Решение по дело №1814/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц.П.П., чрез процесуален представител адв. М.П., против Решение № 823/11.08.2023г., постановено по НАХД № 1310/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление №22-0769-004077/13.02.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4. от ЗДвП, на Ц.П.П., са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 600 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца И Ц.П.П. е осъден да заплати на ОД МВР гр.Бургас, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него в нарушение на закона съдът не е приел за нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, поради изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя за съставяне на АУАН, неправилно е приел, че лабораторията, установила годността на техническото средство, с което е установено нарушението е трета независима страна по см. на чл.47, ал.1, т.2 от ЗИ и неправилно е приел, че не е необходимо нарушенията да бъдат по един и същ правен текст, за да се приеме наличието на системност. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не изпраща представител. С молба, представена по делото на 26.10.2023г. пълномощникът му заявява, че поддържа жалбата и направените с нея, искания.

Ответникът началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 02.05.2022г. в 16,48 часа в гр.Бургас, лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № 422М049, се движел със скорост 113 км/ч. Движението е осъществено при въведено ограничение на скоростта за движение извън населено място до 80 км/ч. в обл.Бургас, път II-99, км.3+900, местностa “Ченгенескеле” в посока от гр.Созопол към гр.Бургас. Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 39107 от автоматизирано техническо средство ATCC TFR1-M с фабр.№ 510/07, с отчетен толеранс на измерената скорост от - 3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочил именно себе си като лице, което го е управлявало.

АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № 422М049 е превишил разрешената максимална скорост, за извън населено място с 33 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 във, във връзка с което на същия било издадено процесното НП, с което на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 600 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца“.

По делото е установено, че по отношение на настоящия касатор са издадени електронен фиш Серия К № 5484878, влязъл в сила на 14.02.2022г., с който на осн. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ и електронен фиш Серия К № 5488509, влязъл в сила на 14.02.2022г., с който на осн. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно. Произнесъл се е по наведените пред него възражения, които са идентични с направените с касационната жалба.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

1.            Неоснователно е възражението за неправилно приложение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Според посочената норма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

В случая нарушението е извършено на 2.05.2022г. От 2.06.2023г. наказващият орган е започнал да издирва собственика на превозното средство за попълване на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като е изпратил снимков материал на началника на РУ Сливен.

Настоящият касатор, който е и собственик на превозното средство се е явил в РУ Сливен на 2.12.2022г. Тогава е подал и декларация, че автомобилът, на процесната дата, е бил управляван от него.

Вярно е, че в докладна записка от 9.08.2023г. на служител на РУ Сливен е посочено, че служителят е осъществявал контакт със собственика около 10 пъти, като последният не се е явявал да подаде декларация. Това обаче не означава, че извършителят на нарушението е бил открит в периода 2.06.2023г.- 9.08.2023г.

Това е така, защото нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика само ако той не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. За установяване на последното обстоятелство е необходимо подаване на декларация. Може да се приеме, че такава декларация не е подадена и отговорността следва да бъде понесена от собственика само ако се установи, че същият е бил поканен да се яви на конкретна дата и той не е сторил това. Посочената по- горе докладна записка не удостоверява факта, че собственикът е бил поканен да се яви за подаване на декларация на конкретно посочена дата. Такава покана е връчена на 2.12.2023г., с указана датата на явяване 15.12.2023г. На последната дата лицето не се е явило, защото е подало необходимата декларация на дата, на която му е връчена поканата.

При това положение следва да се приеме, че лицето, извършило нарушението е станало известно на актосъставителя на 2.12.2023г., от която дата започва да тече тримесечния срок за съставяне на АУАН. Такъв акт е съставен на 12.12.2022г. Поради това съдът намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл.34 от ЗАНН.

2.            Неоснователно е възражението, че лабораторията, установила годността на техническото средство, с което е установено нарушението, не е трета независима страна по см. на чл.47, ал.1, т.2 от ЗИ.

В тази връзка в обжалваното решение са изложени подробни съображения, които настоящият състав на съда изцяло споделя и не намира за нужно да преповтаря.

По отношение на лабораторията, включена в системата на МВР, не е налице нито една от пречките, посочени в нормата на §1,т.30 от ДР на ЗИ. Нещо повече, проверката за независимост е направена и от компетентния за това орган- Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, който е издал заповедта по чл.50, ал.1 от ЗИ.

3.            Неоснователно е и възражението за липса на системност при извършване на нарушението.

Според разпоредбата на §6, т. 62 от ДР на ЗДвП, "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Законодателят не изисква еднаквост на нарушенията, както твърди касатора, за да е налице системност, а само да са от същия вид.

В случая, както с посочените електронни фишове, така и с процесното наказателно постановление наказания са наложени за нарушения по чл.182 от ЗДвП. Различните хипотези на нормата не предпоставят извод, че нарушенията са различни по вид. Напротив и в трита случая се касае до нарушения на изискванията за разрешена скорост на движение на превозно средство.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 823/11.08.2023г., постановено по НАХД № 1310/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: