РЕШЕНИЕ
№ 11949
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110152348 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 263041/25.09.2023 г. на .................“ ЕАД, ЕИК
................, срещу ................. ЕАД, ЕИК ..................., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 16 769,95 лева – лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. до 13.02.2023 г. върху
погасена главница за доставена топлинна енергия до топлоснабден обект – трамвайно депо в
.............. инсталация ......................... за периода м.02.2020 г. – м.01.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.02.2023 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.03.2023 г. по ч. гр. дело №
8863/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът ................. ЕАД е потребител на топлинна
енергия /ТЕ/ за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в .............. инсталация **********. Поддържа, че
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия и при сключен писмен договор с потребителя, като такъв с
ответника бил сключен на 19.11.2019 г. по отношение на посочения обект. Посочва, че за
процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, одобрени с Решение № /12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № /06.03.2006 г. на ДКЕВР и
Решение № /08.10.2007 г. на ДКЕВР, като съгласно чл. 40, ал. 1 от същите купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на
доставката, след получаване на издадената от продавача фактура. Твърди, че ответникът е
използвал доставената ТЕ през периода м.02.2020 г. – м.01.2022 г., като му е изпратена покана за
доброволно изпълнение на задължението за нейното заплащане в 7-дневен срок. Признава, че
ответникът е заплатил стойността на доставената ТЕ, но това било сторено след падежа на
задължението, поради което последният му дължал заплащане на обезщетение за забава в размер,
съответстващ на претендираната сума. Претендира сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ................. ЕАД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск при твърдението, че вземанията за главница и лихва по процесните
фактури за периода м.02.2020 г. – м.01.2022 г. са били надлежно платено от него по силата на
1
сключено с ищеца споразумение. Релевира възражение за погасяване на част от вземанията по
давност. Претендира сторените разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 8863/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, I Гражданско отделение, 29 състав, от което се установява, че на 20.02.2023 г. .................“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ................. ЕАД за сумата от 16 769,95 лева – лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. до
13.02.2023 г. върху погасена главница за доставена топлинна енергия до топлоснабден обект –
трамвайно депо в .............. инсталация **********, начислена по фактури № ............. г., №
**********/31.02.2020 г., № **********/30.04.2020 г., № **********/30.11.2020 г., №
**********/31.12.2020 г., № **********/31.01.2021 г., № **********/28.02.2021 г., №
**********/31.03.2021 г., № **********/30.04.2021 г., № **********/30.11.2021 г., №
**********/31.12.2021 г. и № **********/31.01.2022 г., за периода м.02.2020 г. – м.01.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото – 20.02.2023 г., до
окончателното плащане, както и за направените по делото разноски.
С разпореждане от 28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 8863/2023 г. по описа Софийски районен
съд, I Гражданско отделение, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ
размер на сумата от 385,40 лева, от която 335,40 лева – държавна такса, и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника на 19.04.2023 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, с което е заявил, че не дължи плащане на сумата по заповедта.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
исков ред.
По делото не се спори, а и се установява от приетите писмени доказателства, че между
страните е сключен Договор № 44842/19.11.2019 г. при Общи условия за продажба на ТЕ за
стопански нужди от .................“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /л.
45/, по силата на който .................“ ЕАД – в качеството на „Продавач“, продава ТЕ с топлоносител
гореща вода на купувача за топлоснабдявания имот, а ................. ЕАД – в качеството на „Купувач“,
я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Адресите на
топлоснабдяваните имоти са индивидуализирани в приложение към договора /л. 9 от заповедното
дело/, сред които е и имот с абонатен № 956 – гара Искър, депо, с отопляем обем от 72 952 куб. м.
Съгласно договора същият е сключен за срок от 3 години, считано пт подписването му.
Следователно представеният договор от 19.11.2019 г. е действащ между страните в исковия
период.
Между страните не се спори относно съществуването на главното задължение за доставена
и потребена от ответника топлинна енергия за стопански нужди през периода м.02.2020 г. –
м.01.2022 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в .............. за което са издадени
фактури № ............. г., № **********/31.02.2020 г., № **********/30.04.2020 г., №
**********/30.11.2020 г., № **********/31.12.2020 г., № **********/31.01.2021 г., №
**********/28.02.2021 г., № **********/31.03.2021 г., № **********/30.04.2021 г., №
**********/30.11.2021 г., № **********/31.12.2021 г. и № **********/31.01.2022 г., в общ размер
на 262 782,14 лева съобразно заключението на вещото лице по приетата без възражения на
страните съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, която съдът кредитира като обективно и
прецизно изготвена.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че възникналото в процесния период
главно задължение е било изцяло погасено чрез плащане от ответното дружество.
Спорът между страните в хода на настоящото производство се концентрира върху въпроса
дължимо ли е процесното вземане за мораторна лихва с оглед релевираното от ответника
възражение за своевременно погасяване на главното задължението за потребена ТЕ, респ. с оглед
възражението му за погасяване на акцесорното вземане по давност.
По възражението за своевременно погасяване на главното задължението за потребена
ТЕ съдът намира следното:
За установяване факта на своевременно плащане на задълженията по процесните фактури
по делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК
експертното заключение на вещото лице М. В. по допуснатата ССчЕ . Въз основа последното
се установява, че фактурираните от ищцовото дружество суми за ТЕ за периода м.02.2020 г. –
2
м.01.2022 г. в общ размер на 262 782,14 лева са били заплатени от купувача на ТЕ чрез множество
плащания – подробно посочени от вещото лице в табличен вид по размер и дата на извършване в
ССчЕ.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени
с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР,, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване
на издадена от продавача данъчна фактура, т. е. задълженията стават изискуеми на 21-вия ден
след изтичане на съответния период и от този момент ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84,
ал. 1 ЗЗД. В случая, падежът на най-ранното от процесните вземания за ТЕ – това за м.02.2020 г. е
настъпил на 20.03.2020 г., поради което на 21.03.2020 г. ответникът е изпаднал в забава в
плащането му /в случая плащане на това задължение е извършено на 28.04.2020 г., т. е. след
падежа/. Проследимо в таблицата на л. 91 от ССчЕ, наименувана „Рекапитулация“, всяко едно от
месечните задължения, чийто сумарен сбор формира главното задължение от 262 782,14 лева, е
било погасявано от ответното дружество, но със закъснение, доколкото падежът на задълженията е
бил 20-то число на месеца, следващ този, за който е доставката на ТЕ, а всяко едно плащане,
касаещо съответният месец, е било осчетоводявано след съответната падежна дата според
установените от Общите условия на .................“ ЕАД срокове за това. С оглед заключението на
ССчЕ, което както вече се посочи съдът изцяло кредитира, ответникът е изпаднал в забава и дължи
да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди от неточното изпълнение във времево
отношение на задължението за потребена ТЕ за периода м.02.2020 г. – м.01.2022 г. Съобразявайки
падежа на всяко отделно месечно задължение, вещото лице е определило размера на лихвата за
забава за периода до плащането му, като е приело, че за същата се равнява на общата сума от 16
769,95 лева /съответстваща на размера на предявения иск/, като по делото не е представено
споразумение между страните, по силата на което да са уговорили падеж на задълженията,
различен от установения в общите условия на ищеца. С оглед така установеното възражението на
ответника за своевременно плащане на главните задължения се явява неоснователно.
По възражението за погасяването на вземането по давност съдът намира следното:
Съгласно чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като течението на давността се прекъсва, на основание чл. 116 ЗЗД, с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за лихви се
прилага тригодишната давност.
В конкретния случай заявлението по чл. 410 ГПК е било подадено в съда на 20.02.2023 г., т.
е. извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на 20.02.2020 г.
Предмет на исковата претенция са вземания за мораторна лихва за периода 31.03.2020 г. до
13.02.2023 г., поради което съдът намира, че никое от тях не се покрива от изтекла погасителна
давност.
При горните мотиви съдът намира искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изцяло
основателен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законна лихва от датата
на сезиране на съда до окончателното плащане.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски има единствено ищецът. В полза на същия
следва да се присъдят сторените в заповедното разноски в общ размер на 385,40 лева, от която
сума 335,40 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в исковото производство разноски в общ размер на 785,38 лева, от която сума 335,38
лева – държавна такса, 350,00 лева – депозит за ССчЕ, и 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
При горните мотиви, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от .................“ ЕАД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. ..........., срещу ................. ЕАД, ЕИК ..................., със
седалище и адрес на управление: гр. .............. положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ................. ЕАД, ЕИК ................... дължи на .................“
3
ЕАД, ЕИК ................, сумата в общ размер на 16 769,95 лева – лихва за забава за периода
31.03.2020 г. – 13.02.2023 г. върху погасена главница за доставена топлинна енергия до
топлоснабден обект – трамвайно депо в .............. инсталация **********, начислена за периода
м.02.2020 г. – м.01.2022 г. по фактури № ............. г., № **********/31.02.2020 г., №
**********/30.04.2020 г., № **********/30.11.2020 г., № **********/31.12.2020 г., №
**********/31.01.2021 г., № **********/28.02.2021 г., № **********/31.03.2021 г., №
**********/30.04.2021 г., № **********/30.11.2021 г., № **********/31.12.2021 г. и №
**********/31.01.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 20.02.2023 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 28.03.2023 г. по ч. гр. дело № 8863/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА ................. ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр.
.............. да заплати на .................“ ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр.
..............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 385,40 лева – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 8863/2023 г. на СРС, 29 състав, както и сумата от 785,38 лева –
разноски в исковото производство по гр. д. № 52348/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4