№ 630
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Ива Ат. И.а
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20221100901445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че възложил на ответника „КЛГ
ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/ извършването на
превоз на стоки, представляващи устройства за риболов, опаковани в 205 кашона, по
маршрут от Република Китай, гр. Нандзин, до Република България, гр. Пловдив. „КЛГ
ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., **********превъзложило задълженията си за извършване на
превоза на втория ответник „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД, който също превъзложил
осъществяването на превоза на територията на Република България на друго дружество,
което е третият ответник „МУРИ ТРАНС“ ЕООД. На 20.05.2021 г. превозваните стоки били
вече на територията на Република България, като при извършена митническа проверка било
установено, че целият товар е в добро състояние. Сочи, че на 21.05.2021 г. товарният
автомобил достигнал местоназначението, което е складовата база на ищеца в гр. Пловдив,
където било отворено ремаркето на автомобила и се установило, че от него започва да
излиза вода. Незабавно бил ангажиран авариен комисар, който констатирал, че водата е
проникнала в кашоните, в които се пренасят стоките, в резултат на което влагата достигнала
и до електронните компоненти, платки и радиомодули на изделията, които не са
влагозащитени и се унищожават при намокряне. В резултат на намокряне на тези части,
самите изделия, в които те се влагат, са станали негодни за обикновеното им
предназначение, защото не може да бъде гарантирана тяхната функционална пригодност
пред потребителите. Аварийният комисар дал заключение, че причината за тази повреда е
проникването на атмосферни води в товарното помещение на автомобила поради
1
амортизиране на промазката на брезента. Ищецът посочва, че стойността на увредените
стоки е 97 702.00 щ.д., която той заплатил на производителя при тяхната поръчка. Заявява,
че поради изричен отказ на производителя на стоките било невъзможно след повредата им
те да бъдат препродадени или използвани като повредени стоки, поради което били
бракувани и продадени като отпадък на трето лице. С оглед на това ищецът твърди, че в
резултат на увреждането на стоките по време на превоза им претърпял имуществени вреди,
които се съизмеряват с тяхната стойност, която възлиза на 97 702.00 щ.д. Счита, че при
превоза на стоките превозвачът е допуснал груба небрежност, поради което носи пълна
имуществена отговорност за причинените вреди, за която солидарно отговарят и останалите
превозвачи по възникналото правоотношение.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят
солидарно сумата от 97 702.00 щ.д., представляваща обезщетение за претърпени вреди от
повреда на товар по време на превоз по маршрут от гр. Нандзин, Република Китай, до гр.
Пловдив, Република България, възложен за извършване на ответниците по силата на
сключен договор за превоз и договори за превъзлагане на превоз. Претендира и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените
по делото разноски.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че ответниците не отговарят
солидарно, то прави искане /в становище с вх. на СГС № 25590/17.03.2023 г./ за разделно
осъждане на ответниците да му заплатят сумите, както следва: ответникът „КЛГ ЮРЪП
ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/ да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 97 702.00 щ.долара, при условията на евентуалност, ако съдът намери
предявената спрямо KLG EUROPE LOGISTICS SRL претенция за неоснователна, да осъди
„АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД да плати посочената сума и при условията на
евентуалност, ако съдът намери предявената спрямо „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД
претенция за неоснователна, да осъди третия ответник „МУРИ ТРАНС“ ЕООД да заплати
исковата сума.
Ответникът „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE LOGISTICS
SRL/ оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че той не е страна по договор за превоз,
сключен с ищеца. Заявява, че между него и ищеца е сключен договор за спедиция, по който
му е възложено да организира за сметка на ищеца международен транспорт на стоки.
Посочва, че щетата по превозвания товар не е настъпила по време на превоза, а по време на
извършеното разтоварване в местополучаването, тъй като получателят е извършил
разтоварването отстрани на ремаркето, а не от задната му част, каквито указания е дал
шофьорът на товарния автомобил. Твърди, че това е основание за освобождаване на
превозвача от отговорност съгласно чл. 17, пар. 2 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/. Заявява, че доколкото превозваните
стоки представляват принадлежности за риболов, те трябва да са изработени да издържат на
съприкосновение с вода, поради което не е логично да са загубили експлоатационните си
свойства в резултат на намокряне. Твърди, че вредата, нанесена на ищеца, е ограничена по
2
размер, който трябва да се определи по правилото на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Ответникът „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД оспорва предявения срещу него иск.
Твърди, че между него и ищеца не са възникнали никакви облигационни отношения за
извършване на описания превоз на стоки. Посочва и конкретно, че той не е страна по
договор за превоз, сключен с ищеца. Твърди, че щетата по превозвания товар не е настъпила
по време на превоза, а по време на извършеното разтоварване в местополучаването, тъй
като получателят е извършил разтоварването отстрани на ремаркето, а не от задната му част,
каквито указания е дал шофьорът на товарния автомобил. Заявява, че това е основание за
освобождаване на превозвача от отговорност съгласно чл. 17, пар. 2 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки. Посочва, че доколкото
превозваните стоки представляват принадлежности за риболов, те трябва да са изработени да
издържат на съприкосновение с вода, поради което не е логично да са загубили
експлоатационните си свойства в резултат на намокряне. Твърди, че вредата, нанесена на
ищеца, е ограничена по размер, който трябва да се определи по правилото на чл. 23, пар. 3
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Ответникът „МУРИ ТРАНС“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че
щетата по превозвания товар не е настъпила по време на превоза, а по време на
извършеното разтоварване в местополучаването, тъй като получателят е извършил
разтоварването отстрани на ремаркето, а не от задната му част, каквито указания е дал
шофьорът на товарния автомобил. Заявява, че не се доказва наличието на причинно-
следствена връзка между проникването на вода и увреждането на 33 броя кашони. Твърди,
че вредата, нанесена на ищеца, е ограничена по размер, който трябва да се определи по
правилото на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки.
Третото лице-помагач на страната на ответника „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД –
дружеството ЗД „ЕВРОИНС“ АД, оспорва предявения иск, като се присъединява изцяло към
възраженията и твърденията на ответното дружество. Счита, че, доколкото „АЛЕКСАНДЪР
ЛОГИСТИКС“ ООД не е вписано в превозните документи като превозвач и същият не е
извършил превоза на стоките, а превоз е извършен от „МУРИ ТРАНС“ ЕООД, то няма
основание за ангажиране отговорността на това дружество. Позовава се и на разпоредбата
на чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. В
случая с оглед обстоятелството, че искът е предявен срещу три дружества, които са били
ангажирани под различна форма с превоза на стоките, счита, че няма основание да бъде
ангажирана солидарната отговорност на дружествата, доколкото отговорен е реалният
извършител на превоза, ако се докажат останалите предпоставки за ангажиране на
отговорността му.
Третото лице-помагач на страната на ответника „МУРИ ТРАНС“ ЕООД – дружеството
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС“ АД, оспорва предявения иск, като се присъединява
към оспорванията на ответниците по отношение основателността на предявения иск. Счита,
3
че в случая Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е
неприложима, тъй като намира приложение Закона за автомобилните превози предвид това,
че при процесния превоз нямало преминаване на териториална граница на две държави.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на твърденията, направени в исковата молба, трябва да се заключи,
че предмет на предявения осъдителен иск е претенция за отговорност, която се носи от
превозвача, за вреди, причинени от неизпълнение на задълженията му, възникнали от
сключен договор за превоз на товар. Това е така, тъй като ищецът извежда правата си при
твърдения, че е страна по международен договор за превоз на стоки, сключен с ответника
„КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, по силата на който
последният се е задължил да извърши превоз на стоки от Република Китай до Република
България. Това дружество от своя страна се твърди, че е възложило превоза на ответника
„АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД, а то от своя страна – на „МУРИ ТРАНС“ ЕООД, като
ищецът основава иска си и на обстоятелството, че по време на превоза стоките са повредени
и в резултат на това е претърпял имуществени вреди, като е активно материалноправно
легитимиран да претендира исковата сума в качеството си на страна по договора за превоз и
на получател на стоките – собственик на същите. Дали действително е налице сключен
договор за превоз, кои са страните по този договор, настъпили ли са вреди по време на
превоз на товара, са въпроси, които съдът следва да обсъди при произнасянето си по делото
по същество. Правото на иск на страната се определя от твърдението , че е налице нейно
вземане по договор за превоз, произтичащо от неизпълнение на договорните задължения на
ответниците като превозвачи. Дали това твърдение ще се подкрепи от доказателствата по
делото е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на иска, поради което съдът
намира предявените субективно съединени искове за допустими.
Договорът за превоз е основният институт на транспортното право (превозното право),
което пък регулира отношенията, които се създават във връзка с превозването на товари,
пътници и багажи с железници, автомобили, кораби и въздухоплавателни средства. В
Търговския закон се съдържа общата уредба на превозния договор (чл. 367 и сл. ТЗ), а вече
специалните положения за различните видове превозни договори се съдържат в различни
нормативни актове с различен ранг. Така – за търговското корабоплаване (включващо
дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби) се прилага Кодекса на
търговското корабоплаване, за превоз във въздух – Закона за гражданското въздухоплаване,
за железопътния превоз – Закона за железопътния транспорт, за автомобилния превоз –
Закона за автомобилните превози. Източници на правото са разбира се и международните
актове, приложими отново в зависимост от това какъв е уговореният превоз – Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, Монреалската конвенция
за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз и т.н.
Най-общо с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да
4
превози до определено място лице, багаж или товар – чл. 367 ТЗ. Договорът за превоз на
товар е двустранен и възмезден договор, по силата на който превозвачът се задължава да
извърши превоза на товара с определено превозно средство от определено място до друго
място, срещу което има право на възнаграждение. Плащането на възнаграждението е
основното задължение на насрещната страна по договора.
Отнесено към настоящия казус, посоченото има значение за отговор на въпроса дали
ищецът „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ответникът „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС”
С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/ се намират в договорно правоотношение за превоз
на стоки от Република Китай до Република България, в какъвто смисъл са и твърденията на
ищеца.
Няма спор, а това се установява и от представените на л. 11 – 14 от делото, образувано
пред ОС-Пловдив, писмени доказателства /Фактура № YT21051301/13.05.2021 г. и
опаковъчен лист към същата/, че ищецът е закупил от трето лице – Ячтинг Електроникс Ко.
Лимитид, Китай, Нандзин, мултифункционални устройства за риболов, а именно:
дистанционно управление за кораб ХВОАТ730_S2, сонар за риболов FISH FINDER TF500
BGL02, FISH FINDER TF640_BGL03, FISH FINDER TF740 BGL1, контролер за риболовен
кораб X_PILOT BGL02, адаптери и пластмасов капак. Посочените стоки са били опаковани в
205 бр. кашони, с бруто тегло 3431,85 кг. (27,732 куб.м.), като именно тези стоки ищецът е
искал да бъдат доставени от Република Китай, гр. Нандзин, до неговия склад, находящ се в
Република България, гр. Пловдив.
Именно с оглед реализиране на посочената цел – фактическия превоз и доставяне на
тези стоки на територията на Република България ищецът е осъществил контакт с
румънското дружество KLG EUROPE LOGISTICS SRL, с което са разменили през м.март
2021 г. електронна кореспонденция, от която се установява, че страните са постигнали
съгласие по всички съществени елементи на договора за превоз – превозните товари
/описаните по-горе рибарски принадлежности/ и навлото /дължимото възнаграждение/.
Израз на съгласието на ответника да осъществи превоза е издаването от негова страна
на фактурите на 05.05.2021 г., в които са описани услугите, които той се е съгласил да
извърши от името на ищеца, сред които са превоз по суша и превоз по море на процесните
стоки.
В случая от представените по делото е-мейли, които представляват електронни
документи, представени в производството възпроизведени на хартиен носител съгласно
правилото на чл. 184, ал. 1 ГПК /л. 41-л. 45 от делото/, както и от представените два броя
фактури № KLG2019 № 114153/05.05.2021 г. и № KLG2019 № 114152/05.05.2021 г., издадени
от „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE LOGISTICS SRL, на
купувача „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, се установяват ясно какви са условията на
сключения между страните договор, доколкото наименованието на предоставените от
ответното дружество услуги е ясно посочена, а именно – такса за обработка в терминала по
местоназначение, номер контейнер CSLU2305470, изпращач: Ячтинг Електроникс Ко.
Лимитид; сухопътен превоз с камион Варна-Пловдив, номер на контейнер CSLU2305470,
5
изпращач: Ячтинг Електроникс Ко. Лимитид; митническо оформление транзитен превоз,
номер на контейнер CSLU2305470, изпращач: Ячтинг Електроникс Ко. Лимитид, срещу
посочена цена общо в размер на 885 евро, както и транспорт по море по маршрут франко
борда Нандзин-Варна, номер на контейнер CSLU2305470, изпращач: Ячтинг Електроникс
Ко. Лимитид, при цена 4 300 щатски долара.
Ето защо, следва да се приеме, че ищецът „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
възложил на ответника „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE
LOGISTICS SRL/ извършването на комбиниран превоз на стоки, представляващи
устройства за риболов, опаковани в 205 кашона, по маршрут от гр. Нандзин, Република
Китай до гр. Пловдив, Република България. Така, установява се, че между ищеца и първия
ответник по делото „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE
LOGISTICS SRL/ безспорно е възникнало договорно правоотношение, по силата на което
последният се е задължил да превози стоките от Република Китай до Република България, а
„КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати съответното възнаграждение за това.
Следва да се посочи, че за определяне действителните страни по договора за превоз и
дали същият разкрива спецификите на договор за превоз или договор за спедиция от
значение е каква е действителната воля на страните и постигнатите между тях
договорености. В случая изначалното намерение на страните по договора е осъществяване
на фактически действия – такива по изпълнение на превоза, а не правни действия, поради
което и „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., **********участва в правоотношението именно
като превозвач. Това е така независимо от обстоятелството, че румънското дружество е
използвало други превозвачи, които фактически са осъществили самия превоз,
обстоятелство, което не е спорно по делото, a и се установява от издадените два броя
товарителници, в които като превозвачи са посочени китайското дружество Моов
Лоджистикс Шанхай Лимитид /по отношение на превоза по вода – океанска товарителница
(Ocean bill of lading) № NKGSEH03001 от 02.04.2021 г./ и „МУРИ ТРАНС“ ЕООД /по
отношение на превоза по суша – товарителница за обществен автомобилен транспорт в
страната серия М № 3048/20.05.2021 г./. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че по
дефиниция договорът за превоз е такъв, при който превозвачът може да извърши изцяло или
отчасти превоза чрез трети лица – превозвачи. Това означава, че превозвачът може да
извърши лично/чрез свои служители/ изпълнение на договора, но е възможно отчасти или
изцяло да възложи изпълнението на други лица, които могат да имат качеството на
последователни превозвачи или лица, чиито услуги са използвани за извършване на превоза,
но това не лишава превозвача от качеството му на страна по договора. Такъв именно е и
настоящият случай – ответното дружество „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния, е
възложило изпълнението на договора на трети лица, но това не променя качеството му на
страна по международния договор за превоз, сключен с „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД. Вярно е, че ответното дружество „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., **********се е
съгласило да извърши и други услуги освен превоз на стоките, а именно – съдействие при
митническото оформление на превоза, но това не променя направения от съда извод, тъй
6
като тези действия са със спомагателен характер и именно елементът на превоз играе
съществена роля в отношенията между страните.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС“
С.Р.Л., **********че между страните бил сключен договор за спедиция, а не договор за
превоз. Сключеният между „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „КЛГ ЮРЪП
ЛОГИСТИКС” С.Р.Л. договор не разкрива характеристиките на договора за спедиция,
уредбата на който се съдържа в чл. 361, ал. 1 и сл. ТЗ. Съгласно чл. 361, ал. 1 ТЗ със
спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое
име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Основният предмет на
спедиционния договор е обезпечаването и организирането на изпращането на товари от
товародателя на товарополучателя от собствено име, но за сметка на изпращача, чрез избор
на превозвачи и сключване на един или повече договори с тях. От този договор за спедитора
възникват две основни правни задължения: 1. да изпълни поръчката без отклонения
съобразно възложения мандат и нарежданията на комитента, т.е. да сключи договор за
превоз за сметка на комитента от свое име (при същинския договор за спедиция) или от
името на комитента (при несъщинския договор за спедиция) и 2. да даде отчет (да прехвърли
на комитента придобитите в изпълнение на поръчката от свое име, но за сметка на мандата,
субективни права и правни задължения от т. нар. изпълнителна сделка, за да могат правните
последици да се отразят в патримониума на доверителя). Това правоприемство се постига
чрез едно или повече отчетни действия – арг. чл. 355 ТЗ. За комитента възникват две основни
правни задължения: 1. да получи резултата от изпълнителната сделка и 2. да заплати
направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял спедиторът във връзка
с изпълнението на поръчката (арг. чл. 366, ал. 2, изр. 1 ТЗ, както и чл. 285, предл. 2 ЗЗД вр.
чл. 348, ал. 2 ТЗ) и да заплати уговореното комисионно възнаграждение при точно и
добросъвестно изпълнение на уговорения мандат. Точното изпълнение на задълженията на
спедитора, като страна по такъв договор, означава да е сключен желаният от доверителя вид
превозен договор и той да има съдържание, което е съответно на съдържанието на договора,
който добрият стопанин би сключил за себе си, а ако доверителят е дал специфични
указания, те да са заложени в договора за превоз – това следва от разпоредбата на чл. 365
ТЗ, съгласно която спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя,
посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвач и ако не изпълни това,
отговаря за вредите освен ако те биха настъпили и при спазване на указанията; при
възникнала опасност за целостта и качеството на товара за времето от получаването му от
доверителя до предаването му за превоз, да бъдат взети необходимите мерки за запазването
му, макар това да му коства разходи; да бъде осъществена преценка дали опаковката на
товара е подходяща да издържи превоза и да бъде дадена сметка пред доверителя за
извършеното, да бъдат върнати неизразходваните средства и да бъдат прехвърлени
резултатите от превозния договор.
Видно е от събраните по делото доказателства, че подобни договорки между страните
не са били постигани, като дори самият ответник „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л. не
7
излага подобни твърдения, а се ограничава до заявяване, че страните са сключили договор,
който той дефинира като такъв за спедиция. Липсват в отношенията между страните
типичните за спедиционния договор и посочени по-горе организационни уговорки, свързани
със събиране на информация за подходящ начин на транспортиране, подходящ маршрут,
подходящо транспортно средство и т.н. Освен това от начина, по който е уговорено
възнаграждението, също може да се направи извод, че в него няма включен елемент и
индикация за комисионна. Ако ответникът действаше като спедитор, то логично би било той
да съгласува с ищеца кой ще бъде морският превозвач, кой ще бъде превозвачът по суша,
какъв ще е маршрутът, транзитното време и т.н., за което и спедиторът би следвало да даде
отчет на съконтрахента си, а за подобно нещо няма данни по делото.
Налице е постигната между страните съгласуваност по условията на превозния
договор, поради което е без значение, че в оформените товарителници ответникът не
фигурира като превозвач на стоките. Правнорелевантен относно субектите по превозното
правоотношение е действително сключеният превозен договор, а не посочените страни по
товарителницата – така, Решение № 1382 от 20.VII.1995 г. на ВС по гр. д. № 1221/94 г., V г.о.
С оглед на всичко изложено трябва да се обобщи, че в производството се установи, че
ищецът и ответникът „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л. са сключили международен
договор за превоз на стоки с елементите, описани в исковата молба, а именно за превоз на
стоки, представляващи мултифункционални устройства за риболов, по маршрут от
Република Китай, гр. Нандзин, до Република България, гр. Пловдив.
В случая страните са постигнали съгласие за извършване на комбиниран транспорт, тъй
като включва два различни начина на транспорт – морски и пътен (автомобилен). Доколкото
твърдените вреди са такива, които са настъпили по време на пътния (автомобилния) превоз,
то по отношение на него следва да бъде изяснено кой е приложимият закон. Превозът от гр.
Нандзин до гр. Варна не е автомобилен и за него е ясно, че няма как да се приложи
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенцията/. От
гр. Варна до гр. Пловдив автомобилният превоз на товара е осъществен само в рамките на
територията на една държава – Република България, без преминаване на държавна граница,
поради което за този превоз следва да се приложат правилата на Закона за автомобилните
превози и разбира се субсидиарно тези на Търговския закон. Цитираният закон урежда по
императивен начин отговорността на превозвача, като същата се доближава до
отговорността, предвидена за превозвача по Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /Конвенцията/, която е ратифицирана от Република България с
Указ № 1143/29.07.1977 г., в сила от 18.01.1978 г. и като такава е част от вътрешното право
на страната и може да намери приложение. Предвид изложеното прецизната правна
квалификация на предявените субективно съединени искове следва да бъде чл. 374 ТЗ вр.
чл. 67 ЗАП.
Отговорността на превозвача за вреди за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето, както и за забавата при
доставянето, е регламентирана в чл. 67 ЗАП, чл. 373 ТЗ, чл. 374 ТЗ, респ. чл. 17 и
8
следващите от Конвенцията. Тя е договорна по своя характер, което означава, че за да бъде
същата ангажирана, по делото трябва да бъде доказано, че между превозвача и възложителя
е сключен договор за превоз на стоки, което, както се посочи по-горе, се установи по
безспорен начин по отношение на румънското дружество.
Няма спор, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че процесната
стока, опакована в 205 броя кашони, е била натоварена в контейнер на кораб в гр. Нандзин,
РКитай на 02.04.2021 г., като същата е била получена във видимо добро състояние и
подредба /съобразно отбелязаното и неоспореното в Океанската товарителница/.
Също така безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че
превозваният товар е достигнал до Република България, пристанище Варна-Запад, на
20.05.2021 г., като на същата дата е извършена и митническа проверка от органите на
властта, за което е съставен Протокол за митническа проверка № 21BG994DMО21373 в гр.
Девня, област Варна и е попълнена транзитна декларация. От съдържанието на посочения
протокол за митническа проверка се установява, че товарът се е намирал в добро състояние,
без повреди по опаковките и без следи от наводняване или друг вид увреждане. Проверката
е извършена в присъствието на лицата Т. К. и К. М., от името на които има положени
подписи, а като представител на получателя на стоката „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е посочено дружеството „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД, представлявано от Т.
К. К.. След извършената проверка товарът е бил натоварен в ремарке рег. № СО****ЕН,
теглено от товарен автомобил с рег. № РК **** ВТ. Във връзка с превоза по суша е съставена
товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната серия М № 3048/20.05.2021
г., от която се установява, че превозът на процесните стоки е бил извършен от дружеството
„МУРИ ТРАНС“ ЕООД с маршрут от гр. Девня до гр. Пловдив с автомобил марка „МАН“,
рег. № РК **** ВТ.
Спорно по делото е какво е качеството на втория ответник „АЛЕКСАНДЪР
ЛОГИСТИКС“ ООД във връзка с процесния превоз на стоките. Съдът намира, че от
представените по делото доказателства безспорно се установява, че посоченото дружество е
действало не като превозвач, а като агент, спедитор, който е бил ангажиран единствено в
процеса по митническото оформление на документите при пристигане на кораба от
Република Китай в Република България и пренатоварването на стоките в камиона на „МУРИ
ТРАНС“ ЕООД, който е следвало да ги достави до склада на „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД в гр. Пловдив. Спрямо него отговорността му на превозвач нито по ЗАП, нито по
Конвенцията може да бъде ангажирана в какъвто смисъл е искането на ищеца. Дружеството
„АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД не се намира в договорни отношения по договор за
спедиция с ищеца, поради което неговата отговорност за вредите, които са причинени на
превозваните стоки, не може да бъде ангажирана и спрямо него искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до другия ответник по делото – „МУРИ ТРАНС“ ЕООД, съдът намира, че
и предявеният срещу него иск следва да бъде отхвърлен по следните съображения. Ищецът
твърди, а и се установи, че се намира в договорно правоотношение с първия ответник по
делото – „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л. Дружеството „МУРИ ТРАНС“ ЕООД безспорно
9
е де факто извършващият превоз по суша на стоките до склада на „КАРП МАДНЕС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в гр. Пловдив, но за неговите действия, респ. действията на неговите
служители спрямо ищеца отговорност носи превозвачът „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л.,
респ. спедиторът „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД. Няма обаче основание за солидарно
осъждане на „МУРИ ТРАНС“ ЕООД и „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л. по иск, предявен
от „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, тъй като в случая не се касае за съвместно поето
спрямо него общо задължение за превоз на стоката. Не може да се приеме тезата на ищеца,
че „МУРИ ТРАНС“ ЕООД има качеството „последващ превозвач“ по смисъла на чл. 34 от
Конвенцията, респ. „следващ превозвач“ по смисъла на чл. 374 ТЗ. Разпоредбата на чл. 34 от
Конвенцията гласи, че когато един превоз, извършван в изпълнение на един-единствен
договор, се осъществява от последователни пътни превозвачи, всеки от тях поема
отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи
стават страна по договора с приемането на стоката и товарителницата, при условията
посочени в товарителницата. Видно от текста на същата, тя се отнася до хипотеза на
автомобилен превоз, при който има последователни пътни превозвачи, а случаят не е такъв –
не се касае за един договор, превозът по който да се осъществява от последователни пътни
превозвачи. Налице е от една страна договор за превоз, сключен между „КАРП МАДНЕС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния. Налице е и договор, по
който „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., **********възлага на друг превозвач извършване
на превоза по море и след това е налице и друг договор, по силата на който „МУРИ ТРАНС“
ЕООД поема задължението да извърши превоза на товара по суша. Няма обаче никакви
данни по делото, че „МУРИ ТРАНС“ ЕООД е осъществил превоза като последващ
превозвач. Няма представени и не се твърди да има съставяни и разписки за предаване на
стоката между последователни превозвачи по смисъла на чл. 35 от Конвенцията. Липсват
твърдения за уговорки „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., **********да действа като
косвен представител, за да може да задължава „МУРИ ТРАНС“ ЕООД спрямо „КАРП
МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Липсва и изрична уговорка „МУРИ ТРАНС“ ЕООД да встъпи
като солидарен длъжник по отношение на превозното правоотношение между „КАРП
МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния.
Правилото на чл. 374, ал. 1 ТЗ е аналогично на отговорността по чл. 3 от Конвенцията
и се отнася до случаите, в които „другият превозвач“ действа като подизпълнител. Съгласно
чл. 374, ал. 1 ТЗ ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други
превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на товара. Такъв е настоящият
случай, затова именно отговорността на „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л.,
**********следва да бъде ангажирана като превозвач, който отговаря за действията на
другите превозвачи.
Солидарна отговорност по силата на чл. 374, ал. 2 ТЗ не може да възникне, тъй като,
както се посочи, за същата е необходимо аналогично на правилото на чл. 34 от Конвенцията
превозвачът да встъпи в договора, което предполага информирано съгласие за задължаване,
каквото по делото не се установява да е давано. В тежест на ищеца бе да докаже по делото,
10
че „МУРИ ТРАНС“ ЕООД има качеството на „следващ“ превозвач, респ. „последователен
превозвач“ по смисъла на Конвенцията, за да бъде ангажирана солидарната му отговорност с
„КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., **********но доколкото това не бе сторено в процеса,
съдът намира, че такава отговорност не е възникнала и искът срещу него следва да бъде
отхвърлен.
Дори да се приеме, че ищецът „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има качеството
получател на стоките, което безспорно се установява и от вписаното в представените
товарителници, а като такъв той се явява материалноправно легитимиран да претендира
обезщетение за причинените по време на превоза вреди, тъй като той не е трето лице, а в
определен момент от развитието на превозното правоотношение /при получаване на
стоките/ става страна по договора на мястото на изпращача, то отново това не води до
възникване на солидарна отговорност между „МУРИ ТРАНС“ ЕООД и „КЛГ ЮРЪП
ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., **********поради което и двете дружества не могат да бъдат
осъдени солидарно да заплатят търсената от ищеца сума. Предвид принципа на
диспозитивното начало и доколкото ищецът е поискал от съда да осъди солидарно
дружествата „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД и
„МУРИ ТРАНС“ ЕООД, а при условия на евентуалност, в случай че не остави основание за
солидарното им осъждане – само дружеството „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л.,
eвентуално – „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД, евентуално – „МУРИ ТРАНС“ ЕООД, и
доколкото съдът достигна до извод, че има основание за ангажиране отговорността на
първия ответник, то няма как да бъде постановено солидарно осъждане на двамата
ответници „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л. и „МУРИ ТРАНС“ ЕООД.
Следващият спорен въпрос е относно това какви щети са причинени на превозвания
товар и дали тези щети са причинени по време на превоза им от ответника „МУРИ ТРАНС“
ЕООД или същите са настъпили при разтоварването на стоките в склада на ищеца.
Няма спор, а това се установява и от обсъдения по-горе протокол за митническа
проверка, че на 20.05.2021 г. при натоварването на процесните общо 205 броя кашони,
съдържащи риболовните принадлежности, същите са били в добро състояние и по тях не е
имало повреди.
По-насетне, няма спор, че при пристигане на местоназначението на 21.05.2021 г. в гр.
Пловдив и отваряне на камиона за неговото разтоварване, е установено, че част от
превозвания товар е увреден. Така, в товарителницата получателят на стоката изрично е
отбелязал, че 17 броя лодки са мокри, 7 броя кашони TF740, 3 кашона TF640, 3 кашона TF
500, 1 кашон Xpilot са увредени.
Всички събрани по делото доказателства, при техния съвкупен анализ, водят до
категоричния извод, че стоките са били увредени по време на превоза на товара с камиона
от гр. Девня до склада на „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в гр. Пловдив. Така, няма
спор, че по време на този превоз е имало значителни валежи, като също така няма спор, че
камионът е бил покрит с брезент. По този брезент обаче очевидно е имало дефекти, които са
довели до проникване на атмосферни води в товарното помещение на превозното средство.
11
В този смисъл са констатациите на аварийния комисар в съставения и представен по делото
Авариен протокол № 101621/28.05.2021 г. – там е посочено, че аварийният комисар А. А.,
който е служител на трето независимо лице – „Булгарконтрола“ АД, е посетило обекта на
място на 21.05.2021 г. и е констатирало, че от всички 205 броя кашони 33 броя са увредени.
Колетите, които са огледани, са кашони от петслойно велпапе, пристегнати с по 2 или 4 броя
пвц чембери/ленти, вътре в кашоните има картонени опаковки, като отделните изделия са
вложени в торбички от мека тъкан. Общо тези 33 бр. колети са с тегло от 582,6 кг бруто. По
кашоните се виждат следи от деформации, голямо количество остатъчна влага и разкъсани
опаковки. При отваряне някои от кашоните поради обилното намокряне се разпадат, както и
вложените в него индивидуални опаковки. Наблюдават се намокрени кашони, като от някои
тече все още вода, като намокрени кашони има не само по пода, а и във височина по
нареждането. При всеки от кашоните, съдържащи артикули FISH FINDER TG500, TF640 и
TF740, e с по 12 броя вложени изделия всеки. При колети с артикул XBOAT730 /лодки/ са
вложени по една бройка, а в кашон с X_PILOT са вложени 30 бр. артикула. При
разопаковане на кашоните се установява проникнала влага, най-вероятно от атмосферен
произход – от дъждовни води, както и вътре в индивидуалните опаковки на изделията, като
се виждат водни капки по корпуса на изделията, проникнала в електронните компоненти,
платки и радио модули. Вследствие намокрянето на изделията и най-вече на електронните
им компоненти (платки и радио модули), установено при проведения преглед, ги
дискредитира като готов продукт и води до практическата неизползваемост на артикулите
по предназначение, като същите губят 100% както търговските, така и експлоатационните
си качества, като за тях не би могло да бъде дадена и гаранция на краен потребител.
В протокола е посочена и вероятната причина за увреждането на артикулите –
проникване на атмосферни води в товарното помещение на превозното средство,
първоначално просмукани от брезента на покрива на товарното помещение поради
амортизиране на промазката на брезента – същата губи своите водонепропускливи качества
и при силен дъжд особено при престой на превозното средство, от образуващите се
„джобове“ между шприглите на покрива се просмуква вода, която навлиза в товарното
пространство. Посочено е, че по време на извършения оглед превозното средство не е било
налично за инспекция.
Заключението на аварийния комисар е, че описаната в протокола щета е настъпила по
време на превоза от Пристанище Варна-Запад до склада на получателя в гр. Пловдив с
товарен автомобил рег. № РК **** ВТ/СО **** ЕН.
Съдът намира, че доказването на вредите, причинени на превозвания товар, може да се
установи с всякакви доказателствени средства. В случая такива са представената
товарителница, в която са отразени увредените стоки, както и посоченият авариен протокол,
който действително има характера на частен документ, поради което и не се ползва с
материална доказателствена сила, но като всеки частен документ се явява годно
доказателствено средство. В товарителницата липсват възражения на превозвача /чл. 60, ал.
2 ЗАП, респ. чл. 9, пар. 2 от Конвенцията/ и изрично в графата за разтоварване при
12
пристигането на товарния автомобил до мястото на доставяне в склада в гр. Пловдив са
отразени от получателя повредите на рибарските принадлежности. Касае се до отразяване на
общото естество на повредите, при което се счита до доказване на противното, че стоката е
получена в състоянието , описано в товарителницата /чл. 61 ЗАП, респ. чл. 30, пар. 1 от
Конвенцията/. Ето защо независимо от данните за разтоварването на стоката и извършване
на огледа от изготвилия аварийния протокол на 28 май /7 дни по-късно/ е изключено да се
приеме, че не се касае до вреди, възникнали по време на превоза.
Както се посочи, изготвеният авариен протокол е частен свидетелстващ документ,
поради което констатираните в него обстоятелства следва да се преценяват с оглед всички
доказателства по делото. В настоящия случай отразените в аварийния протокол факти и
констатации относно наличие на щети, техния характер и размер, причините за
настъпването им и времето на настъпването им, не са опровергани по делото. Напротив –
настъпването на процесните повреди по време и механизъм, описани в аварийния протокол,
се подкрепя и от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, от приетата съдебно-
техническа експертиза, която е анализирала представените видео-запис и снимки, така също
и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Л.Д., присъствал при разтоварване
на камиона, превозващ стоката, и при констатиране на повредите, и А. И. А. – лицето,
съставило аварийния протокол. От показанията на посочените свидетели, които съдът
кредитира като обективно дадени, пълни и вътрешно непротИ.речиви, се установява, че при
разтоварване на камиона е констатирано наличието на деформирани кашони, които били
просмукани с вода, а също и съдържащите се в тях рибарски принадлежности. Свидетелят
Д. е категоричен, че при разтоварването не се е изсипала вода от покрива/брезента на
ремаркето и че видимо кашоните не са били току-що намокрени, а пропити с вода.
Свидетелят А. също заявява, че е пристигнал веднага на място и при оглед на стоката е
констатирал, че същата е увредена, като кашоните, в които се е намирала, са били
намокрени, както и опаковките, като влагата на места е започнала да се просмуква в
дълбочина. Логически обоснован е при това изводът, че намокрянето няма как да е станало
непосредствено преди половин или един час, а по-отдавна. От показанията на посочените
свидетели се установява, че шофьорът на товарния автомобил е потеглил, като същият не е
допуснал аварийния комисар да огледа автомобила, което е и причината за отразеното в
аварийния протокол.
Разпитаните по делото свидетели Д. и А. не са служебно обвързани с ищцовото
дружество, независимо от това съдът внимателно прецени показанията им, съпоставяйки ги
както помежду им, така и с останалите доказателства, същите непосредствено са възприели
изложените от тях обстоятелства, като намери същите за непротИ.речиви, логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства и приложените снимки,
поради което ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля И. Е. И. – шофьорът на камиона, извършил превоза от
пристанището в гр. Варна до склада в гр. Пловдив, не водят до друг извод. От показанията
му се потвърждава маршрутът, по който е минал, за да извърши процесния превоз, както и
13
обстоятелството, че е имало лоши атмосферни условия и валежи по време на превоза. В
останалата част – че при разтоварването на товара и отваряне на страничните врати /щори/
на камиона се е изляла вода, натрупала се върху брезента на превозното средство, съдът не
ги кредитира, от една страна, тъй като протИ.речат на останалия събран по делото
доказателствен материал, а от друга – тъй като протИ.речат на формалната и житейска
логика – протИ.речи на елементарната логика изнесеното от свидетеля, че вследствие
валежите се е натрупала вода, която се е застояла върху брезента на камиона и при
изпълнение указанията на представителя на получателя на стоките за разтоварване на
стоките не от задната врата на камиона, а отстрани, това е довело до изсипване на тази вода
върху кашоните и тяхното намокряне, тъй като логичното развитие на събитията е при
движение на автомобила, дори да е имало събрана вода върху брезента, тя да се е оттекла и
при пристигане на камиона в склада на ищеца, дори разтоварването да е станало странично,
а не отзад, това да не е довело до никакво изсипване на вода върху товара. Освен това
увреждането на товара очевидно няма как да е станало при разтоварване на същия, тъй като
кашоните, в които са се намирали рибарските принадлежности, са били „пропити“ с влага,
т.е. вече е минал известен период от време, в който водата и влагата са се просмукали в
кашоните. Това на практика означава, че няма как намокрянето на кашоните, съответно
увредата на стоките да се е случила по време на разтоварване на същите от камиона.
Предвид изложеното съдът достига до категоричния извод, че повредите на товара са
настъпили именно по време на превоз на същия. Ето защо и неоснователно се явява
възражението на ответника, че е налице основание за изключване на отговорността на
превозвача съгласно чл. 17, пар. 2 от Конвенцията, респ. чл. 68 от приложимия ЗАП.
Превозвачът не е установил в настоящото производство, че повреждането може да
произтича от неподходяща опаковка на товара. В тази връзка от страна на превозвача не са
ангажирани никакви доказателства. Обратно, от съставения от независимо лице със
съответни специални знания – авариен комисар – протокол, може да се направи извод, че
повредата е настъпила от проникването на вода от брезента на товарния автомобил, в който
се е намирал товарът. Доколкото вредата е причинена по време на превоза от проникване на
вода в товарното помещение, освен че не може да се вмени отговорност, съотв. задължение
на изпращача на товара да го опакова с непромокаем материал, не може да се приеме, че
вредата произтича и от начина на натоварване на стоката, за да се приложи на това
основание цитираната презумпция в полза на превозвача, което да доведе до
освобождаването му от отговорност. Нещо повече, от приложените по делото снимки, както
и от показанията на свидетеля А., се установява, че кашоните са били адекватно обозначени
със стикери и знаци „чуплИ.“ и „опасност от намокряне“. Така или иначе съгласно чл. 68, ал.
3 ЗАП доказването на обстоятелствата по ал. 1 е в тежест на превозвача, а, както се посочи,
такова доказване по делото не беше проведено. Освен това съгласно чл. 68, ал. 2 ЗАП, за да
се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на
превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза, или на грешки на водача.
Относно възражението за неподходящата опакова на стоката, към момента на товарене
14
приложение следва да намери презумпцията на чл. 60, ал. 2 ЗАП, респ. чл. 9, пар. 2 от
Конвенцията, съгласно която при невписване в товарителницата на мотивирани възражения
от превозвача се презюмира, че стоката и опаковката са били в добро състояние по време
на приемането за превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата
им отговорят на данните в товарителницата, доколкото в товарителницата не са направени
такива възражения.
Следователно предявеният иск е установен по основание.
Що се отнася до стойността на увредените стоки и размера на обезщетението, което се
дължи на ищеца, съдът намира следното.
Както се посочи по-горе, още в самата товарителница за автомобилен превоз са
посочени увредените стоки. Това посочване обаче е такова, което се извършва първоначално
при пръв поглед на стоката. Ето защо и след детайлен анализ и преглед на повредената стока
може да се заключи и в каква степен е увредена същата. В аварийния протокол е посочено,
че вследствие превоза са увредени следните стоки: - 19 броя XBOAT30_S2; - 36 броя сонари
FISH FINDER TF500_BG L02; - 36 броя сонари FISH FINDER TF640_BG L03; 84 броя
сонари FISH FINDER TF740_BG L1; 30 броя X_PILOT_BGL02. Доколкото тези констатации
не са оборени от останалия събран по делото доказателствен материал, съдът достига до
извод, че именно това е увредената стока. Безспорно същата е била 100% увредена, предвид
изводите както на разпитания свидетел А., така и на разпитания свидетел И. П., който е бил
ангажиран от представител на ищеца за установяване годността на рибарските
принадлежности да бъдат използвани по предназначение. Показанията на посочения
свидетел П. напълно се кредитират от съда – същите са изключително изчерпателни,
вътрешно непротИ.речиви и убедителни, а освен това са дадени от лице, което очевидно не е
заинтересовано от изхода на делото. Релевантни са и изводите на вещото лице М. К. Г.-Н. по
изготвеното заключение на СТЕ /л. 252 – л. 263, том 2 от делото/, което разяснява същността
на всяка от увредените стоки, а именно – че една част от елементите за
мултифункционалните устройства за риболов, в т.ч. електронни компоненти, платки и радио
модули се получават в кашони, т.е. изделието/устройството/ не е в сглобено състояние. В
зависимост от индивидуалната поръчка за оборудването на мултифункционалните
устройства за риболов, изделието се окомплектова. Посочено е, че X_PILOT_LGL02 се
състои от следните компоненти: ДИСПЛЕЙ, GPS с АНТЕНА, АВТОПИЛОТ и АКСЕСОРИ;
FISH FINDED TF740_BGL1 се състои от следните компоненти: дисплей, трансмитер,
автопилот, сонда за лодка, GPS компас с антена и аксесоари; FISH FINDER TF640_BGL03 се
състои от следните компоненти: дисплей, трансмитер, сонда за лодка, gps компас с антена и
аксесоари; FISH FINDER TF500_BGL03 се състои от следните компоненти: дисплей,
трансмитер, сонда за лодка и аксесоари; XBOAT730_S2 се състои от следните компоненти:
управляващ модул, електрически контролер на скоростта, двигатели-2бр., дистанционно
управление и аксесоари, в това число: антена, кабели и печатни платки. При изследване на
риболовни устройства, вещото лице е констатирало, че TOSLON е търговска марка,
собственост на китайската компания Yachting Electronics Co., Ltd. – компания, съсредоточена
15
в производство на високотехнологични продукти. С течение на времето TOSLON е водеща
фирма и е наложена вече марка за риболовни безжични сонари, риболовни лодки за
захранване, както и аксесоари за тях. Съгласно данни от сайтове това са висококачествени
продукти, с 2 г. пълна гаранция, които се използват за успешен и ефективен риболов.
Съдът кредитира и заключението на СТЕ на вещото лице В. К. /л. 511 – 515, том 3 от
делото/ като обективно и безпристрастно изготвено, от което по категоричен начин се
установява, че по отношение на електронните компоненти на процесните увредени стоки е
практически невъзможно тези проводими съставки да бъдат отстранени и някой да
гарантира функционалността на платките и радиомодулите. Ако устройствата не са
изпълнени в съответната степен защита от въздействие на вода, то навлизането на вода ще
доведе до невъзможност същите да запазят функционалната си пригодност и ще загубят
способността си да изпълняват в пълен обем всички функции. Изяснено е, че при
констатираното състояние на стоките, не може да се гарантира, че след тяхното изсъхване те
ще работят нормално, без да проявяват дефекти и без отклонения от техническите им
характеристики, за период поне една година след изсъхването. Причината за това е, че след
изпаряване на водата (влагата) всички проводими елементи, които са се съдържали във
водата остават по повърхността на изолационните пътечки и при подаване на напрежение
ще предизвикат нарушаване на изолационната якост и свързаните с това ел. разряди.
Всички събрани по делото доказателства водят до еднозначния извод, че стоките са
били напълно увредени и не могат да бъдат използвани на пазара и предлагани на трети
лица. Следва да се посочи, че за доказване на вредата и нейната стойност е ирелевантно дали
повредената стока е бракувана, кога, от кого и на каква стойност, нито пък е било нужно да
се анализира дали всеки един компонент поотделно функционира, тъй като това предпоставя
допълнителни разходи и загуби, които е необосновано да се очаква да бъдат направени от
собственика. Тази негодност за реализация на продуктите, независимо от физическата
цялост на отделните елементи, води до извода за негодност на тяхната употреба, за която са
предназначени съгласно експертите.
По отношение на размера обаче съдът намира, че е налице ограничение на
отговорността на превозвача на основание чл. 71, ал. 1 ЗАП, който е аналогичен като текст
на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията. Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗАП превозвачът дължи обезщетение
за цялостна или частична липса на товара, което се изчислява според неговата стойност на
мястото и по времето, когато е бил приет за превоз. Съгласно ал. 2 стойността на товара се
определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при
липса на такава - по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество.
Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не
повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло – ал. 3.
Съгласно чл. 23, пар. 1 от Конвенцията, когато съгласно разпоредбите на тази
конвенция превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това
обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е
била приета за превоз. Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса
16
на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на
стоките от същия вид и качество ал. 2. Съгласно пар. 3 при всички случаи обезщетението не
може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира
златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Разпоредбата на член 23 е изменена с
Протокола от Женева от 5 юли 1978 г., влязъл в сила от 28 декември 1980 г. Член 2 от
Протокола от Женева изменя параграф 3 и добавя нови параграфи 7, 8 и 9. Съгласно новата
редакция на член 23, параграф 3 от Конвенцията, обезщетението не трябва да превишава
8,33 разчетни единици на килограм липсващо бруто тегло.
Не се твърди да е налице хипотеза на чл. 23, пар. 6 от Конвенцията, а именно – да е
налице обявена стойност на стоката или при обявен особен интерес при доставката, съгласно
членове 24 и 26, а и аналогични разпоредби в ЗАП липсват.
В ЗАП няма разпоредба, аналогична на чл. 29 от Конвенцията, на която се позовава
ищецът. Независимо от това, дори да се приеме, че Конвенцията следва да намери
приложение, не сме изправени пред хипотеза на чл. 29 от Конвенцията, съгласно който
превозвачът няма право да се позовава на разпоредбите на тази глава, които изключват или
ограничават отговорността му или които прехвърлят тежестта на доказване, ако щетата
произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона на сезирания съд се
приравнява на измама. Не може да се сподели виждането на ищеца, че текстовете на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки на английски и
френски език имат различно съдържание на понятията „измама“ и „грешка“, употребени в
чл. 29 от нея. Настоящата инстанция намира, че не би могъл да прилага друго съдържание,
различно от официалния превод, с който тя е ратифицирана и публикувана в Република
България. Под измама или грешка, приравнена на измама, се има предвид умишлено
неправомерно поведение на превозвача, респ. лицата, към услугите на които той е
прибягнал. Това поведение може да се характеризира с груба небрежност и проявена
изключителна недобросъвестност, каквато в случая обаче не се установява, поради което и
отговорността на превозвача следва да бъде ограничена, а не пълна.
Предвид изложеното, вредата следва да се съизмери с посочената от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза с вх. на СГС № 40625/08.04.2024 г. стойност, а именно –
5 930.19 евро за 4 853,06 разчетни единици максимално обезщетение, които в щатски долара
възлизат на 7227.71 щатски долара. Именно до този размер предявеният иск следва да се
уважи. За разликата до пълния предявен размер от 97 702.00 щ.д. искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда както за ищеца, така и за
ответниците. Третите лица-помагачи нямат право на разноски – чл. 78, ал. 10 ГПК.
Ищецът претендира сумата от 16 298.68 лв. – сторени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, депозити, такси, преводачески услуги, доказателства за направата на които
се съдържат по делото, с изключение на сумата от 216 лв., претендирана за заплатени
преводачески услуги – представените на л. 532 – 546 фактури не удостоверяват извършено
17
плащане, такова е удостоверено единствено с представения фискален бон от 02.05.2023 г. за
сумата от 74.40 лв. Ето защо, съдът приема, че сумата за сторени разноски възлиза на
16 082.68 лв. Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да бъде присъдена сумата от 1 189.75 лв., която ответникът "КЛГ ЮРЪП
ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/ следва да бъде осъден да заплати на
ищеца.
Ответникът "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/
претендира сумата от 6 478 лв. – сторени по делото разноски, от които 6 300 лв. без ДДС –
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
01.07.2022 г., Фактура от 06.07.2022 г. и преводно нареждане от 06.07.2022 г., 175 лв. –
депозит за ССчЕ, 3 лв. – такса за преписи. По съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/ следва да
бъде присъдена сумата от 6 248.80 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД претендира сумата от 6 475 лв. –
сторени по делото разноски, от които 6 300 лв. с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.01.2022 г., Фактура от
07.01.2022 г. и потвърждение за плащане от 10.01.2022 г., 175 лв. – депозит за ССчЕ. Тези
разноски следва да се присъдят изцяло в негова полза предвид отхвърляне на иска срещу
този ответник.
Ответникът „МУРИ ТРАНС“ ЕООД претендира сумата от 6 500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.06.2021 г.
и банково извлечение от 23.06.2021 г. Тези разноски следва да се присъдят изцяло в негова
полза предвид отхвърляне на исковете срещу този ответник.
Възражението за прекомерност, релевирано от ищеца в молба с вх. на СГС № 126785
от 18.11.2024 г., се явява неоснователно, от една страна, предвид броя и характера на
предявените искове, техния размер, събраните доказателства, а от друга, предвид това, че
видно от представените по делото доказателства, уговореният и заплатен от ищеца хонорар
е дори в по-висок размер от този на всеки от ответниците – в този смисъл Определение №
50114 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 1644/2022 г. на ВКС IV г.о., в което е посочено, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страната, направила възражението
(искането) по чл. 78, ал. 5 ГПК, по същество е от решаващо значение за преценката на съда
по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като с него тази страна „признава наличието на причинно-
следствена връзка“ между размера на това заплатено от нея възнаграждение и фактическата
и правна сложност на делото, предвид което е прието и че когато то надхвърля или е равно
по размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, това
изключвало извод за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/,
единен идентификационен код RO16539363, със седалище и адрес на управление в
**********окръг Гюргево, община Болинтин-Дял, село Болинтин-Дял, ул. ****, да заплати
на "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. ****, сумата 7 227.71 щатски
долара, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от повреда на товар
– мултифункционални устройства за риболов, по време на превоз по маршрут от гр.
Нандзин, Република Китай, до гр. Пловдив, Република България, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /14.12.2021 г./ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 97 702.00
щатски долара.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. ****
срещу "АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. Казичене, ул. **** и "МУРИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Перник, ул. ****, осъдителни искове за осъждане на ответниците
да заплатят при условията на солидарност с "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. сумата от
97 702.00 щ.д., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
повреда на товар – мултифункционални устройства за риболов, по време на превоз по
маршрут от гр. Нандзин, Република Китай, до гр. Пловдив, Република България.
ОСЪЖДА "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/,
единен идентификационен код RO16539363, със седалище и адрес на управление в
**********окръг Гюргево, община Болинтин-Дял, село Болинтин-Дял, ул. ****, да заплати
на "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. ****, сумата 1 189.75 лв. –
разноски по делото по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. ****, да заплати на
"КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, единен
идентификационен код RO16539363, със седалище и адрес на управление в
**********окръг Гюргево, община Болинтин-Дял, село Болинтин-Дял, ул. ****, сумата
6 248.80 лв. – разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. ****, да заплати на
"АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с. Казичене, ул. ****, сумата 6 475 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. ****, да заплати на
"МУРИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник,
19
ул. ****, сумата 6 500 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника „Александър логистикс“ ООД – дружеството „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника „Мури транс“ ЕООД – "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20