№ 1786
гр. ***, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104523 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от **** против М. П. С. с ЕГН
********** от гр.***24 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В
исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена
топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова
молба за образуване на исково производство.
Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлропреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ без да е необходимо писменото им приемане от
1
клиентите.
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи главница в размер на 1973,33 лева за периода 01.11.2021г. –
30.04.2022г., мораторна лихва в размер на 45,77 лева за периода 05.01.2022г.-
07.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането на сумата. Претендира
разноски.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който
оспорва исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява от назначения си особен представител и
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 3259/2022г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 ГПК.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 25.07.2022г. и в
едномесечния срок – на 23.08.2022г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК, което прави предявените искове допустими.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 4523/2022г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.*** ж.к.С***. Тези твърдения се доказват от
представените по делото писмени доказателства. Видно от представения в
копие нотариален акт № 28 том IV, рег.№ 3503 дело № 319/2004г на **** с
район на действие РС ***, с рег. № 009 на НК, на 19.08.2004г. ответницата е
придобила чрез покупко-продажба процесния недвижим имот, представляващ
ап.25 находящ се в гр.*** ж.к.*** със застроена площ от 57,09 кв.м. състоящ
се стая, хол, кухня и сервизно помещение.
Като собственик на имота, ответницата има качеството на потребител на
2
топлинна енергия и е страна по Общите условия на договора за предоставяне
на топлинна енергия.
Представен е Споразумителен протокол №2/1104 от 19.10.2001г.,
сключен между ищцовото дружество и топлиния счетоводител, с който
ищецът „*** ***“ *** е поел задължение да предостави на топлинния
счетоводител информация за имената на титулярите и техните абонатни
номера, показания на уредите, брой потребители, обем на имотите, данни
относно БГВ и други, а топлинния счетоводител е поел задължение
ежемесечно данни за вноските на абонатите, да предоставя данни за
годишните изравнителни такси, да актуализира информация за
собствениците. Представен е и втори споразумителен протокол от същата
дата сключен между представител на *** *** *** и представителна ЕС в
качеството на потребител, с който страните са се съгласили фактурирането на
изразходваната от абоната топлинна енергия да се извършва от *** *** *** на
база предоставени данни за разпределение на отметената по топломера на
абонатната станция енергия , извършено от топлинния счетоводител, а
възражения по отчетеното количество страните са се съгласили да правят
пред топлинния счетоводител.
Представен е и договор №66/19.10.2001г. сключен между на топлинния
счетоводител – Фирмата за дялово разпределение „**** и ЕС, представляван
от председателя, по силата на който страните са се съгласили че ЕС възлага на
топлинния счетоводител да извърши доставка и монтаж на уреди за
разпределяне на разхода на топлинна енергия и да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за топлинна енергия.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.***24 за периода
01.11.2021г. – 30.04.2022г. са в размер на 1973,33 лева.
По делото не са представени доказателства кой е ползвал имота през
процесния период.По делото е прието заключение на вещо лице, от което се
установява, че след направена справка при ощеца и топлинния
смчетоводител, вещото лице е установило, че в имота няма водомер за топла
вода, както и че има два броя уреди, а обема та имота е 125,84 куб.м. Видно
от заключението в имота има ползвана топлоенергия, като за отопление с
ИРУ за периода има начислени 1667,01 лева, за щранг лира в банята има
начислени 123,37 лева, за сградна инсталация има начислени 163,62 лева и за
дялово разпределение 19,99 лева. Общо за процесния период е начислена
сума в размер на 1977,33 лева, каквато е претенцията по исковата молба.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер 21626, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***,
ж.к.С**** вх.Б ап.14. За периода 01.11.2021г. – 30.04.2022г. ответникът е
ползвал топлоенергия в имота и не е представил доказателства за извършено
3
изцяло плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за
насрочване, нито е посочил правоизключващи или правопогасяващи факти и
обстоятелства. За имота е начислена топлоенергия на стойност 1973,33 лева.
От правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни
отношения, като през процесния период ищцовото дружество е продало на
собствениците на имота топлоенергия на стойност 1973,33 лева.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Вещото лице е
установило в заключението, че лихвата за забава е в размер на 45,77 лева.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че след постъпване на исковата
молба има отразени три плащания в общ размер на 300 лева, като част от
сумата – 77,16 лева е отнесена към дължима начислена законна лихва. Съдът
счита, че до момента на влизане в сила на съдебното решение, законна лихва
не се дължи тъй като не е налице ликвидно и изискуемо вземане. Поради това
и следва внесената сума да погаси изцяло претендираната мораторна лихва, а
остатъка да бъде отнесен към дължимата главница, след което остава
непогасена главница в размер на 1762,95 лева. За разликата до 1973,33 лева,
както и за мораторната лихва в размер на 45,77 лева, претенцията се явява
неоснователна като погасена чрез плащане.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 88,10 лева за
държавна такса и 200 лева депозит за особен представител. С оглед изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на
388,10 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 90,38 лева за държавна
такса и юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.153
ЗЕ, предявени по реда на чл.422 ГПК по отношение на длъжника М. П. С. с
ЕГН ********** от гр.***24, че дължи на кредитора „**** ***, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.***, ****, представлявано от ***,
сумата 1762,95 лв. – главница, за периода 01.11.2021г. – 30.04.2022г, ведно
4
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1843/14.06.2022г. по ч.гр.дело № 3259/2022г. по описа на ПлРС, като за
разликата до сумата от 1973,33 лева за главница и 45,77 лева за лихва,
ОТХВЪРЛЯ исковете като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА М. П. С. с ЕГН ********** от гр.***24 да заплати на „****
***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ****,
представлявано от ***, сумата 388,10 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. П. С. с ЕГН ********** от гр.***24 да заплати на „****
***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ****,
представлявано от ***, сумата 90,38 лв., представляваща направени
деловодни разноски по ч.гр.дело № 3259/2022г. по описа на
ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5