Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 185/03.05.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 138 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №260223 от 31.12.2021 г. постановено по АНХД № 481 по
описа за 2021г. на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено наказателно постановление № 12-001806 от 02.03.2021 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Европротект”, ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.И.С.,
за извършено административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/, на основание чл.416, ал.5
от КТ във вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Касационният жалбоподател „Е.”
ЕООД чрез
процесуалния си представител адвокат М.Х. *** в жалбата и писмени бележки по съществото на делото навежда
доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция поради нарушаване
на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и липса на мотиви.
Твърди се, че в НП липсват основни реквизити - описание на нарушението, датата
и мястото на неговото извършване, както и доказателства които го подкрепят.
Излага доводи, че неплащането на трудово възнаграждение представлява
неизпълнение на трудовия договор, а не нарушение на трудовото законодателство,
поради което не може да бъде предприета принудителна административна мярка, а
именно издаване на задължително предписание за заплащане на трудовото
възнаграждение. Излага доводи, че неправилно е посочена санкционната норма и е
налице смесване между разпоредбите на чл.415, ал.1 от КТ и чл.414, ал.1 от КТ,
като твърди неправилно приложение на чл.415, ал.1 от КТ от страна на
административно наказващия орган. Посочено е, че въззивния съд не е изложил
мотиви по отношение на санкционната разпоредба, не е извършил преценка на
събраните доказателства и факта, че работника не е престирал работна сила. Моли
за отмяна на въззивното решение и претендира сторените по делото разноски,
съобразно представен списък.
Ответника по
касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно
призовани, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Силвия Кръстева
в отговор по касационната жалба и по съществото на делото оспорва същата.
Твърди, че по делото правилно е установена възприетата и от административния
орган фактическа обстановка, въз основа на която при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на
материалния закон правилно и законосъобразно въззивния съд е потвърдил
издаденото НП. Сочи, че НП не страда от визираните в касационната жалба пороци,
налице е описание на нарушението, както времето и мястото на неговото
извършване. Моли за потвърждаване на въззивното решение и претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и
законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в касационната
жалба пороци.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че по повод депозиран сигнал е извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от инспектори на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Монтана по документи на 02.09.2020г. на търговското дружество „Е.”
ЕООД с ЕИК ********* при която е установено, че търговското дружество в
качеството си на работодател е начислило във ведомостите си за заплати, но не е
изплатило на Евгени Димитров Николов – машинен оператор уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за м.януари, м. февруари и м. март 2020г. Нарушението е констатирано с протокол от извършена
проверка по документи на 02.09.2020г., като бил съставен АУАН в който за нарушена е посочена
разпоредбата на чл.128,т.2 от Кодекса на труда КТ/.
При тази фактическа обстановка въззивния съд
е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.128,т.2 от КТ, като
е кредитирал приложените по административната преписка писмени доказателства и
събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно следствие. Наведените с
касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се
споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от приложеният
констативен протокол от длъжностни лица в ДИТ – Монтана и ведомости за заплати
се установява, че на работника Евгени
Димитров Николов за м.януари, м. февруари и м. март 2020г. е начислено, но не е
изплатено полагащото му се трудово възнаграждение.
Правилно първоинстанционният съд е посочил
в мотивите към обжалваното решение, че в чл.128,
т.2 от КТ е въведено самостоятелно задължение за работодателя в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа, както и че неизплащането представлява нарушение на трудовото
законодателство.
Изплащането на трудовото възнаграждение е
едно от основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение (чл. 128
и чл. 242 КТ).
То представлява престацията от работодателя на работника или служителя за
предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила. Тази корелативна
връзка между предоставената работна сила и трудовото възнаграждение е неговата
същностна черта, изразена и в наименованието му. Трудовото възнаграждение е
основният стимул за труда на работника или служителя. То е неразривно свързано
с осъществяването на правото на труд, най-често е негова цел и необходимо
условие за достойно човешко съществуване (Решение № 14 от 23.11.2000 г.
на Конституционния съд, обн., ДВ, бр. 98 от 2000 г.). В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България.
Ето защо не може да бъде споделена тезата
на касатора, че нормите на КТ, уреждащи заплащането на трудовото
възнаграждение, са диспозитивни и не създават правила за задължително
поведение.
След като безспорно е било установено
посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то контролният орган
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, законосъобразно и с
оглед на правомощията му, изрично уредени в чл. 416, ал.5 от КТ е издал оспореното НП.
Правилно ответника е приложил и
санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ, в случай на установено нарушение
по чл.128, т.2 от КТ. В противовес с твърдението на касатора по делото не само
липсва издадено предписание, но и административно наказателната отговорност на
търговското дружество не е ангажирана по чл.415 от КТ касаеща „Отговорност за неизпълнение на предписание
и за създаване на пречки на контролен орган“, за да е налице смесване на
санкционните разпоредби. Неснователна е и тезата на касатора, че изплащането на
трудовите възнаграждения не подлежи на административен контрол, тъй като това
твърдение не намира опора в цитираните по-горе разпоредби от Кодекса на труда.
Доказателствената сила на
съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, не е опровергана
в хода на проведеното съдебно производство.
Инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение,
за което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Е.”
ЕООД с ЕИК ********* доколкото при анализа на събраните писмени и гласни
доказателства, кредитирани с доверие по отношение на инспекторите извършили
проверка по документи и на плоскостта на приложените ведомости за заплати се
установява безспорно, че търговското дружество в качеството си на работодател,
представлявано от управителя е начислило във ведомостите си за заплати, но не е
изплатило на Евгени Димитров Николов – машинен оператор уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за м.януари, м. февруари и м. март 2020г. С
оглед субективната страна към извършване на административното нарушение, следва
да се отбележи, че в специалния закон КТ е съобразена и разпоредбата на чл.83,
ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност,
която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не
изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица,
поради което и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.
Настоящият състав намира,
че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН. Наложеното наказание
е съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, същото е правилно определено, в минималния размер от
законноустановеният по чл.414, ал.1 от КТ и съобразено с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая КТ или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни
основания. АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран,
обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответната администрация, съгласно чл.63б, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН /към Дв. бр. 109 от 2020 г./, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00лева
/осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260223
от 31.12.2021 г. постановено по АНХД № 481 по описа за 2021г. на Районен съд –
Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12-001806 от
02.03.2021 г. издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.И.С. да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и
5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: