ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1022
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500940 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. АТ. АТ., чрез пълномощника адв.И.М.
срещу определение № 3253/27.03.2022г., постановено по гр.д. № 2534/2022г.
на Районен съд - Пловдив, XІV гр.с. с което е върната искова молба с вх. №
14953/23.02.2022 г., подадена от Г. АТ. АТ., като недопустима и е прекратено
производството по гр.д. № 2534/2022г. на Районен съд – Пловдив.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди, че с молба са уточнени всички неясноти на иска,
съобразно дадените указания от съда. Сочи се, че в исковата молба няма
никакви нередовности.
На основание чл.129 ал.3 от ГПК препис от частната жалба не е върчен
на ответника.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от
ГПК и е допустима, а разгледана по същество не е основателна по следните
съображения:
В исковата молба вещта предмет на иска по чл.108 от ЗС е описана като
югозападна сутеренна стая, част от две собствени стаи и коридор в южната
част на сутерена. Описани са границите на стаята, която е част от сутеренния
етаж на сградата, който има идентификатор 56784.514.123.1.4 с
1
предназначение „за склад“, без отделните стаи да имат отделни
идентификатори. Представено е копие от кадастралната карта за
самостоятелен обект с идентификатор 56784.514.123.1.4, от което е видно, че
същата е етаж първи от многофамилна жилищна сграда с неуточнена площ и
собственост на различни лица. Според РС Пловдив в исковата молба следва
да е ясно заявено дали процесните помещения представляват самостоятелен
обект в сграда или не, за да се изяснят подлежащите на доказване факти. В
своя отговор на искането на съда по чл.129 ал.2 от ГПК /л.11/ ищецът отказва
да изясни горните свои твърдения, като сочи, че дали тези две негови стаи с
коридор са самостоятелен обект в сграда или не е въпрос по съществото на
спора и това ще се изясни при решаването на делото по същество. Ищеца
отказва да изясни дали има и друга лична собственост в тази сграда.
Правният извод на РС Пловдив, че горните фактически твърдения дали
реално обособената част от недвижим имот, която се претендира в иска по
чл.108 от ЗС следва да бъде ясно изяснена като част от какъв самостоятелен
недвижими имот представлява е правилен. Виждането на ищеца, че това ще
се изясни в хода делото и при решаването му по същество може и да е
правилно от житейска гледна точка, но противоречи на правния принцип
визиран в чл.6 от ГПК за диспозитивното начало в гражданския процес, който
изисква предмета на делото да се определя от страните по делото, а не от съда
в акта му по съществото на делото. Въпроса за идентификацията на
недвижимия имот, от който се претендира ревандикация на реална част е част
от предмета на делото и единствения, който може да го уточнява и въвежда в
процеса е ищеца, а не съда в акта си по съществото на делото. Защото в такъв
случай предмета на делото ще се изясни окончателно и за първи път в
съдебното решение, което ще наруши правото на защита на ответника с оглед
на действащите процесуални преклузии в ГПК. Ето защо обжалваното
определение следва да се потвърди.
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3253/27.03.2022г., постановено по
гр.д. № 2534/2022г. на Районен съд - Пловдив, XІV гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
2
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при наличие на
предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3