№ 5632
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110138012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. С. А., ЕГН **********, против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо
179,82 лв., от която: 94,95 лв., представляваща ½ от дължимата цена за предоставена
топлинна енергия за периода от м. 01.2011 г. до м. 04.2011 г. включително, както и сума в
размер на 84,87 лв., представляваща ½ от начислена лихва за забава за период от м. 01.2011
г. до м. 04.2011 г. включително, претендирани от ответното дружество по отношение на
недвижим имот, находящ се в гр. С......., с аб. № 370510.
Ищецът твърди, че с Бойка Димитрова Гюрджеклиева са собственици на топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. С....... и абонати на ответното дружество с аб. № 370510.
Процесната сума, която се претендира от ответника, обхваща периода м. 01.2011 г. – м.
04.2011 г. Съгласно справка от публичния сайт на „Т.С.“ ЕАД начислени и неоснователно
претендирани от ищеца суми са както следва: 1/ за м. 01.2011 г. – сумата от 45,37 лв. за
топлинна енергия, представляваща ½ от общо задължение в размер на 90,74 лв. и сумата от
40,97 лв., представляваща ½ от общ задължение за лихва за забава в размер на 81,95 лв.; 2/ за
м. 03.2011 г. – сумата от 33,57 лв. за топлинна енергия, представляваща ½ от общо
задължение в размер на 67,15 лв. и сумата от 29,83 лв., представляваща ½ от общ
задължение за лихва за забава в размер на 59,67 лв.; 3/ за м. 04.2011 г. – сумата от 16,01 лв.
за топлинна енергия, представляваща ½ от общо задължение в размер на 32,02 лв. и сумата
от 14,07 лв., представляваща ½ от общ задължение за лихва за забава в размер на 28,15, или
общо 179,82 лв., от която 94,95 лв., представляваща ½ от дължимата цена за предоставена
1
топлинна енергия за период от м. 01.2011 г. до м. 04.2011 г. включително, както и сума в
размер на 84,87 лв., представляваща ½ от начислена лихва за забава за период от м. 01.2011
г. до м. 04.2011 г. включително, по отношение на посочения недвижим имот с аб. № 370510.
Ищецът твърди, че не дължи процесните суми, тъй като са погасени по давност. Обосновава
правния си интерес от иска с твърдения, че ответното дружество многократно и
недвусмислено е отправяло към ищеца извънсъдебно претенциите си (чрез писма, фактури,
в които са посочени стари задължения, обаждания по телефона, посещения на адрес,
разговори със съседи и чрез публикации на справка за дължими суми на публичния сайт на
дружеството за аб. № 370510) за заплащане на процесните суми. Прави искане за
постановяване на съдебно решение за установяване на недължимост на процесните суми
като погасени по давност и за присъждане на разноски в производството.
Ответникът - „Т.С.” ЕАД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва
исковата претенция. Поддържа, че ищецът не излага конкретни твърдения, обуславящи
наличие на правен интерес от предявяване на иска, тъй като изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Излага
съображения, че доколкото се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД по отношение на процесните суми е приложима кратката тригодишна погасителна
давност. В този смисъл посочва, че не оспорва, че към датата на исковата молба вземанията
за периода от 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. са погасени по давност, като заявява признание
на иска по смисъла на чл. 237 ГПК и довод, че не дължи разноски, тъй като не е станал
повод за образуване на настоящото производство, доколкото вземането по аргумент от чл.
118 ЗЗД продължава да съществува. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като в
полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на
вземането, като докаже наличие на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на
ответното дружество, свързана с претендиране на процесното вземане, както и периода –
начален и краен момент на давността.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, конкретно в случая чрез
установяване наличието на основания, довели до спиране и/или прекъсване на давностния
срок.
Съдът намира, че исковата претенция е предявена при наличието на правен интерес за
ищеца от търсената защита, поради което се явява и процесуално допустима – видно от
приетите писмени доказателства – съобщение изх. № Г-27360/08.11.2019 г. от „Т.С.“ ЕАД,
2
Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ до Б. С. А., ответното
дружество претендира извънсъдебно процесните вземания за имот в гр. С..........., аб. №
370510 към дата 08.11.2019 г. на обща стойност 9681,53 лв. за топлинна енергия и услуга
дялово разпределение за периода м. 11.2006 г. – м. 01.2014 г., м. 07.2016 г. – м. 09.2019 г., на
ищеца е даден срок за доброволно плащане или за сключване на споразумение за разсрочено
плащане, като в противен случай дружеството ще стартира съдебни действия за събиране на
вземането си, за което ще се дължи и държавна такса за съдебното производство и такса за
образуване на изпълнително дело. Претендирането от страна на ответното дружество на
процесните задължения чрез издаването на фактури и отразяването им в електронната му
система, чрез изпращане на покани за доброволно плащане обосновава наличието
на правен интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск за установяване на
недължимост на тези суми при действието на новия ГПК - в този смисъл са и определение
№ 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на IV г. о. на ВКС, определение №
338/18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018 г. по описа на IV г. о. на ВКС и определение №
549/29.11.2018 г. по гр. д. № 4317/2018 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др., независимо дали
с уважаването на иска ще се осуети само възможността за принудително събиране на
вземането.
В конкретния случай предмет на иска е оспорване като недължими на ½ от вземания,
претендирани от ответника за доставена топлинна енергия и начислена лихва за забава за
периода от м. 01.2011 г. до м. 04.2011 г. за имот в гр. С......., аб. № 370510, открит на
собствениците Б. А. и Б.Г., като от приетото и неоспорено съобщение изх. № Г-
27360/08.11.2019 г. се установява, че за процесния период продължава да се претендира сума
за топлинна енергия, както и лихва за забава, а от приетото и неоспорено заявление рег. №
Г-13508/20.06.2017 г. от Б. С. А. до „Т.С.“ ЕАД – че ищецът изрично е поискал отписване на
задълженията като погасени по давност. Не се спори по делото, че ищецът има качеството
на клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до процесния имот и в тази
връзка е в облигационни отношения с ответника за продажба и доставка на топлинна
енергия до имота. Задълженията на потребителя за заплащане стойността
на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите
условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер
(в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на
ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. С оглед датата, на
която е предявен искът – 13.07.2022 г., съдът приема, че за процесните вземания е изтекла
необходимата тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, който факт се признава от
процесуалния представител на ответника и в отговора на исковата молба, поради което
искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски има само ищецът, който своевременно е
заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. От страна на
3
ищеца е доказано извършване на разноски за заплатена държавна такса от 100 лв., която
следва да му се присъди. Доколкото ищецът е представляван от процесуалния си
представител безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), то
в полза на адвокат Ю. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер от 400 лв. За да е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице две предпоставки:
ответникът да е направил признание на иска и да не е станал повод за образуване на делото.
В случая ответникът прави признание на факти – че вземанията са погасени по давност, а не
на иска (доколкото подробно оспорва неговата допустимост), поради което не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
С......., срещу „Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С..........,
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника
следните суми като погасени по давност: сумата от общо 179,82 лв., от която 94,95 лв.,
представляваща ½ от дължимата цена за предоставена топлинна енергия за период от м.
01.2011 г. до м. 04.2011 г. включително, както и сума в размер на 84,87 лв., представляваща
½ от начислена лихва за забава за период от м. 01.2011 г. до м. 04.2011 г. включително,
претендирана от ответното дружество по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.
С......., с аб. № 370510.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С.......... да заплати на Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......,
сумата от 100 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С..........
да заплати на адв. Ю. О. Г. - САК, ЕГН **********, с адрес: гр. С......., разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4