Р Е Ш Е Н И
Е
№..................../
................ 2020 г, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия
Зирковска и с участието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Йова
Проданова касационно административно - наказателно дело № 1104 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.
63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Айкарт“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ****** №**, представлявано от изпълнителния директор Я. П., чрез адв. И.Т. - САК, против Решение № 153/28.01.2020
год., постановено по НАХД № 4450/2019 год. по описа на Варненски районен съд,
ХХХVІ състав.
Решението на първоинстанционния съд е оспорено
като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и несправедливост на наказанието. В писмена защита
касаторът излага подробни съобрaжения. Твърди, че са налице и предпоставки за
прилагане института на чл.28 от ЗАНН. Искането е решението на районния съд да бъде отменено,
както и потвърденото с него НП.
Ответната страна Държавна агенция „Националната
сигурност“, чрез процесуален представител оспорва жалбата в писмени бележки,
като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав, преценявайки обжалваното
решение с оглед заявените основания за отмяна и служебно, съобразно
разпоредбата на ал.2
на чл. 218 от АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С оспореното решение №153/28.01.2020 г. Районен
съд-Варна потвъждава НП № 38-81/04.09.2019 г. на Председателя на Държавна
агенция „Национална сигурност“, с което на „Айкарт“ АД на основание чл. 23, ал.
4 от ЗМИП /отм./ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 6, ал.1, т.2, вр. чл. 4, ал.1 от ЗМИП
/отм./.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, които подробно обсъжда, въззивният съд приема за установено, че
при изпълнение
на служебните си задължения през месец 11.2018г. служители на БНБ, съвместно
със служители на Дирекция „Финансово разузнаване“ при Държавна агенция “Национална
сигурност“, сред които св. П., при извършена проверка по
спазване на Закона за мерките срещу изпиране на пари на „Айкарт“ АД,
лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари установяват, че на
19.02.2018 г., клиент с идентификатори Wallet ID: ******* и Wallet Number *******
- *******************, ******** е установил
търговски/професионални отношения по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗМИП /отм./ с „Айкарт" АД, чрез дистанционно въвеждане на
идентификационни данни на сайта/мобилното приложение, приемане на Общите
условия на продукта LeuPay, преминаване на процедура по видеоидентификация и
потвърждаване на идентификацията на клиента на посочената дата от служител Ц. Ц.. Контролните
органи приемат, че като задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗМИП /отм/ и в
изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП /отм./, „Айкарт"
АД е било длъжно да идентифицира клиента си с идентификатори Wallet ID: *******
и Wallet Number ********* - *********************, като използва способите
по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП /отм./, вр. чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП /отм. ДВ бр.
3/08.01.2019г./. От предоставените документи за целите на проверката - клиентско
досие и писмени разяснения, клиента с идентификатори: Wallet ID ********
и Wallet Number ******** - *************** е идентифициран и
верифициран посредством чуждестранно свидетелство за управление на МПС, а
именно - DRIVING LICENCE № *******************. Проверяващите приемат, че
според българското законодателство Свидетелството за управление на МПС /СУМПС/
на чужденец не е официален документ за самоличност, като само удостоверява
правоспособността за управление на моторно превозно средство на лицето, на
чието име е издадено свидетелството, т.е. извършването на идентификация на
клиент - чуждестранно физическо лице, само въз основа на представено СУМПС не е
достатъчно за постигане целите на ЗМИП.
Административно-наказващият
орган приема, че като не е идентифицирало клиента си чрез официален документ за
самоличност при установяване на търговски/ професионални отношения по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗМИП /отм./, на 19.02.2018 г., в гр. Варна, „Айкарт“ АД,
е извършило административно нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 4,
ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП /отм./ и чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП /отм./, деяние
наказуемо по чл. 23, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМИП /отм./.
За извършеното
административно нарушение е съставен и предявен Акт за установяване на
административно нарушение № ФР-10-974/27.03.2019 г., с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на задълженото лице. Срещу АУАН, в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпва възражение с вх. №
ФР-11-3671/03.04.2019 г., което е прието за неоснователно, поради което по
отношение на дружеството е издадено процесното наказателно постановление.
При извършената
служебна проверка районният съд преценява, че в хода на
административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, при съобразяване с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема от правна страна, че дружеството като адресат на задължението по чл. 3, ал. 2 от ЗМИП /отм./ е било
длъжно да идентифицира физическото лице, което не е
български гражданин, съобразно изискването на нормата на чл. 6, ал.1, т.2 от ЗМИП /отм./.
Изводите на въззивния съд, както по
отношение на съставомерността на деянието, така и
относно формиране на размера на административното наказание са правилни и се
споделят изцяло от касационната инстанция в настоящия й
състав, като
препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 6,
ал.1, т.2 от ЗМИП /отм./ предвижда идентифицирането на клиентите и проверката
на тяхната идентификация да се извършва: за физическите лица - чрез представяне
на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер,
издател, както и на името, адреса, единния граждански номер, а за физическите
лица, имащи качеството на едноличен търговец и чрез представяне на документите
по т. 1. В случая при идентификацията на клиента на 19.02.2018 г. от служител
на "Айкарт" АД, представеното СУМПС, издадено от Великобритания е
прието, че не попада в кръга на официалните документи за самоличност.
С оглед седалището на санкционираното
дружество към датата на извършване на нарушението - гр. Варна, приложим се
явява българският закон – ЗМИП /отм./. Вярно е, че в него не е формулирано
изрично кои документи влизат в определението за официални документи за
самоличност, но предвид легалната дефиниция, дадена в чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 от
Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/, според която СУМПС е официален свидетелстващ
документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния
факт – правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно
превозно средство, следва, че основната функция на този документ, е да
удостоверява правоспособността за управление на МПС. Удостоверителната му
функция като идентификационен документ е предвидена от закона при изрично
очертаване на субективните и териториалните предели на приложното й поле – за
установяване на самоличността на българските граждани и само на територията на
страната. От редакцията на Закона за българските лични документи, по аргумент
на противното може се налага изводът, че по отношение на чуждите граждани,
пребиваващи на територията на страната, СУМПС не може да се използва като документ
за самоличност. На още по-силно основание СУМПС на чужд гражданин, издадено от
чужда държава не може да служи като документ за самоличност на територията на
РБългария. Това положение е закрепено законодателно в пар1, т.12 от ДР на сега
действащия ЗМИП /Обн. ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г./, където изрично документите
за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно
средство са изключени от официалните документи за самоличност.
В подкрепа на горното е и чл.21, ал.1 от
Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на
гражданите и на Европейския съюз и членовете на техните семейства /Изм. - ДВ,
бр. 21 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г./, където се предвижда, че самоличността на
гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при
пребиваването им в Република България се установява с лична карта или паспорт
или по реда на чл. 70, ал. 2 от Закона за МВР. Независимо от факта, че
физическото лице не е влизало на територията на страната, с оглед приложимия
закон, следва извод, че идентификацията на физическото лице със СУМПС в
конкретния случай е недопустимо.
Съдът не обсъжда
предявеното възражение за необоснованост на въззивното решение, предвид
специалната норма на чл.63, ал.1 от ЗАНН, препращаща към разпоредбата на
чл.348, ал.1 от НПК.
Съдът не споделя и становището на жалбоподателя
относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява
процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения
от посочения вид. Конкретното нарушение е на просто извършване, за чиято съставомерност не се
изисква настъпването на вредоносен резултат. При определяне на степента на обществена опасност
на нарушението е ирелевантно дали са извършвани трансакции от чуждия гражданин
и какъв е бил оборотът на същите, тъй като извършването им е зависело
единствено и само от волята на чужденеца и това по никакъв начин не се отразява
на действията по идентификацията му, извършени от служител на дружеството. С оглед основната
цел на ЗМИП, която е
свързана с установяване мерки за превенция на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и
създаване организация за осъществяване на контрол по тяхното изпълнение, следва да се приеме, че самото неизпълнение на задължение по идентификация, винаги е предпоставка за съществено засягане
на финансовата система, доколкото липсата на информация възпрепятства
възможността за осъществяване на ефективен контрол. По отношение размера на наложеното наказание, наказващият
орган в съответствие с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, с оглед отмяната на ЗМИП и
приемането на нов ЗМИП, правилно е преценил, че новият закон не се явява
по-благоприятен за нарушителя и е наложил санкция в минималния размер по ЗМИП
/отм./.
Наведените касационни възражения, касаещи
искането за преюдициално запитване, също не се споделят от настоящия състав. Действително
районният съд не се е произнесъл по искането за преюдициално запитване, но
предвид липсата на заявено искане от процесуалния представител на
"Айкарт" АД до приключването на съдебното дирене по въззивното дело,
настоящата инстанция счита, че не е допуснато процесуално нарушение.
Касационният съдебен състав намира, че с
оглед формулирания въпрос от касатора и предвид предмета на правния спор не са
налице предпоставките и няма основание за отправяне на преюдициално запитване
по реда на чл.267 ДФЕС и чл.628 ГПК, вр. с чл.144 АПК до Съда на Европейския
съюз. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна
общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да
се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с
норми на европейското право. В процесния случай липсва неяснота в посочените
разпоредби на
Хартата на основните права на Европейския съюз, ДФЕС и Директивата за платежни
услуги в контекста на процесния правен
спор. Чл. 4, т. 29 от Директива (ЕС)
2015/2366 на ЕП и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във
вътрешния пазар, определя като „установяване на идентичността“ процедура, която
позволява на доставчика на платежни услуги да провери самоличността на
ползвателя на платежната услуга или валидността на използването на конкретен
платежен инструмент, включително използването на персонализираните средства за
сигурност на ползвателя, като именно такава процедура е разписана в ЗМИП.
При служебната проверка на оспореното решение
по отношение на неговата валидност, допустимост и съответствие с приложимия
материален закон, касационният състав счита, че не са налице основания за
неговата отмяна.
Изложените съображения налагат извод за
неоснователност на касационната жалба, поради което решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, дружеството
следва да бъде осъдено да заплати на ответната страна сторените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното и
на основание чл.
221, ал.2, предл.1 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 153/28.01.2020 год.,
постановено по НАХД № 4450/2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХХХVІ състав.
ОСЪЖДА „Айкарт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, **** №**,
представлявано от изпълнителния директор Я. П., да заплати на
Държавна агенция “Национална сигурност“ разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.