НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 261077 /18.10.2021г.
18.10.2021 г., гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00882 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, чрез пълномощника юрк.
Атанасов, срещу К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1000,00 лв. - главница по Договор за паричен заем № 5512146 от 06.03.2019 г., сключен от разстояние с „Вива
Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 03.02.2020 г., сумата 138,83
лв. - договорна лихва за периода от 07.04.2019 г. – 02.10.2019 г., и сумата
17,47 лв. - обезщетение за забава за периода от 03.10.2019 г. – 27.08.2020 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед № 2868/10.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04845 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че
между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 5512146 от 06.03.2019 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя сумата 1000,00 лв., а кредитополучателят се задължил да
го върне съгласно условията на договора. Твърди се, че съгласно договора
кредитополучателят дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 138,83 лв.
за периода 07.04.2019 г. – 02.10.2019 г. Сочи се, че ответникът не е погасил
задълженията си по договора на падежните дати, поради което е изпаднал в забава
и дължи законна лихва за забава за периода от 03.10.2019 г. /деня, следващ
последната погасителна вноска/ до 27.08.2020 г. в размер на 17,47 лв. Твърди
се, че вземанията за процесните суми са прехвърлени на ищеца по силата на
Приложение 1 от 03.02.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016 г.
С оглед изложеното, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните
суми, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се
породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените
съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 13.10.2021 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени
доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на предявените
искове.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното
налага предявените искове да се уважат, като на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
Като правоувеличаваща последица от
предявяването на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 04.09.2020 г. до изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Предвид изхода на спора, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски.
В заповедното производство ищцовото дружество е сторило разноски за държавна
такса и юрисконсултското възанграждение, от които, подлежащи на присъждане в
настоящото производство, съобразно уважената част на заявлението, са сумата 25,29
лв. – държавна такса, и сумата 27,09 лв. - юрисконсултското възанграждение, т.е.
общо 52,38 лв., а в исковото производство: сумата 24,71 лв. за държавна такса,
и сумата 100,00 лв. за юрисконсултското възанграждение, т.е. общо 124,71 лв., като
размерите на юрисконсултското възнаграждение са определени в нормативно
регламентирания минимум, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 и чл. 26
НЗПП, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на
осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” №
29, ет. 3, сумата 1000,00 лв. /хиляда лева/ - главница по Договор за паричен заем № 5512146 от 06.03.2019 г., сключен от разстояние с „Вива
Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 03.02.2020 г., сумата 138,83 лв. /сто тридесет и осем
лева и осемдесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 07.04.2019 г.
– 02.10.2019 г., и сумата 17,47 лв. /седемнадесет
лева и четиридесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
03.10.2019 г. – 27.08.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №
2868/10.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена
с Разпореждане № 2031/06.07.2021 г. по ч.гр.д. № 04845 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 52,38 лв. /петдесет
и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството по ч.гр.д. № 04845 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Перник, и сумата 124,71 лв. /сто двадесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща разноски за исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 04845 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.Д.