Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-21 07.07.2017г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На четвърти април 2017 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
мл.с. Т. Митев
Секретар: С.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1789 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 125 от
01.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд –
Несебър е изнесен на публична продан, допуснатия до делба недвижим имот,
състоящ се от празно дворно място от
9134 кв. м., образуващо УПИ ХІ-950, кв. 12 по плана на гр. Обзор, който парцел
е от 9 530 кв.м. и празно дворно място от 1 000 кв.м., образуващо УПИ
Х-950, кв. 12 по плана на гр. Обзор, представляващи поземлен имот с
идентификатор № 53045.502.545 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Обзор, с площ от 10 815 кв. м., с пазарна стойност от 824 860,
05 лева, като получената при публичната продан сума да се разпредели както
следва: 1/24 идеална
част за М.Г.Х., 1/24 идеална част за Т. Г.Б., 1/24 идеална част за Д.Г.В., 1/24
идеална част общо за М.К.Й., К.Й.Т., К.Й.Х., 1/24 идеална част за Й.Т.Х., 1/24
идеална част за М.Т. Д., 1/24 идеална част общо за Т.Д.Д. и В.Д.Д.Д., 1/48
идеална част за С.Г.А., 1/48 идеална част за Х.Г.Д. и 2/3 идеални част за Х.М.М..
С цитираното
решение е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ празно дворно място с площ от 1 090 кв.м., образуващо УПИ ІХ-950,
кв. 12 по плана на гр. Обзор, представляващ поземлен имот с идентификатор № 53045.502.63
по кадастрална карта на гр. Обзор, с площ от 1114 кв. м., с пазарна стойност
84 964, 78 лв., като получената при публичната продан сума да се разпредели, както следва: 1/24 идеална част за М.Г.Х., 1/24
идеална част за Т. Г.Б., 1/24 идеална част за Д.Г.В., 1/24 идеална част общо за
М.К.Й., К.Й.Т., К.Й.Х., 1/24 идеална част за Й.Т.Х., 1/24 идеална част за М.Т.Д.,
1/24 идеална част общо за Т.Д.Д. и В.Д.Д.Д., 1/48 идеална част за С.Г.А., 1/48
идеална част за Х.Г.Д. и 2/3 идеални част за Х.М.М..
С цитираното
решение е изключен от делбената маса, допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ празно дворно място от 170 кв. м., образуващо УПИ ХІІ-950, кв. 12
по плана на гр. Обзор, представляващ част от ПИ с идентификатор 53045.502.61 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор и е прекратено
производството по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър по
отношение на този имот.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от С.Г.А. и В.Д.Д., с която претендират решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е изнесъл, допуснатите до съдебна делба недвижими имоти на публична продан, тъй като по делото има данни за възможността имотите да бъдат поделени между съделитетиле така, че всеки един от тях да получи самостоятелен дял от недвижимите имоти. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че страните не са представили доказателства, че указанията не са изпълнени, поради което и по делото е останала недоказана възможността за реално поделяне на недвижимия имот, като се е позовал на практиката на ВКС на РБ, изразена в Решение № 20/06.02.2015г., постановено по гр. дело № 4692/2014г. по описа на ВКС на РБ. В жалбата се посочва, че не е налице „мотивирано предписание“, тъй като то не съдържа минимално задължителните атрибути за индивидуален административен акт и в този смисъл не може да се приеме, че е налице бездействие от страна на съделителите. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила – чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 348 от ГПК – съдът е изнесъл имотите на публична продан, а по делото е безспорно установено, че делбената маса включва 4 броя дворни места и съделителите могат да получат обединени по групи имот в натура.
В жалбата се посочва и обстоятелството, че съдът неправилно е изключил от делбената маса дворното място, с площ от 170 кв.м., образуващо УПИ ХІІ-950 в кв. 12 по плана на гр. Обзор, тъй като по делото няма доказателства, че наследодателят на страните е притежавал имота в съсобственост с трети лица.
В жалбата се сочи, че съдът не е оказал съдействие на страните във връзка с предприемане на действия за изготвяне на ПУП за процесния имот, като не е отговорил на депозирани молби за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с актуални скици на имотите.
По делото е депозиран писмен
отговор от страна на С.Г.А. и В.Д.Д., в който се сочи, че въззивната жалба на
съделителите С.А. и В.Д. е основателна, тъй като съдът неправилно е изключил от
делбената маса единия от имотите. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че
имотите, представляващи празно дворно място от 9134 кв. м., образуващо УПИ ХІ-950, кв. 12 по плана на гр. Обзор,
който парцел е от 9 530 кв.м. и празно дворно място от 1 000 кв.м.,
образуващо УПИ Х-950, кв. 12 по плана на гр. Обзор, представляващи поземлен
имот с идентификатор № 53045.502.545 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Обзор, както и имот, представляващ празно дворно място с площ
от 1 090 кв.м., образуващо УПИ ІХ-950, кв. 12 по плана на гр. Обзор,
представляващ поземлен имот с идентификатор 53045.502.63 по кадастрална карта
на гр. Обзор, с площ от 1114 кв. м. следва да бъдат изнесени на публична
продан. Посочва се, че в хода на производството са представени доказателства за
поделяемост на имотите, допуснати до делба, като има фактическа и правна
възможност всеки от съделителите да получи (индивидуално или по групи) в дял
обособен имот. Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и
делото да бъде върнато на Районен съд – Несебър с указания за извършване на
делбата чрез поставяне в дял на съделителите на индивидуално обособен имот.
По делото е
депозиран и писмен отговор на въззивната жалба от Х.М.М., в който се посочва,
че депозираната жалба е неоснователна и необоснована и следва да бъде оставена
без уважение. Посочва се, че нееднократно първоинстанционният съд е дал
указания на съделителите да изпълнят предписанията на архитекта, посочени в
депозираното по делото мотивирано становище и по този начин съдът правилно е
приел, че е налице бездействие от страна на съделителите за установяване
поделяемостта на имота. В депозирания отговор се посочва, че представеното по
делото мотивирано предписание не страда от посочените във въззивната жалба
пороци, неоснователни са оплакванията в жалбата относно неправилното приложение
на чл. 345 от ГПК и изключването от делбената маса на посочения недвижим имот,
както и неоснователно е оплакването, че не е налице изработен от вещото лице
проект за разделяне на имота, тъй като вещото лице в своето заключение
мотивирано е посочило какво следва да се направи от страна на съделителите, за
да се достигне до поделяемост на допуснатите до делба недвижими имоти.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 283 от 07.04.1997г., постановено по гр. дело № 316/1995г. по описа на Районен съд – Несебър е допуснато извършването на делба на оставения в наследство от наследодателите М.Д. К. и Т. М. К.а недвижим имот, а именно – празно дворно място от 9 134 кв.м., образуващо урегулиран парцел ХІ-950 в кв. 12 по плана на гр. Обзор, който парцел е от 9 530 кв.м.; празно дворно място от 1 000 кв.м., образуващо урегулиран парцел Х-950 в кв. 12 по плана на гр. Обзор и празно дворно място с площ от 170 кв.м., образуващо урегулиран парцел ХІІ-950 в кв. 12 по плана на гр. Обзор. В цитираното решение е посочено, че делбата следва да се допусне при следните квоти – за К. И. Й., М. Г.Х., Т. Г.Б., Н. Г.Й., Й. Г. Й. – по 1/30 ид.ч., за Д. Т.Д., Й.Т.Х., М.Т.Д. – по 1/24 ид.ч., за С. Х. Д., С.Г.Х., Х.Г.Д. – по 1/72 ид.ч. и за Х.М.М. – 2/3 ид.ч.
С Решение № 431 от 20.07.1998г., постановено по гр. дело № 1251/1997г. по описа на Окръжен съд – Бургас е оставено в сила Решение № 283 от 07.04.1997г., постановено по гр. дело № 316/1995г. по описа на Районен съд – Несебър.
С Решение № 73 от
13.07.2000г., постановено по гр. дело № 695/99г. по описа на ВКС на РБ е
оставено в сила Решение от 20.07.1998г., постановено по гр. дело № 1251/1997г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
В хода на производството след допускането на съдебната делба съделителите – К. И. Й. е починала на 06.04.2001г., съделителят Н. Г.Й. е починала на 01.09.2003г., съделителят Й. Г. Й. е починал на 24.10.2009г., съделителят С. Х. Д. е починала на 21.01.2012г., а съделителят Д. Т.Д. е починал на 02.05.2012г. Първоинстанционният съд е конституирал в производството по делото наследниците на починалите лица и в своето решение изключително подробно е описал правата и наследствените квоти на лицата при извършването на съдебната делба.
В първоинстанционното решение, съдът подробно и изчерпателно е посочил и промените, които са настъпили по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че в хода на производството по извършване на делбата всеки един от съделителите е заявил желанието си да получи реален дял от допуснатите до делба недвижими имоти, като някои от съделителите са изразили желание да получат в съсобственост реален дял.
В производството по извършване на съдебната делба, първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде своето заключение относно поделяемостта на имота и относно пазарната цена на имота и на евентуалните новообразувани дялове.
По делото на дата – 08.07.2011г. е депозирано заключение на вещо лице, в което се сочи, че допуснатите до делба имоти са поделяеми и посочва два варианта на образуване на реални дялове за всеки един от съделителите, като и в двата варианта вещото лице посочва, че трима от съделителите следва да получат общ дял – С. Х. Д., С.Г.Х. и Х.Г.Д.. В своето заключение вещото лице посочва пазарна стойност на допуснатите по делба имоти, пазарна стойност на евентуалните дялове, както и проектни идентификатори на новообразуваните дялове.
С оглед отправените претенции от страна на съделителите в открито съдебно заседание, съдът е допуснал извършването на допълнителна съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която в своето заключение от 02.11.2011г. е посочил нови варианти за делба на допуснатите до делба недвижими имоти, като се е съобразил с изразените претенции някои от съделителите да получат общ дял. След приемане на заключението на допуснатата експертиза в открито съдебно заседание на 10.11.2011г., съдът в съответствие с предвидената в ЗУТ процедура е постановил препис от заключенията на вещото лице да се изпратят на Община Несебър и на АГКК – гр. Бургас за становище по проекта за делба.
По делото е постъпило становище от АГКК – гр. Бургас, в което е посочено, че проектът за делба засяга два имота – поземлен имот с идентификатор 53045.502.63 с площ от 1 114 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 53045.502.545 с площ от 10 815 кв.м., но се посочва, че проектите не са съобразени с границите на имотите по кадастралната карта. След депозираното становище на АГКК – гр. Бургас по делото е назначена нова съдебно-техническа експертиза, която отново да посочи възможностите за поделяемост на имота, като се съобрази с изразеното становище и да посочи пазарната стойност на имота и на евентуалните новообразувани дялове.
По делото е представено заключение на вещото лице по допусната нова съдебно-техническа експертиза от 16.03.2012г., в която е посочен вариант за делба на поземлените имоти, като са образувани девет нови имота с посочване на своите проектни площи, номера и е представена скица към това заключение, която съдът е обявил за неразделна част от постановеното в хода на производството Определение № 240 от 10.04.2012г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на което е разпределил имотите за ползване от всеки един от съделителите. Заключението на вещото лице е изпратено отново на Община Несебър за становище. По делото е извършено и допълнително заключение от 12.06.2012г., от неоспореното заключение на което е видно, че вещото лице е посочило пазарната стойност на цялата делбена маса – сума в размер на 909 825 лева.
Впоследствие - по делото е постъпило становище от Община Несебър на дата – 19.02.2013г., в което е посочено, че представения проект за делба не е съобразен със съществуващата регулация и не са отразени новообразувани поземлени имоти и в съответствие с изложеното, съдът е постановил извършването на допълнителна съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която да представи проект за делба, съобразен със становището на Община Несебър. Съобразно постановеното определение по делото на дата – 26.06.2013г. е депозирано допълнително заключение на вещото лице с посочване отново на проект за делба, по силата на който първоначално се обединяват УПИ Х и УПИ ХІ с обща площ от 10 300 кв.м. и след това от този обединен имот се обособяват нови пет УПИ за квоти от по 1/30 ид.ч. и четири имота за квоти от по 1/24 ид.ч. Заключението на вещото лице е придружено със скици към проекта за делба. С Определение, постановено в открито съдебно заседание на дата – 05.07.2013г. съдът е постановил да се изпрати заключението на вещото лице на Община Несебър за становище по проекта за делба.
По делото на дата – 10.07.2013г. е представено Препис-извлечение от Протокол № 9 от 10.07.2013г. от проведено заседание на Общински експертен съвет – Несебър и е изразено становище, че по представено заключение на вещото лице Г. се изразява становище, че имотът е поделяем по начина, предложен от вещото лице и е приет варианта за делба, като следва да се изпълнят процедурите по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ.
След получаване на посоченото по-горе становище, Районен съд – Несебър в открито съдебно заседание в изпълнение на процедурата по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ постановява да се изпрати искане до главния архитект на Община Несеър за изготвяне на мотивирано предписание до страните в съответствие с разпоредбата на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ.
По делото на дата – 28.11.2013г. е постъпило Мотивирано предписания от страна на Архитекта на Община Несебър, в което изрично се посочва, че в представения вариант за делбае включен и поземлен имот с идентификатор 53045.502.61 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор, който е обособен като самостоятелен урегулиран поземлен имот и е съсобствен с Община Несебър. В своето предписание Архитекта на Община Несебър посочва, че регулационната граница между УПИ ХІ и южния на него УПИ І се различава значително от имотната граница по одобрената кадастрална карта и преминава през изградени постройки в УПИ ХІ. Посочва се, че е необходимо да се изясни законосъобразността на изградените постройки да се приведе регулационната линия по имотната граница. Изрично се посочва в предписанието, че следва да се внесе проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ Х и УПИ ХІ от кв. 12 по плана на гр. Обзор (поземлени имоти с идентификатори 53045.502.63 и 53045.502.545 по по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор.) Съдът след изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание от 11.03.2015г. е постановил извършването на нова експертиза от вещото лице, като се съобрази и с дадените от страна на Община Несебър предписания.
По делото на 15.03.2016г. е депозирано допълнително заключение на вещото лице, в което се посочва, че изготвянето на варианти за делба по сега действащата регулация не е възможно, тъй като имотната граница с УПИ І в югозападната част на процесния УПИ Х-950 в кв. 12 преминава през сгради. Изменението на регулацията не е предмет на настоящата съдебна делба, но трябва да се извърши по искане на страните по делото пред Община Несебър. Съдът в открито съдебно заседание изрично е указал на страните, че следва да предприемат действия по изпълнение на указанията на главния архитект, дадени в мотивираното становище, както и да внесат проект за изменение на ПУП, съобразно тези указания, който да съответства на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, а в случай, че не предприемат такива действия, делото ще бъде решено въз основа на събраните до момента доказателства относно поделяемостта на имота.
Във въззивното производство, настоящият състав отново е дал указания на страните в открито съдебно заседание на 17.01.2017г. да представят по делото доказателства относно своите действия за изпълнение на процедурата по чл. 201 от ГПК и в частност да представят доказателства за инициирането на разработването на инвестиционен проект, съответстващ на дадените указания, който следва да се внесе за одобрение в общинската администрация. Данни за предприети действия от страна на съделителите в тази насока не са представени и пред настоящата инстанция.
С оглед приетото в Решение №
20 от 06.02.2015г., постановено по гр. дело № 4692/2014г. по описа на ВКС на РБ
по реда на чл. 290 от ГПК ако е налице прието от съда заключение на съдебно-техническа експертиза за възможна
поделяемост на имота и изработен от вещото лице проект за разделянето, съдът е
длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината.
Само ако след постъпването на становище от главния архитект с дадени
предписания за необходимостта проектът да бъде преработен и дадени от съда
указания в тази насока може да се приеме, че е налице бездействие на
съделителите. Ако съделителите не изпълнят в определения от съда срок дадените
указания, съдът може да приеме, че не е установено да съществува възможност за
реално поделяне на имота чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки
съделител. Съдът в своето решение приема, че след изразяването на становище от
главния архитект, съделителите следва да инициират изработването на
инвестиционен проект, съответстващ на дадените указания, който след
изработването, следва да бъде внесен за одобрение в общинската администрация.
Ако изработеният инвестиционен проект бъде одобрен, следва да бъде установено
чрез изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза, необходимо ли е
извършването на преустройства за реалното обособяване на самостоятелните
дялове, какви преустройства следва да бъдат извършени и каква е тяхната
стойност, за да бъде извършена преценка от съда съгласно изискването на чл.
203, ал. 1, изр. първо от ЗУТ дали съответните дялове могат да бъдат обособени
в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи
от обикновените. Не е необходимо на самостоятелно обособените проектни обекти
да бъдат дадени идентификатори, за да бъде извършена делбата съгласно одобрения
от главния архитект на общината инвестиционен проект. За извършването на
делбата е необходимо да бъде спазено единствено изискването на чл. 52, ал. 1,
т. 2 от ЗКИР, а именно представяне на скица-проект въз основа на изготвения по
делото проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Задължение
на съда е да следи за последователното извършване на тези действия и да дава
указания на съделителите за тяхната поредност. Само ако съдът е дал конкретни
указания за необходимостта от извършване на следващото по ред действие от
процеса по одобряване на инвестиционния проект, за съделителите съществува
задължение да представят доказателства, че такива действия са били извършени, а
съдът може да приеме наличие на процесуално бездействие, имащо за последица извод
за недоказаност на възможността за реално поделяне на имота.
От
събраните по делото доказателства се установява, че съгласно представените
заключения на вещото лице Г. допуснатите по делба недвижими имоти са поделяеми,
като е възможно за всеки един от съделителите да бъде обособен реален дял
съобразно квотата му в съсобствеността. Вещото лице е представило своите
заключения и скица за реалното обособяване на всеки един от имотите. След като
съдът е изпратил изготвеното заключение на Община Несебър по делото е постъпило
мотивирано предписание от Архитекта на Община Несебър, в което изрично се
посочва, че следва да бъдат предприети действия от страна на съделителите, за
да бъде изпълнена процедурата по чл. 203, ал. 1 от ЗУТ. Съдът неколкократно в
открито съдебно заседание е указал на страните, че следва да предприемат
действия в съответствие с посоченото в мотивираното предписание, но до
приключване събирането на доказателствата пред Районен съд – Несебър
доказателства за така предприета процедура не са представени.
Указания в този смисъл смисъл са дадени на страните и във въззивното производство, но до приключване на устните състезания съделителите не са представили доказателства относно своите действия за изпълнение на процедурата по чл. 201 от ГПК и в частност доказателства за инициирането на разработването на инвестиционен проект, съответстващ на дадените указания, който следва да се внесе за одобрение в общинската администрация. Нещо повече – в своето последно заключение по извършената съдебно-техническа експертиза, вещото лице Г. изрично е посочила, че изготвянето на варианти за делба по сега действащата регулация не е възможно, тъй като имотната граница с УПИ І в югозападната част на процесния УПИ Х-950 в кв. 12 преминава през сгради и изменението на регулацията трябва да се извърши по искане на страните по делото пред Община Несебър.
Мотивиран от изложеното, БОС
намира, че първоинстанционният съд е следял стриктно за
последователното извършване на действията от страна на съделителите и е давал
указания за тяхната поредност. За съделителите безспорно е възникнало
задължение да представят доказателства, че са предприели действия от процеса по
одобряване на инвестиционен проект, но е безспорно, че такива действия не са
били извършвани. Такива действия не са извършени и в производството пред
настоящата инстанция В този смисъл, БОС намира, че е налице процесуално
бездействие от страна на съделителите, което води до извод за недоказаност на възможността
за реално поделяне на имота. При това положение, БОС намира, че делбата между
съделителите следва да бъде извършена, като бъдат изнесени имотите на публична
продан и получената цена от продажбата на тези имоти се разпредели между
съделителите съобразно техните квоти в съсобствеността.
На
основание чл. 354, ал. 1 от ГПК когато имотът се изнася на публична продан като
неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да участва в наддаването и да
го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че по делото има данни – в представеното по
делото мотивирано становище на Архитекта на Община Несебър, в заключенията на
вещото лице Г., както и в представеното писмо и скица на поземлен имот на СГКК
– гр. Бургас, че по отношение на допуснатия до делба имот с идентификатор
53045.502.61 по по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор
(празно дворно място с площ от 170 кв.м., образуващо УПИ ХІІ-950, кв. 12 по
плана на гр. Обзор) права като съсобственик има и Община Несебър, поради което
и настоящата инстанция намира, че правилно съдът го е изключил от делбената
маса.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
Производството по делото е
образувано и по повод на постъпили две частни жалби от съделителите против
Определение № 519 от 01.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по
описа на Районен съд – Несебър.
По делото е депозираната частна жалба против цитираното определение от страна на Х.М.М., с която се претендира то да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество по депозираната Молба с вх. № 5998/27.07.2015г. с правно основание чл. 344, ал. 3 от ГПК, с която се претендира да бъде изменено Определение № 240 от 10.04.2012г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър.
По делото е депозирана и частна жалба от М.Г.Х., Т. Г.Б., В.Д.Д., Т.Д.Д., Й.Т.Х., М.Т.Д., С.Г.А., Х.Г.Д., М.К.Й., К.Й.Т. и К.Й.Х. против цитираното определение, с което се претендира да бъде постановено обезщетение за ползване на имота да се присъди от депозиране на самата молба с вх. № 5998/27.07.2015г. по описа на Районен съд – Несебър, а не от влизане в сила на определението.
По делото е постановено Определение № 240 от 10.04.2012г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на което е разпределено на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ползването на имотите, допуснати до делба с Решение № 283/07.04.1997г., постановено по гр. дело № 316/95г. по описа на Районен съд – Несебър, а именно – поземлен имот с идентификатор 53045.502.63 и поземлен имот с идентификатор 53045.502.545 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор до окончателното извършване на делбата, като е посочено в цитираното определение всеки един от съделителите кой точно имот ще ползва и е постановено скицата към заключението на вещото лице да се счита неразделна част от постановеното определение. Определението на съда е влязло в законна сила.
Впоследствие – на дата – 27.07.2015г. по делото е постъпила нова молба, в която се посочва, че ответната страна по иска – Х.М.М. и нейната дъщеря – А. Д. С. не допускат съделителите да ползват имота и се претендира да бъде изменено постановеното Определение № 240 от 10.04.2012г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър и да се определи обезщетение за ползване на имота за всеки един от съделителите. По повод на депозираната молба, Районен съд – Несебър е постановил и атакуваното Определение № 519 от 01.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър. С посоченото определение е изменено на основание чл. 344, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК Определение № 240/10.04.2012г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на НРС, с което на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е разпределено ползването на имотите, допуснати до делба с Решение № 283 от 07.04.1997г., постановено по гр. дело № 316/95г. по описа на НРС до окончателното извършване на делбата в частта му, касаеща съделителите М.Г.Х., Т. Г.Б., Й.Т.Х., С.Г.А., Х.Г.Д., М.Т.Д., М.К.Й., Т.Д.Д. и В.Д.Д., като вместо него е постановил осъждане на Х.М.М. да заплати на М.Г.Х., Т. Г.Б., Й.Т.Х. и М.Т.Д. сума от по 1 215, 80 лева месечно, представляваща обезщетение за ползването на съсобствения имот – поземлен имот с идентификатор 53045.502.545 по по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор с площ от 10 815 кв.м., считано от влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й изплащане. С цитираното определение е осъдена Х.М.М. да заплати на Т.Д.Д., С.Г.А., В.Д.Д., Х.Г.Д. и на М.К.Й. сума от по 607, 88 лева месечно, представляваща обезщетение за ползването на съсобствения имот – поземлен имот с идентификатор 53045.502.545 по по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор с площ от 10 815 кв.м., считано от влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й изплащане.
На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението, с което се допуска делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд и то може да се обжалва с частна жалба. За да измени своето постановено Определение № 240 от 10.04.2012г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър съдът е взел предвид събрани по делото свидетелски показания, които посочват, че имотът се ползва от А. Д. С. и тя го отдава за ползване на други лица като къмпинг. Свидетелите безпротиворечиво сочат, че в къмпинга има повече от десет бунгала, хотел, вила – масивна сграда и табели, на които като собственик на къмпинга е записана А.С.. Посочват и обстоятелството, че А.С. като работодател сключва договори с работници на къмпинга, а търговския оборот от ресторанта в имота също се отчита на А. Свидетелите посочват, че са виждали в имота и Х.М., но преди няколко години, а понастоящем сочат, че е с влошено здравословно състояние и не излиза от дома си.
В този смисъл, БОС намира, че по делото са събрани единствено доказателства, че не Х.М., а нейната дъщеря – А. Д. С. ползва имота и по данните на свидетелите реализира доходи от ползването на имота. В този смисъл, БОС намира, че е неоснователно искането на съделителите да бъде осъдена Х.М. да заплаща обезщетение за ползването на имота за периода от датата на депозираната молба с вх. № 5998/27.07.2015г.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че атакуваното Определение № 519 от 01.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение по същество, по силата на което да бъде оставена без уважение депозираната молба с вх. № 5998/27.07.2015г. по описа на Районен съд – Несебър за изменение на Определение № 240/10.04.2012г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър, тъй като по делото не се установяват предпоставките за осъждането на Х.М. да заплаща обезщетение за ползване на имота.
По делото е депозирана и частна жалба от С.Г.А. и В.Д.Д. против Разпореждане от 23.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър, с което на жалбоподателите е разпоредено да внесат държавна такса за депозираната въззивна жалба в размер на 12 131 лева. Следва изрично да се отбележи, че въззивната жалба е депозирана от двама съделители – С.Г.А. и В.Д.Д., които са внесли по сметка на БОС сума в размер от 758, 10 лева - държавна такса за въззивната жалба и представляваща половината от дължимата държавна такса, която първоинстанционният съд им е определил съобразно квотата им в съсобствеността. При това положение и с оглед на постановените Определение № 69 от 23.01.2013г., постановено по частно гр. дело № 10/2013г. по описа на ВКС на РБ и Определение № 437 от 24.09.2015г., постановено по частно гр. дело № 3859/2015г. по описа на ВКС на РБ, че дължимата държавна такса при въззивно обжалване на решението по втората фаза на делбата се определя по реда на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 от ТДТССГПК и се равнява на 2% от стойността на дела на страната в делбения имот, БОС е приел, че държавната такса е правилно определена. След отправено възражение от страна на жалбоподателите, първоинстанционният съд с Разпореждане от 20.09.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. е отменил постановеното Разпореждане от 23.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на НРС, в частта, в която на жалбоподателите е указано за внесат по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12 131 лева. При това положение, БОС намира, че депозираната частна жалба от С.Г.А. и В.Д.Д. против Разпореждане от 23.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър е без правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане. Отделно от изложеното, атакуваното разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което и на още едно основание жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в зависимост от изхода на спора по депозираната въззивна жалба, БОС намира, че на ответната страна по жалбата – Х.М. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство – сума в размер на 1 000 лева, представляващи възнаграждение за адвокат и дължими само от въззивните жалбоподатели и сума в размер на 3 375 лева, представляващи възнаграждение за адвокат и държавна такса, дължими от останалите съделители в качеството им на ответници по депозираната частна жалба от Х.М., тъй като тези разноски са уговорени и направени именно в производството по депозираната частна жалба.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125 от 01.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА С.Г.А. и В.Д.Д. да заплатят на Х. М. сума в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 519/01.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Г.Х., Т. Г.Б., В.Д.Д., Т.Д.Д., Й.Т.Х., М.Т.Д., С.Г.А., Х.Г.Д., М.К.Й., К.Й.Т. и К.Й.Х. с вх. № 5998/27.07.2015г. по описа на Районен съд - Несебър за изменение на Определение № 240/10.04.2012г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на Районен съд – Несебър, като се определи каква сума следва да заплаща Х.М.М. на другите съделители срещу ползването и на техните припадащи им се части от имота.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН ********** Т. Г.Б., ЕГН **********, В.Д.Д., ЕГН **********, Т.Д.Д., ЕГН **********, Й.Т.Х., ЕГН **********, М.Т.Д., ЕГН **********, С.Г.А., ЕГН **********, Х.Г.Д., ЕГН **********, М.К.Й., ЕГН **********, К.Й.Т., ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН ********** да заплатят на Х.М.М., ЕГН ********** *** сума в размер на 3 375 (три хиляди триста седемдесет и пет) лева, представляващи възнаграждение за адвокат и държавна такса, дължими от останалите съделители в качеството им на ответници по депозираната частна жалба от Х.М., тъй като тези разноски са уговорени и направени именно в производството по депозираната частна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната частна жалба от С.Г.А. и В.Д.Д. с вх. № 7264/10.09.2016г. по описа на Районен съд – Несебър против Разпореждане от 23.08.2016г., постановено по гр. дело № 1241/2010г. по описа на от Районен съд – Несебър, с което е постановено да се внесе държавна такса в размер на 12 131 лева.
Решението в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на С.А. и В.Д. решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас, а в останалата му част решението не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.