Р Е Ш Е Н И Е
№…………
02.09.2019, гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Владимир Вълков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Бойчева
мл. с. Десислава Йорданова
при участието на секретаря Цветелина Пецева, като
разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. дело №
10481 по описа за 2009 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 ГПК (отм.)
– чл. 211 ГПК (отм.), приложими на основание § 2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение от 24.07.2009 г., постановено по гр. д. № 13862/2006 г. по опис на СРС, ГО, 29 състав, е отхвърлен предявеният от М.А.Г., ЕГН:
********** и А.А.Г., ЕГН: ********** срещу ЗАД „ДЗИ“ (сега Д. „Ж.“ ЕАД), ЕИК:******* иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) - за признаване за
установено спрямо ответника, че ищците притежават право на собственост, въз
основа на законово наследствено правоприемство и
реституция по чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ, на следния недвижим имот: триетажна
масивна постройка, находяща се в гр. София, ул. „*******,
със застроена площ от 191,60 кв.м., състояща се от сутерен с мазета, партерен
етаж с два броя магазини - №1 и №2, два
жилищни етажа и таван, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от мястото, в което е построена, съставляващо УПИ X-7, кв. 394
по плана на гр. София, м. Центъра.
Отхвърлени са предявените от горепосочените ищци срещу С.О., искове - с правно основание чл. 97,
ал. 1 ГПК (отм.) - за признаване за установено спрямо ответника, че ищците
притежават право на собственост въз основа на законово наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ на
следния недвижим имот: триетажна масивна постройка, находяща
се в гр. София, ул. „*******, със застроена площ от 191,60 кв.м., състояща се
от сутерен с мазета, партерен етаж с два броя магазини - №1 и №2, два
жилищни етажа и таван, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от мястото, в което е построена, съставляващо УПИ X-7, кв. 394
по плана на гр. София, м. Центъра и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
осъждане на ответника да предаде владението на двата жилищни етажа и тавана от
описаната по-горе жилищна сграда.
Отхвърлени са предявените от ищците срещу „Б.С.“ АД, искове - с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) - за признаване за установено
спрямо ответника, че ищците притежават право на собственост въз основа на
законово наследствено правоприемство и реституция по
чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ на следния недвижим имот: триетажна масивна постройка, находяща се в гр. София, ул. „*******, със застроена площ
от 191,60 кв.м., състояща се от сутерен с мазета, партерен етаж с два броя
магазини - №1 и №2, два
жилищни етажа и таван, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от мястото, в което е построена, съставляващо УПИ X-7, кв. 394
по плана на гр. София, м. Центъра и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
осъждане на ответника да предаде владението на магазин № 1 и магазин
№ 2 от описаната по-горе сграда.
Отхвърлен е предявеният от ищците срещу Н.Н.К., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС
за установяване спрямо ответника, че ищците притежават право на собственост по
наследство и реституция по чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ върху следния недвижим имот:
магазин № 2, находящ се в гр. София, ул. „*******-3, на първи надпартерен етаж, вдясно от входа на ЕС на ул. ********,
със застроена площ от 65 кв.м., състоящ се от търговска зала, пробна, склад и
помещение за ел. табло при съседи: вдясно - магазин на ул. „Позитано“
№3, отгоре – апартамент общинска
собственост, отдолу – мазе, заедно с принадлежащото му избено помещение под
магазина, както и 11/100 ид.ч. от общите части на
сградата и толкова от дворното място, в което е построена, съставляващи УПИ X-7, кв. 394
по плана на гр. София, м. Центъра и за осъждане на ответника да предаде
владението на описания по-горе имот.
Ищците са осъдени да заплатят на С.О., сумата от 377,18 лв. -
разноски на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.).
Срещу постановеното съдебно решение са депозирани въззивни жалби и от
двамата ищци.
В жалбата си М.Г. излага съображения, че обжалваното решение е неправилно. Неправилен е изводът на решаващия съд, че не е установено наличието на
кумулативна предпоставка от фактическия състав на съдебно предявеното право на
собственост, а именно: че към момента на влизане в сила на закона ( ЗВСОНИ в
ред. ДВ, бр. 107 от 1997, вл. в сила на 21.11.1997
г.) имотът е собственост на
държавата, общините, обществени организации или техни фирми или ЕАД по чл. 61 ТЗ. Излага, че предоставянето на имота на “С.“, на С.О., район „С.“ и
общинската фирма БКС „С.“ преобразувана в „БКС- С.“ ЕООД към момента на влизане
в сила на изменението на чл.3 от ЗВСОНИ през 1997 г. не касае собствеността, а
само държането на имота. Сочи, че е неправилен изводът на първоинстанционния
съд, че правото да се възстанови собствеността върху имота е обусловено от
заявяването на вещно право пред органа по чл. 3 от ЗППДОбП
(отм.) в двумесечен срок от обнародване на решението за приватизацията на Б. „С.“
АД (изискване на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП). Дори да се приеме, че е било необходимо
заявяване на вещните им права по см. на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП, счита, че
наследодателят им А.Г., чрез подадено заявление до областния управител през
м.май 1998 г. за деактуване на процесния
имот и възстановяване на собствеността е извършил заявяване с необходимия
смисъл и не е било необходимо в двумесечен срок след обнародване на решението
за приватизация на предприятието, в което е включен имотът да се извършва ново заявяване на реституционните им претенции. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.
В допълнения към въззивната
жалба от дати 17.08.2009 г. и 18.08.2009 г., подадени в срока за обжалване на
решението, се излагат доводи за правомерното съставяне на отчуждителните
актове за спорния имот през 1950 г. и за липсата на действие на акта за общинска собственост, който е бил отменен от
областния управител.
В съдебно заседание въззивницата
Г. поддържа въззивната си жалба и иска присъждането
на разноски – заплатената държавна такса за образуване на исковото
производство, за обжалване, за експертизи и адвокатско възнаграждение,
заплатено на адв. К.. От въззивницата
да представени подробни писмени бележки в срока, предоставен от съда.
В срок е депозирана и въззивна жалба от А.Г., чрез адв.
К.. В жалбата също се сочи, че СРС неправилно е приел, че по делото не е било
установено към момента на влизане в сила на чл.3, ал. 2 от ЗВСОНИ в ред. ДВ бр.
107/1997 г. имотът да е бил собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или ЕАД по чл.
61 ТЗ. Сочи, че е
установено, че ОФ БКС „С.“ се е преобразувало в „БКС С.“ ЕООД с решение от
30.01.1992 г. по ф.д. №27308/1992
г. по описа на СГС на основание чл. 62, ал.2 вр. чл.
61 от ТЗ, като процедурата по приватизацията му е открита едва през 1998 г.,
т.е. към влизане в сила на изменението на чл.3, ал.2 от ЗВСВОНИ в ред. ДВ бр.
107/1997 г. имуществото е било общинско и е настъпила реституция. Намира
включването на имота в активите на общинската фирма „БКС С.“ при
преобразуването ѝ в еднолично търговско дружество за ирелевантно,
тъй като нормата на чл. 17а от ЗППДОбП била
неприложима за преобразуването на общински фирми в ЕООД.
В срокa по чл. 201, ал.1 ГПК (отм.) е постъпило възражение срещу жалбата от ответника „Б. „С. АД, с което я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно СРС
е приел, че по делото не е установено по безспорен начин обстоятелството, че
към момента на влизане в сила на изменението на ЗВСОНИ – 21.11.1997 г., процесният имот е бил
собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми по
чл. 61 ТЗ. Изводът на съда, че процесният имот е включен в активите на ОФ БКС „С.“, а
по-късно при преобразуването и в капитала на „БКС С.“ ЕООД, като е станала част
от имуществото му е правилен, като изводът се основава на приетата
съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице Влъчкова
и произтича и от разпоредбата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Оспорва като неправилно твърдението на въззивницата Г., че наследодателят А.Г. е спазил
изискването на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП с подаване на
заявление до областния управител, тъй като е отправено до некомпетентен орган,
като сочи, че компетентният орган пред който е следвало да се предявят
претенциите е бил Столичният общински съвет.
Възражение срещу възивната
жалба в срок е постъпило и от ответника Н.К., чрез адв.
М.К.. Счита, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без
уважение, а обжалваното решение следва да се потвърди. В отговора се твърди, че
към 1997 г. част от процесния имот – магазина на въззиваемата К. (магазин № 2) е бил
собственост на „Б.С.“ АД. Твърди, че поради това обстоятелство право на
възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ може да възникне единствено
за лицата, поискали изваждането на имотите си от общинското дружество по реда
на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП в двумесечен срок от влизане в сила на закона в
сила. Сочи, че изискването за заявяване на реституционни претенции закрепено в
посочения параграф не може да бъде прието за спазено с отправеното от А.Г.
заявление до областния управител на София, тъй като последният не е бил
компетентен орган по смисъла на чл. 3 от ЗППДОбП.
Поддържат се и направените още в първата инстанция възражения: за недоказаност
на притежаваната от ищците-въззивници квота от сосбтвеността върху спорния имот, тъй като претенцията им
се основава на членството на наследодателя им в управителния съвет на
дружеството придобило имота; за придобиване на собствеността върху магазин № 2 от доверителката ѝ на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност, като сочи
съображения за приложение не кратката пет годишна придобивна
давност, както и за присъединяване на придобивната
давност текла в полза на праводателя „Б.С.“ АД и
присъединена от Н.К.. В съдебно
заседание излага доводи за придобиване правото на собственост върху спорния
магазин № 2 от страна
на доверителката ѝ по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в приложен по делото нотариален акт от праводателя „Б.С.“ АД, който е притежавал имота и
законосъобразно е прехвърлил собствените си права. Не претендира разноски в
производството. Представени са писмени бележки в дадения от съда срок.
В срока по чл. 201 ГПК (отм.) не са постъпили писмени възражения
срещу въззивната жалба от ответниците С.О. и Д. „Ж.“
ЕАД.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.) приема за установено
следното от фактическа страна:
СРС е сезиран със субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 108 от ЗС.
Ищците твърдят, че са
наследници на И.И.П., бивш жител ***, починал на
25.11.1957 г., който е бил член на управителния съвет на Земеделско
кооперативно взаимозастрахователно дружествто „З.“, образувано на основание Закон-наредба за взаимозастрахователните сдружения от 1936 г., в чийто устав
било предвидено членовете на управителния съвет да са собственици и на активите
на дружеството. С нотариален акт № 95, том 3, регистър 593, дело № 3731/1938 г. (т.1, л.67
от делото) коооперативно застрахователно дружество „З.“
е закупило недвижим находящ
се в гр. София, ул. ******** с обща площ по нотариален акт от 298 кв.м., а по стара
скица - 271,63 кв. м. със застроена масивна
триетажна жилищна сграда с площ 191,60 кв.м., при съседи - Н.Б., търговски
кооперативен дом, занаятчийска популярна банка и ул. „Позитано“. Този имот бил отнет по силата на Закона за Държавния застрахователен институт от 1946 г.
(отм.), след което е актуван с акт за
държавна собственост № 226/07.08.1950 г. като държавна собственост. Отчуждаването в разглеждания случай
считат, че попада в приложното поле на чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ, за
възстановяването не е необходим нарочен акт и следва да бъде в полза на
наследниците на бившите членове на Управителния съвет на несъществуващото към
датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ дружество. Впоследствие имотът е актуван като частна общинска собственост с акт за общинска собственост № 36/04.06.1997 г. Молят съда на основание чл. 108 ЗС са признае за установено по отношение на СО, „ДЗИ“ АД
(сега „Д.Ж.“ ЕАД) и „Б.С.“ АД, че са
собственици на горепосочения недвижим имот и да осъди СО да предаде владението
върху сградата, а „Б.С.“ АД
върху магазин №1. Иска се
отмяната на Констативен нотариален акт № 40, том 1а,
рег. №5251, дело №207 от 2003
г., по силата на който „ДЗИ“ АД е признато за собственик на процесния
недвижим имот.
С молба от 05.12.2008 г. ( т.1, л.
64-66 от делото) ищците са уточнили, че съгласно
Протокол №157/02.05.1946
г. от събрание на управителния съвет на Земеделско кооперативно взаимозастрахователно дружество, управителния съвет се е
състоял от 15 члена, един от които наследодателят им И.И.,
поради което претендират, че всеки от тях притежава по 1/30 ид.ч.
( общо 1/15 ид.ч.) от правото на собственост. В
съдебно заседание на 05.12.2007г. допълват твърденията си, като сочат, че
наследодателят им И. е бил от основателите на дружеството.
С молба (том.1, л.166 от делото)
представена в о.с.з проведено на 17.06.2008 г. се прави уточнение на петитума на иска каещо индивидуализацията на имота, като
исковете да се считат предявени за триетажна масивна постройка, находяща се в гр. София, районе „С.“,
ул. „******* със застроена площ от 191,60кв.м., състояща се от сутерен с
мазета, партерен етаж с два броя магазини - № 1 и 2 със съответните идеални
части от общите части в сградата, два жилищни етажа и таван. Направено е и
искане искът да се счита предявен за постановяване на решение, с което ищците
да бъдат признати за собственици на процесния имот спрямо всички ответници,
като ответникът СО бъде осъден да
предаде владението върху процесната жилищна
постройка, а Б. „С.“ АД – върху магазини № 1 и 2 със съответните идеални части
от общите части в сградата.
В хода на първоинстанционното
производство като ответница, на осн. чл. 117, ал 4 от ГПК (отм.), е конституирана Н.К. (с определение находящо
се в т.1, л.234 от делото), която като ответник и наред с първоначалните ответници да отговоря по иска с правно основание чл.108 за
предаване на следния недвижим имот: магазин №2, находящ
се в гр. София, ул. „*******-3, на първи надпартерен
етаж, вдясно от входа на ЕС на ул. ********, със застроена площ от 65 кв.м.,
състоящ се от търговска зала, пробна, склад и помещение за ел.табло при съседи:
вдясно-магазин на ул. „********, отгоре – апартамент общинска собственост,
отдолу – мазе, заедно с прилежащото му избено помещение под магазина, както и
11/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова от
дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ Х-7, кв. 394 по плана на
гр. София, м. Центъра. По силата на Нотариален
акт №63, том 1, рег. № 1042, дело №66 от дата 13.03.2003 г. К. е придобила от „Б.С.“
АД собствеността на процесния магазин № 2, което
обуславя интереса на ищците за предявяване на иск по чл. 108 от ЗС срещу К..*** предявения иск. Счита, че по делото не е безспорно доказано, че лицето И.И.П., на което ищците твърдят, че са наследници и лицето И.И., посочено в представените писмени доказателства като
член на УС, са едно и също лице. Сочи, че не
е доказан членственият състав на дружеството към
момента на прекратяването му, поради което и размерът на претендираните
права. Излага, че имотът не е бил собственост на държавата или общината към
датата на влизане в сила на реституционния закон.
Ответникът "ДЗИ" АД (сега „ДЗИ Ж.“ АД) оспорва изцяло исковете. Твърди, че претенцията е недоказана.
Ответникът "Б.С." АД
оспорва предявения иск. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се доказва материалната легитимация на ищците, тъй като
съгласно реституционния закон членовете на УС не са от кръга на лицата с право
на възстановяване, също така не е доказан броят на членовете на дружеството към
момента на неговото прекратяване. Излагат
съображения, че с оглед принадлежността на имота към активите на търговско
дружество, реституционните претенции е следвало да бъдат заявени по реда на § 6
от ПЗР на ЗППДОбП пред компетентен по чл. 3 от същия закон орган, поради
което твърди, че заявяването на претенции пред областния управител като
некомпетентен орган не е породило правни последици.
Ответникът Н.К. оспорва предявения
иск, като излага съображения за недоказаност на предпоставките за
възстановяване на собствеността по ЗВСВОНИ – с оглед твърденията на самите
ищци, че правата им следват от качеството член на управителния съвет на
наследодателя им те не са правоимащи лица по чл.3,
ал.2 от ЗВСВОНИ. Сочи се, че ответницата е придобива спорния имот (магазин 2)
от легитимиран собственик, евентуално се поддържа, че собствеността е придобита
след изтичане в нейна полза на кратка придобивна
давност или че е придобила имота по давност присъединявайки владението на праводателя си „Б.С.“ АД.
В хода на въззивното
производство исковата молба два пъти е оставяна без движения, поради
необходимостта от даване на указания от съда на ищците – въззивниците,
да уточнят исковата си претенция.
С разпореждане от 31.10.2018 г.
(т.3, л. 483 от делото) на ищците – въззивниците, е
дадена възможност да уточнят на какво качество на наследодателя си И.И. в дружеството собственик на процесния
имот основават претенцията си. С молба от 27.12.2018 г. (т. 3, л.488- 495 от делото) въззивницата уточнява, че наследодателят ѝ И.И. е бил управител и член на УС на кооперативно взаимозастрахователно дружество „З.“, като дружеството е
формирано въз основа на Наредба-закон за взаимозастрахователните сдружения от 1936 г. и няма капитал. И.И. е бил член на дружеството при прекратяването му през
1946г. Твърди, че съгласно устава на дружеството (фирмено дело 144/25 г.)
членовете на управителния съвет са били и собственици на активите на
дружеството.
С разпореждане от 25.01.2019 г.
(т.3, л.507 от делото) на въззивниците са дадени
указания да конкретизират твърденията си в исковата молба относно дружеството,
което твърдят да е било собственик на процесния имот
към датата на одържавяването му, както и уставът на кое от дружествата „З.“ или
„Земя“ според тях предвижда, че членовете на управителния съвет са и
собственици на активите на дружеството и на коя клауза от съответния устав се
позовават.
С молба от 18.02.2019 г. (т.3,
л.513-519 от делото) въззивницата Г. уточнява, че към
кооперативно взаимозастрахователно дружество „З.“ се
е вляло Народно кооперативно взаимозастрахователно
дружество „Земя“, към което се е сляло българското осигурително дружество „М.“,
на което наследодателят ѝ е бил основател и управител, като трите
дружества заедно са се преобразували в Земеделско Кооперативно взаимозастрахователно дружество. В молбата се пояснява и че
съгласно устава на кооперативно взаимозастрахователно
дружество „З.“ ( съдържащ се във фирмено дело 144/25 г.) членовете на
управителния съвет са били и собственици на активите на дружеството, вкл. на процесния имот, а наследодателят И. е бил съдружник в
кооперативно взаимозастрахователно дружество „З.“ до
прекратяването му.
На основание § 2, ал.1 ГПК (отм.) депозираната жалба следва да се разгледа
по реда на ГПК от 1952 г. (отм.). Съгласно разясненията, дадени в ТР №
1/04.01.2011 г. на ВКС, ОСГК, т.19, дейността на въззивната
инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, като без да представлява
нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното
обжалване решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания пред него и
пред първата инстанция фактически и доказателствен
материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на
спора.
Предвид посочените задължителни
разяснения, въззивният съд следва да обсъди
ангажираните пред първата и настоящата инстанция доказателства, които са в
подкрепа на твърденията и възраженията на страните.
Относно
собствеността върху процесния имот:
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 95, том 3, регистър 593, дело № 3731/1938 г. (т.1,
л.67-69 от делото) коооперативно застрахователно
дружество „З.“ е купило недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******* с обща площ по
нотариален акт от 298 кв.м., а по стара скица - 271,63 кв. м. със застроена масивна триетажна жилищна сграда с площ 191,60 кв.м., при съседи - Н.Б.
, търговски кооперативен дом, занаятчийска популярна банка и ул. „Позитано“.
С ПМС № 2187/27.07.1950 г. за
предаване на недвижими имоти от Държавен застрахователен институт (ДЗИ) на държавни учреждения и предприятия срещу
заплащане том 1, л.14-15) е
постановено да се предадат на държавните учреждения и
предприятия, на народните съвети и жилищните фондове към тях 88 недвижими имота
и др. срещу заплащане. В списък на имотите и инвентара към тях (т.1, л.16),
които се предават на държавата от ДЗИ срещу заплащане, на първо място е
посочена сграда на ул. „*******.
На основание ПМС № 2187/27.07.1950 г. е съставен акт за завземане на недвижим имот за държавен №
226/07.08.1950 г. (том 1, л.292 от делото), съгласно който имотът се одържавява
от 01.09.1950г., като от същата дата се
предава за управление на ССП „С.“ за стопанисване и управление. В т.6 от акта,
като заварен ползвател на имота е отбелязан „Земиздат“,
а като бивш собственик е посочен ДЗИ.
Видно от акт №417 на дата 04.06.1952
г., издаден от ведомствена комисия от „С.“ (т.1, л. 217 от делото), за
инвентаризация на процесния имот, сградата намираща
се на ул. ******** е служила за административните нужди на „Земиздат“.
Съгласно Протокол от 25.07.1956 г.
на ССП „С.“ за преоценка на сграда на ул. „******* (т.1, л. 218 от делото),
имотът е с обща площ от 2 594,68 куб.м., въз основа на която площ е
определена балансовата му стойност. В т.1 от протокола е отбелязано, че имотът
е придобит с актове №№ 1269 б.с. Жорж Е.А., 360 б.с. Е.А., 622 б.с. Г.А., 3093
б.с. Р.А.Д..
На 04.06.1997 г. за имота е съставен акт за частна общинска собственост № 36 (т.1,
л.106-107). В него е посочено, че
предишен собственик е Държавен застрахователен институт, като имотът е включен
в капитала на БКС „С.“ ЕООД на основание решение № 1 с протокол № 43 от 1991 г. на ВрИК на ОбНС „С.“. В забележка към акта е вписано, че с Решение №46 по
протокол №56 от
29.03.1999 г. имотът се отписва от баланса на „БКС С.“ ЕООД с изключение на
магазинно помещение, което представлява част от имуществото на „БКС С.‘ ЕООД. С
допълнителна бележка е записано, че след извършено заснемане на магазиннното помещение описанието следва да промени, както
следва: магазин №1 с площ
81,80 кв.м. със съответните 14/100 ид.ч., в ляво от
входа на ЕС на ул. „Позитано“ 1 и магазин №2 с площ 65
кв.м. със съответните 11/100 ид.ч. от общите части на
сградата и двора с граници дясно – магазин ул. „Позитано“ № частна
собственост, ляво – вход ЕС ул. „Позитано“ 1, изток –
двор, запад – ул „Позитано“
Вписано и че на основание чл.60 от Закона за общинска собственост ЗОС) и
съгласно заповед №
РД-57-82/26.02.2003 г. на кмета на С.О. имотът се отписва от книгите за
общинска собственост.
Със заповед №
РД-57-071/23.04.2003 г. е наредено отписването на процесния
недвижим имот от актовите книги за държавна собственост.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот №40, том 1а,
рег. №5251, дело № 207 от 2003
г. ( том 1, л. 20 от делото), съставен въз основа на писмени документи и
съгласно чл.483, ал.1 от ГПК (отм.), ответникът „ДЗИ“ АД е признат за
собственик на процесната сграда.
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №63, том 1,
рег. №1042, дело №66 от 2003
г. (т.1, листи без номер между л.222 и л.223 от делото) ответницата Н.Н.К. е придобила собствеността на процесния
магазин №2 от
ответника „Б.С.“ АД.
Относно правноорганизационната форма на ответника „Б.С.“ АД:
С протокол № 4 от
23.03.1988 г. (том 1, л.253) е взето решение за образуване, считано от
01.04.1988 г., на предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“ (БКС)
към Общински народен съвет „Сердика“. Новообразуваното предприятие поема
съответната част от прекратеното съгласно т.2 БКС при съответния бивш народен
съвет (Благоевски) с активите и пасивите по баланса
му към 31.03.1988 г.
С решение обективирано
в протокол от 7-мата сесия на ОбНС „С.“ от 30.06.1989
г. (том 1, л. 118) е решено да се учреди общинска фирма „БКС –С.“. Фирмата
поема активите и пасивите по баланса на прекратеното предприятие БКС „С.“ към датата на прекратяването му, както и
другите му права и задължения.
С Решение от 01.08.1989 г. на СГС,
Фирмено отделение (том1, л.117 от делото) е регистрирана общинска фирма „БКС-С.“.
Фирмата поема активите и пасивите по баланса на предприятие БКС „ С.“ към
датата на нейното прекратяване от обнародване в ДВ на решението на съда за
регистриране на фирмата.
С решение
от 30.01.1992 г. на СГС, Фирмено отделение (том 1, л.114 от делото) общинска
фирма „Благоустройство и комунално стопанство“, регистрирана при действието на
УСД №56 е
преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско
имущество „БКС С.“ и предмет на дейност идентичен с този на общинската фирма.
От представено извлечение (т.1, л.
110 от делото) се установява, че с Решение №40/09.11.1998
г. обнародвано в ДВ бр. 139/25.11.1998 г. с решение на осн.
чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.3, ал.1, т.4 от ЗППДОбП
на Столичния общински съвет е открита процедура за приватизация на БКС „С.“
ЕООД.
С решение от 09.07.1999 г. на СГС,
Фирмено отделение (том 1, л.113 от делото) по партидата на „БКС С.‘ ООД е
вписано прехвърляне на 75% от капитала от СОС на „БКС С. РМД“ АД. След промените
съдружници са „БКС С. РМД“ АД и СО.
С решение от 01.09.1999 г. на СГС,
Фирмено отделение (том 1, л.112 от делото) е вписано преобразуване на „БКС С.“
ООД в „Б.С.“ АД.
Относно
членството на И.И. в дружества в периода 1925 г.-
1946 г.:
От нотариален акт за ипотечен заем
№140, том №1, рег. № 333, дело № 333/1935 г. (т.1., л. 192 от делото) се
установява, че към датата на съставянето му И.И.П. е
бил директор на Българско кооперативно осигурително дружество „М.“ (дружество „М.).
От представени извлечения от
Дружествения фирмен регистър воден в периода 1925 г. – 1946 г. се установява
следното:
През 1925 г., под номер на фирмата –
144, е вписано учредяването (общо
учредително събрание състояло се на 24.03.1925 г.) на Българско кооперативно
осигурително дружество „М.“ (том 1, л.101 от делото) . Вписано е, че
дружеството почива на началата на взаимността и управлява от общо събрание,
управителен съвет, проверителен съвет и главен директор.Управителният съвет се
състои от 9 до 15 члена, като поименно са посочени членовете на първия
управителен съвет, който се състои от основатели на дружеството. Един от
членовете на УС е И.И. (л. без номер между л.101 и
л.102, колона вляво). Следващото вписване по партидата на дружеството е относно
провело се общо събрание на 19.04.1936 г. (том 1, л. без номер между л.101 и
л.102, колона вдясно), на което е избран нов управителен съвет, на който също е
член И.И..
През 1938 г. са вписани промени в
устава на Българско народно кооперативно застрахователно дружество „Земя“
(т.1,л.102 от делото), касаещи управлението и представителството му-
управителния съвет се избира за срок от 3 години, а за да се обвърже
дружеството актовете трябва да са подписани от двама членове на УС или от член
на УС и главния директор. Записано е, че дяловете в дружеството са именни,
броят им е неограничен, като дават право на дивидент съгласно чл.59 от устава
на дружеството.
От представен по делото протокол от
общо годишно редовно събрание на представителите на членовете на дружество „З.“
, т.4 (т.1, л.207-208 от делото) се установява че е „постигнато съгласително“ между застрахователните дружества „З.“,
„Земя“ и „М.“ за обединението им в едно дружество под името Земеделско
кооперативно взаимнозастрахователно дружество.
Дружество „З.“ се влива в дружество „Земя“, като прехвърля на последното
застрахования си състав и активите, които служат за покритие на математическите
резерви и премии към 31.12.1938 г., подробно изброени в съгласителното,
което представлява част от протокола от общото събрание, в което е взето
решението. Цитираният документ не е наличен по
делото.
На л.205 и л.206 по делото са
представени само отделни страници от протоколи на общото събрание на дружество
„М.“, отнасящи се до вземане на решение от дружеството за сливане с дружествата
„Земя“ и „З.“, като въпреки невъзможността от тях да се извлече пълна
информация за взетите решения, данните от тях кореспондират вписаните с
впоследствие в Дружествения търговски регистър решения за обединяване на
дружествата.
Към партидата на съществуващото
дружество (дружество „Земя‘)
с определение 2459/05.06.1939 г. е вписано, че на общо събрание на дружество
„Земя“, състояло се на 26.02.1939 г. е решено да се поеме застрахователният
състав на кооперативно взаимно застрахователно дружество „З.“ гр. София
(дружество „З.“). Дружество „М.“ се влива в
дружество „Земя“ прекратява се и се обявява в ликвидация. След
посочените преобразувания трите дружества („Земя“, „М.“ и „З.“) образуват ново
дружество с наименованието Земеделско кооперативно взаимно застрахователно
дружество (т.1, л.104). В устава на дружество „Земя“ се правят промени касаещи
новото наименование на дружеството, както и уредбата на представителството на
членовете в общото събрание. Записано е, че докато броят на редовните членове е
до 2000, ще се избират 48 представители, а когато броят им надмине 2000 следва
да се изберат 60 члена представители в общото събрание. Избран е и управителен
съвет на дружеството, в който член е и И.И. (т.1,
л.105 от делото)
Представен е Протокол № 157 (том1,
л.70-71 от делото) от проведено на 02.05.1946 г. събрание на УС на Земеделско
кооперативно взаимно застрахователно дружество, от който е видно, че И.И. е бил член на УС и е избран за директор на фонда.
От представени два броя квитанции с №18862 и №20703 (том
1, л.244 от делото) се установява, че И.И.П. е платил
на Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество – София (обединени
застрахователни дружества „Земя“, „З.“ и „М.“), отдел: „Живот“ застрахователни премии от по 300,00 лева за
периодите съответно от 01.03.1945 г. до 01.03.1946 г. (платени на 31.03.1945
г.) и от 01.03.1946 г. до 01.03.1947 г. (платени на 02.04.1946 г.).
С определение №3199/12.11.1948
г. на съда е допуснато в Дружествения фирмен регистър да се впише (том 1, л.105
от делото), че съгласно чл.6 от Закона за държавния застрахователен институт
Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество престава да
съществува от 27.06.1946 г. и се заличава като застрахователния състав и
имущество на същото преминават изцяло и по право върху Държавния
застрахователен институт (т.1, л105, на гърба, дясна колона).
Други относими към предмета на доказване доказателства:
По делото е представен Нотариален
акт № 99, том №8, дело № 1334/1954 г. (т.1, л. 167-168 от делото), от който е
видно, че И.И.П. е действал като законен представител
(баща) на Б.И.И.а при продажбата на недвижим имот в
гр. София.
Представени са удостоверение за
наследници на И.И.П. починал на 25.11.1957 г. (том 1,
л.21 от делото), на Б.И.И.а (том 1, л. 298 от
делото), на А. С. Г. (том.1, л.22). От същите е видно, чеБ.И.а
е била съпруга на И.И.П. починал през 1957 г. Двамата
са били родители и наследодатели на Б.И.И.а-Г.,
починала през 1989 г. И.П.е сключил втори брак – с В.Ч., починала през 1973
г. Б. И.а-Г. след смъртта си е била
наследена от сина си А.Г. и съпруга си П.Г.. От своя страна А.Г. е бил наследен
от съпругата си М.А.Г. и сина си А.А.Г..
А.Г. и П.Г. са подали в областната
администрация на София област заявление с вх. № РД-97-00-3593/01.09.1998 г. за възстановяване
на собствеността върху процесния недвижим имот, на
основание чл.2 от ЗВСВОНИ (т.1, л.314). Административното производство е
приключило със заповед № РД – 15-457/23.12.2004 г. (том 1, л. 305 от делото) на
областния управител, с която е отказано отписването на имота от актовите книги
за държавна собственост.
Представена е скица (т.1, л.191 от
делото) на УПИ Х7, кв. № 394, местност Центъра (процесния
имот), от която са видни границите на имота.
В хода на първоинстанционното
производство от инж. Й.Н.е изготвена съдебно-техническа експертиза (том 1,
л.82-83 от делото) и в проведено о.с.з. на 12.03.2008 г. (том 1, л.122-124 от
делото) същата е приета. От експертизата, след външен оглед на сградата се
установява, че процесният имот е триетажна масивна
сграда с магазини на партерния етаж, като поради липсата на архитектурни
планове не може да се каже дали са извършени промени по сградата след
отчуждаването ѝ през 1946 г.
В хода на първоинстанционното
производство от М.В.е изготвена съдебно-счетоводна експертиза (по молбата на Б.
„С.“ АД находяща се в том 1, л.108 от делото) и в
о.с.з. на 17.06.2008 г. (том 1, л.169-170 от делото) същата е приета. От
експертизата се установява, че магазините са били включени в капитала на общинската
фирма БКС „С.“ при учредяването ѝ, към капитала на „БКС С.“ ЕООД при
учредяването му, към капитала на „Б.С.“ АД. Магазините са отписани от баланса
съответно – магазин от 65,00 кв.м. през м.04.2003 г., а магазин от 81,80 кв.м.
през м.03.2006 г.
В о.с.з. на 24.03.2009г. (т.1,
л.377-379 от делото) като безспорно е отделено, че СО упражнява фактическата
власт върху имотите- предмет на предявения срещу нея иск, както към датата на
предявяване на исковата молба, така и към момента на провеждането на съдебното
заседание, като фактическата власт се упражнява чрез трети лица – наематели. За
безспорно е отделено и че Н.К. упражнява фактическата власт върху магазин №2,
както към датата на предявената срещу нея искова молба, така и към момента на
провеждане на съдебното заседание.
В проведеното на 27.05.2009 г. о.с.з
(т.1, л.414-418 от делото) са разпитани четирима свидетели – допуснати по молба
на ответницата К. – свидетелите К.и С.и допуснатите по молба на ищците – свидетелите
Д. и Р.. От показанията на свидетеля К.( той стопанисва магазина в съседство на
процесния магазин № 2) се установява, че в магазина
на ответницата К. е имало ремонт от м. 06 до м.07 2003 г. и че познава К. от
периода на ремонта и от тогава насетне все тя е стопанисвала магазина. От
показанията на свидетеля С.(притежава съседен магазин на процесния
такъв) става ясно, че през пролетта на 2003 г. К. се свързала с него, за да се
представи като нов собственик на магазин и започнала ремонт, а през м.01.2004
г. магазинът на К. вече е функционирал. От показанията на свидетеля Р.
(председател на УС на „М.К.“ АД) се установява, че представляваното от него
дружество е било наемател на четири магазина в спорния имот до 2003 г., вкл. на
процесния магазин, който се намира от ляво на общия
входа на сградата и не е виждал или подписвал протокол за предаване при
напускане на магазина. От показанията на свидетелят Д. се установява, че през
месец 12.2005 г. е имало ремонт в магазина на К., който е от ляво на входа на сградатаи същият е отворен с тържество на 21.04.2006 г.
Останалите доказателства не
установяват релевантни за предмета на спора факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 197, ал.1 ГПК (отм.), изхожда от легитимирани
страни – ищците по делото, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното
решение е и правилно като краен извод и следва да бъде оставено в сила, но с
различни от изложените в него мотиви.
За да се уважи ревандикационния
иск по чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице
кумулативно следните предпоставки: 1/ ищецът да е титуляр на вещно право,
включващо правомощието да владее вещта;
2/ ответникът да упражнява фактическа власт върху нея
и 3/ липса на валидно правно основание за упражняваната
фактическа власт.
Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.
1 ГПК (отм.) всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то
е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
За да бъде уважен предявеният положителен установителен
иск за собственост, ищците следва да докажат, че са носители на правото на
собственост по отношение на процесния имот, в претендираните от тях идеални части, на заявеното в
исковата молба и молбите уточнения основание за това – възстановяване на правото на собственост по реда на чл.
2, ал.1 и ал.2 ЗВСОНИ.
За възстановяване на правото на собственост по силата на закона по
горепосочения ред, следва недвижимите имоти да са отчуждени по изброените в чл.
2 ЗВСОНИ закони; към момента на влизане в сила на закона имотите да са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми
или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; имотите да съществуват реално до
размерите, в които са отчуждени; собствениците да не са били обезщетени чрез
изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.
В чл. 3, ал.2 ЗВСОНИ е предвидено, че се възстановява собствеността на
всички юридически лица, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1
и чл. 2, ал.1 и ал.2 ЗВСОНИ, като когато юридическите лица не съществуват,
правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците
или членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно
правата на всеки един от тях или на техните наследници по закон.
Тези предпоставки следва да участват в сложния правопораждащ
фактически състав в условията на кумулативност. Ето
защо, ако не е осъществен дори само един от горепосочените юридически факти,
това обуславя неоснователност на предявения иск. В случай, че ищците проведат пълно
доказване на всички елементи от фактическия състав, следва да се разгледа дали
заявените от ответниците права са противопоставими
на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1 ГПК (отм.) в доказателствена
тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване, т.е.
несъмненото осъществяване в обективната действителност на всички фактически обстоятелства, на които основават предявените искове,
като за ответниците, които провеждат насрещно
доказване, е достатъчно същото да е непълно.
Относно
собствеността върху имота
От събраните по делото доказателства се установи, че правото на собственост
върху процесния недвижим имот е придобито от коооперативно застрахователно дружество „З.“ по силата на
сключен на 04.03.1938 г. договор за покупко – продажба на недвижим имот.
През следващата 1939 г. дружеството
прехвърля застрахователния си състав и
активите, които служат за покритие на математическите резерви и премии
към 31.12.1938 г. на дружество „Земя“, в което се влива и дружество „М.“, а
трите дружества общо образуват Земеделско кооперативно взаимно застрахователно
дружество.
С оглед времето на образуване на
Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество и извършваната от
него дейност съдът намира, че дружеството е учредено и е съществувало в
съответствие с разпоредбите на Наредба закон за взаимно-застрахователните
сдружения утвърдена с указ № 174 от 28.04.1936 г. (НЗВЗС). Съгласно чл. 70,
ал.3 от НЗВЗС при сливане на сдружения приетото сдружение престава да съществува и неговото имущество, включително и задълженията му, както и всички
права и задължения по застрахователните отношения с членовете му преминават върху
предприятието, което остава да съществува. При тази нормативна уредба и договореностите между обединяващите се
дружества, видни от представените протоколи за взетите от дружествените им
органи решения и вписванията в дружествения фирмен регистър, съдът намира, че
правото на собственост върху процесния имот е
преминал от дружество „З.“ върху Земеделско кооперативно взаимно
застрахователно дружество при осъщественото през 1939 г. преобразуване.
По силата на чл. 1 от Закона за Държавния застрахователен институт (отм.), обн. ДВ бр.143 от 27.06.1946 г. (ЗДЗИ), застраховането и презастраховането става изключително право на държавата
и се възлага на държавен застрахователен институт. В чл. 6 от същия закон е
регламентирано, че от деня на влизането му в сила застрахованите състави и
имуществата на заварените акционерни застрахователни дружества (български и
чуждестранни), взаимнозастрахователни сдружения,
малки застрахователни сдружения, на държавните и държавно-автономни
застрахователни служби и фондове и на съществуващите по силата на особени закони
при отделни ведомства и професионални сдружения застрахователни, пенсионни и
посмъртни каси и фондове, без включените в Института за обществени осигуровки,
държавните пенсионни фондове и пенсионните фондове на служителите при Българска
народна банка и мини "Перник", преминават изцяло и по право върху
Държавния застрахователен институт. С оглед правноорганизационната
форма и извършваната от Земеделско кооперативно взаимно застрахователно
дружество дейност, съдът намира, че то е престанало да съществува от деня на
влизане в сила на ЗДЗИ (отм.) Обн. ДВ. бр.143 от 27
юни 1946г., като целият му застрахователен състав и имущество (вкл. спорният
недвижим имот) е преминало върху ДЗИ (чл.6, ал.2 вр.
чл.6 от ЗДЗИ (отм.). Фактът на прекратяване е отразен с вписване в Дружествения
фирмен регистър, допуснато с определение №3199/12.11.1948
г., като е отразено, че съгласно чл.6 от Закона за държавния застрахователен
институт Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество престава да
съществува от 27.06.1946 г. Отчуждаването
на недвижими имоти по реда на ЗДЗИ (отм.) е сред посочените в чл. 2, ал.1
ЗВСОНИ, като същият е включен с изменението и допълнението на закона с бр.107
ДВ 18.11.1997 г. В подкрепа на извода за преминаването на
собствеността на процесния имот в патримониума
на ДЗИ, следва да се отбележи, че в акт за завземане на недвижим имот за
държавен № 226/07.08.1950 г. (том 1, л.292), съставен на основание ПМС №
2187/27.07.1950 г., съгласно който имотът се одържавява от 01.09.1950г., като бивш собственик е посочен
ДЗИ.
Относно членствените правоотношения
С оглед факта, че юридическото лице
от което са отчуждени имотите – Земеделско кооперативно взаимно застрахователно
дружество, не съществува към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ в ред. ДВ
бр.107/1997 г., приложимо е разрешението на чл. 3, ал.2, изр
2 от същия закон според което, правото на собственост се възстановява в полза
на съдружниците или на членовете на дружеството,
съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници
към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на
техните наследници по закон.
Съгласно чл.1 от НЗВЗС, взаимно
застрахователно сдружение е кооперативно сдружение, което си поставя за цел
застраховане на своите членове на началата на взаимността. Съгласно
нормативната уредба взаимно застрахователните
сдружения имат органи – общо събрание, управителен съвет и проверителен съвет.
Управителния съвет има функции по представителство и текущо управление на
дружеството, като върховен орган на взаимно-застрахователно сдружение е общото
събрание. Съгласно уредбата закрепена в Глава пета „Печалби и загуби при
взаимно-застрахователно сдружение“, Глава шеста „Прекратяване и ликвидация на
взаимно-застрахователно сдружение“ и Глава осма „Несъстоятелност на
взаимно-застрахователно сдружение“, лицата които участват в разпределението на
печалбата и загубите и имат право на част от останалото имущество при
ликвидация са членовете на дружеството. При съвкупното тълкуване на нормативния
акт и характера на дружеството, не може да се направи извод, че членовете на УС
са лицата, които имат реституционни права, размера на които зависи от общия
брой на членовете на УС, в какъвто смисъл са аргументите на ищците. Ако има
лица, които имат право да им бъде възстановена собствеността върху имущества на
прекратеното по реда на ЗДЗИ взаимно застрахователно дружество, то това
безспорно са неговите членове, към момента на одържавяването. Този извод е в
съответствие и с съдържанието на чл.3, ал.2, изр. 2 от ЗВСОНИ, в която е
предвидено възстановяване само на членове или съдружници,
респ. техните наследници, но не и на членове на управителните органи на
юридическите лица.
Съдът намира, че въззивниците
М.Г. и А.Г. са наследници по закон на И.И.П.. Този
извод съдът прави въз основа на представените по делото удостоверение за
наследници на И.И.П. починал на 25.11.1957 г. (том 1,
л.21), на Б.И.И.а (том 1, л. 298), на А. С. Г.
(том.1, л.22).
От същите е видно, че прекият
наследодател на въззивниците А.Г. е бил внук на И.И.П. (син на дъщеря му Б. И.а-Г.). От своя страна А.Г. е
бил наследен от съпругата си М.А.Г. и сина си А.А.Г..
Връзката между лицата И.И. и Б. И.а-Г. се потвърждава и от представения по делото и
не касаещ процесния имот
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1935 г., в който е
упоменато, че И. действа като законен представител на непълнолетната си дъщеря Б..
За потвърждение на идентичността на лицето И.И.
спомага и посочения един и същи адрес в Нотариалния акт от 1935 г. и разписките
за платена застрахователна премия, които ще бъдат обсъдени по-нататък в
изложението и датирани към 1945 г. и 1946 г. – гр. София, ул. „*******. Всичко
изброено, изключва всякакво съмнение, че въззивниците
претендират права на лице с еднакви имена, но личностно различно от
наследодателя им.
Наследодателят на ищците И.И., видно от вписването във фирмения регистър касаещо учредяването на дружество „М.“ през 1925 г., е бил
основател и член на УС на това дружество. Доколкото, според чл. 18. от НЗВЗС,
членовете на сдружението до започване на застрахователната работа са само
основателите и те стават членове от деня на обнародването вписването на
сдружението, се прави извод, че И. е бил и член на дружество „М.“ от самото му
учредяване. През 1935 г. И. е бил директор на дружество „М.“, видно от
представения нотариален акт за ипотечен заем от 1935 г., а през 1936 г. отново
е избран за член на УС. След
преобразуването на дружествата „З.“, „М.“ и „Земя“ през 1939 г. става член и на
управителния съвет на новообразуваното Земеделско кооперативно взаимно
застрахователно дружество. И. е станал и член на новообразуваното дружество,
тъй като макар дружество „М.“ да е било кооперативно осигурително по правната
си природа, приемащото дружество е било
взаимно застрахователно, като съгласно чл.70, ал.5 от НЗВЗС се предвижда в тази
хипотеза, застрахованите при първото да стават членове на второто.
Доказателство за членството на И. в
Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество, към момента на
прекратяване на дружеството с влизане в сила на ЗДЗИ, са представените по
делото два броя квитанции с №18862 и №20703 (том
1, л.244), от които е видно, че И.И.П. е платил на
Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество – София (обединени
застрахователни дружества „Земя“, „З.“ и „М.“), отдел: „Живот“ застрахователни премии от по 300,00 лева за
периодите съответно от 01.03.1945 г. до 01.03.1946 г. (платени на 31.03.1945
г.) и от 01.03.1946 г. до 01.03.1947 г. (платени на 02.04.1946 г.). Изводът за
членство в дружеството, породило се от встъпването в застрахователни отношения
с дружествата е вследствие приложението на чл. 17. НЗВЗС, съгласно който
членуването във взаимно-застрахователно сдружение предполага застрахователни
отношения със сдружението.
Настоящият състав приема, за
установено че наследодателят на ищците е бил член на Земеделско кооперативно
взаимно застрахователно дружество към момента на прекратяването му с влизане в
сила на ЗДЗИ през 1946 г.
Съгласно вече посочената разпоредба
на чл.3, ал.2, изр. 2 от ЗВСОНИ, когато юридическите лица не съществуват при
влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза
на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове към
момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните
наследници по закон. Необходимо е да се отбележи, че смисълът и целта на
реституционният закон – ЗВСОНИ е да се постигне справедливо компенсиране на
бившите собственици за одържавените им имущества в резултат на проведената с
визираните в чл.1 и чл. 2 от ЗВСОНИ национализация. С реституционните закони не
може и не е допустимо да се създават повече права, отколкото собствениците са
имали към деня на национализацията, поради което е необходимо безспорно да се
докажат притежаваните преди национализацията права. В тази хипотеза и с оглед
правното основание на предявения иск в тежест на ищцовата
страна е да установи по несъмнен начин по делото правата на наследодателя на
ищците като член на Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество
към момента на влизане в сила на ЗДЗИ (отм.) Обн. ДВ.
бр.143 от 27 юни 1946г. Обема на правата на наследодателя е в зависимост от
общия брой на членовете на дружеството и
индивидуалния обем на правата на всеки един от тях, като при преставане
съществуването на дружеството релевантен е размерът на ликвидационните дялове на членовете.
Според чл. 4. от НЗВЗС сдружението не може да поема застрахователни задължения преди записването на
определения в устава най-малък брой членове, който не може да бъде по-малък от
500 души. Доколкото Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество е било
образувано от три други дружества и е поело техния членски състав през 1939 г.,
а набирането на членове и прекратяването на членствените
правоотношения е динамичен процес, съдът
не може да направи обоснован и категоричен извод, за броя на членовете
на дружеството и обема на правата на тези членове към момента на влизане в сила
на ЗДЗИ през 1946 г., нито, че членовете на УС изчерпват броя на членовете на
дружеството.
Дори да беше установен броят на
членовете, в допълнение следва да бъде доказан обема на индивидуалното право на
наследодателя, с оглед приложимите разпоредби на НЗВЗС отнасящи се до
имуществените права на членовете. Съгласно чл. 65, ал.1 от НЗВЗС при
ликвидация, имуществото на сдружението,
което остане след изплащане на задълженията или обезпечението им по друг
начин, ако уставът не разпорежда
друго, се разпределя между
членовете, които са били със съществуващи членствени
правоотношения към момента на прекратяването на сдружението, като при разпределянето се взема за
основа, ако уставът не разпорежда
друго, начинът според който се
разпределя и печалбата. Според чл. 51, ал.1 НЗВЗС излишъкът (има се предвид печалбата), „показан по
годишната равносметка, доколкото не следва съгласно устава да се отнесе в
запасен фонд или пък други резерви, или да се употреби за даване на
възнаграждения, или да се пренесе за следната година, се разпределя между
членовете на сдружението по указания в устава начин“. В ал. 3 от същия член е
посочено, че уставът определя, дали разполагаемият излишък трябва да се
разпредели само между наличните към края на годината или и между излезлите през
годината членовете, както и начина на разпределението. С оглед посочените
разпоредби, при липсата на доказателства за броя на членовете на дружеството и
без уставът на дружеството да е приложен, като доказателство по делото не може
да се направи извод за дела на наследодателя от имуществото на дружеството.
С оглед изложеното и при липсата на данни за членствения състав на взаимно застрахователното дружество
към момента на неговото прекратяване съдът намира, че от ищците не бе проведено
пълно и главно доказване на обема на вещните права на наследодателя им,
съответно на правата, които те биха притежавали по силата на законово
наследствено правоприемство. Липсата на доказателства
за членския състав на дружеството към момента на преставане на съществуването
му е пречка за определяне обема на правата на ищците и респ. възстановяване на
собствеността по реда на ЗВСОНИ /в смисъл, че липсата на доказателства за
размера на правата е основание за отхвърляне на предявените искове Р №49 от
11.09.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1540/2010 г., I г.о., ГК/.
Необходимо е да се допълни, че
вещното право на собственост като абсолютно такова съществува в определен обем, до който, от
една страна е гарантирана възможността на едно лице да упражнява власт върху
една вещ, а от друга страна, този обем определя и ограничава възможността да се
иска от всички останали правни субекти
да се въздържат от въздействия върху
вещта. Обемът на правото на собственост е част от основанието му и не може
съдът по своя преценка да определя обема, когато няма категорични
доказателства. Съдът признава правото на собственост, но не може да го създава
като определя обема му.
По изложените съображения и доколкото юридическите факти, включени в
сложния правопораждащ фактически състав, следва да
участват в условията на кумулативност, предявените
субективно, кумулативно съединени искове се явяват изцяло неоснователни. С оглед
липсата на един елемент от фактическия състав – правото на собственост в полза
на ищците в твърдяния от тях обем, изразен като
идеални части от правото на собственост върху целия имот, съдът не дължи да
разгледа наличието на останалите елементи, както и възраженията на ответниците касаещи добросъвестното придобиване на права от
тяхна страна.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се остави в сила.
Нито един от ответниците по жалбата,
не е направил искане за присъждане на
разноски и не е ангажирал доказателства относно размера на сторените в настоящото производство
разноски, поради което такива не им се присъждат.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.07.2009 г., постановено по гр. д. № 13862/2006 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.