№ 33778
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Частно гражданско дело №
20241110147620 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след като с Определение № 465/04.07.2024г., в сила
от 25.07.2024г., постановено по гр.д. 1127/2024г. от IІ –ри наказателен състав на Районен съд
– гр. ***, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на
СРС. В посочения акт са изложени съображения, че настоящият адрес на длъжника е в гр.
София и делото подлежи на прекратяване и изпращане по подсъдност на СРС.
Настоящият състав също счита, че делото не му е подсъдно.
Видно от материалите по делото същото е образувано по подадено заявление по чл. 417
ГПК въз основа на документ, конкретно Запис на заповед от 02.02.2022г., платим на
предяване. Същият е приложен по делото в оригинал. Издател е Д. Д. Т., който се е задължил
да заплати на *** с ЕИК *** сумата 504,00 лева без протест. Така от формална страна
настоящият състав счита, че има редовен документ, удостоверяващ вземане на *** с ЕИК
*** срещу сочения длъжник Д. Д. Т. с ЕГН **********.
От справката по НБДН се установява, че постоянният адрес на длъжника е в с. ***, община
***, област ***, а настоящият – в гр. София.
Настоящият състав не споделя тезата на предходно разгледалия искането състав на МРС, че
в случая се касае за потребител. Само и единствено в този случай може да се приложи
служебно нормата на чл. 411, ал. 1, изр. второ ГПК, която създава изключение от общото
правило на изречение първо, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес
на длъжника, но изрично е посочено, че заявлението срещу потребител се подава до съда
по настоящ адрес. Това означава, че заявленията срещу останалите лица, които не са
1
потребители се подават по реда на изречение първо, т.е. по постоянен адрес. Легална
дефиниция за „потребител“ откриваме в § 13 на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Там е посочено, че "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност. Какви отношения стоят зад издадения
Запис на заповед съдът не изследва при преценката дали да издаде заповед за изпълнение.
При всички случаи обаче става дума за облигационни отношения между страните, като не е
изключено те да са във връзка с търговска или професионална дейност. Изводът дали лицето
е потребител следва да е категоричен, а не доказуем в настоящото производство.
Настоящият състав счита, че издателят на Записа на заповед не може да има качеството на
потребител, защото върши тази едностранна сделка съзнавайки последиците от нея и в
рамките на регулацията на Търговския закон, а не под закрилата на Закона за защита на
потребителите.
Ето защо, в настоящия случай длъжникът е облигационно обвързан и не попада под
специалната закрила на специалния ЗЗП, и така не е потребител. Следователно
подсъдността се определя по общото правило на чл. 411, ал. 1, изречение първо – по
постоянния адрес, който е извън териториалната компетентност на СРС.
По изложеното следва да се повдигне препирня по подсъдност. Съгласно чл. 122, изр. второ
ГПК поради това, че СРС и РС – *** принадлежат към районите на различни съдилища,
спорът следва да се повдигне пред горестоящия на настоящия съд – Софийски градски съд.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА препирня за подсъдност пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2