Р Е
Ш Е Н
И Е № 254
гр. Пловдив, 26.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІII граждански състав в публичното
заседание на 24.01.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на
секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 2408 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 17775/07.06.2017г. от Н.С.Х., ЕГН ********** против решение № 1105 от 11.04.2017г. на Пловдивски
районен съд, VІII граждански
състав, постановено по гр. д. № 8434 по описа за 2016г. на същия съд, с което
са отхвърлени предявените обективно съединени
искове от Н.С.Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, кантора 108
чрез адв. В.Б. против М.Г.Г., ЕГН ********** ***, офис 2А чрез адв. Р.П., с
правно основание чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 26 200 лева, представляваща общата стойност на собствените на ищеца
движими вещи, които са се намирали в ползваното от него до 06.08.2011г. жилище,
находящо се в гр. ********** и са били изнесени от ответника от жилището, с
което му е нанесъл имуществени вреди, изразяващи се в неправомерното отнемане
на вещите му, а именно: книги художествена литература – 1 350 броя, общо
за 6 750 лева; ВиК части: душ батерии – 6 броя, тоалетни батерии – 6 броя,
и водомери – 4 броя, общо за 420 лева; българска автоматична пералня „Перла 05“
на стойност 400 лева; електрическа готварска печка с фурна „Мечта“ на стойност
200 лева; 400 броя стъклени буркани тип „Омния“ на обща стойност 200 лева; два
броя радиоапарати – „Селена“ и „Siemens“ на обща стойност 180 лева; два броя радиокасетофони „Siemens“ на обща стойност 100 лева; крачна електрическа
комбинирана шевна машина „Лучник“ на стойност 300 лева; два броя гардероби,
холна секция с пет крила и холна секция с три части на обща стойност 1200 лева;
три броя единични легла в комплект с пружини и дюшеци на обща стойност 200
лева; електрическа пералня „Еврика“ на стойност 80 лева; три броя дивани и
холна гарнитура /диван, фотьойл и табуретка/ на обща стойност 800 лева; холна
маса, маса на колела, два броя обикновени
маси и малка маса на обща стойност 200 лева; китара „Кремона“ на стойност 50
лева; миялна машина за домакински съдове на стойност 150 лева; четири броя
единични дюшеци, два броя двойни дюшеци и четири броя вълнени одеяла на обща
стойност 200 лева; осем броя родопски одеяла, пет броя възглавници и два броя юргани на обща
стойност 300 лева; осем комплекта двойни и единични чаршафи и калъфки на обща
стойност 260 лева; три броя електрически полилеи, два броя електрически
поялници и три броя домакински кабели на макара на обща стойност 650 лева; кухненски
сервиз /порцелан/ и три комплекта чинии на обща стойност 150 лева; осем
комплекта кухненски домашни чаши и сервизи на обща стойност 120 лева; четири
комплекта кухненски тенджери и тигани на обща стойност 180 лева; миксер,
електрически уред за пуканки, два броя сешоари, вентилаторна печка и бързовар
на обща стойност 280 лева; спалня комплект с вградени секция и гардероб на обща
стойност 850 лева; ВиК инструменти – четири тръбни ключа, два броя винторезки,
машина за лепене на полипропилен от Италия, клещи, отвертки и чукове на обща
стойност 990 лева; четири броя китеници, два броя кожени дамски чанти и три
броя сакове на обща стойност 1 200 лева; електрическа помпа за кола и
четири броя зимни гуми за кола с джанти на обща стойност 600 лева; три броя мъжки
костюми, два броя панталони и пет броя ризи на обща стойност 680 лева; камера
за видеоснимки и два броя фотоапарати на обща стойност 2 000 лева; ракла,
два броя шкафове за обувки, телефонен апарат и вентилатор на обща стойност 320
лева; хладилник, готварска печка, печка с грил и два броя флексове на обща
стойност 700 лева; два комплекта пластмасови маркучи, 1 моторна дърворезачка,
електрическа ютия, два броя маса за гладене, два броя котлони и консерви в
буркани на обща стойност 950 лева; видео, DVD и два броя малки радиокасетофона на обща стойност 530
лева; шкаф за телевизор на стойност 100 лева; тоалетни принадлежности и два
чифта кожени обувки на обща стойност 400 лева; два броя кафе машини на обща
стойност 200 лева; кафемелачка, месомелачка и зеленчукова мелачка на обща
стойност 90 лева; компютър комплект на стойност 700 лева; стереоуредба и
видеоуредба на обща стойност 400 лева; прахосмукачка „Rohnson“ и електрическа
вентилаторна печка на обща стойност 180 лева; електрически домакински уреди –
фютюрник, тостер, мини бойлер и два броя сешоари на обща стойност 190 лева;
четири броя комплекти вилици, лъжици, ножове и лъжички за кафе на обща стойност
150 лева; комплект нови фаянсови плочки – шест квадратни метра – на стойност 90
лева; тоалетно портманто със закачалка и шкаф на стойност 230 лева; шест броя
кухненски столове и четири броя обикновени табуретки на обща стойност 280 лева;
два броя стенни закачалки, огледала в рамки и три броя картини в рамка на обща
стойност 400 лева; три броя килими на
обща стойност 380 лева; два броя стенни часовници на обща стойност 80 лева и
три комплекта пердета на обща стойност 140 лева, както и сумата 13 800
лева, представляваща парични средства на ищеца, които са се намирали в
ползваното от него до 06.08.2011г. жилище, находящо се в гр. *********, и са
били отнети от ответника от жилището, с което му е нанесъл имуществени вреди,
изразяващи се в неправомерното отнемане на тази сума, заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на увреждането – 06.08.2011г., както и
направените разноски за производството по делото, като неоснователни и
недоказани.Осъден е ищеца да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер на 1803 лева.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.Прави се
оплакване, че направените фактически изводи от първоинстанционния съд не
кореспондират със събраните доказателства и се излагат доводи в тази
насока.Моли се решението да бъде отменено и в частта, с която са присъдени
разноски в полза на ответника.
Въззиваемият М.Г. не е подал писмен
отговор по реда на чл. 263 от ГПК.В съдебно заседание чрез пълномощника си моли
подадената въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна, а
обжалваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.
Жалбата
е подадена от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, в законоустановения
за това срок
и при спазване изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разглеждана
по същество.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
В исковата молба, с която е бил сезиран
районният съд, се твърди, че
ищецът Н.Х. е ползвал жилище, находящо се в гр. ****************, със съгласието
на собствениците С.
Г. и Л.
М., а след смъртта им със
съгласието на техните наследници.Твърди, че е получил ключ
от жилището и държал в него
свои лични движими вещи и парични средства.Междувременно отишъл да живее
в провинцията, но тъй като продължавал
да има периодично
работа в гр. София, продължил да ползва
процесното жилище.На
05.08.2011г. в 12, 00ч. по
телефона му се обадил ответника,
оставил си телефона и му казал
да изнесе вещите си от
апартамента в срок от два дни.Ищецът
отишъл там на другия ден
– 06.08.2011г., но апартамента
бил заключен с четири брави.Впоследствие разбрал, че багажът
му го няма
вътре.Правил опити да се свърже
с ответника, за да му върне
вещите и парите, с които той вече се бил разпоредил, поради което отказал и започнал да се
укрива.Моли приложения към исковата молба
опис на движимите
вещи, които твърди, че ответникът
неправомерно отказал да му върне,
да се счита
неразделна част от исковата молба.Твърди че, общата стойност
на движимите вещи била 26 200 лева, а паричните му средства били
в размер на 13 800 лева.Ответникът отказвал да ги върне, което пораждало правния
му интерес да иска да
му заплати паричната стойност на вещите, както
и сума в размер на 13 800 лева.
Ответникът е оспорил исковете с
възражението, че жилището, находящо се в гр. **********, е негова собственост, придобито
по наследство от починалата му съпруга Т. Г.Г., починала на 05.08.2006г., която
е била собственик въз основа на нот. акт. за дарение на недвижим имот № ****,
нот. дело 2772/2009г. по описа на СВ гр. София.Твърди, че до 24.03.2011г.
жилището е било ползвано само от С. С. Г., негова тъща, на основание запазено с
нот. акт № **, нот. дело № 25986/93г. на Софийски нотариус, право на пожизнено
ползване в нейна полза.След смъртта й, преди да влезе в собственото си жилище,
ответникът изпратил нотариална покана от 22.06.2011г., вписана под рег. № 3154
в регистъра на М. З. – нотариус № 642, до Л. Г. М. – син на С. Г., да вземе
вещите й, които не знаел какви са, тъй като не бил посещавал имота до смъртта
й.Едва след като разбрал, че и Л.М. е починал и никой от наследниците му не
проявява интерес към вещите, ответникът влязъл в жилището си, за да ги разчисти
и ремонтира с оглед ползването му.Вътре намерил кухненско обзавеждане и мебели,
които знаел още от 80-те години на миналия век, когато сключил брак с Т. Г.Поради
дългогодишната употреба всички вещи били вече неизползваеми и той ги изнесъл от
жилището.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявените искове, като е квалифицирал същите по чл. 45 от ЗЗД.От фактическа страна е приел, че на основание наследяване и дарение,
ответникът е собственик на жилището, находящо се в гр. *********, върху който
имот е имала запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване тъщата на
ответника – С. С. Г., починала на 24.03.2011г.Приел е също за установено въз основа
показанията на разпитаните свидетели, че до горепосоченото жилище е имал достъп
и ищеца - до смъртта на С.Г., но от страна на Н.Х. не били ангажирани каквито й
да е надлежни писмени доказателства, от които да се установи, че той действително е бил собственик на
процесните движими вещи, нито че действително е разполагал с парични средства в
размер на 13 800 лева.По отношение на представените фактури и гаранционни
карти съдът е приел, че нито едно от тези писмени доказателства не установява,
тези вещи да са били закупени от ищеца, доколкото в част от тях липсват каквито
и де е данни за купувача, а в останалите като купувачи на вещите са посочени
лицата Р. Д. и П. Г., в качеството му на ЕТ „П.– П. Г.“ гр.
София.Първоинстанционният съд е направил и извод, че от доказателствата по
делото, вкл. съдържащите се в приложената преписка № 38088/2011г. на Софийска
районна прокуратура, не се установява процесните движими вещи и парична сума на
ищеца, да са му били отнети неправомерно от ответника по делото.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.Първоинстанционният съд е обсъдил наведените в исковата молба факти и
обстоятелства и се е произнесъл именно с оглед на тях.Въззивният съд намира, че
изложените обстоятелства от ищеца не сочат на гражданско-правен деликт, а на
неоснователно имуществено разместване на блага.Правната квалификация на
спорното право се обуславя от твърденията, че ответникът вместо да върне
собствените на ищеца движими вещи, се е разпоредил с тях.Хипотезата на чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД е изведена самостоятелно в закона при уредбата на института на
неоснователното обогатяване, именно за да даде правна защита за случаи като
процесния.Съставомерно обстоятелство в тази норма от материална страна е
правната невъзможност вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно
обеднения.При всички хипотези на неоснователно обогатяване, получената без
основание вещ, по правило следва да се върне в натура на лицето, чиято имуществена
сфера се е обеднила в резултат на отнемането й.Ако подлежащата на връщане вещ
погине или получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й
възстановяване /решение по чл. 290 от ГПК № 478/20.06.2013г. по гр. д. №
1714/2011г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО/.При дадена погрешна квалификация на
предявения иск от първоинстанционния съд, решението му не е недопустимо, а
единствено следва да бъде обсъждана неговата правилност с оглед конкретната
определена от въззивния съд правна квалификация.Настоящата инстанция намира, че
предявените искове са редовни.В случая се касае за множество искове с правно
основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за
заплащане на паричната равностойност на всяка отделна движима вещ и за сума в размер
на 13 800 лева /в този см. определение № 195 от 01.06.2015г. на ВКС по гр.
д. № 2034/2015г., IV г. о., ГК/.В
исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът ползвал жилището, находящо се в
гр. **********, в което държал свои движими вещи и парични средства.След
установяване на фактическа власт по отношение на недвижимия имот от ответника,
в качеството му на собственик, същият отказал да му върне вещите и парите, с
които се разпоредил и започнал да се укрива.Това е достатъчно, за да изясни на
съда на какво се основават претенциите и каква е правната им квалификация,
респ. на насрещната страна, за да осъществи ефикасно правото си на защита срещу
предявените искове.Според добросъвестността на неоснователно обогатилия се
/знанието, че държи вещите без основание/, той дължи действителната им стойност
или получената цена, ако е по-висока /чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД/.
За да се произнесе по съществото на
спора, съобразно невадените във въззивната жалба оплаквания, окръжният съд взе
предвид и следното:
Като свидетел в първоинстанционното
производство е разпитана Р. Д., която е дала показания, че с ищеца са били
съседи в ж. к. „*****.Известно й било, че той ползвал жилище в гр.
***********от есента на 2010г., когато помолил нея и други техни познати от
ж.к. „Л.“, да му помогнат за пренасянето на багажа му от ж. к. „Л.“ в
апартамента в ж. к. „И.“.Последният бил собственост на С. Г., на която ищецът
бил първи братовчед.Двамата били в много добри отношения, като брат и
сестра.При пренасянето натоварили два камиона, като сред багажа имало дивани,
легла, печки – готварска и отоплителна, посуда, кухненско обзавеждане, маси за
кухня и за хол, одеяла, опаковани, чаршафи за леглата, изобщо цялото му
обзавеждане от апартамента в ж. к. „Л.“, който искал да отдаде под наем.По
думите на свидетелката Н. съставил опис на вещите, който й показал и дори я
помолил да го довърши, тъй като бил непълен.Свидетелства още, че приложения по
делото и предявен й списък с движими вещи, бил препис на списъка, написан на ръка.Всички
вещи съвпадали.Според показанията й вещите са били на 3-4 години.Един ден
ищецът я помолил като негова позната и приятелка, да отиде с него до
апартамента в ж. к. „И.“, за да й покаже къде има прибрани пари в случай на
нужда.Попитала го какви са тези пари, а той й казал, че има намерение да си
купи кола.Сумата била около 14 000 лева.Държал ги в една от готварските
печки „Мечта“, вътре зад една вратичка отдолу под фурната.Това се случило през
м. март 2011г.След смъртта на С., ищецът с разрешението на наследниците й,
по-специално на снахата М., сменил ключалката и продължил да живее в
жилището.На 05.08.2011г. й се обадил по телефона и я помолил на следващия ден,
заедно с други техни познати, да пренесат обратно багажа от жилището в ж. к.
„И.“ отново в жилището в ж. к. „Л.“.На 06.08.2011г. ищецът пристигнал
разтревожен, че не била спазена уговорката, никой не отговарял на телефона и
нямало никой в жилището в ж. к. „И.“.Ключалката на вратата била сменена с
такава с четири брави.Отишли на място да видят какво става, но Н. не успял да
влезе в жилището.Св. Д. предположила, че било заключено от М., защото той се
явявал следващият наследник.По това време се прибрала Д. М., друга нейна
приятелка, която попитали какво става.Тя им казала, че неотдавна М. е платил на
някакви хора, да изнесат всичкия багаж от жилището.
Като свидетел по делото е била
разпитана и Д. М., която живее в същия блок в ж. к. „И.“ и е познавала С. Г. от
дълго време.Тази свидетелка сочи, че е посещавала и процесното
жилище.Обзавеждането по думите й било доста остаряло, мебелите били от 60-те –
70-те години.В кухнята нямало съвременни домакински уреди.В хола имало секция,
диван, масичка, фотьойли, телевизор и табуретки.Бил застлан с килим.В спалнята
имало секция и спалня.В другата стая имало две легла, гардероб и също била
застлана.С. Г. живяла в апартамента до пролетта на 2010г., когато получила
инсулт и я взели при сина й в ж. к. „О.“ в гр. С.Ищецът Н. бил братовчед на С.,
който идвал при нея, помагал й с каквото може, но не е живял в жилището.На св.
М. не било известно, той да е докарвал мебели там.С него общували след като С.
заживяла при сина си.Една сутрин в началото на м. юли 2010г. той й звъннал и
поискал ключ от вратата на входа.Обяснил й, че синът на С. му е дал ключове от апартамента,
но не и за входа на блока.Тя му дала
ключ и той по-късно й го върнал, след като си изкарал дубликат.После посещавал
жилището.След смъртта на С. ответникът М.Г. отишъл при нея и й показал
документ, че влиза във владение на имота.Казал й също, че започва ремонт.Пред
блока имало контейнер и там изхвърлял ненужните му вещи.Тя влизала в жилището,
след като дошли майстори.Там останали вещи на С., но не знае М. да е изнасял от
вещи с камион.Понастоящем в жилището имало квартиранти.След ремонта, който
приключил през м. септември 2011г., М. сложил друга брава на вратата и й
предоставил ключ, за да може да го отваря за оглед от бъдещи наематели.Не й е
известно Н. да е идвал през м. август 2011г. в апартамента и да е питал кой е
изнесъл багажа.Когато почиствал апартамента, М. изнесъл непотребните вещи, но
не видяла да изнася мебели.Започнал да почиства от началото на м. септември
2011г.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, с което е определена стойността на процесните
движими вещи, втора употреба, като общата им пазарна цена съгласно заключението
е 6 100 лева.
При така възприетата фактическа
обстановка и след като разгледа спора по същество, съдът намира от правна
страна следното:
Основният спор между страните е дали
процесните движими вещи и претендираната парична сума, са се намирали в
процесното жилище към момента на влизане във владение на ответника в качеството
му на собственик, респ. дали е налице получаване на нещо по см. на закона.В
тази насока съдът кредитира показанията на св. Д., които намира за подробни,
непосредствени и непротиворечиви.Показанията на св. М. от друга страна съдът
подлага на съмнение, тъй като не са конкретни и последователни.Тези показания
не кореспондират и на показанията, който същата свидетелка е дала в приложената
по настоящето дело прокурорска преписка.С оглед на това съдът не ги кредитира.
При това положение съдът намира, че
фактическият състав, визиран в чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД по отношение на
процесните движими вещи, е изпълнен.За уважаването на такъв иск ищецът следва
да докаже, че ответникът е установил фактическа власт върху процесните вещи и
ги държи без основание.С оглед облигационният характер на претенциите е
достатъчно да се установи, че вещите са получени от ищеца, който ги е държал
преди това.Това е така, тъй като за правото на собственост върху движими вещи
се прави извод въз основа на верига от оборими презумпции /който държи владее,
който владее, владее за себе си, който владее за себе си е собственик, освен
ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи другиму/.Собствеността върху
движимите вещи се доказва със свидетелски показания, а ако са налице писмени
доказателства, то те доказват правото на собственост само към един минал момент
/в този см. задължителните разяснения в т. 5 на ТР №6/14.03.2014г., постановено
по т. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/.В настоящия случай държането се установи
от показанията на св. Д., която не претендира да е собственик на вещите,
въпреки че от приложените писмени доказателства по делото е видно, че част от
тях са закупувани на нейно име.
На следващо място доколкото ответникът
отрича вещите да се намират в негова фактическа власт, съдът приема, че той се
е разпоредил с тях, респ. осъществен е и фактическият състав на чл. 57, ал. 2
от ЗЗД.Съгласно цитираната разпоредба, след като ответникът не е в състояние да
върне вещта, дължи нейната равностойност.Тъй като по делото няма данни да е
получена цена за вещите, следва да се присъди действителната им стойност.В тази
насока следва да бъде кредитирано заключението на съдебно-техническата
експертиза като компетентно и обосновано изготвено, неоспорено от
страните.Вещото лице е определило пазарната стойност на движимите вещи в общ
размер от 6 100 лева и до този размер въззивната инстанция намира иска за
основателен.
По отношение на претендираната сума от
13 800 лева правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.С
оглед събраните по делото доказателства въззивният съд намира този иск за
недоказан, тъй като показанията на св. Д. касаят периода м. март 2011г.Не са
ангажирани доказателства относно релевантния за спора момент – 05.08.2011г.,
когато ответникът е влязъл във владение на имота, а достъпа на ищеца е бил
възпрепятстван.Няма данни към тази именно дата, паричните средства на ищеца да
са държани все още в жилището от него.С оглед на това иска за връщане на
паричната сума като получена от ответника без основание, се явява неоснователен
и недоказан.
Предвид гореизложеното решението на
районния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата
от 6100 лева, представляваща равностойността на процесните движими вещи
съобразно заключението на вещото лице, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2014г. до окончателното й
заплащане, като за разликата от 6100 лева до общия претендиран размер от
26 200 лева, както и за паричната сума от 13 800 лева, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба –
26.09.2014г. до окончателното им изплащане, исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото в полза на
въззиваемия следва да се присъдят част от направените разноски съобразно
отхвърлената част от исковете – в размер на 1528, 04 лева за
първоинстанционното производство и в размер на 508, 50 лева за въззивната
инстанция.
Въззиникът не е направил искане за
присъждане на направени разноски пред въззивната инстанция, а за
първоинстанционното производство му се следват такива в размер на 152, 50 лева
съобразно уважената част от исковете.Пред настоящата инстанция не е правено
искане за освобождаване на ищеца от заплащането на разноски по делото, не е
обжалвано и определението на районния съд № 7183/24.07.2017г., с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, поради което въззивният съд не дължи произнасяне
в тази насока.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и с
оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, следва да се осъди
въззиваемия да заплати част от следващата се ДТ върху уважената част от
исковете – в размер на 244 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1105
от 11.04.2017г.
на Пловдивския районен съд, постановено по гр. д. № 8434 по описа за 2016г. на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСАЖДА М.Г.Г., ЕГН ********** ***, офис ** чрез адв. Р.П.
да заплати на Н.С.Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, кантора **чрез
адв. В.Б. сумата в общ размер от 6 100 лв. /шест хиляди и сто лева/,
представляваща равностойността на движимите вещи - книги художествена
литература – общо 1 350 лева; ВиК части: душ батерии – 6 броя, тоалетни
батерии – 6 броя и водомери – 4 броя, общо 160 лева; българска автоматична
пералня „Перла 05“ на стойност 50 лева; електрическа готварска печка с фурна
„Мечта“ на стойност 30 лева; 400 броя стъклени буркани тип „Омния“ на обща
стойност 80 лева; два броя радиоапарати – „Селена“ и „Siemens“ на обща стойност 40 лева; два броя радиокасетофони „Siemens“ на обща стойност 20 лева; крачна електрическа
комбинирана шевна машина „Лучник“ на стойност 100 лева; два броя гардероби,
холна секция с пет крила и холна секция с три части на обща стойност 250 лева;
три броя единични легла в комплект с пружини и дюшеци на обща стойност 20 лева;
електрическа пералня „Еврика“ на стойност 5 лева; три броя дивани и холна
гарнитура /диван, фотьойл и табуретка/ на обща стойност 200 лева; холна маса,
маса на колела, два броя обикновени маси
и малка маса на обща стойност 24 лева; китара „Кремона“ на стойност 5 лева;
миялна машина за домакински съдове на стойност 30 лева; четири броя единични
дюшеци, два броя двойни дюшеци и четири броя вълнени одеяла на обща стойност 50
лева; осем броя родопски одеяла, пет броя
възглавници и два броя юргани на обща стойност 80 лева; осем комплекта
двойни и единични чаршафи и калъфки на обща стойност 40 лева; три броя
електрически полилеи, два броя електрически поялници и три броя домакински
кабели на макара на обща стойност 45 лева; кухненски сервиз /порцелан/ и три
комплекта чинии на обща стойност 30 лева; осем комплекта кухненски домашни чаши
и сервизи на обща стойност 40 лева; четири комплекта кухненски тенджери и
тигани на обща стойност 20 лева; миксер, електрически уред за пуканки, два броя
сешоари, вентилаторна печка и бързовар на обща стойност 60 лева; спалня
комплект с вградени секция и гардероб на обща стойност 200 лева; ВиК
инструменти – четири тръбни ключа, два броя винторезки, машина за лепене на
полипропилен от Италия, клещи, отвертки и чукове на обща стойност 250 лева;
четири броя китеници, два броя кожени дамски чанти и три броя сакове на обща
стойност 320 лева; електрическа помпа за кола и четири броя зимни гуми за кола
с джанти на обща стойност 200 лева; три броя мъжки костюми, два броя панталони
и пет броя ризи на обща стойност 50 лева; камера за видеоснимки и два броя
фотоапарати на обща стойност 800 лева; ракла, два броя шкафове за обувки,
телефонен апарат и вентилатор на обща стойност 80 лева; хладилник, готварска
печка, печка с грил и два броя флексове на обща стойност 150 лева; два
комплекта пластмасови маркучи, 1 моторна дърворезачка, електрическа ютия, два
броя маса за гладене, два броя котлони и консерви в буркани на обща стойност
250 лева; видео, DVD и два броя малки
радиокасетофона на обща стойност 200 лева; шкаф за телевизор на стойност 20
лева; тоалетни принадлежности и два чифта кожени обувки на обща стойност 26
лева; два броя кафе машини на обща стойност 40 лева; кафемелачка, месомелачка и
зеленчукова мелачка на обща стойност 30 лева; компютър комплект на стойност 120
лева; стереоуредба и видеоуредба на обща стойност 120 лева; прахосмукачка „Rohnson“ и електрическа
вентилаторна печка на обща стойност 20 лева; електрически домакински уреди –
фютюрник, тостер, мини бойлер и два броя сешоари на обща стойност 60 лева;
четири броя комплекти вилици, лъжици, ножове и лъжички за кафе на обща стойност
30 лева; комплект нови фаянсови плочки – шест квадратни метра – на стойност 45
лева; тоалетно портманто със закачалка и шкаф на стойност 30 лева; шест броя
кухненски столове и четири броя обикновени табуретки на обща стойност 100 лева;
два броя стенни закачалки, огледала в рамки и три броя картини в рамка на обща
стойност 60 лева; три броя килими на
обща стойност 120 лева; два броя стенни часовници на обща стойност 20 лева и
три комплекта пердета на обща стойност 30 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от 6100 лева от датата на подаване
на исковата молба – 26.09.2014г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
присъждане на паричната равностойност на движимите вещи за разликата от 6100
лева до общия претендиран размер от 26 200 лева и за паричната сума от
13 800 лв. /тринадесет хиляди и осемстотин лева/, като получена без
основание от ответника, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба – 26.09.2014г. до окончателното
им заплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.С.Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***,
кантора 108 чрез адв. В.Б. да заплати на М.Г.Г., ЕГН ********** ***, офис **
чрез адв. Р.П. част от направените разноски – в размер на 1528, 04 лева за първата инстанция и в размер на 508, 50 лева за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН ********** ***, офис 2А чрез адв. Р.П.
да заплати на Н.С.Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, кантора *** чрез
адв. В.Б. част от направените разноски в първоинстанционното производство в
размер на 152,
50 лева.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН ********** ***, офис *** чрез адв.
Р.П. да заплати по сметка на ПОС в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в
размер на 244 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните в частта, с която е отхвърлен
иска по чл. 55, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗЗД за сумата от 13 800 лева с
оглед цената на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: