Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 44
гр.Русе, 06.12.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 213 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.405а, ал.1 и
ал.4, вр.ал.7 от КТ.
Образувано е по жалба на „Ти Си Транс“ ЕООД, със седалище в с.Николово, общ. Русе, обл. Русе против
постановление от 17.05.2022 г., издадено от главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между жалбоподателя, като работодател, и Н.А.М. ***, като
работник, и предписание от същата дата, с което на жалбоподателя е предписано
да предложи на същия работник сключването на трудов договор. В жалбата се
твърди, че към момента на извършване на констатираните действия по изпробване
на кафе-машината от М. и почистване на масата не е било постигнато съгласие по
съществените елементи на трудовото правоотношение, работна сила не е престирана,
поради което административните актове се явяват издадени при отсъствието на
фактическите предпоставки за това и в нарушение на материалния закон. Иска се
тяхната отмяна и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата –
Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, чрез процесуалния си представител, поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице всички условия за
законосъобразност на оспорените административни актове. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда“.
Н.А.М., в качеството й на заинтересована страна,
изразява становище за основателност на жалбата. В обясненията си пред съда
твърди,
че към него момент не е постигала съгласие с жалбоподателя, като работодател,
за същинските условия на трудовото правоотношение и не е полагала труд, като
едва впоследствие след приключване на отпуск поради временна неработоспособност
при предходния работодател е постъпила на работа при жалбоподателя, за което е
сключила и писмен трудов договор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността
на оспорените административни актове, приема следното:
Предмет на оспорване са два административни акта – постановление
по чл.405а, ал.1 от КТ и предписание по чл.405а, ал.4 от КТ. Постановлението по
чл.405а, ал.1 от КТ подлежи на съдебно оспорване като индивидуален
административен акт, за който липсва изрична законова забрана за обжалване в
нормата на чл.405а, ал.7 от КТ, по
аргумент от чл.159, т.1 от АПК. Предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ подлежи на
оспорване съгласно изричното изброяване на ал.7 от правната норма. Жалбата е
подадена от субект с правен интерес от оспорването, доколкото административните
актове имат утежняващ за адресата характер, тъй като касаят правоотношение,
което адресатът оспорва и разпореждат извършване на фактически действия, сочени
от дружеството като недължими. Постановлението и предписанието са връчени на
представляващия оспорващото дружество на 17.05.2022 г., видно от отбелязването,
направено в самите актове. Жалбата е депозирана пред АдмС - Русе на 25.05.2022
г., с което е спазен преклузивният 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. С
оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. При
разглеждането й по същество и след проверка на оспорените административни
актове по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът
намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на
чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, контролните органи на инспекцията по труда имат
право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение,
когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от
същия кодекс. На основание чл.405а, ал.4 от КТ, въз основа на постановлението
по ал.1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на
работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов
договор. В случаите по ал.1, изречение трето, трудовият договор се сключва от
датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в
постановлението.
Обжалваните
административни актове са издадени от орган с материална и териториална
компетентност и такава по степен, предвид разпоредбите на чл.405а от КТ.
Процесните актове са издадени от И.Й.Д. – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Русе, поради което съдът приема за установена
компетентността на административния орган, видно и от представените по делото писмени
доказателства - заверени преписи на заповед № ЧР-393/11.05.2015 г. и длъжностна
характеристика от 04.05.2015 г. за длъжността „главен инспектор“ (л.л.35 -37 от
делото).
Постановлението и
предписанието са издадени в надлежната писмена форма и съдържат всички
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. При издаването на актовете не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид обуславящото
за издаване на предписанието значение на постановлението, съдът счита, че първо
следва да се прецени спазване на материалния закон при обявяване съществуването
на трудово правоотношение. Релевантно за спора е установяване на налично
трудово правоотношение, като основното възражение на оспорващото дружество е за
липса на такова.
За да прецени дали
са били налице предпоставките по чл.405а от КТ за издаване на оспорените актове
и конкретно - дали Н.А.М. е предоставяла работна сила на „Ти Си Транс“ ЕООД,
с.Николово, обл.Русе, съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на чл.1,
ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. С трудовия договор се уговаря осъществяването на
трудова функция, като съществените елементи от съдържанието на трудовия договор
са посочени в нормата на чл.66 от КТ.
