Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 05.01.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Галина
Христова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 586/2021 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от
приложеното ч. гр. дело № 260297/2020 г. Добричкият районен съд със заповед №
260297/30.10.2020 г. е разпоредил Длъжникът С.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на кредитора „Ю.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „***” №*, вх. *, ет.*,
представлявано от управителя Ю. Б. Ц., следните суми: 151.48 лева, представляваща главница, произтичаща от неплатени
изискуеми задължения по договор за далекосъобщителна услуга с клиентски номер
16791628001, сключен на 04.10.2017г. между длъжника и „Б. т. к.“ ЕАД, по който
договор е издадена крайна фактура с №*****. на обща стойност 151.48 лв.,
платима до 24.02.2018г., като сумата е сформирана от сбора на четири месечни
абонаментни такси за периода от 08.10.2017г. до 08.02.2018г., като вземането е
прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С.Г. Г.” ООД, което
дружество от своя страна цедира вземането в полза на заявителя „Ю.” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 27.10.2020 г. до окончателното плащане; 40.40 лв. – мораторна лихва за периода от 25.02.2018г. до
13.10.2020г.; 25 лева - държавна
такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение.
Съобщението до длъжника е
изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е
открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението,
длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването
следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на
длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП
В., офис Д., е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към
настоящия момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм.
ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 11.01.2021 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение на посочените указания
кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 586/2021 г./
срещу длъжника, като е предявил иск за установяване съществуване на вземането
му относно процесните суми.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител адвокат П. ***, в срока и по реда на чл.
131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, според който предявеният иск
е недопустим. В условията на евентуалност, ако се приеме, че исковата претенция
е допустима, ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Излагат
се възражения относно наведените в исковата молба твърдения за факти и
обстоятелства.
На
първо място сочи, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, тъй като не
е придобил твърдяното вземане, предмет на настоящото дело. Отрича се
възникналото право в полза на ищеца да претендира процесната сума, тъй като
сключените договори за цесии, от които „Ю.” ЕООД черпи права, са
недействителни и не са прехвърлели права в полза на ищеца.
Ответникът
оспорва получаването на уведомление за сключените договори за цесия между „Б.“ЕАД
и „С.Г. Г.“ ООД, както и между „С.Г. Г.“ ООД и „Ю.“ЕООД. Липсата на уведомление
до длъжника за извършената цесия към датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК от страна на ищеца, води до извода, че исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Отрича се наличието на покана от
страна на „Б.“ ЕАД до ответника за доброволно плащане. На следващо място се
сочи, че не са представени доказателства издадените фактури да са връчени на
ответника.
Във
връзка с отговора на исковата молба ищецът е представил молба-становище на дата
23.09.2021г. Прави се искане съдът да приеме за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство за доставени на ответника
далекосъобщителни услуги. Настоява се, че „Ю.“ЕООД е встъпило с правата си на
кредитор, въз основа на валидно сключени договори за цесия, по силата на които
в полза на ищеца са прехвърлени всички вземания, произтичащи от процесния
договор, сключен между „Б.“ЕАД и С.К.А..
Според
ищеца, ответникът е бил надлежна уведомен във връзка със сключените договори за
цесия. Настоява се от ищеца, че „Б.“ЕАД е изправна по договорите страна,
доставените са процесните мобилни услуги, в посочения от ищеца обем, поради
което се настоява за тяхното заплащане. Поддържат се твърденията за валидно
упражнено право за прекратяване на процесните договори от страна „Б.“ ЕАД, а
като последица се претендира присъждане на мораторни лихви, а също така се
поддържа и изявлението за законосъобразност на договорна неустойка. Съобразно
изложеното ищецът настоява предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните
последици от това.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.10.2017 г. между „Б. т. к.“ ЕАД и С.К.А. с ЕГН ********** е сключен Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата 04.10.2017 г. за
ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер **** и избран тарифен
план *** с месечна такса от 23,99 лева с ДДС. Срокът на договора е бил за 24
месеца, съответно до 04.10.2017г. Възоснова на този Договор са издадени фактури
с номера: № **** г., № ***г., № **** г., № *** г. за периода от 08.10.2017 г.
до 08.02.2018 г. на обща стойност 212,66 лв., от които ищецът претендира
незаплатеният остатък от тях в размер на 151,48 лв. /сто петдесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки/, а именно:
·
по фактура № **** г., с
начислена сума от 93,26 лв./ с ДДС/ за периода 08.10.2017 г. – 07.11.2017 г.,
от които: 49,92 лв. - месечен абонамент за тарифен план ****; 8,83 лв. – за
мобилни разговори; 4,95 лв. – за SMS; 14,02 лв. – за други услуги; 15,54 лв. –
ДДС 20%. Дължимата сума е платима в срок 25.11.2017 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
· по
фактура № **** г. с начислена сума от 79,08 лв./ с ДДС/ за периода 08.11.2017
г. – 07.12.2017 г., от които: 32,49 лв. - месечен абонамент за тарифен план S.
L; 4,50 лв. – за SMS; 28,91 лв. – за GPRS данни; 13,18 лв. – ДДС 20%. Дължимата
сума е платима в срок 25.12.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение.
· по
фактура № **** г., с начислена сума от 38,99 лв./ с ДДС/ за периода 08.12.2017
г. – 07.01.2018 г., от които: 32,49 лв. - месечен абонамент за тарифен план S.
L; 0,85 лв. – за други услуги; 13,18 лв. – ДДС 20%. Дължимата сума е платима в
срок 25.01.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.
· по
фактура № **** г., с начислена сума от 1,33 лв./ с ДДС/ за периода 08.01.2018
г. – 07.02.2018 г., от които: 1,33 лв. – за други услуги; Дължимата сума е
платима в срок 25.02.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.
Абонатът
е потребител и не е заплатилуслуги, фактурирани за три последователни отчетни
месеца –за месеци – 11/2017 г.,12/2017 г., 01/2018 г. и 02/2018 г. Към всяка от
фактурите е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
абоната.
Основателността на така заявената
претенция е поставена в зависимост от активността на ищеца да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между „Б.“ ЕАД и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на твърдения договор
за мобилни услуги, неговото съдържание, че услугите предмет на договора са
предоставени, че за ответната страна е възникнало задължението /с настъпил
падеж/ да заплати насрещната цена за ползваната услуга, както и че процесните
вземания са били прехвърлени по надлежен ред, респ., че длъжникът правновалидно
е уведомен за цесията от предишния кредитор (цедента по арг. на чл.99, ал.4 от ЗЗД).
По делото е прието заключението
на в.л. Д.Д., което не е оспорено от страните и като обективно и компетнетно
изготевно е кредитирано от съда, според което: Издадените от доставчика А.
фактури са на стойност 274,73 лв., от които 271,30 лв. е стойността на
извършените услуги и 3,43 лв. са начислените лихви. По счетоводни данни по
първата фактура има плащане в размер на 62,03 лв. по същата е отразен баланс от
предходни периоди в размерна – 15,00 лв.
Вещото
лице докладва, че на 09.02.2018 г. е издадено кредитно известие за върнат
месечен абонамент в размер на 17,03 лв., на 14.03.2018 г. е освободен депозит в
размер на 30,00 лв. съгласно клауза, посочена в сключения договор. Според
експертното заключение общата стойност на приспаднатите и платени суми е 124,06
лв., а остатъка от плащане – 150,67 лв., от които стойността на услугите
е 147,24 лв. и 3,43 лв. са начислените лихви.
Вещото
лице е описало начина на формиране на стойностите на услугите в констативната
част на експертизата, за всяка фактура поотделно. По отношение на лихвата за
забава върху сумата от 147,24 лв. за периода 25.02.2018 г. - 13.10.2020 г. същата
е е 11,63 лв.
Установява
се по делото, че „Б.“ ЕАД е прехвърлило вземането си, предмет на процесния
договор на дружеството „С.Г. Г.“ ООД. Впоследствие поченото дружество е
прехвърлило на ищеца вземането си по договора. Ищецът е инициирал производство
по реда на чл. 410 от ГПК и след като в негова полза е била издадена заповед за
изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да бъде признато за установено в
отношението между страните дължимостта на процесните суми. Правната
квалификация на иска е чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.
Прехвърлянето на вземане
(цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля
на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и
цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в
което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на
страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –
чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера.
Установеното в чл. 99, ал.
4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор). Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор
в момента на сключване на договора, но тъй като длъжникът не знае за цесията,
за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението ще
възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В настоящия случай ищцовото дружество е ангажирало доказателства както за
валидното съобщаване на договорите за цесия на длъжника, така и относно
обстоятелството какво точно вземане срещу ответника е прехвърлено. В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по търговско
дело № 1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС относно поставения въпрос за
значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но
извършено с предявяването на исковата молба от цесионера като настъпил в хода
на производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на
цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр.1-во от
Закона за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело № 12/2009
г. на ІІ т.о. на ВКС).
Такава е
настоящата хипотеза, като към исковата молба са представени процесните договори
за прехвърляне на вземания; изрични пълномощни, с които цедентът упълномощава
цесионера да изпрати уведомленията до длъжниците във връзка със сключените
договори за цесия; потвърждения за сключените цесии приложение №1 към
договорите за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с изрично посочване на
конкретните прехвърлени вземания; уведомления (уведомителни писма) за
извършените прехвърляния на вземания от представител на упълномощения цесионер
В този
случай според съдебната практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в
Решение № 16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело № 6/2016 г. и Решение № 115/12.10.2016
г. по въззивно търговско дело № 177/2016 г., депозирането на исковата молба,
която е придружена с документите, обективиращи цесиите, следва да се счита за
съдебна форма на предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва да бъде
съобразено от съда.
За да бъде уважен предявения
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е било необходимо
ищецът да е доказал съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова
полза срещу ответника. В процесния случай на първо място ищецът успя
да докаже наличието на валидно облигационно отношение между „Б.” ЕАД и
ответника, което да съставлява източник на претендираното задължение на
ответника. То е възникнало въз основа на сключен между тях Договор за
електронни съобщителни услуги.
От анализа на събраните по делото доказателства са налага извода, че длъжникът е сключил посочените
по-горе договори като липсват доказателства по делото ответникът да е изпълнил
в срок поетите към ищеца задължения, предмет на обсъжданите договори за
предоставяне на мобилни услуги.
След като в уговорените между
страните срокове потребителят не е изпълнил задълженията си по описаните
по-горе договори да заплати дължимите суми за предоставени му далекосъобщителни
услуги в полза на оператора е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. След като тази заповед е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то за кредитора на вземането
е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
С извършеното на всички посочени
по-горе действия, неоспорени от ответницата, доставчикът на мобилни услуги е
изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи
услугата и да заплати цената й. Безспорно е установено, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по този договор като дължи възнаграждение за предоставените
му мобилни услуги за изследвания период.
В настоящия случай възникналите
между страните взаимоотношения следва да се регулират и от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Задължение на оператора на мобилни
услуги е да достави гласови услуги по мрежата; услуги за осъществяване на
спешни повиквания; услуги с безплатен достъп; услуги с добавена стойност;
достъп до интернет; пренос на факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение
на потребителя е да заплати в уговорените между страните срокове цената на
потребените услуги.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
В този
смисъл предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, в
качеството му на кредитополучател по процесния
договор, и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 1927/2020 г., че дължи
в полза на ищеца сумата от 147,24 лв. /съгласно заключението на в.л./, представляваща главница,
произтичаща от неплатени изискуеми задължения по договор за далекосъобщителна
услуга с клиентски номер 16791628001, сключен на 04.10.2017г. между длъжника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, по издадени фактури с № *** г., №
*** г., № *** г., № *** г. за периода от 08.10.2017 г. до 08.02.2018 г., което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С.Г. Г.” ООД, което дружество от
своя страна цедира вземането в полза на заявителя
„Ю.” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., като за горницата до 151,48 лв.
искът подлежи на отхвърляне.
Предявеният
установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 40,40 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2018г. до 13.10.2020г., е
основателен до размера от 11,63 лв., като за горницата до 40,40 лв. подлежи на
отхвърляне.
Искането за присъждане на
сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства се основава
на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва
да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното,
така и в настоящото производство. В случая разноските в заповедното
производство възлизат на сумата от 169,73 лв. /сто шестдесет и девет лева и
седемдесет и три стотинки/.
По отношение на разноските по настоящото
дело №, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдена
сумата от 611,87 лв. /шестстотин и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че С.К.А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, като длъжник по Договор за далекосъобщителни услуги, ДЪЛЖИ по издадената от
Добричкия районен съд заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2946/2020 г. в полза на кредитора „Ю.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „***” № **,
вх. *, ет. *, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., сумите от:
1) 147,24 лв.
/сто четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
главница, произтичаща от неплатени изискуеми задължения по договор за
далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16791628001, сключен на 04.10.2017г.
между длъжника и „Б. т. к.“ ЕАД, по който договор са издадени фактури с № *** г., ****
г., ****г. и **** г. за периода от 08.10.2017 г. до 08.02.2018 г. на обща стойност 212,66 лв., платима до
24.02.2018г., като сумата е сформирана от сбора на четири месечни абонаментни
такси за периода от 08.10.2017г. до 08.02.2018г., като вземането е прехвърлено
с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С.Г. Г.” ООД, което дружество
от своя страна е цедирало вземането в полза на ищеца „Ю.” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 27.10.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата от 147,24 лв. до 151,48 лв.;
2) 11,63 лв.
/единадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 25.02.2018г. до 13.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 11,63 лв. до 40,40 лв.
ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „***” № *, вх. *, ет. *,
представлявано от управителя Ю. Б. Ц., сумите от: 169,73 лв. /сто шестдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща сторените по ч. гр. дело № 2946/2020 г. по описа на Добричкия
районен съд съдебни разноски; 611,87 лв.
/шестстотин и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящия съдебен акт
да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: