Решение по дело №16/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 723
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20194110100016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       №......

     гр.В.Търново, 21.05.2019г.

 

      В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

 

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 16 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод, поради разстройство на брака, без искания на страните за произнасяне относно вината и съединен с него небрачен иск по чл.53 от СК за възстановяване на фамилното име преди брака.

Ищцата М.С.А. от гр.*, чрез пълномощника си адв.Т.Т. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.07.1985г., от който имат роден пълнолетен син. Сочи, че с ответника са фактически разделени от 5г., който в момента пребивава и работи предимно в Кралство *, прибира се за кратко в РБългария, след което относно заминава в чужбина. Твърди, че след фактическата раздяла съпрузите не контактуват помежду си и всеки води собствен живот. Моли съда да прекрати гражданският им брак с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, както и да й възстанови предбрачното фамилно име "М.".

В СЗ ищцата лично и чрез пълномощника си адв.Т. от ВТАК, поддържа предявеният иск.

Ответникът В.Л.А. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по брачния иск.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:                                    

Видно от удостоверение за сключен граждански брак №0029107/20.07.1985г., изд. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.07.1985г. От брака си съпрузите имат роден един пълнолетен син.

От свидетелските показания на М. А., сестра на ищцата, кореспондиращи на обясненията на ищцата, поради което, макар и да ги прецени по реда на чл.172 от ГПК, съдът ги кредитира, се установи, че съпрузите от 5-6 години не са се виждали въобще, не се чуват, като ищцата живее в гр.*, а ответника в *. Свидетелката е категорична, че няма шанс да се възстановят брачните отношения между страните, както и че според нея брака на сестра й е един провален живот.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Безспорно от събраните по делото чрез разпит на свидетеля А. гласни доказателства, кореспондиращи и на обясненията на ищцата, се установи, че страните по делото от 5-6г. живеят в условията на трайна фактическа раздяла, като ищцата живее в РБългария, в гр.*, съответно ответникът в *, през който период не са се виждали въобще и не са се чували. Настъпилата между страните трайна фактическа раздяла, продължаваща вече 5-6г. и липсата на всякакви контакти между страните като съпрузи обосновава извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид което предявеният иск за развод по чл.49 ал.1 от СК за разстройство на брака е доказан по основание. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на която означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. С оглед събраните свидетелски показания, че липсва какъвто и да било контакт между съпрузите, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.

Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

На основание чл.49 ал.3 от СК и доколкото никоя от страните не е сезирала съда с искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

На основание чл.53 от СК и съобразно искането на ищцата съдът следва да постанови след развода същата да носи предбрачното си фамилно име "М.".

Страните не претендират разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.

Дължимата на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, окончателна ДТ по допускане на развода, която съдът определя в размер на 50лв., следва да възложи в тежест на двамата съпрузи по равно, т.е. в тежест на всеки един от тях от по 25лв. ДТ, ведно с по 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен с Акт №*/20.07.1985г. на Община *, между М.С.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и В.Л.А. с постоянен адрес ***1, с ЕГН **********, по реда на чл.49 ал.1 от СК, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината за разстройството на брака.

            ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака с развод жената М.С.А. ще носи предбрачното си фамилно име „М.”.

ОСЪЖДА М.С.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА В.Л.А. с постоянен адрес ***1, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………