При трудовия договор
се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за
изпълнение на определена трайно осъществявана работа. При трудовия договор
работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен
трудов ред и трудова дисциплина. В доказателствена тежест на административния
орган е да установи, че волята на страните е за сключване на трудов договор,
което по аргумент от разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, може да се установява
с всички доказателствени средства.
Според настоящия
състав на съда, в мотивите на постановлението за обявяване съществуването на
трудово правоотношение се съдържат факти, въз основа на които може да се
направи извод за характера на отношенията между дружеството и лицето, което
извършва трудова дейност без сключен трудов договор на проверения обект –
заведение за хранене „Сити“, находящо се в с.Николово, ул.“Плиска“ № 1.
При извършената
проверка за спазване на трудовото законодателство на „Ти Си Транс“ ЕООД на
17.05.2022 г., около 12:40 часа контролният орган констатирал, че работничката Н.А.М.
полага труд като барман в обекта на контрол, без да има сключен писмен трудов
договор с работодателя „Ти Си Транс“ ЕООД, в нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.61,
ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ. Установено е, че по време на проверката М.
почиствала маси и правела кафе.
Съдът приема, че по
делото се събраха достатъчно и категорични доказателства, въз основа на които
се установява по несъмнен начин, че правоотношението между посочените по-горе
страни може да бъде характеризирано като трудово.
Да се установи, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, означава на първо
място да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови
функции), за чието извършване се предоставя работната сила (арг. чл.124 от КТ, наименуван
„Съдържание на трудовото правоотношение“). Според настоящия съдебен състав, актът
съдържа мотиви досежно съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне
на работна сила, характера на извършваната трудова дейност, на определено
работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Както се приема и в мотивите към т.3
от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, не е необходимо излагането
на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или
другото разрешение, да съвпадат по време с издаването на административния акт
като е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт.
Така е и в случая.
В оспореното постановление като
доказателство се сочи декларация от Н.А. Младенова от 17.05.2022 г. Видно от текста на постановлението
(л.1 от преписката), както и от събраното при проверката писмено доказателство
– именно цитираната декларация по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ и чл.39, ал.1
и чл.40, ал.1 от АПК, попълнена от Н. М. и снето писмено обяснение от същата от
датата на проверката (л.3 и гръб от преписката), контролният орган е установил,
че в обекта на контрол лицето Н. М. е почиствала маси и е правела кафе, като
„Ти Си Транс“ ЕООД е допуснало до работа посоченото лице да престира труд в
полза на дружеството, извършвайки трудови функции на „барман“, с определено
работно време – от 10:00 часа до 14:30 часа, уговорено възнаграждение – 35 лева
на ден и работно място – обекта на контрол – заведение за хранене „Сити“,
находящо се в с.Николово, ул.“Плиска“ №1, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните. При проверката Н. М. е посочила, че на дата
16.05.2022 г. не е работила, като датата на проверката /17.05.2022 г./ й е първи работен ден, не е подписвала
трудов договор, като желае да сключи такъв.
Фактът на престиране
на труд от страна от последната се потвърждава и от показанията на св. И. Д.,***
извършил проверката и издал оспореното постановление. Според показанията на
този свидетел М. дори по време на проверката и съставяне на постановлението за
обявяване съществуването на трудово правоотношение на място в обекта
продължавала да обслужва клиенти – сервирала кафе и минерална вода на двама
новодошли клиенти. Съдът кредитира показанията на този свидетел, като счита, че
същите са обективни и безпристрастни. Показанията на този свидетел опровергават
обясненията на заинтересованата страна М., дадени в хода на съдебното дирене,
че в деня на проверката била на интервю за работа и само направила кафе за себе
си и е почистила масата, на която разговаряли с управителя на
дружеството-жалбоподател.
Съдът не кредитира и
показанията на св. С. К., в частта им, че към момента на проверката М. не е
работела в обекта, а само провела разговор с управителя на дружеството-жалбоподател
/дъщеря на свидетелката/ по повод бъдещо наемане на работа на М.. На първо
място тази свидетелка, като майка на управителя на дружеството, се явява
заинтересована от изхода на делото. Освен това свидетелката признава, че не е
присъствала по време на разговора между дъщеря й и М., т.е. от показанията й не
би могло да се установи дали към датата на проверката между страните са били
уговорени основните елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на
работна сила, характера на извършваната трудова дейност, на определено работно
място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение.
Съдът намира, че са
изцяло израз на защитната теза на жалбоподателя твърденията му, че единствено
по инициатива на лицето М. последната е правела кафе на клиентите и е
почиствала масите в обекта на контрол. В тази връзка не без значение е и
фактът, че в хода на административното производство пред органа и впоследствие
пред съда жалбоподателят променя своята защитна теза. Така първоначално пред
органа и в депозираната пред съда жалба се твърди, че в деня на проверката М. е
била на интервю за работа, като тя самата е поискала да провери може ли да
работи с кафе-машината в обекта и затова направила кафе за себе си, докато в
хода на съдебното производство вече навежда твърдения за това, че и преди това М.
била работила в този обект, познавала работата и работодателя и в деня на
проверката искала да помогне на управителката и на св. К., защото те двете сами
трудно се справяли едновременно с работата в обекта на контрол – заведението за
хранене и в магазина за хранителни стоки, който също бил стопанисван от
жалбоподателя.
На следващо място,
няма отношение към законосъобразността на процесното постановление наличието на
друго трудово правоотношение между Н. М. и друг работодател към датата на
проверката на контролния орган. Релевантно при преценката за
законосъобразността на постановлението по чл.405, ал.1 от КТ е обстоятелството
дали са налице отношения при предоставяне на работна сила между жалбоподателя и
посоченото в постановлението лице. Наличието на такова друго трудово
правоотношение би могло да доведе до неспазване на други изисквания на
трудовото законодателство, но се явява неотносимо към изпълнение изискванията
на чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ от страна на
жалбоподателя.
В заключение съдът
приема, че обжалваното постановление е издадено при наличието на обосноваващото
го фактическо основание, поради което се явява материално законосъобразно.
Доколкото предписанието по чл.405, ал.4 от КТ е фактически обусловено от
постановлението по ал.1 и предвид установената материалноправна законосъобразност
на постановлението, съдът приема, че издаденото предписание също се явява законосъобразно.
Съдът, като съобрази
декларираното от страна на Н. М. желание за сключване на трудов договор с
дружеството-жалбоподател, както и обстоятелството, че към момента на даване на
обяснения пред съда същата заявява, че полага труд при този работодател, само
че не в обекта на контрол - заведението за хранене, тъй като то било затворено
към настоящия момент, а в магазина за хранителни стоки, стопанисван от същото
дружество, приема, че обжалваните актове са издадени и в съответствие с целта
на закона, формулирана в чл.1, ал.3 от КТ, а именно - да осигури свободата и
закрилата на труда, както и осъществяване на социален диалог между държавата,
работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на
трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.
От така установеното
фактическо и правно положение, съдът приема, че жалбата на „Ти Си Транс“ ЕООД,
с.Николово, обл. Русе е неоснователна, респективно се налага извод, че постановлението
за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 17.05.2022 г. на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе и предписание за сключване на писмен
трудов договор с Н.А.М. са законосъобразни - издадени са от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел.
По
изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган. По арг. на чл.20,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Д ИТ – Русе е
териториално поделение към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към
изпълнителната агенция, която, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, се явява
юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал
оспорените актове и в чиято полза следва да бъде присъдено юрисконсултското
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ти Си Транс“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с.Николово, общ.Русе, обл.Русе,
ул.“Липник“ № 13, представлявано от управителя Й.Т.К., против постановление от
17.05.2022 г., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между
жалбоподателя, като работодател, и Н.А.М. ***, като работник, и предписание от
същата дата, с което на „Ти Си Транс“ ЕООД е предписано да предложи на същия
работник сключването на трудов договор.
ОСЪЖДА „Ти Си Транс“ ЕООД,
с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: