№ 1039
гр. Пазарджик, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20225220103320 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А., рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, Сграда 14, като производството е продължило по реда на чл.227
ГПК с участието на новоконституирания ищец „Юробанк България“ АД, ЕИК *********
против А. Х. Ч., ЕГН ********** от с. ....................., общ. Пазарджик, ул. ..........................,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 6242,71 лева - главница
по договора за кредит, 6764,40 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.01.2021 г. до 20.04.2025 г., 731,23 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл.410
ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.
С протоколно определение от 14.09.2023 г. съдът е конституирал по реда на чл.227
ГПК като ищец „Юробанк България“ АД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че с ответника е обвързан от валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за потребителски паричен кредит №PLUS-17297612, сключен на
16.09.2019г. Страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя
заем в общ размер на 6000 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на
1
договора до 20.04.2025 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница.
Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 273,43 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по
кредита.
Посочва, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината
имала 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него.
Твърди, че сумата, предмет на договора, била преведена по личната банкова сметка
на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
Сочи, че в чл.5 от договора било уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
Между страните било сключено споразумение за отсрочване на погасителните
вноски по договора, вследствие на което размерът на месечната погасителна вноска и
срокът на кредита се изменяли съобразно погасителен план, обективиран в споразумението.
Годишният процент на разходите останал непроменен, като лихвата начислена съгласно
договора и останала непогА.а по време на гратисния период, била добавена по равно към
вноските в погасителния план към споразумението.
Твърди, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита, като били
погА.и 8 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай била 20.02.2021 г., от която дата вземането станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено
изрично уведомление до длъжника. Тъй като ответникът не е погасил задължението си,
ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1362/2022 г. по описа на РС Пазарджик.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100,00 лева.
Прави изявление, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на
2
кредита за предсрочно изискуем.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи
исковата претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът
чрез назначения му особен представител – адв. К. А. от АК Пазарджик представя писмен
отговор.
Оспорва компетентността на българския съда да разреши спора съгласно Регламент
(ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, предвид вероятността ответникът да
има обичайно местоживеене в друга държава членка на съюза. Оспорва представителната
власт на пълномощника на ищеца по делото при твърдение, че пълномощното не изхожда от
законния представител на дружеството. Оспорва претендираното от ищеца вземане по
основание и размер.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се
представлява от назначения му особен представител – адв. К. А. от АК Пазарджик, който
моли съда да прекрати производството поради некомпетентността на българския съда да
разреши спора. По същество моли да се отхвърли исковата претенция.
По възражението за недопустимост на исковата претенция поради некомпетентност
на българския съда да разреши спора съдът се е произнесъл в проведеното открито съдебно
заседание на 20.04.2023 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-17297612 от 16.09.2019 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ е предоставило на ответника кредит в размер на 6000 лева, като сумата
била отпусната от кредитора за срок от 60 месечни вноски, всяка от вноските в размер на
254,28 лева, при уговорен годишния процент на разходите – 46,49 % и годишния лихвен
процент – 36,77 %, посочени в параметрите по договора. Уговорено е, че общата сума на
плащанията на ответника е в размер на 15 256,80 лева, в която е включена такса ангажимент
в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на 2016,00 лева.
В договора е инкорпориран и погасителен план, в който е посочено, че първата
дължима вноска е на 20.10.2019 г., а последната на 20.09.2024 г..
От представеното от ищцовата страна писмено доказателство – платежно нареждане
№000005523447 от 17.09.2019 г. се установява, че от името на ищцовото дружество по
банковата сметка на ответника е преведена сумата от 5790 лева като за основание на превода
е посочено „съгл. договор PLUS-17297612“.
От приетото по делото като писмено доказателство споразумение за отсрочване на
погасителни вноски по договор за потребителски паричен кредит номер PLUS-17297612 от
месец юни 2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие заплащането на
месечните погасителни вноски №6, 7, 8, 9, 10 и 11 по договора да се отложи за срок от шест
месеца. Вследствие отлагането на посочените вноски, срокът на кредита се удължава със
3
срока на гратисния период. Видно от приложения към споразумението погасителен план и
съгласно уговореното между страните, размерът на месечните погасителни вноски се
променя на 273,43 лева и крайният срок за изпълнение на задълженията по договора се
удължава, като последната дължима вноска е на 20.04.2025 г. Уговорено е, че вследствие на
промените общата дължима сума на плащанията от ответника се променя от 15 256,80 лева
на 16 329,20 лева. ГПР по договора за кредит остава непроменен.
От ищцовата страна е приложен и погасителен план, в който са посочени платените
от ответника по процесния кредит суми.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено,
се установява, че от ищцовото дружество по сметка на ответника е преведена сумата от 5790
лева, представляваща отпуснатият кредит в размер на 6000 лева, от която сума е удържана
сумата от 210 лева – такса ангажимент. Установява се, че от ответника са извършвани
плащания по договора в общ размер на 2112,49 лева, които са съотнесени към погасяване на
следните задължения: главница в размер на 126,89 лева, договорни лихви в размер на
1548,80 лева и застраховки в размер на 436,80 лева. След приспадане на извършените
плащания към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК са останали непогА.и
следните задължения – 6242,71 лева главница, 6764,40 лева договорни лихви и 737,46 лева
обезщетение за забава за периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г..
По делото е приложено уведомление за предсрочна изискуемост от 07.10.2021 г.,
наименувано „последна покана“ с изх. № PLUS-17297612, изходящо от кредитора и
адресирано до ответника, в което е посочено какъв е размерът на задължението му, че е
преустановил плащанията на 20.01.2021 г., както и че вземането е обявено за предсрочно
изискуемо.
Приложено е известие за доставяне, адресирано до ответника, в което е посочено, че
З. Ч. /майка/ е получила на 20.10.2021 г. пратка № R номер 8202110080405, съобщение
PLUS-17297612.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 812/10.05.2022 г. по ч.гр.д. № 1362/2022 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата
в размер на 6242,71 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 6764,40 лева възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021 г. до
20.04.2025 г. и сумата в размер на 731,23 лева мораторна лихва за периода от 20.02.2021 г.
до 16.04.2022 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 274,77 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 от ГПК и съгласно дадените от съда указания в едномесечен срок са предявени
настоящите претенции.
4
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
РС Пазарджик е сезиран с искове, предявени по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1
ГПК, с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ – иск за установяване на парични вземания,
произтичащи от договорно правоотношение с ответника. В условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ.
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от
воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от
наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената
заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на
срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането.
От събраните по делото доказателства, вкл. приложените по делото договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-17297612 от 16.09.2019 г. и общи условия към него;
споразумение за отсрочване на погасителни вноски по договор за потребителски паричен
кредит номер PLUS-17297612, безспорно се установи, че е възникнало облигационно
правоотношение между А. Ч. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.
Установи се също от приетите по делото доказателства, вкл. от платежно нареждане
№000005523447 от 17.09.2019 г. и заключението на вещото лице, че ответникът е получил
заемната сума. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че заемодателят е изправна
страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на
заетата парична сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че сключеният между страните
договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9, ал.1 ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
В текста на чл.19, ал.1 ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено
е, че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК, настоящи и бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид/,
5
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на
чл.19, ал.2 ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1. В
разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5-
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се
считат за нищожни.
В настоящия случай в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР –
46.49 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира
ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона,
поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи
характер на общи условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната
лихва от 36.77 %, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки
един от формиращите ГПР компоненти. Не става ясно дали застрахователната премия и
такса ангажимент също са включени в ГПР. Това, освен че противоречи на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за
съответствието на договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния
размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски
кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От горното може да се направи извод, че не е достатъчно в договора за потребителски
кредит да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Необходимо е освен общият размер на ГПР в договора да се посочат
всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста
на чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид
и размер в ДПК трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя,
представляваща ГПР. /В този смисъл Решение № 236 от 27.06.2023 г. на ОС - Пазарджик по
в. гр. д. № 290/2023 г.; Решение № 184 от 04.11.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. №
635/2021 г./.
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, от ЗПК, поради което същият е
недействителен по силата на чл.22 от ЗПК.
Процесния договор за потребителски кредит противоречи на добрите нрави по
смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като размерът на уговорената
договорна лихва от 36.77 % надвишава установения в практиката критерий за справедливост
и еквивалентност при необезпечени кредити, а именно трикратния размер на законната
лихва, регламентирана в ПМС № 100 от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В случая е налице несъразмерност
на насрещните престации, която е в ущърб на икономически по-слабата страна в
правоотношението – кредитополучателя. Нарушава се принципът на справедливост,
създават се условия за неоснователно обогатяване на кредитора и се излиза извън
6
обичайните функции на възнаградителната лихва.
За нищожността на договора за кредит или на отделни негови клаузи съдът е длъжен
да се произнесе в мотивите на решението и без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства – в този смисъл ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В случая
нищожността на клаузата за договорна лихва води до нищожност на целия договор за
кредит, предвид възмездния му характер и липсата на императивни разпоредби за размера
на договорната лихва.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че сключеният между ищцовото дружество и
ответника договор за потребителски кредит е недействителен, поради противоречие със
закона – чл. 22 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай чистата
стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на
5790 лева. Сумата от 210 лева до договорения общ размер на кредита от 6000 лева не е
преведена на ответника, тъй като с тази сума кредиторът е прихванал дължимата според
договора „такса ангажимент“, поради което размерът на същата не следва да бъде включван
в дължимата от ответника чиста стойност по кредита. Така чистата стойност по смисъла на
чл.23 ЗПК е в размер на 5790 лева и тази стойност се дължи на кредитора. Съществен е
въпросът каква част от тази сума е погА.а чрез извършените от ответника плащания. Според
кредитираното заключение на вещото лице ответникът е направил плащания по кредита в
общ размер на 2112,49 лева, от които 126,89 лева са отнесени към погасяване на главница,
1548,80 лева са отнесени към погасяване на договорна лихва, 436,80 лева са отнесени към
погасяване на застрахователни премии. Съдът намира, че извършеното от ответника
плащане по процесния договор в общ размер от 2112,49 лева следва да се отнесе единствено
за погасяване на главницата, тъй като както се посочи по-горе предвидената в чл.23 от ЗПК
последица от обявяване недействителността на договора за потребителски кредит е
дължимостта на чистата стойност на кредита и недължимост на лихви и други разходи по
кредита. При това положение извършените от ответника плащания, с които според
заключението на вещото лице са изплатени договорни лихви, застрахователни премии
следва да бъдат отнесени към погасяването единствено да дължимата от ответника чиста
стойност на кредита, която според съда е в размер на 5790 лева. Ето защо като от 5790 лева
се приспаднат внесените 2112,49 лева съдът приема, че непогА.ата главница възлиза на
сумата от 3677,51 лева, т.е. задълженията на ответника към ищеца са в размер на 3677,51
лева и в полза на ищеца следва да бъде признато вземане за главница в горепосочения
размер, представляващо чистата стойност на кредита и до този размер следва да се уважи
исковата претенция за главница. /В този смисъл Решение № 32 от 2.06.2021 г. на ОС -
7
Пазарджик по в. гр. д. № 310/2021 г./.
Като недължими, с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да бъдат отхвърлени
претендираните от ищеца вземания за възнаградителна лихва и мораторна лихва.
По изложените съображения, съдът счита, че искът за главница следва да бъде уважен
за сумата от 3677,51 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 03.05.2022 г. до
окончателното плащане. Като неоснователни, предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
следва да бъдат отхвърлени акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер на
6764,40 лева за периода от 20.01.2021 г. до 20.04.2025 г. и за мораторна лихва в размер на
731,23 лева за периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г
Макар исковете, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени съдът
намира, че не дължи произнасяне по заявените под евентуалност осъдителни искове за тези
вземания, доколкото същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, не е породил желаните от страните правни последици и
обявяването на предсрочна изискуемост е без правно значение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер от 468,35 лева, съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени в
заповедното и исковото производство.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това не е направено,
а и няма данни ответникът да е сторил такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ по
отношение на А. Х. Ч., ЕГН ********** от с. ....................., общ. Пазарджик, ул.
.........................., че съществува вземане на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
новоконституирания ищец по реда на чл.227 ГПК, на мястото на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 14, за сумата в размер на 3677,51 лева,
представляваща главница /чистата стойност/ по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-17297612 от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
8
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1362/2022 г. по описа на РС Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата над 3677,51 лева до претендирания размер от
6242,71 лева, за възнаградителна лихва в размер на 6764,40 лева за периода от 20.01.2021 г.
до 20.04.2025 г. и за мораторна лихва в размер на 731,23 лева за периода от 20.02.2021 г. до
16.04.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Х. Ч., ЕГН ********** от с. ....................., общ. Пазарджик, ул.
.........................., на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати в полза на „Юробанк България“
АД, ЕИК ********* сумата в размер на 468,35 лева разноски, сторени в заповедното
производство и в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9