РЕШЕНИЕ
гр. София, ...... 02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11367 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ответниците В.В.Б. и И.И.С. срещу решение от 29.12.2017г.,
постановено по гр. дело № 9915/2017г. на Софийски районен съд, 55 състав, с което
са уважени изцяло предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК, като е
признато за установено в отношенията между жалбоподателите и ищеца „Т.С.” ЕАД, дължимостта
на парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 58325/2016 г. на СРС, 55 с-в. Решението е постановено при участие
на трето лице – помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
В жалбата
се поддържат оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи се, че
въззивникът – ответник за процесния период е с постоянно местожителство извън
РБългария, поради което е налице хипотезата на чл. 411, ал.1, т. 2 ГПК и на
основание чл. 423, ал.1, т. 2 ГПК не е следвало да бъде издадена заповед за
изпълнение срещу него. Поддържа се, че доставената топлинна енергия в имота не
е измерена със сертифициран уред, както и че по делото не е установено дали е
извършено пломбиране на радиаторите с два спирателни крана на входа и изхода на
ЕС. Предвид изложеното се излагат съображения, че не е доказано по делото
доставена и потребена топлинна енергия в присъдения размер. Жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените
искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемият
- ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не са депозирали писмени
отговори на въззивната жалба. В хода на устните прения въззиваемото дружество
оспорва бланкетно жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено, като съдът изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на
чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 9915/2017г. по описа на СРС, 55
състав за сумите 2679. 74 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. и за сумата 170. 12 лв. – лихва
за забава за периода 15.09.2015г. – 30.09.2016г., дължими разделно по равно от
всеки от ответниците.
СРС е уважил
изцяло исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия и е присъдил
сумите съобразно заключението на приетата ССчЕ.
Съгласно
констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните
разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението
между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Съдебно-техническата
експертиза не е оспорена от ответниците.
Договорното
правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на
Общите условия на ищцовото дружество. Обстоятелството, че ответниците са съсобственици
на процесния имот, не е спорно и установено по делото. Сградата, в която се
намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на
процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период,
се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, както и от приетото
от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С. ЕООД, с договор, също приет като писмено доказателство.
Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици,
съгласно протокол на общото събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответниците , в качеството им на съсобственици на
имота, са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и съгласно чл. 155 от ЗЕ дължат заплащане на цената на отдадената
за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период.
Възражението
на жалбоподателя В.В.Б., че през процесния период фактически не е обитавал имота,
е въведено единствено с оглед връчването на заповедта по чл. 410 ГПК, като
основание за приложение на нормата на чл. 423 ГПК, но същевременно не се твърди
и доказва да е проведено отделно такова производство. В случая заповедта е
редовно връчена на жалбоподателя и исковото производство по чл. 422 ГПК е
проведено след надлежно подадено възражение по чл. 414 ГПК от него. Ето защо,
при липса на въведени надлежно оспорвания относно качеството потребител на
всеки от ответниците – съсобственици, правилно исковете са уважени спрямо
двамата, както са предявени.
Доводите в
жалбата относно липсата на доказателства за стойността на доставената
топлоенергия са неоснователни. Фактите относно размера на начислената
топлоенерегия се установяват на самостоятелно основание от заключенията на
приетите СТЕ и ССчЕ. Съгласно заключението на СТЕ, за процесния имот е начислявана
ТЕ за отопление, сградна инсталация и
БГВ, като е отчетено наличието на три топлинни разпределители в имота и щранг
-лира в банята. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в
сградата на ЕС през процесния период се извършва от общ топломер, като уредът
включва разходомерна част, изчислителен блок и 2 броя термопреобразуватели,
като всеки от елементите преминава задължителни проверки.
Доводите в
жалбата относно изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на
топлинната енергия за процесния период, също са неоснователни, както и относно
неизпълнение на задължение на топлофикационното дружество за пломбиране на
радиаторите с два спирателни крана, са изцяло неоснователни. Съгласно
заключението на СТЕ, общият топломер в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки, извършени от оправомощени лица и изправността на
топломера и данните при демонтаж са документирани съгласно изискванията със
свидетелства за проведените изпитания и протоколи. Дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба през
процесния период. Начислените
на въззивниците суми са определени като дължими на база правилно извършени
дялово разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ за сградна
инсталация.
По отношение
на иска за лихва не се релевират конкретни оспорвания и въззивният съдебен
състав не дължи произнасяне.
Предвид
изложеното, жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде
потвърдено изцяло.
Разноски не
следва да бъдат присъдени на въззиваемия, предвид липсата на реално извършени
процесуални действия от негов представител.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.12.2017г., постановено по гр. дело № 9915/2017
г. на Софийски районен съд, 55 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия - ищец – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.12.2017г.,
постановено по гр. дело № 9915/2017 г. на Софийски районен съд, 55 състав. РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия -
ищец – „Т.С.” ЕООД.