РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Монтана, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 260335 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 2203/2018 г. по
описа на Районен съд - Лом, е отхвърлен предявеният от А.К. с ЕГН
********** срещу В. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 227, ал.
1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № *, т.
*, н.д. */26.07.1996 год., на ½ ид.ч. от недвижим имот, придобит в режим на
СИО, находящ се в гр. *, под южната жилищна сграда на ул. „* № * и
представляващ магазинно помещение с кухня, мазе и други подобрения,
заедно със съответните идеални части от сградата, както и 2467/8386 %
идеални части от дворовото място, в което се намира сградата, което дворово
място е с площ от 420 кв.м. и е урегулирано в парцел *-*в кв. *по плана на
града, а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, одобрени
със Заповед № */26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК – от дворно място,
с административен адрес: гр. *, ул. * № * с площ от 425 кв.м., с трайно
прадназначение: урбанизирана територия, предназначена за ниско
застрояване представлява ПИ с идентификатор *, при съседни ПИ: *, *, *, *,
1
заедно с построената в него сграда с идентификатор *и представлява сграда
№*, разположена в ПИ с идентификатор *, с площ от 78,80 кв.м., с трайно
предназначение: за търговска дейност, разположена на едно ниво, с мазе с
площ от 78,80 кв.м., разположено под магазина и съответните идеали части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *,
под обекта: няма, над обекта: *, *и *.
Жалба срещу така постановеното решение е подадена в
законоустановения срок от ищцата А.К.. В жалбата са релевирани оплаквания
за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа
неправилност на извода, че не е доказана трайна нужда от издръжка. В тази
насока се излагат доводи, че ищцата не притежава земеделска земя и
съответно не получава рента като допълнителен доход. Също така, сочи, че не
получава наем от процесния търговски обект /магазин/. Оспорва да е
получавала от ответника пари, храна и мебели за обзавеждане на имота. По
тези съображения, е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от
ЗЗД за разваляне на дарението да се уважи само до размер на ½ ид.ч. от
прехвърленото, предвид факта, че процесният имот е бил СИО и няма искане
в тази насока от К.К.- съпруг на ищцата.
С Определение №369 от 15.12.2021 г. на МОС е предоставена правна
помощ на А.К. под формата на процесуално представителство по смисъла на
чл. 21, т.3 от Закона за правната помощ по настоящото дело.Явилия се в
съдебно заседание назначен от съда процесуален представител на
жалбоподателката адв.К. подържа жалбата и моли съда да я уважи по
изложените в нея съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна В. Д., чрез адв. П.П., с който излага доводи за
нейната неоснователност .В отговора се навеждат доводи и за недопустимост
на решението. Моли съда да потвърди атакуваното решение.
В съдебно заседания въззиваемия В.Д. също се представлява от
адв.П.П., който отново излага даводи за неоснователност на жалбата.
Окръжен съд - Монтана, като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка
2
със становищата на странитие, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.съображенията на МОС за това са следните
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Доводите на въззиваемата страна за недопустимост на решението
поради твърдението, че исковата молба е подадена след едногодишния
преклузивен срок по чл.227, ал. 3 от ЗЗД не следва да бъдат споделени.
Причините за това са следните:
Разпоредбата на чл. 227, ал. 3 от ЗЗД гласи, че искът може да се
предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни
основанията за отменяване на дарението. Съдебната практика приема, че
срокът е преклузивен (Решение № 186 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
5147/2016 г., IV г. о., ГК ; Решение № 648 от 18.07.2019 г. на ОС - Бургас по
гр. д. № 1693/2018 г.). В тази връзка, по делото не са събрани доказателства,
които установяват наличието на покана, която да е стигнала до знанието на
ответника. Твърденията на ищцата в исковата молба, че е потърсила помощ
от своя син и последният е отказал не се подкрепят от приложения по делото
и обсъден в своята съвкупност доказателствен материал. С оглед пълнота,
следва да се отбележи, че дори да бяха налице условията на чл. 266, ал. 2 от
ГПК, приложената към въззивната жалба покана за помощ, също не доказва
факта на узнаване, тъй като в нея няма данни за дата на получаване от страна
на ответника. Още повече, че същата е изпратена до адрес в гр. *, на който
адрес ответникът не живее от години и този факт е известен на ищцата.
Относно направеното възражение за давност МОС намира, че същото
не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. Следва да
се поясни, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.
1 от ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния
съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.
Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако
страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила, пред каквато
хипотеза не сме изправени в настоящия казус, не е могла да ги заяви пред
3
първата инстанция (т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).
По отношение на правилността на решението съдът дължи произнасяне
по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, изр.2 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за
отмяна на договор за дарение поради недаване на издръжка на надареното
лице, от която същото се нуждае.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А.К., с която
е предявен иск за отмяна на дарение на ½ ид.ч. от прехвърления недвижим
имот на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Ищцата е изложила
твърдения, че след сключване на договора за дарение на недвижимия имот е
изпаднала в трайна нужда от издръжка, поради което е поискала от
надареното лице В.Д. да й предостави финансови средства, но последното
отказало да изпълни това свое задължение. По тези съображения е направено
искане за отмяна на дарението.
За да постанови обжалваното решение правилно първоинстанционният
съд е приел, че ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка, който
извод е формиран поради липсата на доказателства в тази насока. Следва да
се отбележи, че в тежест на ищеца е да установи, че е изпаднал в трайна
нужда от издръжка и материалните му възможности не позволят да покрива
нуждите си. Нуждата има траен характер, когато дарителят не е в състояние
сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества.
Преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално
състояние на дарителя, като следва да се отчитат всичките му доходи,
реализирани печалби, спестявания и реалната възможност да реализира
допълнителни доходи. Последните трябва да се съотнасят към размера на
конкретно необходимите разходи за покриване на нуждите му от храна, ток,
отопление и лекарства.
От събраните по делото доказателства е видно, че ищцата е
пенсионер, с пенсия от 255 лв. Живее в собствено жилище, за чиито
ремонт и мебелиране е била подпомогната от ответника. Не се спори, че
ищцата е в брак с К. К. Съпругът получава пенсия в размер на 360 лв. С
оглед приложените по делото писмени доказателства се установява, че
4
ответникът В.Д. отдавал под наем процесния имот, като сумите от наема
получавал съпругът на ищцата. В тази насока са и показанията на св. В.С.. В
тази връзка, е обоснован извода на първоинстанционния съд, че ответникът е
подпомагал родителите си, тъй като половината от месечния наем за
процесния търговски обект се получавал от съпругът на ищцата. Начина на
разпределение на получените суми между съпрузите е ирелевантен по
отношение на настоящия случай. Важно е да се отбележи, че по делото не са
представени доказателства, с които ищцата да докаже необходимите разходи
за покриване на нуждите й, поради което следва се приеме, че същите са
недоказани. Не са ангажирани доказателства и за здравословното й състояние.
В настоящия казус не се доказват конкретни нужди, съобразно които да се
прецени доколко и в какъв размер е нужна издръжка на ищцата. Още повече,
твърденията на ответника относно факта, че същият е изпращал мебели,
техника и е помагал с каквото може на ищцата и съпругът й, се подкрепят и
от показанията на св. Д.Ц.
При тази фактическа обстановка, МОС намира изводите на
първоинстанционния съд за правилни относно липсата на доказана трайна
нужда от ищцата. В тази връзка и с оглед пълнота, следва да се отбележи, че
настоящата инстанция не споделя единствено извода на ЛРС, че ищцата
получава допълнителни доходи от арендни плащания, тъй като в тази насока
не са предоставени доказателства, въпреки дадените указания в свое
определение от 17.09.2020 г. /стр. 91/.
На следващо място, изложени са мотиви, че не е доказан вторият
елемент от предявената претенция, а именно – не е доказано, че ищцата е
поискала издръжка от надареното лице. В тежест на ищцата е да установи, че
е отправила покана и че същата е достигнала до знанието на ответника.
Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства. В тази
връзка, както бе споменато горе, по делото не се установява покана за
плащане на издръжка да е достигнала до знанието на ответника. Предвид
правилно достигнатите фактически и правни изводи, съобразени изцяло със
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав възприема
изцяло изложените в тази част мотиви на първоинстанционния съд и
препраща към тях на основание чл. 272, пр.2 от ГПК.
С оглед пълнота, макар да няма релевирани доводи в тази насока, МОС
намира за нужно да поясни, че по делото няма доказателства, които да
обосноват извод за отказ на надареното лице да предоставя поискана
издръжка – обратно, от приетия доказателствен материал се установява, че
5
ответникът е подпомагал своите родители с парични средства, поемал е
разходите за ремонти на жилището, в което живее ищцата, както и
неколкократно е изпращал мебели и техника. Поради това въззивният съд
споделя извода на първоинстанционния, че по делото не са установени и
трите кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за
уважаване на иска.
В обобщение, се стига до заключение, че доводите в жалбата са
неоснователни, а крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, се стига
до извода, че разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия
В.Д. в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260335 от 13.09.2021 г. по гр. д. №
2203/2018 г. по описа на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА А. К. с ЕГН ********** да заплати на В.Д. с ЕГН
********** на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК сумата от 800 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6