Присъда по дело №1465/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 86
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 3 октомври 2020 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20204520201465
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 8618.09.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – РусеI Наказателен състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
Секретар:Албена А. Соколова
Прокурор:Ралица Радославова Милчева (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Наказателно дело от общ
характер № 20204520201465 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Г. А. , роден на ***. в гр.Русе, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи,
ЕГН:********** за

ВИНОВЕН в това, че през периода от м.юли, 2015г. до м.август, 2019г.,
включително, в гр.Русе, след като бил осъден с Протоколно определение от
21.07.2015г. по гр.д. № 222/15г. на РРС, да издържа свой низходящ – детето
си В. Х. А. , род. на 02.01.2008г., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две вноски - 50 /петдесет/ месечни вноски
по 95.00лв., на обща стойност 4750.00лв. и детето си Б. Х. А. , род. на
25.01.2011г. съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече
от две вноски - 50 /петдесет/ месечни вноски по 95.00лв., на обща стойност
4750.00лв., всичко на обща стойност от 9500.00лв., поради което и на
основание чл.183, ал.1, вр. чл.36, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.1 от НК, му

ОПРЕДЕЛЯ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от
1
9/ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1
от НК НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА, поради което

НАЛАГА на подсъдимия Х. Г. А.
Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/ШЕСТ/
МЕСЕЦА.

ВИНОВЕН в това, че на 27.09.2018г. в гр.Русе, се заканил с убийство
на И. И. С. , от гр.Русе, като извикал към нея : „…не ме е страх от закона,
излежавам си присъдата след като те убия и това е“ и това заканване би могло
да възбуди основателен страх у И. И. С. от гр.Русе за осъществяването му,
поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.36, вр. чл.54 от
НК му

ОПРЕДЕЛЯ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от
2/ДВЕ/ ГОДИНИ, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от
НК НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА, поради което

НАЛАГА на подсъдимия Х. Г. А.
Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/ЕДНА/
ГОДИНА и 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.

На осн. чл.23, ал.1 от НК,
ГРУПИРА така наложените наказания, като
ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/ЕДНА/ ГОДИНА и
4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
2

ГРУПИРА така наложеното общо наказание, с наказанието
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца, наложено на подс.Х.А. по
НОХД № 436/2020г. по описа на Районен съд Русе, като

ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/ЕДНА/ ГОДИНА и
4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.

На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ОБЩ РЕЖИМ за
изтърпяване на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“.

На основание чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА изтърпяната част от
наказанията наложени по групираните присъди, а на осн. чл.59, ал.1 от НК и
срока, през който осъдения Х.А. е бил задържан по тези дела.

На осн. чл.92, ал.1 от НК
ПОСТАНОВЯВА ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕКУВАНЕ на подсъдимия Х.
Г. А. със снета по-горе самоличност, което да се провежда през време на
изтърпяване на така определеното общо наказание.

ОСЪЖДА подсъдимият Х. Г. А. , със снета по-горе самоличност да
заплати в полза на Държавата – ОД МВР-Русе сумата от 831.64лв., за
разноски на досъдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес
пред Окръжен съд гр.Русе.
3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1465/2020 год. по описа на РРС-първи
наказателен състав


Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. Х. Г. А. , от гр.Русе в това, че:

През периода от м.юли, 2015 г. до м.август, 2019 г., включително, в
гр.Русе, след като бил осъден с Протоколно определение от 21.07.2015 г. по
гр.д. № 222/15 г. на РРС, да издържа свой низходящ – детето си В. Х. А. , род.
на 02.01.2008 г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две вноски - 50 /петдесет/ месечни вноски по 95.00 лв., на обща
стойност 4750.00 лв. и детето си Б. Х. А. , род. на 25.01.2011г. съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две вноски - 50
/петдесет/ месечни вноски по 95.00 лв., на обща стойност 4750.00 лв., всичко
на обща стойност от 9500.00 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК и в
това, че
На 27.09.2018 г. в гр. Русе, се заканил с убийство на И. И. С. , от гр.Русе,
като извикал към нея : „…не ме е страх от закона, излежавам си присъдата
след като те убия и това е“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх у И. И. С. от гр.Русе за осъществяването му – престъпление по чл.144,
ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия
за виновен и му наложи предвидените за тези престъпления наказания.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със защитник.
Изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. Със защитникът си молят за
снизхождение при определяне размера на наказанието, както и да бъде
постановено по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”
подс. А. да бъде лекуван по реда на чл.92 от НК.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите,
1
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Х. Г. А. е роден на 30.04.1968 г. в гр. Русе, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, с
ЕГН:**********.

От 2002г. до 2015 г. подс. Х.А. и свид. И.С., съжителствали на
съпружески начела. По време на съвместното съжителство им се родили две
деца – В. Х. А. , родена на 02.01.2008 г. и Б. Х. А. , родена на 25.01.2011 г.
Скоро след раждането на второто дете, А. и С. се разделили. По молба на
свид. И.С. било образувано гр.дело № 222/2015 г. по описа на РРС. С
Протоколно определение от 21.07.2015г. била одобрена съдебна спогодба
между подсъдимия и С., според която упражняването на родителските права
по отношение на децата В. и Б. било предоставено на майката, а за бащата
били определени правила за лични контакти с децата. Подсъдимият бил
осъден да плаща ежемесечна издръжка от 95.00лв. за всяко от децата си.
Определението, като необжалваемо в тези му части, влязло в сила на
21.07.2015г.
Въпреки, че постановеното определение било известно на подсъдимия,
предвид личното му участие в съдебното производство, поради финансови
затруднения и основно, заради конфликт с майката, същият не плащал
издръжката на двете си деца.
По този начин, до привличането в качеството на обвиняем на Х.А. били
натрупани неиздължени 50 месечни вноски по 95.00 лв. за всяко от децата,
или общо 9 500,00 лв.

На 27.09.2018 г. сутринта, след като употребил значително количество
алкохол, подс. Х.А. отишъл до жилището на свид. И.С., която живеела с двете
си деца в апартамент в гр.Русе ул.”Искър” №51, вх.2, ет.1. По това време в
жилището били свид. С., по-малкото ѝ дете – Б. и лелята на С. – свид. Т.В.. А.
почукал на входната врата и С. му отворила. Той влязъл в жилището, като на
въпроса на пострадалата каква е причината за посещението му, подсъдимия
отговорил, че няма право да го пита такива неща, след което казал:
„Излежавам си присъдата, след като те убия и това е!” Изречените думи и
състоянието на подс. А. разстроили детето Б. и тя се разплакала. Майка се
обърнала да я успокои и в този момент А. нанесъл юмручен удар в главата.
С. паднала на земята, а подсъдимия продължил да я удря с юмруци по
главата. В този момент се намесила и свид. В., опитвайки да издърпа
подсъдимия и да прекрати насилието над С.. След като А. видял, че от носа на
последната потекла кръв, прекратил действията си и бързо напуснал
жилището. С. незабавно подала сигнал на спешен номер 112 и разказала за
случилото се.
На следващият ден свид. И.С. посетила отделение „Съдебна медицина”
2
в УМБАЛ „Канев”-Русе, където след извършен от съдебен лекар преглед
било издадено СМУ № 8310/28.09.2018 г.
В хода на досъдебното производство била назначена Съдебно-
медицинска експертиза, с обект на изследване телесните увреждания
получени от С. на 27.09.2018 г. От заключението на експертизата става ясно,
че И.С. е получила кръвонасядания на горните клепачи на двете очи и на
лявата вежда и субконюктивален кръвоизлив на лявата очна ябълка. Според
вещото лице тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени на 27.09.2018 г. по начина описан от
пострадалата и останалите свидетели. По медико-биологичен признак
уврежданията следвало да бъдат преценени като разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По досъдебното производство била назначена и комплексна
Психиатрично-психологична експертиза на подс. Х.А., от заключението на
която се установява, че за периода от 1988 г. до 2020 г. същият е имал осем
хоспитализации в ЦПЗ Русе ЕООД, където бил лекуван с диагноза психични
и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, синдром
на зависимост. Независимо от това, вещите лица дават заключение, че както в
периода юни, 2015 г. – август, 2019 г., така и на 27.09.2018 г. подс. Х.А. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Намират, че същият не страда от психически недостатъци,
които да му пречат да се защитава сам, правилно да възприема фактите,
които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Вещите лица считат, че при евентуална осъдителна присъда с наказание
„Лишаване от свобода” е уместно А. да бъде обект на принудително лекуване
по реда на чл.92 от НК.
Била назначена и техническа експертиза, която изследвала
съдържанието на аудиофайл на записа от телефонно обаждане на спешен
номер 112 от 27.09.2018 г. в 11.10 ч., като в заключението си вещото лице
извело в текстови формат съдържанието на разговора между свид. И.С. и
оператор от РЦ 112 гр.Русе.
Изложената фактическа обстановка Съдът намира за доказана по
несъмнен начин. В тази насока са признаването изцяло от страна на
подсъдимия Х.А. на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от
събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите И.С., В. А.а,
Т.В. и И.Й., както и от приложените и приобщени от Съда по делото
Протокол от съдебно заседание от 21.07.2015 г. по гр.дело № 222/2015 г. на
РРС, протоколи за полицейско предупреждение, Заповед за незабавна защита
от 12.09.2018 г., удостоверения за раждане, заключението на техническата
експертиза, заключението на СМЕ експертиза, заключението на комплексната
психиатрично-психологична експертиза, декларация за семейно и имотно
състояние, справка за съдимост.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената
и неоспорена фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
3
Подсъдимият Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода м.юли,
2015 г. до м.август, 2019 г., включително, в гр. Русе, след като бил осъден с
Протоколно определение от 21.07.2015 г. по гр.д. № 222/15 г. на РРС, да
издържа свой низходящ – детето си В. Х. А. , род. на 02.01.2008 г., съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две вноски - 50
/петдесет/ месечни вноски по 95.00 лв., на обща стойност 4750.00 лв. и детето
си Б. Х. А. , род. на 25.01.2011г. съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две вноски - 50 /петдесет/ месечни вноски
по 95.00 лв., на обща стойност 4750.00 лв., всичко на обща стойност от
9500.00 лв..
От обективна страна са налице елементите от състава на
престъплението - подсъдимият имал две малолетни деца, с влязло в сила
решение /определение/ на граждански съд бил осъден да им плаща издръжка
и съзнателно не изпълнил задължението си да издържа своите низходящи –
дъщерите си В. и Б., в размер на повече от две месечни вноски, а именно 50
месечни вноски, по 95,00 лева всяка, за всяко от децата, в общ размер на 9
500,00 лева.
Става ясно от материалите по делото, че подс. А. е в работоспособна
възраст и не се излагат твърдения, а и няма доказателства, той да страда от
физически или психически недъзи /извън обсъдените в СППЕ/, които да му
пречат да полага труд. При така изложеното става ясно, че неизпълнението на
задължението за издръжка за инкриминираният период не се дължало на
непреодолими обективни пречки пред подс. А., а било плод на осъзнато
негово решение.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс. А. съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици, при което целял настъпването на противоправния резултат.
Несъмнено съзнавал, че има две малолетни деца, за чието нормално развитие
и отглеждане бил осъден, с известен му съдебен акт, да плаща ежемесечна
издръжка. Независимо от това, съзнателно, при отсъствието на обективни
пречки за това, взел решение да не изплаща тези издръжки.
При тези обстоятелства, Съдът счита, че подсъдимият Х.А. следва да
бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.183, ал.1 от
НК и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимия А., Съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелства
признанието на вината, направено в хода на досъдебното производство. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът приема множеството
предходни осъждания на А., неоказващи влияние върху правната
квалификация, продължителният период от време на неизпълнение на
задължението за плащане на издръжка, значителният размер на натрупаните
4
неиздължени парични средствата по тази издръжка, както и цялостното
неглижиране на родителските задължения от страна на подсъдимия. Предвид
това и при установения превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
Съдът приема, че на осн. чл.57, ал.1 от НК на подсъдимия Николов следва да
бъде наложено по-тежкото алтернативно предвидено наказание - “Лишаване
от свобода”, като счита, че целите на наказанието ще се постигнат, ако
същото бъде за срок от 9 /девeт/ месеца. Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2
от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява
така определеното наказание с една трета, като налага на подс. Х.А. наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.

От обективна и субективна страна подсъдимият Х. Г. А. е осъществил и
състава на престъплението по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК, тъй като на
27.09.2018 г. в гр. Русе, се заканил с убийство на И. И. С. , от гр. Русе, като
извикал към нея : „…не ме е страх от закона, излежавам си присъдата след
като те убия и това е“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх у И. И. С. от гр. Русе за осъществяването му.

От обективна страна:
От анализа на правната норма на чл.144, ал.3 от НК, а и съобразно
еднозначната практика на ВС, за осъществяване на това престъплението от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице или лица, която да е възприета от лицето
и да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. При това не
е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
В конкретния случай, думите отправени на висок тон към свид. И.С.:
„…не ме е страх от закона, излежавам си присъдата след като те убия и това
е“, представляват закана за убийство лично към свид. С., обективирана чрез
думи. Несъмнено, думите употребени от подс. А.: “излежавам си присъдата
след като те те убия” отправени към физическо лице, съдържат смисъл на
действия насочени към причиняване смъртта на човек.
По своята същност, реализирана по този начин, заканата била възприета
от пострадалата като действителна заплаха и тя била обективно годна да
възбуди основателен страх от осъществяването й. Разумното основание да се
приеме съществуване на риск, че заплахата може да бъде осъществена се
допълва както от съчетанието на заканата с нанасянето на побой над
пострадалата, така и от състоянието на алкохолно опиянение на подс. А.и и от
данните за личността му, като лице проявяващо нееднократно остра
физическа агресия към С. и осъждано многократно за различни престъпления
на ефективно лишаване от свобода.
Това налага извода, че изразите и думите отправените към свид. И.С.,
представляват закана за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 от НК.

От субективна страна:
Подсъдимият Х.А. осъществил деянието при пряк умисъл. Той имал
5
възможност да формира адекватна представа, че със своето поведение –
отправяне на инкриминираните думи, осъществява въпросната закана и че тя
е обективно годна да породи страхови изживявания у пострадалата, като
пряко целял и искал това реално да се е случи. Психическото състояние на
подс. А. било такова, че разбирал противоправността на извършеното.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на
общественоопасните последици от него.
Изложеното налага извода, че всички елементи от състава на
престъплението по чл.144, ал.3, пр.1, вр ал.1 от НК са налице, поради което
подс.Х.А. следва да бъде признат за виновен в извършването и на това
престъпление.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимия Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
множеството преходни осъждания на А., както и упражненото, едновременно
с отправяне на заканата, физическо насилие върху пострадалата причинило и
лека телесна повреда.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
признанието на вината и оказаното съдействие за разкриване обективната
истина по делото, още във фазата на полицейската проверка, изразеното
съжаление, установеното от вещите лица личностово разстройство, което
макар да не представлява психично заболяване в тесният смисъл на думата,
явно е определящо за поведението и реакциите на подсъдимия, както и
самоволното прекратяване на агресивното поведение на инкриминираната
дата.
Предвид това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им
тежест, е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание в границите между
минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2
години. Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното наказание
с една трета, като налага на подс. Х.А. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 от НК, следва да се групират така наложените
две наказания „Лишаване от свобода”, като се определи едно – по-тежкото от
тях, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок 1 /ЕДНА/ ГОДИНА
И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.

От справката за съдимост на подс. Х.А. се установява, че с Определение
№ 106/04.06.2020 г. по НОХД № 436/2020 г. по описа на Районен съд гр. Русе
за деяние, извършено на 09.12.2018 г., му е наложено наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, за чието изтърпяване бил определен „Общ
режим”. Определението влязло в сила на 04.06.2020 г.
От изложеното дотук е видно, че Х.А. е извършил деянията предмет на
6
разглеждане по НОХД № 436/2020 г. на РРС и по настоящото НОХД №
1465/20 г. по описа на РРС, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и
да е от тях, като е осъден с два различни съдебни акта. Деянията предмет на
разглеждане по тези дела са извършени през периода м.юли, 2015 г. –
м.август, 2019 г., а първата присъда /определение/ е влязла в сила на
04.06.2020г. По горепосочените наказания са налице предпоставките на чл.25,
вр. чл.23 от НК и следва да се определи едно общо наказание – най-тежкото
измежду наложените, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че с оглед предходните осъждания на Х.А. не са
налице предпоставките на чл.66 от НК, поради което определеното наказание
„Лишаване от свобода“, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
На основание, чл.25, ал.2 от НК при изтърпяване на така определеното
общо наказание, следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието по
НОХД № 436/2020 г. на РРС, а на чл.59, ал.1 от НК и срока, през който
подсъдимият Х.А. е бил задържан по някое от тези дела.

Съдът след като взе предвид, че подс. Х.А. страда от психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, синдром
на зависимост, представляващо алкохолизъм, като прецени становището на
вещите лица по назначената СППЕ, както и изявеното от подсъдимия
съгласие за лечение на това заболяване, намира, че са налице предпоставките
на чл.92, ал.2, вр. ал.1 от НК за настаняване за принудително лечение на подс.
Х.А.. Поради това, Съдът постанови ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕКУВАНЕ на
подс. А., което да се провежда през време на изтърпяване на наказанието.
На подсъдимият следва да се възложат и разноските направени в хода
на досъдебното производство, като той бъде осъден да заплати в полза на ОД
МВР-Русе сумата от 831.64 лв.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
7
Съобщи за изтекли лични данни