№ 468
гр. гр. Добрич, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500281 по описа за 2022 година
намира следното :
Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл.
от ГПК , вр.с чл.248 от ГПК, по частната жалба вх.№6004/08.04.2022г. от АЛ.
ИВ. К., ЕГН **********,от гр. К. , чрез адв.М.С.-АК Добрич, срещу
определение №739/28.03.2022г. по гр.д.№2452/2921г. по описа на РС-Добрич,
с което съдът е отказал да имени протоколно определение от 02.02.2022 г. по
гр. дело №2452/2021 г. по описа на ДРС в частта на осъждането му за
адвокатско възнаграждение в полза на адв.М.В. на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата .
Доводите, обосноваващи неправилността и незаконосъобразността на
обжалвания акт се свеждат до необсъждане на възраженията му в молбата за
изменение относно присъденото адвокатско възнаграждение, неправилно
присъждане на разноски при липсата на извършени от адвоката процесуални
действия, молбата за оттегляне на искането му за защита ненужно била
разгледана в открито съдебно заседание след предходното прекратяване на
производството .
В писмен отговор насрещната страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата предвид наличието на предпоставките на чл.78,
ал.2 от ГПК, а определеното адвокатско възнаграждение било в минимален
размер.
Жалбата е подадена в срока по чл.248 от ГПК с начало 04.04.2022г.,
1
когато обжалвания акт е връчен на обжалващия, от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, допустима е, но по
същество неоснователна по следните съображения: :
Производството по гр.д.№2452/2021г.на ДРС е по реда чл.7 и сл. от
Закона за защита от домашно насилие, образувано за защита на АЛ. ИВ. К.,
ЕГН **********,от гр. К. и децата М. АЛ. К., ЕГН *** и АЛ. АЛ. К., ЕГН
**********, двете от гр. Д., от домашно насилие, осъществено от М. СТ. К. и
СТ. Г. ТР..
С определение от проведеното на 06.10.2021 год. открито съдебно
заседание производството е било прекратено при условията на чл. 238 ал.3 от
ГПК, което определение е отменено по реда на частното обжалване с
определение по в.ч.гр.д.№852/2021г.на ДОС, с което е отменено и
определението за присъждане адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адв.М.В. за осъществената защита на двамата
ответника.
С определение от проведеното на 02.02.2022г. открито съдебно
заседание производството е прекратено при условията на чл.232 от ГПК, т..е.
поради оттегляне на молбата, заявено писмено с молба от 01.02.2022г. и със
същото тримата ищци са осъдени да заплатят на адв.М.В. на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение от 400лева за защита на ответника
М.К. и 400лева за защита на ответника С.Т.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането
за разноски, а в случай на негов пропуск защита на страните се осъществява
по реда на чл. 248 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК при прекратяването на
производството по делото ответникът има право да иска заплащането на
извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за
присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да
представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Ако
производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да
претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски
в срока и по реда на чл.248 ГПК. В този смисъл без правно значение е дали
производството е прекратено в открито или в закрито съдебно заседание,
2
доводи в който смисъл се навеждат от жалбоподателя. Същественото е
разноските да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т.е.
следва да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за
прекратяването на воденото срещу него производство/така определение
№439/25.11.2020 по дело №1389/2020 на ВКС, ТК, I т.о./. Съобразно
правилото на чл. 78, ал.4 от ГПК се разрешава въпроса за отговорността на
разноските и в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, която
е налице в случая. В този случай се присъжда адвокатско възнаграждение,
чийто размер се определя от съда.
В случая е осъществено процесуално представителство по реда чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА от Закона за адвокатурата и в полза на адв. М.В. се следва
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 22 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за оказаната безплатна помощ на ответника
М.К. в минимален размер на 400лева и за оказана безплатна помощ на
ответника С.Т. в минимален размер от 400лева. Не подлежи на проверка дали
посоченото в договора за правна защита и съдействие основание/в случая
материална затрудненост/ за оказване на безплатна адвокатска помощ
действително е налице. Меродавен е положения от адвоката труд, а в случая
адвокатът е осъществявал действия по възложената му защита –явил се е в
първото по делото съдебно заседание на 06.10.2021г.и е изразил становище по
молбата за защита/в производството по ЗЗДН не се връчва препис от молбата
със задължение за отговор/, подал е становище по жалбата на молителя за
прекратяване на делото при условията на чл.238 от ГПК, явил се в
следващото открито съдебно заседание на 02.02.2022г. Присъденият от съда
размер на възнаграждението за оказана безплатно адвокатска помощ е и
минималния такъв.
При това положение настоящата инстанция намира, че молбата по чл.248
ГПК не следва и правилно не е уважена, респ. обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №739/28.03.2022г. по гр.д.№2452/2921г.
3
по описа на Добрички районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4