№ 1410
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря А. Н. С.
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100902073 по описа за 2021 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си ЕТ“А.Г.П.“ излага твърдения, че между него и „Българо-
американска кредитна банка“АД – в качеството на цедент, е бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания от 05.12.2019 г., по силата на който било прехвърлено
вземането към ответното С.Л. АД, ведно с обезпеченията и привилегиите на банката, и
произтичащо от Договор за банков кредит от 18.12.2015г., Анекс № 1 от 19.08.2016г. и
Анекс № 2 от 01.08.2017г. Сочи, че към датата на подписване на договора за цесия
прехвърленото вземане възлизало на 3 930 636 лв. Със споразумение от 06.12.2019г.,
сключено между С.Л. АД – в качеството му на кредитополучател и от друга страна –
от А.П. – в качеството му на кредитор, било постигнато съгласие последният да
предостави в заем допълнителна сума в размер на 1 349 364 лв., при което общият
размер на дълга достигнал до 5 280 000 лв., като сумата била преведена на вноски,
както следва – на 09.03.2020 г. – 500 000 лв.; на 11.03.2020 г. – 849 364 лв. Със
споразумението страните по него постигнали съгласие и относно промяна на лихвата,
неустойките и начина на плащане. Според договора, първата дължима вноска по
погасяване на кредита следвало да бъде платена на 20.04.2020 г., като молителят
твърди, че плащане от страна длъжника С.Л. АД не било извършено, като не
последвало такова по погасяване на каквато и да е част от дълга. Поради това, ищецът
уведомил на 10.05.2020 г. длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, като отправил покана до него за изплащане на всички дължими суми по него,
като плащане отново не било извършено. С допълнително споразумение между
страните от 01.08.2021г. било постигнато съгласие за изплащане на целия остатък от
дълга на 15.08.2021г., като към момента на подписването му същият възлизал на
6 880 830 лв. Плащане отново не последвало. Излага твърдения, че изискуемите
непогасени вземания на молителя към С.Л. АД възлизат в общ размер на 7 180 873 лв.,
от които 5 280 000 лв. – главница по договора за кредит и 1 900 873 лв. – неустойка за
неизпълнение на договора за кредит, начислена за периода до датата на подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ – 22.10.2021г.
1
Моли да бъде открито производство по несъстоятелност на С.Л. АД, като
дружеството бъде обявено в неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост,
като бъде определена като началната дата на това състояние датата 15.08.2021г.
С молба вх. № 29888/29.11.2021 г. от молителя е заявено и искане за прилагане
на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, поради необявени годишни финансови отчети на
длъжника „С.Л.“АД за периода 2016 г. и следващите отчетни години до момента.
Предявена е молба от ЕТ“А.Г.П.“ с правно основание чл. 625 ТЗ.
С определение от о.с.з. от 29.02.2024 г. е конституирано като молител в
производството „А.П.“ЕООД с оглед настъпило преобразуване и промяна в
правноорганизационната форма на търговеца - ЕТ“А.Г.П.“ .
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за кредит от 18.12.2015 г., от който е видно, че
същият е сключен между „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“АД и
„С.Л.“АД – кредитополучател, по силата на който банката е поела задължението да
предостави банков кредит в размер на 5 280 000 лв., която кредитополучателят се е
задължил да върне съгласно приложен погасителен план, ведно с договорна лихва,
която се дължи и плаща в съответствие с Раздел ІІІ от договора, като към момента на
подписването му е определена в размер на 4%, считано от датата на първо
предоставяне на средства до 19.04.2016 г. – т. 1.03 от договора. В т. 1.06 от договора са
уредени дължимите такси и комисионни по него, като е предвидено заплащане от
кредитополучателя на еднократна комисионна в размер на 0.75% върху договорения
размер на кредита или сума в размер на 39 600 лв., както и годишна комисионна за
управление и администриране на кредита в размер на 0.5% върху неизплатената част
от главницата към 19 декември на съответната година. Договорът е приподписан от
„П.“ЕООД и от А.Г.П. – лично и в качеството си на ЕТ „А.Г.П.“- като съдлъжници по
кредита. В т. 1.05 от договора е предвидено предназначението на средствата по
кредита, а именно да послужат за рефинансиране на задължение, възникнало по силата
на споразумение между кредитополучателя и „И.Ю.И.Г.“ЛЛС.
От представения по делото Анекс № 1 от 19.08.2016 г. към договора за банков
кредит се установява постигнато между страните съгласие, че неизплатената част по
главницата възлиза на 5 103 996 лв., както и за промяна на лихвения процент по
договорната лихва, като е променен погасителният план, освободено е и едно от
обезпеченията по кредита.
Видно от представения Анекс № 2 от 01.08.2017 г. към договора, страните по
него са постигнали съгласие относно размера на останалата непогасена главница по
кредита, а именно възлизаща общо на 1 053 351.13 лв.
С Договор за прехвърляне на вземания от 05.12.2019 г., сключен между
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“АД и А.Г.П. – в качеството му на
цесионер, е цедирано вземането по договора за кредит в посочен размер към датата на
цедиране – 3 930 636 лв. – неизплатена главница, ведно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, включително лихвите. Приложено е Писмо до
длъжника „С.Л.“АД от 05.12.2019 г., подписано от представляващите цедента –
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“АД за уведомяването му за
цедиране на дължимото от него вземане, както и Потвърждение за прехвърляне на
вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от цедента.
2
В Споразумение от 06.12.2019 г., сключено между длъжника „С.Л.“АД и
цесионера – А.Г.П., страните по него са постигнали съгласие за предоставяне на
допълнителна сума в полза на длъжника в размер на 1 349 364 лв., която да бъде
прибавена към съществуващото задължение от 3 930 636 лв. по договора за банков
кредит, при което редовната главница придобива размера от 5 280 000 лв., като
същевременно са договорили и промяна в дължимата от кредитополучателя лихва
върху редовната главница. Договорили са оставане в сила на всички останали клаузи
по договора за банков кредит, освен преуредените със споразумението, както и
дължима неустойка за пълно неизпълнение в размер на лихвата по договора,
увеличена с надбавка от 20% годишно върху сбора от всички дължими суми по
споразумението.
С Уведомление от 10.05.2020 г., адресирано от ЕТ“А.Г.П.“ до „С.Л.“АД,
последното е уведомено относно факта на забавените от него плащания с повече от 15
дни, считано от 20 април – датата, на която е следва да започне периодичното
плащане, както и относно настъпилата предсрочна изискуемост на кредита при
настъпване на предпоставките за това, като получаването на писменото уведомление е
удостоверено с положен подпис от името на адресата на 10.05.2020 г.
В Споразумение от 01.08.2021 г., подписано от „С.Л.“АД и А.Г.П., е постигнато
съгласие относно размера на дължимата неустойка, поради неизпълнение на
споразумение от 06.12.2019 г. и настъпилата предсрочна изискуемост по кредита,
който размер възлиза на 1 600 830 лв., а общият размер на вземането по кредита към
01.08.2021 г. възлиза на 6 880 830 лв., като „С.Л.“АД се е задължило да заплати целия
размер на задължението в срок до 15.08.2021 г.
По делото е постъпила служебно изискана Справка от НАП относно
начислените незаплатени публични задължения на „С.Л.“АД към 26.11.2021 г., от
която е видно, че същите възлизат в общ размер на 111 404.72 лв., от които 97 840.75
лв. – главница и 13 563.97 лв. – лихва.
От постъпилата Справка от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР на МВР се
установява, че във водените регистри няма данни за собственост на дружеството
длъжник.
По делото е изслушана съдебно-финансово икономическа експертиза /СФИЕ/,
заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по
поставените задачи и в съответствие на останалите доказателства по делото. В
заключението при изследване на икономическото състояние на „С.Л.“АД е направен
финансов анализ с приложимите показатели на ликвидност за периода 2018 г. – 2021 г.
