Р Е
Ш Е Н
И Е
№117
22.07.2019 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
05 ю н и Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
Н. К.
ПРОКУРОР
ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА
ВНОХД №1109 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда
№52/08.04.2019 г., постановена по нохд № 214/2019 г. Районен съд – Стара Загора
е признал подсъдимата П.С.П. за виновна в това, че през периода 10.07.2018 г. - 15.08.2018 г., в гр. Стара
Загора, като управител на „Петраците“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул.”Никола Петков” № 10, без надлежно разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора, приела на работа лице, ненавършило 18
годишна възраст, а именно – Т. Д. Д.– престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК и на основание чл.78а от НК я
освободил от наказателна отговорност, като й наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимата П.С.П., чрез защитника й адв.С.М., в която се излагат
съображения, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, немотивирана и
неправилна, постановена при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка
и непълнота на доказателствата, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на постановената присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимата П.
С.П. бъде оправдана.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по нохд
214/2019 г. Районен съд – Стара Загора и извърши цялостна служебна проверка на
атакуваната присъда, в съответствие с разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК,
намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като
за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими
за съставомерността на деянието, са събрани относимите и допустими
доказателства в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи.
Извършен е цялостен доказателствен
анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически изводи. Приетата за
установена от първоинстанционния съд фактология се подкрепя от събрания
доказателствен материал, включващ показанията на свидетелите Д. Б., Д. В., И. Д.,
Т. Д., справка от търговски регистър, справка от НАП за актуалното състояние на
действащите трудови договори, Акт №24-002047/20.08.2018 г., обясненията на
подсъдимата и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Същата може да бъде обобщена по следния начин:
Подсъдимата П.П. била
управител на „Петраците“ ООД, съсобственик на 90 % от капитала на дружеството,
което е със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул.”Никола
Петков” №10, където дружеството стопанисвало обект: цех за производство и
пакетиране на месни продукти.
Свидетелят Т.Д. е роден
на *** г. и бил ученик в ПГСАГ „Лубор Байер” - гр. Стара Загора, като след
завършване на учебната 2017-2018 година той изразил желание да започне работа
през лятото. След разговор на майката на св. Димитров с подс. П., последната се
съгласила да го вземе на работа, като се
разбрали Димитров да отиде на място в
цеха.
На 10.07.2018 г. св. Т. Д.в
посетил цеха на „Петраците“ ЕООД като
общ работник. На същата дата между подс. П., в качеството на възложител и св. Т.Д.,
в качеството на изпълнител бил сключен граждански договор №2/10.07.2018 г., в
който по лична карта били вписани данните му, с който Д. се задължавал да
опакова 13 000 бр. тарелки, в срок до 31.08.2018 г., като било уговорено
възнаграждение по 0,05 лв. за всяка опакована тарелка или общо 650,00 лв.,
което ще се заплаща в брой.
На 15.08.2018 г.
свидетелите Д.В.- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара
Загора и Д.Б.– старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара
Загора, в изпълнение на службата си, извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в цеха на „Петраците“ ЕООД, находящ се в гр. Стара Загора,
ул.”Никола Петков” № 10. В хода на извършената проверка те констатирали, че по
това време на работа в обекта бил непълнолетният Т.Д. на 17 години, който
изпълнявал в цеха обща работа. На място и при последваща проверка в
информационните масиви на Дирекция „Инспекция по труда" било установено,
че към 15.08.2018 г. за непълнолетния Т.Д. не е издавано надлежно разрешение за
наемане на работа и не е направено преди
наемането му на работа искане от работодателя за издаване на такова разрешение
от инспекцията по труда. Св. Д. обяснил на инспекторите, че работата му се
състои в това да оформя и пакетира продукцията, че работи на повикване и
собственоръчно попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда,
като декларирал писмено фактите и обстоятелствата, свързани с осъществяването
на трудовата дейност.
По-късно, на същия ден свидетелите
Бояджиев и Василев получили информация за лица, които работят в цеха на
„Петраците“ ЕООД, без документи, като били викани от подс. П. кампанийно, при
наличие на работа. По този повод св. Б. и В. предприели извършването на нова
проверка в обекта. При пристигане на място в цеха на „Петраците“ ЕООД , св. Т.Д.
все още бил там. Свидетелят Д. собственоръчно попълнил нова декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която отразил, че макар да няма
сключен трудов договор с работодателя, полага труд в цеха на „Петраците“ ЕООД,
въз основа на сключен граждански договор с управителя на фирмата – подс. П..
При така приетото за
установено от фактическа страна първостепенният съд е приел, че подс. П. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.192а,
ал.1 НК. При определяне правната квалификация на извършеното от подсъдимата
деяние настоящият състав намира, че е приложен правилно материалният закон по
следните съображения:
За да е осъществен от
обективна страна съставът на престъплението по чл.192а, ал.1 НК е необходимо да
е налице приемане на работа на лице, ненавършило 18 години, без да има надлежно
разрешение затова от инспекцията по труда за конкретния случай.
Изпълнителното деяние по
чл.192 а, ал. 1 НК е осъществено с фактическото приемане на лицето на работа,
като законът не изисква да е налице трудово или гражданско правоотношение. Именно
поради това доводите на защитата, че не е осъществено изпълнителното деяние,
тъй като сключеният граждански договор № 2/10.07.2018 г., като подписан само от
непълнолетния е нищожен е несъстоятелен. Липсата на договор/трудов или
граждански/, въз основа на който лицето осъществява възложената му работа, не
изключва факта на фактическото полагане на труд от страна на св. Димитров за „Петраците„
ЕООД. Фактът на полагане на труд от същия е безспорно установен по делото от показанията
на самия непълнолетен и на двамата инспектори - свидетелите Василев и Бояджиев.
Обстоятелствата, съдържащи се в декларациите по чл.402, ал.3 КТ, попълнени и подписани само от св. Димитров, се подкрепят от събраните гласни
доказателствени средства по делото, влючващи показанията на св. В.и св. Б. и на самия непълнолетен и в тази връзка следва
да бъде отбелязано, че писмените
доказателства, които по същността си са гласни доказателствени средства, не
притежават съответната
доказателствената стойност.
Възражението на защитата относно условията на
труд, в които е работил непълнолетният и които изключва необходимостта от
разрешение на Инспекцията по труда, са неотносими към спора, тъй като разрешението по чл.303, ал.3 КТ е елемент от обективната страна на състава на
чл. 192а, ал.1 НК, а изискването на
чл.303, ал.3 КТ относно разрешение от
инспекцията по труда не прави
разграничение относно вида труд и
условията, при които той се упражнява и е абсолютно и безусловно по
отношение на всякакъв труд, полаган от непълнолетно лице.
Изводите на
първостепенния съд за наличие на субективния елемент от състава на
престъплението се основават на приетата за установена фактологя по делото и се
споделят изцяло от настоящата инстанция.
За прекия умисъл на извършителя следва да се съди по обективните му действия.
В сключения граждански договор №2/10.07.2018 г., който е подписан лично от
подсъдимата П., се съдържат данни за
самоличността на св. Т. Димитров от неговата лична карта.
Настоящият състав се
солидаризира с извода на районния съд, че няма основание да се приеме, че
деянието, осъществено от подсъдимата покрива признаците на състава на чл.9,
ал.2 НК, каквито са претенциите на защитника. Когато с оглед разпоредбата на
чл.9, ал.2 НК се обсъжда въпросът дали деянието, което, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна и затова не е престъпно, следва да се обсъждат съвкупно всички
елементи на състава на дадено престъпление.
Не може да се приеме малозначителност
на деянието въз основа на обстоятелството, че при извършената проверка в цеха само
едно непълнолетно лице е било на работа. В конкретния случай срокът на договора
не е кратък, а непълнолетният е работил фактически около един месец, което
време не е малко, с оглед на това, че се касае за полагане на труд от
непълнолетен, за който се изисква специално разрешение. Настоящият състав също
не констатира наличие на други факти и
обстоятелства ,които да изключват обществената опасност на деянието или да я
правят явно незначителна. От друга страна, не може да не бъде отчетен и фактът, че престъпленията по чл.192а, ал.1 НК придобиват все по-широко разпространение на територията на нашата страна и
засягат лица в младежка възраст.
С оглед наличие на
предпоставките на чл.78 А от НК съдът правилно е освободил подс. П. от наказателна
отговорност, като й наложил административно наказание.При определяне вида и
размера на наказанието съдът е приел като смекчаващи вината обстоятелства –
добрите характеристични данни, чистото съдебно минало и не е отчел отегчаващи
вината обстоятелства. За постигане целите на чл.12 ЗАНН съдът е преценил, че наказанието
следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и е
наложил „Глоба“ в размер на 1000 лева,
съобразена и с имотното и състояние. Така определено адм. наказание е в минималния
предвиден в закона размер, същото е справедливо и съобразено с целите на
наказанието, предвидени в чл.12 ЗАНН, поради което не са налице основания за
неговото изменение.
С оглед всичко изложено
по-горе атакуваната присъда на РС –Казанлък е правилна и като такава следва да
бъде потвърдена изцяло, като на основание чл.338 НПК съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №52/08.04.2019 г., постановена по нохд 214/2019 г. на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.