Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Пловдив, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
При секретаря Христина Николова, като разгледа
докладваното от съдия Маркова ВНЧХД №1963/2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
подсъдимия А. А.К., чрез защитника му – адв. С.Х. срещу Присъда №191/30.07.2020г. постановена по НЧХД №7964/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ–ти н.с.
С присъда № 191/30.07.2020г. постановена по НЧХД № 7964/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ–ти, е признал подсъдимия: А.А.К. за
виновен в това, че на 18.10.2019г. в гр.Пловдив е
причинил на А.А.А. лека телесна повреда, изразяваща се в оток по главата,
охлузване и кръвонасядания по лявата
ръка, с което на пострадалия са причинени болка и страдание без разстройство на
здравето, като леката телесна повреда е причинена на баща, престъпление по чл.131 ал.1 т.3 вр. с чл.
130, ал. 2 НК,
поради което и на основание чл. 78а ал.1 от
НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 2000лв.
Съдът, на основание чл. 45 ЗЗД, е осъдил подс. А.А.К. да заплати на
А.А.А. сума в размер на 2 000
лв. /две хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, както
и сума в размер на 30 лв. /тридесет
лева/ обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане
на сумите.
На
осн. чл.189 ал.1 от НПК подс.А. е осъден
да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева на частния тъжител
и по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/
разноски по делото и сумата от 82лв./осемдесет и два лева/ представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Срещу
постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия, чрез защитника му, с която присъдата се атакува като
неправилна и незаконосъобразна. Иска
се присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимият и адв.С.Х. поддържат жалбата. Защитникът пледира, че
обвинението спрямо клиента му не е доказано и е образувано с оглед воденото
между страните гражданско дело. Сочи се, че подсъдимият е бил въвлечен в спор с
баща си и чичо си, отбранявал се е и е паднал върху стол, където стоял другия
му чичо. Излагат се съображения, че на подс. К. е била причинена също такава телесна
повреда, като нанесената на частния тъжител, поради което и се иска съдът да
приложи разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК и да го освободи от наказателна
отговорност. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила от първостепенния съд, който е допуснал в съдебно заседание да бъдат
отправени обиди от свидетел спрямо подсъдимия по време на разпита му. Навеждат
се доводи за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият пледира, че присъдата
е неправилна, тъй като не е удрял частния тъжител. Сочи, че причина за
образуваното срещу него частен характер дело е желанието на баща му да си върне
имот, който му е бил дарен.
Частният тъжител – А.А., редовно
призован, не се явява в съдебното заседание. Повереникът му- адв. К.Д. пледира,
че присъдата като правилна и
законосъобразна следва да се потвърди. Твърди, че не са налице основания за
прилагане правилата на реторсията. Моли да му бъдат присъдени разноските за
въззивното производство, за които твърди, че не са прекомерни.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.
313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и
категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.А.К. е роден ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Тъжителят А.А. и подс.А.К. са
баща и син, но не били в добри отношения. Частният тъжител живеел в апартамент
в сграда на ул.“***“ N *** в гр.Пловдив, в която имали апартаменти неговия брат - свид.Б.К. и внука
му - свид.В.К., на когото преди години тъжителя дарил имота със съпругата си. Свид.В.К.,
живеел там, но постепенно влошил отношенията си с тъжителя А.А. и свид.Б.К.,
като започнали чести спорове между тях, а тъжителя завел дело за разваляне на
дарението. От своя страна свид.Б.К. искал да се снабди с документи за жилището
си, но свид.В.К. не допускал служители на администрацията да извършват необходимите
проверки, което допълнително влошило отношенията между лицата.
Вечерта на 17.10.2019г. свид.В.К.
поставил бележка във входа на сградата, на която написал, че дава сумата от два
лева на свид.Б.К. и тъжителя А.А., за да закупят крушка за стълбището. Това
изнервило св.Б.К., който заедно с тъжителя почукал на вратата на св.В.К., за да
му търсят обяснение, но той не отворил. На 18.09.2020г. св.В.К. излязъл от дома
си. Знаел, че ще срещне роднините си, поради което включил камерата на телефона
си, за да запише случващото се и позвънил на баща си-подс.А.К.. Пред блока между него
и свид.Б.К. били разменени реплики, а в съседство стоял и тъжителя А.А..
Ситуацията била наблюдавана от свид.М.Г., която седяла на пейка до входа на
блока. След размяната на реплики свид. В.К. тръгнал за работа, като говорил с баща
си, на когото разказал всичко.
На 18.10.2019г. около 17.00ч.
пред сградата на ул.“***“ N*** седели десетина души на
няколко пейки и столове, сред които били свид.Б.К., свид.Д.Д., свид.М.Г., свид.И.И.,
И.К. и тъжителя А.А.. Част от присъстващите играели карти, а другите наблюдавали
и разговаряли помежду си. И.К. седял на пластмасов стол, докато св.Б.К. седял
на пейка до играещите карти. Малко по-късно се приближил автомобил, който спрял
на улицата и от него слязъл подс.А.К.. Той се насочил към св.Б.К. и с
репликата; „Кой ще трепеш?“ се нахвърлил върху свидетеля, като му нанесъл два
удара с юмруци в лицето. Свид.Б.К. залитнал и
паднал върху брат си И.К., вследствие на което столът, върху който седял И.К.
се счупил и всички паднали на земята. Парче от счупения стол одрал по ръката
св.Б.К.. Тъжителят А.А. се опитал да спре подс.А.К., като застанал между него и
св.Б.К.. В този момент подс.А.К. го ударил в дясната част на лицето, вследствие
на което носените от тъжителя А. очила паднали и се счупили, а тъжителя А.
паднал на земята, като си ударил главата
в плочките и получил охлузвания по тялото.
Присъствалите на случилото се
лица станали и дръпнали настрани подс.А.К., който се обърнал и си тръгнал. След
това подсъдимият се обадил на сина си – свид.В.К., на когото съобщил за
инцидента и двамата отишли в сградата на
Шесто РУП – Пловдив, за да подадат жалба.
Свид.Б.К. и тъжителя А.А. също
решили да отидат в Шесто РУП – Пловдив, за да подадат оплакване. Там се видели
с подс.А.К. и неговия син – св.В.К., като отново възникнал спор между тях.
Впоследствие всички участници в инцидента посетили Съдебна Медицина – Пловдив и
се снабдили с медицински удостоверения, за получените наранявания.
Първостепенният
съд е назначил съдебно медицинска експертиза на подс.К., от чието заключение се
установява, че на 18.10.2019г. са му били причинени следните травматични
увреждания: контузия на главата, охлузване по главата, които в съвкупност са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Назначил е
съдебно медицинска експертиза и на частния тъжител, от заключението, на което
се установява, че на 18.10.2019г. са му
причинени следните травматични увреждания: оток по ръката, охлузване и
кръвонасядания по лявата ръка, които са му причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Възприетата
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, които
са детайлно и подробно разгледани от РС Пловдив, като съдът е дал аргументиран
отговор, кои доказателства приема за достоверни, кои не и защо. Мотивите на
съда относно това кои доказателства кредитира и въз основа на какви
съображения, както и изградената от тях фактическа обстановка се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, поради което и няма да се преповтарят.
Направеното
възражение пред настоящия съдебен състав от страна на адв. С.Х., че обвинението
не е доказано по категоричен начин е неоснователно. В показанията си: свид. Б.А.К.,
свид. М.Т.Г., свид. Д.Д. и свид. И.П.И., категорично сочат, че подсъдимият е
нанесъл удар на частния тъжител, след като преди това е ударил свид. Б.К., както
и времето и мястото на инцидента. Показанията на тези свидетели са хронологично
подредени, последователни и обективни, поради което и се кредитират с доверие
от съда. Същите са диаметрално противоположни на обясненията на подсъдимия,
който твърди, че не е удрял тъжителя, а само го е изблъскал и доколкото се
явяват изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, според
съда са израз на правото на защита на
подсъдимия, поради което и не се ценят с доверие.
Правилно
първостепенният съд е кредитирал с доверие като компетентно изготвени
заключенията на съдебно медицинските експертизи, от които се установява, че и
подсъдимият и частният тъжител са
получили на инкриминираната дата телесни увреждания, причинили им болка и
страдание. В тази насока на пръв поглед
е резонно искането на адв.Х. да се
приложи реторсията, визирана в разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК. За да се
приложи същата е необходимо съгласно ТР № 51/89 г. на ОСНК да са причинени
еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди и да е налице взаимно
причиняване, като всяка една от страните се явява пострадала за едното деяние и
деец на другото. В настоящият случай на
подсъдимият и на частния тъжител са причинени телесни повреди по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК. От доказателствата по делото обаче се установява по
категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е получил телесните си увреждания
не от действия на частния тъжител. Самият той в обясненията си –/ л.25 гръб от
НОХД/ е посочил, че свид.Б.К. го е ударил със стол по главата отзад. В съдебно
заседание вещото лице изготвило СМЕ е посочило, че на подсъдимия е причинено
охлузване в окосмената част на главата, което е причинено от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да е причинено от такъв
предмет, какъвто е кракът на стола, както и при падането му заедно със свид.Б.К. върху
стола, на който е стоял И.К.. Следователно института на реторсията не може да
се приложи, доколкото не е налице взаимно причиняване между подсъдимия и частния тъжител на леките
телесни повреди, макар и същите да са от един и същи вид, поради което и
искането на защитата следва да се остави без уважение като неоснователно.
Настоящият съдебен
състав не възприема като основателно възражението на адв.Х., че първоинстанционният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е допуснал в съдебно
заседание да се отправят обиди спрямо подсъдимия. Протоколите от съдебните
заседания са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за
реда, по който са извършени и за събраните доказателства, съобразно чл.131 от НПК. Адв.Х. е
искал допълнение на съдебния протокол
съобразно чл. 312 от НПК, което председателя и съдебния състав са оставили без
уважение, като са посочили, че не са възприели, чули в съдебното заседание
отправянето на такива обидни думи към подсъдимия. Предвид изложеното настоящия
съдебен състав счита, че искането на адв.Х. не намира опора в доказателствения
материал по делото, поради което и като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея
материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. А.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.131, ал.1 т.3 вр. с чл.130 ал.2
от НК като на 18.10.2019г. в гр.Пловдив е причинил на А.А.А., от гр.Пловдив,
лека телесна повреда, изразяваща се в оток по главата, охлузване и
кръвонасядания по лявата ръка, с което на пострадалия са причинени болка и
страдание без разстройство на здравето, като леката телесна повреда е причинена
на баща.
По отношение правната
квалификация на деянието първоинстанционният съд е изложил достатъчно и
убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя. Обосновано
е прието, че е налице квалифициращият деянието от обективна страна признак,
телесната повреда да е нанесена на родител- баща. Правилни са изложените
аргументи относно механизма на извършване на деянието, както и че то е
извършено с пряк умисъл.
Първоинстанционният съд правилно
е индивидуализирал наказанието на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства е отчел чистото му съдебно минало и добрите характеристични
данни, а като отегчаващо – възрастта на пострадалия.
Правилно първостепенният съд е
съобразил, че предвид липсата на осъждания на подсъдимия, санкцията визирана в
нормата на чл.131 ал.1 т.3, вр. С чл.130 ал.2 от НК и липсата на причинени от
деянието щети, които да подлежат на възстановяване следва да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание глоба в размер на
2000лв. Същото е съобразено с изложените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и имущественото състояние на подсъдимия, поради което и Пловдивският окръжен съд счита, че то е
напълно правилно и справедливо и би постигнало целите на чл.36 от НК.
По отношение на гражданските искове, които
са с правно основание чл. 45 от ЗЗД, първоинстанционният
съд е изложил достатъчно и убедителни съображения за размера на присъдените обезщетения и
същите се явяват справедливи – както за репариране на имуществените, така и за
неимуществените вреди.
РС- Пловдив се е произнесъл правилно съобразно
разпоредбата на чл.189 от НПК, относно направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на адв. Д.. Пред настоящата инстанция са направени
разноски от частния тъжител за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв,
които съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК следва да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия, поради което и следва същият да се осъди да ги заплати.
Направеното от страна на адв.Х. възражение, че разноските са прекомерни, тъй
като не са съобразени с Наредба №1 за минималните възнаграждения на
адвокатските възнаграждения е неоснователно, доколкото правилата на НПК не
познават аналогична на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК възможност съдът да
намали направени разноски, поради прекомерност. Следва да се отбележи, че адв. Д.
е оказвал правна помощ на частния
тъжител в хода на цялото развило се наказателно производство- изготвил е
частната тъжба и е защитавал итересите
на А.А. като частен тъжител и граждански ищец пред РС-Пловдив и ОС-Пловдив.
Неправилно обаче РС Пловдив е осъдил подсъдимият да
заплати държавна такса в общ размер за двата граждански иска в размер на 82
лв., доколкото се касае за два граждански иска- за имуществени вреди в размер
на 30 лева и за неимуществени в размер на 2000лева. Съобразно ТР
№6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС за всеки обективно съединен иск се дължи държавна такса, съобразно
Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В чл.4 от
Тарифата е посочено, че „за граждански иск по наказателно дело се събира такса
4 на сто върху уважения иск, но не по-
малко от 50лв“. Предявеният и уважен
граждански иск за причинени имуществени вреди е в размер на 30лв, т.е, под
минималния размер на таксата от минимум 50 лева по Тарифата, поради което и
подсъдимият е следвало да заплати държавна такса в размер на 50лв. По отношение
на гражданския иск за неимуществени вреди е следвало да се определи държавна
такса в размер на 80.00лв, така общата
такса за двата предявени иска е следвало да бъде определена в размер на 130 лв.
Предвид обстоятелството, че настоящото производство е образувано единствено по
жалба на подсъдимия, не следва да се възлага в негова тежест по- висока държавна
такса, с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимия.
Подсъдимият А.К. не е заплатил такса за образуване
на въззивното производство, поради което и същия следва да се осъди да заплати,
съобразно т.14 от Тарифа №1 към Закона за държавните такси, сума в размер на
6лв.
В останалите й части Пловдивският
окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните
по делото доказателства, поради което и следва да се потвърди.
С оглед на изложеното и на осн. чл. 334 т.3 и т.6 във вр. с чл. 337
ал.3 във вр. с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №191/30.07.2020г., постановена по НЧХД № 7964/2019г. по описа на
ПРС, VІ –ти н.с.
ОСЪЖДА А.А.К. да
заплати на А.А.А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА А.А.К. да
заплати държавна такса за образуване на делото пред въззивната инстанция в
размер на 6,00лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят
страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.