№ 1404
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502024 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищцата Л. А. С., подадена
срещу решението на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 19 състав,
постановено на 11.05.2021 г. по гр. дело № 6 660/2020 г.
Решението се обжалва в частта, с която претенцията на жалбоподателката за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявена на осн. чл.432, ал.1 от
КЗ е била отхвърлена за разликата над 3 000 лева до 10 000 лева. Твърди се, че в
частта, с която исковата претенция е отхвърлена, е нарушен материалният закон –
чл.52 от ЗЗД, поради което определеното обезщетение е несправедливо занижено с
оглед установените увреждания на ищцата.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още 7 000
лева обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемият ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор се излагат съображения, че
оплакванията не ищцата са неоснователни, тъй като размерът на обезщетението е
съобразено със заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицински
експертизи.
Иска се отхвърляне на жалбата.
Третото лице, помагач на ответното застрахователно дружество – СТОЛИЧНА
1
ОБЩИНА оспорва жалбата на ищцата както в подадения срещу нея отговор, така и в
съдебно заседание пред въззивния съд.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
подробно е обсъдил събраните по делото доказателства.
Механизмът на настъпване на уврежданията е установен от заключението на
вещото лице инж. В. Д., което не е оспорено от страните. От него се установява, че на
23.05.2018 г. ищцата и още един пешеходец са се намирали на тротоара на
кръстовището между улиците „История Славянобългарска“ и „Заводска“ в гр. София –
пред входа на Централен гробищен парк. По същото време настъпило ПТП между два
леки автомобила - „Рено Меган Сценик“ с рег. № ********, управляван от водач Н. З.
и „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, управляван от водач С. Ф.. Поради
предприета маневра завой наляво и навлизане в лентата на движение от страна на
автомобила „Рено“ в лентата на движение на автомобила „Фолксваген“, между двата
автомобила настъпил удар, който е бил непредотвратим за водача на „Фолксваген“. В
резултат от удара автомобилът „Фолксваген“ се отклонил надясно с плъзгане по
автомобилното платно, достигнал до площта на тротоара и със задната си част ударил
метална ограда. От последния удар металната преграда /поставена с оглед
извършвания ремонт/, била отхвърлена по посока на вектора на скоростта на
автомобила и ударила пешеходците, намиращи се вдясно от пътното платно.
Пред въззивната инстанция не се спори относно противоправното поведение на
водача на автомобила „Рено Меган Сценик“, който в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП
е предприел маневра „завой наляво“ без да пропусне насрещно движещо се превозно
средство. По делото е безспорно също, че автомобилът „Рено Меган Сценик“ към
датата на ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в
ответното застрахователно дружество.
По делото са налице данни, че водачът на застрахования в „Бул инс“ АД
автомобил „Рено Меган Сценик“ – Н. З., е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК за това, че поради нарушение на правилата за
движение по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходеца Л. К..
Няма данни дали и как е приключило наказателното производство.
За установяване на обстоятелствата, при които ищцата е получила телесни
2
увреждания, пред СГС е бил разпитан свидетелят Л. К.. Същият е разказал пред съда,
че на 23.05.2018 г. двамата с ищцата се връщали от погребение на техен съученик. На
излизане от гробищата двамата чакали на светофара, за да пресекат улицата. Видял
автомобилите малко преди да се ударят. Л. била зад него или встрани. В един момент
колите се ударили и свидетелят в следващия момент се озовал на земята. Когато се
„освестил“, видял, че и Л. е паднала на земята. Тях не ги ударил никой от
автомобилите, а ги ударило едно „перило“ където на улицата имало ремонт. На
мястото имало купчини пръст и плочки. Оградата, която го ударила, била тръбна
конструкция на крачета, която ограждала мястото на ремонта. Други минувачи
помогнали на ищцата да се изправи бавно, тя се държала за главата.
За установяване на получените от ищцата Л.С. телесни увреждания градският
съд е допуснал и приел две съдебно-медицински експертизи.
Вещото лице д-р К. С. – специалист по ортопедия и травматология, въз основа
на представената медицинска документация е установил, че в резултат от падането на
терена ищцата е получила кръвонасядане на дясното бедро, кръвонасядане на дясната
подбедрица, охлузване на дясната подбедрица е кръвонасядане на лявото бедро. Била е
приета за преглед в УМБАЛ „Царица Йоана“ – ИСУЛ, където нараняванията са били
хирургично обработени и е поставен антитетаничен медикамент „анатоксин“.
Според вещото лице, при нормално протичащ оздравителен процес периодът на
възстановяване е около 15 дни, като през първите 10 болките са с по-голям интензитет.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. С. –
специалист по очни болести, се установява, че в резултат от ПТП ищцата е получиал
следното увреждане в областта на главата при падането й на терена: ретинална
хеморагия на лявото око. Била е лекувана стационарно в Първа МБАЛ – София в
периода от 31.05 до 02.06.2018 г. Лекувана е с кръвоспиращ медикамент. Временно е
била нарушена зрителната острота, която след резорбцията на ретиналната хеморагия
се е подобрила в рамките на 1 месец след инцидента.
В заключението е посочено, че малко преди ПТП – на 02.04.2018 г., ищцата е
била оперирана поради катаракта на същото око и й е била имплантирана вътреочна
леща.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания е разпитана
свидетелката М. Т., която посетила Л.С. вечерта след инцидента. Свидетелката се
разтревожила най-мното от това, че ищцата си била ударила главата, а месец преди
това била претърпяла операция на едното око и била предупредена да се пази от
физически натоварвания. Това била първата грижа на свидетелката, но после видяла,
3
че Л. не може и да ходи, особено с десния крак, даже имала рана под коляното.
Свидетелката не могла да я заведе в очната клиника, защото ищцата не можела да ходи.
Чак след една седмица успели да стигнат до там. В продължение на около един месец
се налагало свидетелката да пазарува и да носи лекарства на Л., тъй като тя живеела
съвсем сама. След това ищцата започнала да излиза с помощта на Т., страхувала се да
пресича улицата, и до ден днешен се страхува.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира, че определеното в
размер на 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди е занижено. Вярно е, че
получените травматични увреждания не са тежки, но са няколко и са причинили болки
и неудобства в продължение на повече от един месец. От значение е също и
полученият кръвоизлив в лявото око, което е било наскоро оперирано и с
имплантирана леща. Като съобрази и социално-икономическата обстановка в страната
към месец май 2018 г., както и конкретните обстоятелства, при които са били
причинени уврежданията, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение е
7 000 лева. В този смисъл следва да бъде изменено обжалваното решение и в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени още 4 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди.
С оглед увеличаване на обезщетението, решението на СГС следва да бъде
изменено и в частта за разноските. За първата инстанция ищцата не е направила
разноски. Била е представлявана от адв. О. при условията на чл.38 от ЗА. С оглед на
уважената част от иска – за 3 000 лева, съдът е определил 171,60 лева адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС. Предвид увеличаване на размера на
възнаграждението, адвокатското възнаграждение следва да бъде увеличено на 400,39
лева с ДДС или – допълнително да се присъдят още 228,80 лева. Ищцата е осъдена да
заплати на „Бул инс“ АД 1 656 лева разноски за първата инстанция. С оглед изхода на
въззивното производство, разноските на ответника следва да бъдат намалени до
1 410,66 лева.
За въззивното производство в полза на адв. О. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 466,28 лева с ДДС.
Ответното застрахователно дружество претендира заплащане на разноски за
настояата инстанция в размер на 1 200 лева – действително заплатено адвокатско
възнаграждение. От страна на представителя на жалбоподателката е направено
възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът намира, че възражението е
основателно. При обжалван интерес от 7 000 лева, минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 680 лева. При
4
отхвърлена част от жалбата за 3 000 лева, на ответника се дължат 291, 42 лева без ДДС,
а с ДДС – на 349,70 лева.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати по сметка на
бюджета на САС държавна такса в размер на 160 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 19
състав, постановено на 11.05.2021 г. по гр. дело № 6 660/2020 г., В ЧАСТТА, с която
искът на Л. А. С., предявен на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, е отхвърлен за разликата над
3 000 /три хиляди/ лева до 7 000 /седем хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Л. А. С. с ЕГН ********** от гр.
***, ул. „***“ № *** още 4 000 /четири хиляди/ лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, начислявана от 12.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на адв. В.О. още 228,80 /двеста
двадесет и осем лева и 80 ст./ адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 19
състав, постановено на 11.05.2021 г. по гр. дело № 6 660/2020 г., В ЧАСТТА, с която Л.
А. С. е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски за производството пред СГС
над 1 410,66 /хиляда четиристотин и десет лева и 66 ст./.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на адв. В.О. 466,28 /четиристотин
шестдесет и шест лева и 28 ст./ адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. А. С. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 291,42 /двеста
деветдесет и един лева и 42 ст./
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати по сметка на Софийския апелативен
съд 160 /сто и шестдесет/ лева държавна такса.
5
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ответника
– СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6