Решение по дело №193/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20217220700193
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 204

 

гр. Сливен, 12. 01. 2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на  двадесет и втори декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                    ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 193 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д.Н.К. ***, подадена срещу Решение № 148 от 23.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200713 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0000278 от 10.05.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Бургас, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 3000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно, тъй като при квалификацията на нарушението административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на закона. Посочва, че водачът на ППС не попада в нито една от посочените в чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ категории лица– собственици на съответните ППС или извършващите превозите лица. Счита, че е налице несъответствие на установените в НП от административнонаказващия орган факти и неправилна административнонаказателна правна квалификация на деянието, което има за последица неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба, представляващо според жалбоподателя основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. Относно измерването посочва, че са налице и други нарушения на разпоредбите на ЗАНН, Закона за пътищата /ЗП/ и Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС относно начина и реда за установяване на административното нарушение. В тази връзка оспорва и годността на средството за измерване, с което са направени измерванията на физичната величина тегло, както и самия начин на измерване с посоченото техническо средство, което пораждало основателни съмнения за достоверността на измерените стойности. Моли решението на Районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Евентуално моли съда да измени НП, като намали размера на глобата до предвидения в закона минимум.

Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна администрация“– Бургас, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представена писмена защита чрез упълномощен процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна, излага съображения в подкрепа на твърденията си за правилност на обжалваното съдебно решение и моли да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди процесното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя; направил е извод, че АНО правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя нарушение, което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лева, като при определяне размера на наложеното административно наказание, АНО е съобразил обстоятелството, че е установено претоварване с повече от 10 000 кг., а именно с 13 515 кг., което надвишава значително максимално допустимото по закон и води до повишаване на опасността от възникване на ПТП, поставяйки в риск както водача, така и останалите участници в движението.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 28.04.2021 г. около 13:30 часа на главен път I-6 преди г. С., пред фирма "Джорджес” ЕООД, посока с. Б. - г. С., служители на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас спрели за проверка товарен автомобил "Ман ТГА 41.410", категория N3G с peг. № ********, управляван от жалбоподателя и собственост на "Р.-2002" ООД. При проверката, К. представил пътен лист № 9402418/ 28.04.2021 г., според който извършва обществен превоз на товари с товар фракция 040, без документ за товара, от с. Б. до г. Я. Проверяващите констатирали, че управляваният от водача автомобил е четириосов с две задвижващи оси, с разстояние между тях 140 см, измерено със сертифицирана рулетка BMI с фабричен № 1337 и след измерване на теглото на автомобила с товара с електронна везна DINI ARGEO с платформа WWSE10TMRS и индификационен блок DFWKR с № ********** установили, че теглото на двете задвижващи оси - трета и четвърта ос, е общо 31515 кг. За горепосоченото обстоятелство била извадена разпечатка № 268 / 28.04.2021 г. от 13:54:58 часа. Измерването било извършено в присъствието на водача, който не е представил разрешение за претоварване от АПИ. За констатираното нарушение, на К. е съставен АУАН Серия А-2020 № 286996 от 28.04.2021 г., в който е посочено, че е нарушен чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Въз основа на съставения АУАН, на 10.05.2021 г. е издадено НП № 22-0000278 на Директора на РД „АА“ – гр. Бургас, в което е възпроизведено съдържанието на акта. Наказващият орган е приел, че водачът виновно е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, за което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева.

Към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция са приобщени: разпечатка № 268 / 28.04.2021 г.; пътен лист № 9402418/ 28.04.2021 г.; заповед РД-08-30/ 24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; приемо-предавателен протокол от 02.07.2020 г.; фактура с № **********; заявление № 31723 от 08.07.2020 г.; регистрация за извършени последващи проверки от 08.07.2020 г.; сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, ведно с превод на български език; ЕС декларация за съответствие, ведно с превод на български език.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено по несъмнен начин е извършеното от К. административно нарушение – управление на превозно средство с натоварване на ос над максимално допустимото, което представлява опасност за участниците в движението, както правилно е приел и Районният съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване на ос, което не надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. С Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определят допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета, съгласно чл. 139 от ЗДвП, които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ урежда допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 от същата, като сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средства е 18 тона (19 т), когато разстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 м. На основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лева.

Не се споделя тезата на жалбоподателя за недостоверност на измерените стойности. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. Събраните в първоинстанционното производство доказателства кореспондират с констатациите в АУАН. В доказателствения материал по делото се съдържат документи, удостоверяващи, че използваните средства за измерване са надлежно тарирани, притежават необходимите сертификати и декларация за съответствие, и отговарят на изискванията на Закона за измерванията.

Законосъобразен е изводът на Районния съд, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно с налагане на санкция, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, в който е предвидено наказание за водача, управляващ пътно превозно средство с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. От доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е имал качеството на водач – управлявал е ППС с натоварване на ос над допустимите норми.

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че определеното административно наказание глоба в максималния размер от 3000 лева е съответно на извършеното нарушение и на степента и характера на вината на извършителя, като АНО е определил размера му, отчитайки обстоятелството, че при извършената проверка е установено претоварване с повече от 13 000 кг., а именно с 13 515 кг., което надвишава значително законоустановения тонаж, но води и до повишаване на опасността от възникване на ПТП, поставяйки в риск както водача на ППС, така и останалите участници в движението. Наложената с обжалваното НП глоба е съобразена с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148 от 23.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200713 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Д.Н.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: