Решение по дело №11367/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1105
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 10 февруари 2020 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20181100511367
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

   гр. София, ...... 02.2020г.

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                      АНЕТА ИЛЧЕВА         

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11367 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците В.В.Б. и И.И.С. срещу решение от 29.12.2017г., постановено по гр. дело № 9915/2017г. на Софийски районен съд, 55 състав, с което са уважени изцяло предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК, като е признато за установено в отношенията между жалбоподателите и ищеца „Т.С.” ЕАД, дължимостта на парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58325/2016 г. на СРС, 55 с-в. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.

В жалбата се поддържат оплаквания  за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи се, че въззивникът – ответник за процесния период е с постоянно местожителство извън РБългария, поради което е налице хипотезата на чл. 411, ал.1, т. 2 ГПК и на основание чл. 423, ал.1, т. 2 ГПК не е следвало да бъде издадена заповед за изпълнение срещу него. Поддържа се, че доставената топлинна енергия в имота не е измерена със сертифициран уред, както и че по делото не е установено дали е извършено пломбиране на радиаторите с два спирателни крана на входа и изхода на ЕС. Предвид изложеното се излагат съображения, че не е доказано по делото доставена и потребена топлинна енергия в присъдения размер. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемият - ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба. В хода на устните прения въззиваемото дружество оспорва бланкетно жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено, като съдът изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 9915/2017г. по описа на СРС, 55 състав за сумите 2679. 74 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. и за сумата 170. 12 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015г. – 30.09.2016г., дължими разделно по равно от всеки от ответниците.

СРС е уважил изцяло исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия и е присъдил сумите съобразно заключението на приетата ССчЕ.

Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Съдебно-техническата експертиза не е оспорена от ответниците.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния имот, не е спорно и установено по делото. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се  установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С. ЕООД, с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.

От изложеното следва изводът, че ответниците , в качеството им на съсобственици на имота, са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съгласно чл. 155 от ЗЕ дължат заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период.

Възражението на жалбоподателя В.В.Б., че през процесния период фактически не е обитавал имота, е въведено единствено с оглед връчването на заповедта по чл. 410 ГПК, като основание за приложение на нормата на чл. 423 ГПК, но същевременно не се твърди и доказва да е проведено отделно такова производство. В случая заповедта е редовно връчена на жалбоподателя и исковото производство по чл. 422 ГПК е проведено след надлежно подадено възражение по чл. 414 ГПК от него. Ето защо, при липса на въведени надлежно оспорвания относно качеството потребител на всеки от ответниците – съсобственици, правилно исковете са уважени спрямо двамата, както са предявени.

Доводите в жалбата относно липсата на доказателства за стойността на доставената топлоенергия са неоснователни. Фактите относно размера на начислената топлоенерегия се установяват на самостоятелно основание от заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ. Съгласно заключението на СТЕ, за процесния имот е начислявана  ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ, като е отчетено наличието на три топлинни разпределители в имота и щранг -лира в банята. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата на ЕС през процесния период се извършва от общ топломер, като уредът включва разходомерна част, изчислителен блок и 2 броя термопреобразуватели, като всеки от елементите преминава задължителни проверки.

Доводите в жалбата относно изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период, също са неоснователни, както и относно неизпълнение на задължение на топлофикационното дружество за пломбиране на радиаторите с два спирателни крана, са изцяло неоснователни. Съгласно заключението на СТЕ, общият топломер в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, извършени от оправомощени лица и изправността на топломера и данните при демонтаж са документирани съгласно изискванията със свидетелства за проведените изпитания и протоколи. Дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба през процесния период. Начислените на въззивниците суми са определени като дължими на база правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ за сградна инсталация.

По отношение на иска за лихва не се релевират конкретни оспорвания и въззивният съдебен състав не дължи произнасяне.

Предвид изложеното, жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено изцяло.

Разноски не следва да бъдат присъдени на въззиваемия, предвид липсата на реално извършени процесуални действия от негов представител.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.12.2017г., постановено по гр. дело № 9915/2017 г. на Софийски районен съд, 55 състав.

 РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия - ищец – „Т.С.” ЕООД.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                               2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.12.2017г., постановено по гр. дело № 9915/2017 г. на Софийски районен съд, 55 състав. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия - ищец – „Т.С.” ЕООД.