Според експертизата, за целия анализиран период стойностите на коефициента
на обща ликвидност са над 1.00, което означава, че ответникът е бил в състояние да
посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи, като е посочено, че
препоръчителната стойност на този показател е в границите 1.0 – 2.0. Посочени са
равни стойности на показателите за обща и бърза ликвидност, а именно – за 2018 г. –
1,5205; за 2019 г. – 6,6309; за 2020 г. – 2,7776 и за 2021 г. – 1,5229. Вещото лице е
посочило, че коефициентът на обща ликвидност като съотношение между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения, отразява способността на
дружеството да погасява задълженията си с всички краткотрайни активи – материални
запаси, вземания и парични средства, а коефициентът на бърза ликвидност изключва
влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се ползват по-късно във
времето. Стойностите на коефициентите на бърза ликвидност за анализирания период
3
според експертизата сочат на референтни величини, които са в рамките на
общоприетите, тъй като дружеството длъжник не разполага с материални запаси, като
са посочени референтни стойности 0,5 – 1,0.
Еднакви са стойностите в годините през анализирания период и коефициентите
на незабавна и абсолютна ликвидност, а именно – за 2018 г. – 0,0052; за 2019 г. –
0,0005; за 2020 г. – 0,0100 и за 2021 г. – 0,0008. Коефициентът на незабавна ликвидност
отразява способността дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с
наличните си финансови средства, като оптималната стойност на показателя е 0,5 –
0,7. За изследвания период показателите са значително под референтните, като при
необходимост дружеството не е било в състояние да погаси незабавно своите текущи
задължения. Относно коефициента на абсолютна ликвидност е изложено, че същият
отразява съотношението между паричните средства и краткосрочните задължения, при
общоприета стойност над 0,3, като в заключение е посочено, че за целия период
дружеството не е било в състояние да погаси незабавно своите текущи задължения
при стойности значително под референтните. Еднаквите стойности на двата показателя
се дължи на това, че дружеството няма осчетоводени текущи инвестиции.
Приложени са и стойностите на коефициента на финансова автономност, който
показва какъв е делът на собствения капитал спрямо задълженията. При референтна
стойност не по-малка от 0,33 са посочени стойности на показателя, както следва: за
2018 г. – 0,1103; за 2019 г. – 0,2827, за 2020 г. – 0,1584 и за 2021 г. (-0,0919). Тези
стойности на показателя под единица сочат на извода, че дружеството длъжник е в
крайно голяма зависимост от кредиторите си при прекомерно нараснали задължения и
намален собствен капитал, който за 2021 г. е отрицателна величина, поради
реализирани от дружеството загуби.
Коефициентът на задлъжнялост отразява степента на зависимост на
предприятието от сроковете и взискателността на кредиторите, като според вещото
лице трябва да бъде най-много или по-малък от 1. Стойностите за целия анализиран
период са многократно надвишаващи общоприетите, което сочи на извода, че
ответникът е в голяма зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на
свръхзадлъжнялост, като през последната 2021 г. е декапитализиран с повече от 2
млн.лв.
Според заключението по експертизата общият размер на задълженията,
отразени в счетоводството на ответното дружество към 31.12.2021 г., възлиза на 22 373
677.37 лв. Във всеки един момент от анализирания период текущите активи
превишават текущите задължения. Отразена е структурата на активите, като по-
голямата част от тях съставляват краткотрайни активи, като за анализирания период,
съответно 64,11%; 89,72%, 94,65% и 95,99% от общия размер на активите.
Според изложеното от вещото лице, основната част от краткотрайните активи се
състои от вземания, които са в особено големи размери, които са в просрочие и не е
ясно каква е тяхната събираемост, като е посочен общ размер на вземанията от 25 830
618.70 лв. Отразено е, че последното извършено плащане от длъжника е от 05.05.2022
г. в размер на сумата от 1 226.83 лв. с основание – възнаграждение за м. 04.2022 г.
В заключението по експертизата е посочен общият размер на начислената
неустойка според споразумението между страните при настъпила предсрочна
изискуемост на цедираното вземане по кредита, а именно възлизащ на 2 464 770 лв.
По делото е изслушана СФИЕ по допълнително поставени задачи, от
заключението по която се установява, че според предоставените данни от НАП
4
дължимата сума към държавата от ответното дружество към 27.10.2022 г. възлиза на
724 855.38 лв. – главница и 221 696.04 лв. – лихва. Размерът на осчетоводените от
дружеството длъжник задължения към 31.12.2021 г. възлиза на 23 681 255.61 лв., в
която сума са включени задълженията към държавата, както и сумите по осъдителния
диспозитив на решение № 528/12.08.2021 г. по въз.т.д. № 2590/2020 г. по описа на САС,
13-ти търговски състав и решение № 1303/09.09.2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-20
състав, присъдени в полза на „Ю.Т.Г.“АД в размер на 340 277.84 лв. – стойността на
дружествен дял, дължима поради прекратяване на членственото правоотношение на
основание чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ, както и съдебни разноски в размер на 20 748.98 лв. В
допълнителното заключение е направен повторен анализ съобразно стойностите на
финансовите показатели, като сумите в посочения размер за изключени от вземанията
и прибавени към задълженията и по този начин стойностите на коефициентите за
ликвидност за целия анализиран период са извън референтните такива под долната
границата на приемливите стойности. През целия анализиран период 2018 г. – 2021 г.
ответното дружество е с коефициент на финансова автономност с отрицателни
стойности, което сочи на извода, че дружеството е в пълна зависимост от кредиторите
си, поради прекомерно нарасналите задължения и намаляване на собствения капитал.
Отрицателни са и стойностите за целия период за коефициента на задлъжнялост, което
сочи на извода, че дружеството е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно в
състояние на свръхзадлъжнялост, като е декапитализирано за целия процесен период.
Общият размер на активите е 284 000 лв., от които само 13 000 лв. – парична сума в
брой, а останалите вземания. Според експертизата, вземанията на ответника, за което
са представени първични счетоводни документи възлизат на 143 004.18 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от правно легитимиран за това субект, който е
сред изрично изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират
производство за откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1
ТЗ, с оглед на правно-организационната му форма.
Правото на молителя да сезира съда с молба за откриване на производство по
несъстоятелност произлиза от качеството му на кредитор на ответното дружество. За
удостоверяване на активната му материално правна легитимация по делото са
представени писмени доказателства относно задължаването на ответника по договор
за банков кредит, както и прехвърляне на останалото непогасено вземане по него в
полза на молителя.
По делото са безспорни фактите, а и от писмените доказателства се установи
сключен между БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“АД и „С.Л.“АД –
кредитополучател Договор за кредит от 18.12.2015 г. и съобразно който банката е
поела задължението да предостави банков кредит в размер на 5 280 000 лв., която
кредитополучателят се е задължил да върне съгласно приложен погасителен план,
ведно с договорна лихва и разходите по погасяването на кредита. От договора се
установи и солидарното задължаване по кредита по смисъла на чл. 121 ЗЗД с
подписването му от „П.“ЕООД и от А.Г.П. – лично и в качеството си на ЕТ „А.Г.П.“ -
като съдлъжници по кредита. Страните по договора са преуредили неколкократно
отношенията си по него с допълнително подписани анекси, в които са постигнали
съгласие и относно дължимите към момента на подписването им суми по кредита, като
с Анекс № 1 от 10.08.2016 г. са признали непогасеното вземане на кредитополучателя
5
за главницата в размер на 5 103 996 лв., а с Анекс № 2 от 01.08.2017 г. – незаплатен
остатък по главницата от 1 053 351 лв.
ЕТ“А.Г.П.“ е придобил непогасения остатък по кредита въз основа на сключен с
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“АД Договор за прехвърляне на
вземания от 05.12.2019 г., като съобразно клаузите в него, уреждащи предмета на
договора, непогасеният остатък по кредита към датата на сключването му възлиза на 3
930 636 лв. – неизплатена главница, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително лихвите.
Освен паричната сума по кредита, ответното „С.Л.“АД се е задължило да
заплати последващо предоставена му в заем парична сума в размер на 1 349 364 лв.
въз основа на сключено Споразумение от 06.12.2019 г. с цесионера – молител в
производството.
По делото не се твърди, а и не се и установява от страна на ответното дружество
да е извършено плащане на сумите, дължими в полза на цесионера, та дори и частично
такова. Освен това, следва се има предвид, че с подписване на допълнителните анекси
към договора за кредит, както и споразумението между страните по цесионния
договор, длъжникът е направил извънсъдебно признание на неизгоден за него факт,
който като ползващ се материална доказателствена сила се явява обвързващ съда при
разглеждане съществото на спора.
В допълнително Споразумение от 01.08.2021 г. страните по договора за цесия са
договорили заплащане на пълния размер на дължимото вземане в размер на 6 880 830
лв. в срок до 15.08.2021 г., като същевременно са изразили съгласието си и относно
възникване на предпоставките за начисляване на вземане за неустойка при настъпила
предсрочна изискуемост по кредита в размер на 1 600 830 лв. – част от посочения общ
размер на вземането.
Изразеното в този смисъл еднопосочно волеизявление от всяка от страните води
до извода за безспорност на заявените в същото факти, а безспорните факти съдът
приема за установени, като ненуждаещи от доказване в приложение разпоредбата на
чл. 153 ГПК.
Предвид гореизложеното и доколкото в хода на производството безспорно се
установи наличието на непогасено вземане на молителя, дължимо от ответното
дружество, установява се активната му легитимация за подаване на молбата по реда на
чл. 625 ТЗ.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по
несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат
предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В
тежест на ответника е да опровергае твърденията за влошеното му икономическо
състояние, като докаже, че разполага с имущество, достатъчно да покрие
задълженията му към молителя, включително и към момента на настъпване на тяхната
изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с упражняване на
търговската си дейност няма да постави в опасност интересите на кредиторите. В
случая, не беше проведено насрещно доказване от страна на ответника за установяване
на възложените му в доказателствена тежест факти.
Състоянието неплатежоспособност като финансово – икономическо такова на
търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на законовата разпоредба, за да
бъде прието, че е налице такова, е необходимо да бъде установено, че търговецът не е
в състояние да плати изискуемо парично вземане на кредитор по търговска сделка –
6
ал. 1, т. 1, а според ал. 3, необходимо е да бъде установено спиране на плащанията,
като такова е налице и при частично погасяване на задълженията на търговеца спрямо
някои от кредиторите му. Установяване спиране на плащанията само по себе си не
може да бъде прието като основание за неплатежоспособност, като необходимо е да
бъде установена причината за това, а именно че се дължи на обективни пречки,
изразяващи се в липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност и
които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му /текущи/ задължения.
Според една от предвидените възможности в нормата на чл. 607а ТЗ,
производство по несъстоятелност се открива спрямо търговец, който е
неплатежоспособен, като на изследване подлежат предпоставките за възникване на
това състояние като трайно константно икономическо такова. За изследване наличието
на презумпцията за неплатежоспособност по делото е изслушана СФИЕ, в която е
направен анализ на приложимите финансови показатели. Основният такъв за
установяване състоянието на платежоспособност е показателят на обща ликвидност.
Същият представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и
краткосрочните задължения, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са
обединени стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, като дава само условна оценка и общ вид на финансова картина.
При преценката си относно действителното състояние на имуществото на
ответното дружество и дали същото е съответно на критериите за
неплатежоспособност съдът кредитира заключението по СФИЕ във втория предложен
вариант, в който са отразени като част от задълженията начислените публични такива,
както и задълженията, признати с влязло в сила решение № 528/12.08.2021 г. по
въз.т.д. № 2590/2020 г. по описа на САС, 13-ти търговски състав и решение №
1303/09.09.2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-20 състав, при което е отразен общ размер
на задълженията към края на анализирания период - 31.12.2021 г., възлизащ на 23 681
255.61 лв. При този размер на краткосрочните задължения с настъпила изискуемост,
според заключението по експертизата, за целия изследван период през 2018 г. - 2021 г.
се установяват стойности на всеки от коефициентите на ликвидност извън
препоръчителните граници, което води до извода за невъзможност на ответното
дружество да се справи с погасяване на краткосрочните си задължения и съответно
упражняване на стопанската си дейност. Вещото лице е направило категоричен извод,
че при изследване имуществото на дружеството не се установява да разполага с
налични активи и парични средства, които да са достатъчни за погасяване на
текущите му задължения. Не се установява наличието на дълготрайни материални
активи, поради което не е изследвана и ликвидността на такива. Ликвидност на актива
означава неговата обръщаемост, реализируемост на пазара. Липсва ликвидност, когато
няма търсене на пазара на конкретните материални запаси, при което е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за
установяването им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В случая,
всеки един от приложимите за установяване състоянието на предприятието
коефициенти на ликвидност сочи на стойности извън приетите за приложими такива
спрямо конкретния отрасъл по осъществяване на дейността. Категорично се установи
спиране на плащанията от страна на ответното дружество, както за погасяване на
начислените публични задължения, така и към съконтрахента си – молителя в
производството, като осчетоводените задължения надвишават краткотрайните активи
на ответника, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му. За последната
година е установен капитал на ответника с отрицателни стойности, което сочи на
7
извода, че предприятието му е декапитализирано. Освен това, като допълнителен
мотив относно затрудненото му финансово състояние следва да се има предвид и
фактът на настъпилата изискуемост на вземанията на дружеството и ниската степен на
тяхната събираемост, която се предполага предвид изминалия период и бездействието
на длъжниците му.
По делото се установи, че последното извършено плащане от длъжника е от
05.05.2022 г. в размер на сумата от 1 226.83 лв. с основание – възнаграждение за м.
04.2022 г. За определяне състоянието на неплатежоспособност релевантно е
установяване именно спиране на плащанията, като отделните спорадични такива
спрямо отделни кредитори не носят тежестта за опровергаване на законоустановената
презумпция. Въпреки това, такива не се установиха през анализирания период, което е
възложено изцяло в тежест на доказване на ответника.
Установи се лошо финансово състояние на предприятието през целия период от
четири години, поради което е възприето, че същото е трайно и обективно. Не се
установява извършване на плащания в този период, както и възможност да бъдат
извършвани такива. С оглед на това датата на неплатежоспособност следва да бъде
датата в края на първата отчетна година с влошено състояние на длъжника, а именно
31.12.2018 г. Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи, като се
съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените
критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не
само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на
длъжника и момента, когато е спрял плащанията си към кредиторите си, а не към
отделен кредитор. Неоснователни намира в тази връзка доводите на молителя за
началната дата на неплатежоспособността – 15.08.2021 г., с която свързва падежа на
плащане по последното споразумение между страните от 01.08.2021 г.
С оглед всичко гореизложено и доколкото се установи състояние на
неплатежоспособност на ответното дружество и наличието на предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, следва да бъде
постановено решение по чл. 630 ТЗ, като бъде назначен временен синдик на
дружеството и указано на кредиторите да предявят своите вземания.
Не следва да бъдат излагани допълнително мотиви относно състояние на
свръхзадълженост, доколкото същото е заявено при условията на евентуалност и с
оглед възприетата основателност на основанието за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност.
Видно от отразеното по партидата на „С.Л.“АД в търговския регистър,
последният обявен годишен финансов отчет е за 2023 г., поради което съдът намира, че
не са налице предпоставките за приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, на
която алтернативно се е позовал молителят.
Относно разноските: Въпреки изхода на спора, на молителя и присъединения
кредитор не следва да бъдат присъдени разноски, доколкото не са заявили искане в
този смисъл. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.Л.“АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – с. Лозен, Столична община, ул. **** и ОПРЕДЕЛЯ
8
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение „С.Л.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – с. Лозен, Столична община, ул. ****.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „С.Л.“АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – с. Лозен, Столична община, ул. ****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „С.Л.“АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – с. Лозен, Столична община, ул. ****, Т.Н.Н., с адрес: гр. София,
ул. ****, при месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията, като определя 1-седмичен срок за
встъпването му от съобщението.
УКАЗВА на кредиторите на „С.Л.“АД, ЕИК ****, на основание чл. 685, ал. 1 ТЗ
да предявяват писмено вземанията си пред съда по несъстоятелността в срок до
един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, което да бъде сторено в молба с реквизитите по
685, ал. 2 ТЗ, ведно с приложенията съобразно 685, ал. 3 и ал. 4 ТЗ.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен
съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9