РЕШЕНИЕ
№......
гр. София, 28.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на дванадесети
юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
При участието на
секретаря Антоанета П.
Като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7594 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
предявен от Г.И.С. срещу П.НА
Р.Б.искове с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Г.И.С. твърди, че претърпял
неимуществени вреди от неоснователно повдигнато срещу него обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК, по
което впоследствие бил оправдан. Досъдебното производство било образувано по
сигнал на ищеца до Окръжна прокуратура в гр.Ямбол. Ищецът, в качеството си на
кмет на община Ямбол, поискал от Прокуратурата да извърши проверка за наличие
на данни за нарушения при подготовката на процедурата за провеждане на
обществена поръчка и изпълнение на договора за обществена поръчка, с предмет
„Почистване, поддържане на озеленените територии за обществено ползване в
гр.Ямбол“. След извършена проверка от Прокуратурата преписката била прекратена,
със заключение, че не са налице данни за извършено престъпление. След отмяна на
Постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на
делото от Апелативна прокуратура гр. Бургас, Окръжна прокуратура в гр. Ямбол
преценила, че са налице данни за извършено престъпление и образувала ДП №
32/2010 год. С Постановление от 25.5.2011 год. ищецът бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК; била
му определена мярка за неотклонение парична гаранция. На 8/7/2011 год.
Прокуратурата внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда и било образувано нохд
№ 326/2011 год. по описа на Окръжен съд – Ямбол. В хода на съдебното
производство били разпитани множество свидетели, извършени голям брой
процесуални действия, проведени 6 съдебни заседания с голяма продължителност.
На 21.1.2013 год. съдът произнесъл присъда, с която признал ищеца за невиновен
и отменил мярката за неотклонение. По протест на Прокуратурата присъдата била
потвърдена с решение от 17.5.2013 год. на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД №
37/2013 год. Присъдата влязла в сила на 7.6.2013 год. В резултат от незаконното
обвинение ищецът претърпял множество и различни по характер неимуществени
вреди, а така също и имуществени вреди под формата на разходи за адвокатски
възнаграждения. Неимуществените вреди той определя така- преживян стрес,
притеснения, психологически травми, негативен отзвук в личен, социален и
професионален план. Накърнени били честта, достойнството и доброто му име.
Всички близки на ищеца разбрали за повдигнатото обвинение, поради широкото
медийно отразяване. Близките на ищеца понасяли тежко повдигнатите срещу него
обвинения, което допълнително увреждало ищеца, който съпреживявал страданията
на своите близки; влошени били отношенията и с брат му и майка му. Медиите
създали изключително негативен образ на ищеца, който към този момент изпълнявал
длъжността кмет на О.Я.и насаждали теза за правота на Прокуратурата. В личен
план ищецът бил сломен от повдигнатото обвинение, като усещал тенденциозност в
действията на Прокуратурата и цел той да бъде публично унижаван и
дискредитиран. Това от своя страна влошило отношенията му с колегите в
общината, а и с представители на другите държавни и местни институции – всички
те се отдръпнали и започнали да избягват контакти с него. Обвинението засегнало
негативно и участието на ищеца в политическия живот – започнали да го гледат с
подозрение и недоверие и били силно разколебани в подкрепата си за него. В
семеен план, децата на ищеца понасяли тежко обвиненията срещу баща им, а това
разстройвало ищеца изключително много. Емоционалният срив и здравословните
проблеми, причинени на съпругата, майката и брата на ищеца, го натоварвало с
чувство за вина за причиненото им страдание. Ищецът се отчуждил и от приятелите
си. Той се затворил, вглъбил се в себе си, ограничил контактите си. Това
създавало емоционален стрес и психическо натоварване, цялостен дискомфорт,
демотивация, а на моменти водело и до невъзможност да изпълнява задълженията
си. Участието му във всяко едно от проведените съдебни заседания пък
затруднявало изпълнението на служебните му задължения и налагало той да работи
извънредно и да лишава себе си и семейството си от почивка. Влошило се и
здравословното състояние на ищеца – той получил кардиологични проблеми,
хипертонични проблеми, хипертонично сърце, тахикардия, нервно-вегетативна
дистония. Всички тези здравословни проблеми се появили след повдигане на
обвинението срещу него. За процесуално представителство пред съда, ищецът
заплатил сумата 3000 лева адвокатско възнаграждение. При така изложените факти,
съдът счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, които ищецът определя на сумата 130 000 лева. Размерът на
обезщетението обосновава с продължителността на наказателното производство,
интензитета и продължителността на приложената мярка за неотклонение, фактът,
че към момента на повдигане на обвинението е заемал длъжността кмет на община,
извършените процесуално-следствени действия, упражнения върху него тормоз и
дискомфортът във връзка с медийното отразяване, отражението, което обвинението
е имало върху личния, социалния и професионалния му живот. Претендира и
имуществени вреди в размер на 3000 лева. Върху двете главници ищецът претендира
и законната лихва от 6.6.2015 год. три години преди датата на завеждане на
исковата молба..
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва предявения
иск. С влизане в сила на оправдателната присъда, ищецът установявал основанието
на своя иск. Ответникът обаче оспорва преживените от ищеца негативни последици
да са резултат от действия на Прокуратурата, както и самият ищец твърдял, те
били резултат на медийни публикации. Оспорва настъпването на твърдените
негативни последици и претърпени вреди. Не бил доказан негативен ефект върху
ищеца от наложената му мярка за неотклонение. Намира за силно завишен размерът
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – същото не отговаряло на
съдебната практика и принципа на справедливост. Претендираното обезщетение не
отговаряло и на продължителността на досъдебната фаза на процеса, а в съдебната
фаза. Прокуратурата нямала водеща роля, поради което и не следвало да отговаря
за вредите, причинени в този период. Ответникът твърди, че през същия период от
време, срещу ищеца са водени и други наказателни производства, поради което не
можело да се определи дали твърдените в настоящия процес вреди са последица от
обвинението по процесното наказателно дело. Оспорва реалното извършване на
разходите за адвокатска защита. Моли искът да бъде отхвърлен.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените удостоверения от Общинска
избирателна комисия гр. Ямбол е видно, че Г.И.С. *** на местни избори,
проведени на 04.11.2007 г., 30.10.2011 г. 25.10.2015 г.
На 13.04.2009 г. ищецът е сезирал Окръжна
прокуратура гр. Ямбол с искане за проверка за извършване на нарушение при
подготовка на процедурата за провеждане на обществена поръчка с предмет
„Почистване, поддържане и чистотата и озеленените територии за обществено
ползване на гр. Ямбол“. Образувана е
преписка вх. № 616/2009 г. на ОП гр. Ямбол. С постановление от 28.10.2009 г. на
окръжен прокурор е отказано образуване на наказателно производство. Прието е по
отношение на подготовката на процедурата за провеждане на обществена поръчка и
изпълнението на договора, че няма данни за извършено престъпление. Изложени са
мотиви, че са данни за превишена власт и права по отношение на учредяването на
ГД „Комунални дейности и благоустройство“ гр. Ямбол и свързаните с него
освобождаване на управителя на общинско дружество „К.“ ЕООД гр. Ямбол и вземане
на решение за упълномощаване на Иван Божилов да представлява и управлява
дружеството и подписване на договор за търговско управление и определяне на
прокурист. Прието е обаче, че не се установява тези действия да имат специална
цел по смисъла на чл. 282 ал. 1 НК. Този акт е отменен с Постановление от
28.12.20009 г. на АП гр. Бургас със задължителни указания за изследване на това
как се е водело счетоводството в гражданското дружество, съответна ли е
разпределената печалба на реално осъществената дейност на всеки от
съдружниците. С постановление от 08.01.2010 г. на ОП гр. Ямбол е назначена
допълнителна проверка, като първоначално определеният срок е продължаван. С
постановление от 31.03.2010 г. на ОП гр. Ямбол е образувано досъдебно
производство срещу виновни длъжностни лице от О.Я.за престъпление по чл. 282,
ал. 1 НК.
С постановление от 25.05.2011 г. Г.И.С. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал.
2 вр. ал. 1 НК и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 5000 лв., изменена с определение от 27.05.2011 г. по ЧНД
260/2011 г. на 2000 лв. На 01.06.2011 г. разследването е предявено на обвиняемия
и е изпратено на ОП гр. Ямбол с мнение за съд. На 06.07.2011 г. е внесен
обвинителен акт в ОС гр. Ямбол. По образуваното НОХД 326/2011 г. са проведени
съдебни заседания на 21.11.2011 г., 16.01.2012 г. 17.01.2012 г. 15.03.2012 г.
23.04.2012 г., 24.04.2012 г., 17.01.2013 г. Присъдата е постановена на
проведеното на 21.01.2013 г. публично съдебно заседание. Г.С. е признат за
невиновен в това, че в периода от м. януари 2008 г. до края на м. декември 2010
г. в гр. Ямбол, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение – кмет на община Ямбол, е превишил властта и правата си, произтичащи
от разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗМСМА, чл. 51, ал. 5, т. 2 вр. ал. 2 ЗОС
вр. чл. 9, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 10, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Наредбата
за условията реда, при които общината упражнява правата си на собственик върху
общинската част от капитала в търговските дружества, да е нарушил служебните си
задължения според чл. 15, ал. 1 ЗОП и да не
е изпълнил служебните си задължения по чл. 32, вр. чл. 4, ал. 2 ЗОБ, с
цел да набави имотна облага в размер на 3489 543,48 лв. з а“Е.Б.А.“ ЕООД гр.
Сливен, от което са настъпили значителни вредни последици в размер на
1365942,23 лв. за бюджета на О.Я.и деянието представлява особено тежък случай –
престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК. Срещу присъдата е
подаден протест от прокурор от ОП гр. Ямбол. По образуваното ВНОХД 37/2013 г.
на Апелативен съд гр. Бургас е проведено едно открито съдебно заседание – на
09.04.2013 г., като прокурор от АП гр. Бургас е изложил становище за правилност
на постановената присъда. Същевременно протестът не е бил оттеглен. С решение №
61/17.05.2013 г. присъдата е потвърдена и е налице отбелязване за влизането й в
сила на 07.06.2013 г.
По договор за правна защита и съдействие
от 21.11.2011 г. ищецът е заплатил на процесуалния му представител по НОХД
326/2011 г. на ОС Ямбол адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
По справка на СГП за водени досъдебни
производства и неприключили наказателни производства за Г.С. срещу ищеца са
образувано пет прокурорски преписки: на 9.02.2011 г. – пр.пр. 1836/2009 г. на
ОП Ямбол, на 21.02.2011 г. – пр.пр. 1837/2019 г. на ОП Ямбол, на 08.07.2011 г.
– пр.пр. 616/2009 г., на 7.06.2012 г. – пр.пр. 1192/2011 г. и на 19.12.2012 г.
– пр. пр. 186/2011 г. Няма данни за резултата от останалите преписки.
Представени са разпечатки на електронни
публикации, в които е отразено съобщение на окръжния прокурор Г.Х.за повдигнато
обвинение срещу ищеца за ощетяване на общинския бюджет с около 1600000 лв. По
делото не е представено съдържанието на прессъобщението.
Представено е доказателство за сключен от
ищеца граждански брак на 7.10.1990 г. с К.А., от който ищецът има две деца – К.и
Т..
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.К., С.К.и В.К.. Свидетелят К. сочи, че е секретар на община Ямбол.
Познава ищеца от 2007 г. като общителен, весел и непринуден човек, в центъра на
компанията. След привличането му като обвиняем ищецът реагирал със силни
негативни емоции при всяка публикация в медиите. Свидетелят бил задължен да
докладва на ищеца това, което се публикува в медиите и знае, че публикациите
започнали през 2009 г. по повод обществена поръчка за чистота и озеленяване.
Ищецът споделял със свидетеля, че така се уронва престижа му, засяга се
институцията на кмета и самата община, на която той е лице. Публикациите
следвали след всяко съдебно заседание. От 2009 г. започнало събиране на
документация от общината, разпити на свидетели. Публикациите се засилвали след
поредно действие на правораздавателните органи или от страна на разследващи
органи. Служителите в общината споделяли, че наказателното производство е
притеснително за тях, намират се под голям стрес. Свидетелят докладвал на
ищеца, че хората му нямат доверие. Свидетелят уточнява, че не е присъствал на
среща, на която служител на общината споделя пред ищеца за загубено доверие.
Служителите започнали да отказват да подписват и изготвят документи, опасявайки
се от нередности или да не пострадат. Ищецът чувствал угризения, че заради него
хората от общината се чувстват притеснени. Две поредни години по време на
празника на О.Я.от освобождаване от турско робство ищецът не могъл да присъства
поради насрочено открито съдебно заседание, съвпадащо с празника. Всички се
питали къде е кмета. За това какво се говорело на тържествата ищецът узнавал от
свидетеля. На ищеца се наложило да полага извънреден труд, за да компенсира
времето, отделено за участие в досъдебно или съдебно производство, това го уморявало
и спаднала мотивацията му. След повдигането на обвинение е имало случаи
граждани или представители на различни организации да отказват да присъстват на
мероприятия, организирани от кмета или на такива, на които той е сред гостите –
напр. на празника на Св. Дух през м. юни 2011 г. Канели се около 200-300 гости.
През 2011 г. половината от поканените гости не дошли, което обичайно не се
случвало. След повдигането на обвинение на ищеца през 2011 г. медийният интерес
бил съсредоточен върху него, излезли поредица от статии, а това съвпаднало с
изграждането на стратегия за изборите. Свидетелят участвал на срещите по време
на кампанията в състояние на емоционална потиснатост, притеснявал се как ще
бъде възприет от хората, трудно се концентрирал. Редица срещи в читалища,
пенсионерски клубове и театър бивали отменени. Това ядосвало ищеца, тъй като
без да е доказана вината му другите го считат за виновен. Два пъти на избори
ищецът се явявал като член на партия ГЕРБ. На събранието по повод втората
номинация ищецът сам споделил пред съпартийците си за наказателното дело, а те
реагирали мълчаливо. Преди това не се поставяло под съмнение, че някой друг
може да бъде издигнат за кмет, а през 2011 г. имало още две кандидатури. От
изпълнителната комисия на партията решавали окончателно кой да бъде издигнат за
кмет. Одобрението 2011 г. дошло в последния възможен срок. Народните
представители от област Ямбол, след подвигане на обвинението, не стъпвали в
общината и ищецът споделял, че това спъва работата му. Свидетелят сочи, че
ищецът започнал да споделя за високо кръвно и че взема медикаменти, но
свидетелят не знае какви.
Според показанията на свидетеля Кондев по
повод наказателното производство в пресата в гр. Ямбол имало изключителен брой
материали, отразяващи обвинението. Те били в резултат на прессъобщение на
прокуратурата. Била дадена пресконференция, на която окръжният прокурор съобщил
за предстоящо привличане на ищеца в качеството му на обвиняем. Огромен брой
материали следвало да се копират и предоставят на разследващите, което налагало
създаване на организация за изпълнение на исканията. Голям брой служители на
общината били ангажирани на дават показания, вместо да се занимават с текущата си
дейност. Ищецът бил притеснен, че обвинението идвало преди предстоящите местни
избори. Явявал се на всяко едно от делата, освен когато му се налагало да
участва в предизборна кампания. Ищецът,
въпреки че бил убеден в своята правота, се притеснявал от действията на
прокуратурата, които намирал за тенденциозни. Производството било съпроводено с
огромен медиен интерес, провокиран от прессъобщения на прокуратурата. Ищецът
намирал журналистическите статии за спекулативни и тенденциозни.
Свидетелят Г.К.посочва, че е семеен
приятел с ищеца, а съпругата му К.е личен лекар на ищеца. Свидетелят е общински
съветник от 2010 г., а от 2011 г. е председател на групата общински съветници.
На 24.05.2011 г., когато бил абитуриентският бал на дъщерята на ищеца, той
споделил на свидетеля, че очаква повдигане на обвинение на следващия ден.
Според свидетеля мандатът на ищеца бил успешен и преди обвиненията не се
дискутирало дали да бъде издиган друг кандидат от името на партия ГЕРБ. На
няколко пъти свидетелят и съпругата му посещавали ищеца по повод оплаквания на
последния от здравословен характер. Според свидетеля част от общите ми приятели
се отдръпнали от контакт с ищеца след повдигане на обвинението, дори общинските
съветници от партия ГЕРБ. Промяната в отношението на гражданите наранило много
ищеца. Говорело се, че ямболски кмет е замесен със сливенска фирма, която
източва бюджета на гр. Ямбол. Поради конкуренцията между двата града тази тема
била много чувствителна. Самите хора не споделяли пред ищеца тревогите си по
повод повторното му участие в изборната напдпревара, но разговаряли със
свидетеля и други членове на партия, а те на свой ред споделяли това с ищеца.
По делото е приета и неоспорена Комплексна
съдебномедицинска психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от вещите
лица д-р М.Г., д-р Л.К. и психолог Б.К.. Вещите лица, анализирайки приетите и
неоспорени писмени доказателства за проведени лечения и констатации за
здравословното състояние на ищеца посочват, че в периода на водените
наказателни производства ищецът е развил тежко усложнение от артериална
хипертонична болест – хипертонично сърце, доказано със специализирани и
обективни методи на изследване. Тези усложнения са необратими и налагат
системен контрол от специалист в областта на кардиологията с цел предпазване от
по-тежки усложнения, които обичайно имат животозастрашаващ характер. С днешна
дата у ищеца се наблюдава динамика в показваната невербална симптоматика,
когато говори за преживяваните от него като травматични периоди и събития –
напр. промяна в цвета на лицето му или паразитни движения. Наблюдаването може
да бъде коментирано като остатъчна симптоматика от преживения стрес, довел до
съобщаваните трудности във взаимоотношенията с близките, виновностни
изживявания и преживяване на социална изолация с усещане за постоянно
наблюдение от страна на околните. Във връзка с диагностицирано посттравматично
стресово разстройство ищецът е провеждал лечение с психофармака
(антидепресанти) и транквилизатор за период около два месеца. По същото време
ищецът е имал срещи с психолог, които макар и по-рядко осъществява понастоящем.
Към момента на прегледа от вещите лица ищецът не приема медикаменти. Към днешна
дата ищецът е психично клинично здрав, без установена трайно намалена
работоспособност. Посттравматичното стресово разстройство представлява
непсихотично психично разстройство, което възниква като закъснял или отложен
отговор на стресогенно събитие, каквото ищецът съобщава, че е преживял по повод
водените срещу него наказателни производства. Между началото на заболяването и
травмата има латентен период около няколко месеца. Ходът на заболяването е
флуктуиращ, но в болшинството случаи завършва с оздравяване. Ищецът показва
невербална симптоматика, която може да се обсъжда като остатъчни белези на
непреработена психична травма, но в никакъв случай при него към днешна дата не
се наблюдава трайна личностова промяна, каквато би могла да настъпи при
непреодоляно посттравматично стресово разстройство.
В съдебно заседание вещите лица отговарят,
че психотравмата води до по-чести хипертонични кризи, поради което може да се
заключи, че е налице пряка причинно-следствена връзка между констатираната
хипертония и повдигнатите обвинения. Възрастта на ищеца не предполага развитие
на хипертония. Две години е достатъчно дълъг период. През 2011 г. той започва
да се оплаква от болки в тила, определени като невралгия. Не е задължително
посттравматичното стресово разстройство да предизвиква артериална хипертония.
От значение са възрастта, индивидуалната предразположеност, както и други
фактори, които могат да я провокират – начин на живот, хранене, движение,
стрес. Самата поява на артериалната хипертония и последващите усложнения, до
които тя е довела, могат да се свържат със стреса. Тя продължава своя ход и с
днешна дата, макар ищецът да няма белези на ПТСР. Според психолог К. ищецът е
от щастливите изключения и сега е добре, от психологична гледна точка, тъй като
навреме е потърсил помощ.
При така
изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:
Предпоставките,
включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца,
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка
причинна връзка
между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от
ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските
закони.
По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът
дължи да отчете: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане
под стража", данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други
обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено
или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното
обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното
преследване; наличието на други висящи наказателни производства срещу
пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират
вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички
обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед
преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни
публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено –
икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената практика на ВКС по
чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението,
макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в
резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са
повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото,
релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да
извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно
значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр.
дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС). Приема се, че от значение са
и негативните изживявания от разпространената в медиите информация, засягащи
името и авторитета на обвиняемия, които са в причинно-следствена връзка с
процесуално-следствените действия на прокуратурата (арг. от гр.д. № 669/2018 г.
на Четвърто ГО на ВКС).
В
конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязла в сила
присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнато срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл. 282, ал. 3, вр.
ал. 2 вр. ал. 1 НК. За повдигнатото обвинение предвиденото в закона наказание е
лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК.
По делото не се събраха доказателства за
твърденията повдигнатото обвинение да е довело до загуба на обществена подкрепа
и доверие. Напротив, установи се че ищецът се е ползвал с доверието на
избирателите три последователни мандата. Не се доказа населението на града,
чрез свои отделни представители или партията, към която ищецът принадлежи, да
са изразявали пред самия ищец негативна оценка за професионалната му дейност. Онова,
което ищецът е научавал, е чрез препредаването му от страна на свидетелите,
които считали, че е добре той да знае за тези настроения. Макар да се установи
чрез събраните гласни доказателства, че за определен период от време работата в
общината е била затруднена поради изискване на материали и участие на служители
в разпити на етап съдебно и досъдебно производство, не може да се счете, че
това само по себе си е резултат от противоправни действия на ответната страна.
Съдът намира за доказани твърденията на
ищеца да е претърпял вреди от медийни публикации в резултат на прессъобщения от
ответната страна. Препратки за изявления в посочения смисъл от страна на
окръжния прокурор на гр. Ямбол са представени по делото в приетите онлайн
публикации. В този смисъл са и събраните гласни доказателства, касаещи
установяване на обстоятелство, за което същите не са изключени по реда на ГПК.
Не се проведе насрещно доказване, от което да се установи, че в рамките на
пресъобщението анонимността на ищеца е била запазена. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че за обществения дебат е от значение резултатът от
дейността на прокуратурата - доколко престъпленията биват разкривани и
съответно на извършителите бива подвигано обвинение. Няма основание да се
счете, че до етап съдебно производство, което се провежда при открити врати,
името на обвиняемия е от значение и има самостоятелна придадена стойност към
този дебат. Ето защо следва да се приеме, че дейността на прокуратурата вкл. по
повдигане и поддържане на обвинение, следва да се извършва при отчитане на
презумпцията за невиновност и ограничение в представянето на информация така,
че това предположение да не бъде нарушавано. Същевременно обаче ответникът не
следва да бъде държан отговорен за произволните интерпретации в тези медийни
публикации и начина, по който журналистите са представили информацията,
търсейки сензация при последващо поднасяне на новината.
Съдът намира, че от значение за спора и
твърдението за неимуществени вреди е периодът от повдигане на обвинение до
влизане в сила на присъдата, през който действията на ответника могат да се
счетат като обосноваващи отговорност по реда на ЗОДОВ. В случая това е
25.05.2011 г. - 07.06.2013 г. Няма забавяне на етап досъдебно производство.
Съдебното производство също протича за време, съответстващо на правната и
фактическа сложност на делото. Съдът не споделя възраженията на ответника
действията му, свързани с продължителността на производството, да са от
значение само в досъдебната част. Именно по протест на окръжен прокурор, който
макар и неподдържан не е оттеглен на етап въззивно производство, постановената
първоинстанционна оправдателна присъда не влиза в сила до постановяването на
въззивно решение. Макар да няма забавяне в разглеждането на делото от страна на
Бургаски апелативен съд, в периода
28.01.2013 г. (депозиране на протеста) до 17.05.2013 г. (постановяване
на решението) висящността на производството от още 4 месеца е налице поради
действия на ответника въпреки окончателно застъпената позиция пред съда за
правилност на постановената оправдателна присъда.
Следва да се отчете, че спрямо ищеца, в
качеството му на обвиняем, е взета най-леката мярка за неотклонение – парична
гаранция, чийто размер е нисък и не се твърди и не се установява внасянето й да
е съставлявало трудност за ищеца.
По делото не е представено свидетелство за
съдимост.
Съдът намира за доказана промяната в
психичното състояние на ищеца в резултат на водените срещу него наказателни
производства.
Вещите лица по приетата комплексна
експертиза коментират като цяло зясягането на психологическото състояние на
ищеца и развитието на посттравматочно стресово разстройство, без да е възможно
отграничение кое от досъдебните производства (висящи през относително съвпадащ
период от време) как е резултирало само по себе си върху психологическото
добруване на ищеца. Макар по делото да е представена справка за техния брой,
извън процесното обвинение няма яснота за изхода от другите наказателни дела. Ето
защо съдът приема за установено, че е налице констатираното от експертите
непсихотично психично разстройство, без да може същото да се свърже само и
единствено с процесното обвинение. Съобразявайки така изложените аргументи по
същия начин следва да се разгледа и доказаната необходимост от прием на
медикаменти поради ПТСР за период от 2 месеца, както и промяната в живота на
ищеца – изпитването на чувство на безпокойство, промени в личен план, засягащи
семейството и приятелския кръг, повишена тревожност за начина, по който
обвиненията се отразяват на членовете на семейството му, угризенията по повод
чувството за дълг към съпартийци и избиратели, важни за ищеца предвид
професионалната му дейност. За последната от особено значение е интегритетът на
съответната политическа фигура и в този смисъл съдът споделя тезата на ищеца,
че същият търпи допълнително вреди в качеството му на кмет от изпитваните от
него тревоги, макар същите да не са резултирали в загуба доверието на
избирателите.
Наред с това съдът приема за доказано и
развитието на артериална хипертония у ищеца, съобразявайки изводите на вещите
лица, че тя е в пряка причинно-следствена връзка с обвиненията общо и която (за
разлика от констатираното ПТСР) е налична и с днешна дата. Физическото
състояние на ищеца по повод развитото заболяване изисква и занапред постоянен
прием на медикаменти и не се приема, въпреки този прием, то да е обратимо и да
може да бъде трайно излекувано. Отново обаче следва да се подчертае, че не може
наличното заболяване да се свърже само и единствено с процесното наказателно
производство.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Съгласно т. II от
ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на
обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на
провеждане и приключване на наказателното производство. В обобщение - съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 25000 лв., като за разликата
до 130000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за основателна претенцията за
заплащане на имуществени вреди в
размер на 3000 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в рамките на наказателното производство.
Съгласно т. 4 от
ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. Претенцията на ищеца е съобразена с непогасения по давност
период.
По разноските:
Предвид изхода от
спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на
ищеца сума в размер на 2.10 лв. – държавна такса и 357 лв. разноски съобразно уважената част от исковете.
При съобразяване на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и съобразно уважената част от
исковете същото следва да се определи в размер на 1055,88 лв. с ДДС
(5028*0,21%).
Мотивиран от
изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. *******да заплати на Г.И.С., ЕГН **********:
-
на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 25000,00 (двадесет и
пет хиляди) лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод
повдигнато срещу ищеца обвинение,
за което е оправдан с присъда от 21.02.2013 г. по НОХД 326/2011 г. на ОС гр.
Ямбол, влязла в сила на 07.06.2013 г., ведно със законната лихва от 06.06.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 25000,00 лв. до пълния предявен размер от 130000,00 лв.
-
на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 3000,00 (три хиляди) лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, по
повод повдигнато срещу ищеца обвинение,
за което е оправдан с присъда от 21.02.2013 г. по НОХД 326/2011 г. на ОС гр.
Ямбол, влязла в сила на 07.06.2015 г., ведно със законната лихва от 06.06.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането
-
на основание чл. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сума в размер
на 359,10 лв. -държавна такса и разноски
и 1055,88 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: