която разпоредбата на е изменена с бр...... от ....г. В случая са приложими разпоредбите на , тъй като по-благоприятен за дееца е законът - в редакцията му от преди последното изменение с ДВ, бр. .../2010 г. . Със , обн. ДВ. бр. .... от ... април 2009г., в сила от 14.IV.2009 г. е приет прието е изменение на , с което препратката към вече е към , а той гласи: "Когато в производството по съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55.". Със ЗИДНК, обн. ДВ. бр. 26 от 6 април 2010г., в сила от 10.IV.2010 г. , е изменен, в смисъл, че (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. При възприемане на безспорното, че правилата за определяне на наказанието на признатия за виновен подсъдим са съществен елемент на материалното наказателно право, посочените изменения на НК в периода от извършване на престъплението до влизане в сила на присъдата, по силата на , налагат преценка кой е най-благоприятния за дееца закон за наказването му за всяко от извършените престъпления при проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция - , , за всяко от тях.. Очевидно това е, в редакцията от ДВ. бр. 27 от 10 април 2009г., който препраща към правилата по . С оглед на това и след като приложението на закона е в полза на осъдения, по силата на следва наказанията да се определят от ВТОС, като по изложените съображения на районния съд те се заменят с пробация. Деянията за които на подсъдимия е било повдигнато и предявено обвинението са били извършени на ......г. , тоест по време след като е влязло в сила изменението на закона обн. ДВ. бр. 27 от 10 април 2009г., в сила от 14.IV.2009 г.. Затова, съдът счита, че наказанията, които следва да бъдат определени на подсъдимия са при условията на , но във връзка с , като наказанието "Лишаване от свобода", за което не е предвиден най-ниският предел, следва да бъде заменено с наказание "Пробация". Изхождайки от мотивите на ВТРС по отношение индивидуализацията на наказанията касаещи Р., съдът намира, че наказанието "Пробация" следва да включва освен двете задължителни пробационни мерки по - "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационния служител", още и пробационна мярка по - "поправителен труд". По отношение на двете задължителни мерки съдът намира, че срокът на тяхната продължителност следва да бъде над минимума предвиден в закона, а именно в рамките на 1/една/ година. Това следва да се определи при периодичност на явяването и подписването на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично. Третата мярка съдът намира, че следва да бъде изпълнявана като се определят удръжки върху възнаграждението му в размер на 15% по местоработата на осъдения за една година. В тези размери следва да бъде наложено наказанието "Пробация", включващо посочените три вида пробационни мерки по отделно и за двете обвинения по делото. На основание чл.23, ал.1 от НК, следва да се групират наложените по-горе наказания, като се определи за изтърпяване общо най-тежкото от тях – наказанието "Пробация" в трите пробационни мерки за срок от една година. Въззивния съд отчита още, че подсъдимият не е осъждан, за него се дават положителни характеристични данни. Затова наказанието, определено при условията на , във вр. с , настоящия съд намира, че не следва да бъде определяно в максималните граници за първите две пробационни мерки и горния размер за третата. Съдът счита, че срок към минималния за изтърпяване на тези пробационни мерки би бил достатъчен да осъществи възпитателното въздействие по смисъла на . По гореизложените мотиви съдът счита, че са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 334 т.3 НПК, същият следва да бъде изменен. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ на осн. чл. 334 т. 3 от НПК, Присъда № .... от ....г., постановена по НОХД ..../....г., на В. районен съд, като ЗАМЕНЯВА наказанието на подсъдимият Г. П. Р., със снета самоличност, както следва: 1. за престъплението На ...... г. в гр. В. Т., по чл.311, ал.1 от НК при условията на, в редакцията от ДВ. бр. 27 от 10 април 2009г. , във връзка с от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти седмично. - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. - Поправителен труд с удръжки върху възнаграждението му в размер на 15% по местоработата на осъдения за една година. 2. за престъплението На ..... г. в гр. В. Т., по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК, при условията на, в редакцията от ДВ. бр. 27 от 10 април 2009г. , във връзка с от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти седмично. - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. - Поправителен труд с удръжки върху възнаграждението му в размер на 15% по местоработата на осъдения за една година. На основание чл.23, ал.1 от НК, ГРУПИРА наложените по-горе наказания, като определя за изтърпяване общо най-тежкото наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти седмично. - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. - Поправителен труд с удръжки върху възнаграждението му в размер на 15% по местоработата на осъдения за една година. Потвърждава присъдата в останалата и част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |