О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /30.05.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско дело № 759 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12209/20.02.2018г. от А.Г.К.-М.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Л.Ш., срещу определение
№ 1772/09.02.2018г., постановено по гр.д. № 11809/2017г. на ВРС, ХІІ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, както и по
частна жалба вх. № 19492/21.03.2018г. от А.Г.К.-М.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Л.Ш., срещу определение
№ 2921/13.03.2018г., постановено по гр.д. № 11809/2017г. на ВРС, ХІІ-ти състав, с което е уважена молба по чл.248, ал.2 от ГПК за
допълване на определение № 1772/09.02.2018г. в частта относно разноските.
Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност и неправилност на
прекратителното определение и отправя искане за неговата отмяна. Намира за
неправилен извода на районния съд за недопустимост на иск за прогласяване на
нищожност на протокола за проведеното ОС на съсобствениците.
В
предоставения срок насрещната страна е депозирала отговор, с който се иска
потвърждаване на обжалваното определение, което намира за правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски в настоящето
производство.
В частната
жалба досежно допълването на определението с присъждане на разноски на
ответната страна също е изложено становище за незаконосъобраност на
постановения съдебен акт. Счита се, че доказателства за направени разноски
следва да се представят до приключване на устните състезания и такива се дължат
на ответната страна, когато производството е прекратено в резултат на
поведението на ищеца. В случая намира прекратяването на производството по
делото да е станало при прякото участие на ответника, поради което последният е
могъл да предвиди издаването на прекратително определение и да поиска сторените
разноски при сроковете по чл.78, ал.2 от ГПК. Счита, че представените документи
не доказват реално извършване на разхода. Изразява несъгласие със становището
на първоинстанционния съд, че не следва да се намаля претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение, срещу което е възразил като
прекомерно. Намира, че при определяне на размера следва да се съобрази факта,
че извършените правни действия от ответника са единствено изготвяне и подаване
на отговор на исковата молба. Моли за отмяна на определението, с което са
присъдени разноски на ответната страна, в евентуалност за намаляне на
адвокатското възнаграждение.
Частните жалби са подадени от
надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и са допустими, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
Производството по гр.д. № 11809/2017г.
по описа на ВРС е образувано по искова молба от А.Г.К.-М., Р.Г. и С.
Менахмедова срещу ЕС на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон І“ за
обявяване на протокол от ОС на ЕС от 14.07.2017г. за недействителен като
противоречащ на закона, а при условията на евентуалност се иска отмяна на
взетите решения поради тяхната незаконосъобразност. Производството е оставено
без движение, като на ищците е дадена възможност да отстрани нередовности на
исковата молба, свързани с правния интерес от прогласяване нищожност на
протокол на ОС или евентуално да се формулира искане прогласяване нищожност на
взетите решения и насочване на този иск към
всеки един от собствениците. След депозиране на уточняваща молба, с
която се поддържа искането на ищците за прогласяване нищожност на протокола от
ОС, първоинстанционният съд е намерил предявените главен и евентуален иск за
недопустими и е прекратил производството по тях.
По искане на ответната страна и на основание чл.248 от ГПК, районният съд е допълнил прекратителното си определение и е присъдил в
полза на ответната страна направените разноски в производството, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., като не е намерил за
основателно релевираното в срок възражение за прекомерност.
Въпреки дадената възможност, ищците
последователно пред първата, а с депозираната частна жалба, и пред втората
инстанция поддържат искането си за прогласяване нищожността на протокол от
проведено общо събрание на собствениците на жилищна сграда. Доколкото
протоколът съставлява частен документ, обективиращ изявления на лица, участвали
в събрание, то същият не попада в хипотезата на чл.26 от ЗЗД, касаеща
недействителност на правни сделки. Нищожни биха могли да бъдат взетите решения,
обективирани в съставения протокол, но не и последния, който може да бъде
истински или неистински. Посоченото налага извод за липса на правен интерес от
провеждането на предявения установителен иск, за наличието на който съдът следи
служебно и при констатираната му липса следва да прекрати производството по
делото, както правилно е сторил първоинстанционния съд. Правилна е преценката
на районния съд за недопустимост и на предвявения в евентуалност иск за
незаконосъобразност на взетите решения. В случая, ищците поддържат, че
отношенията между страните следва да се уреждат по реда на ЗС, а не на ЗУЕС, като
се позовават на чл.3 от ЗУЕС. От друга страна, съобразно ЗС, съдебен контрол
досежно решенията на съсобствениците на една вещ, е допустим само в случай, че
не може да се образува мнозинство или решенията на съсобствениците са вредни за
общата вещ. Изложените в исковата молба твърдения не могат да бъдат подведени в
посочените хипотези, доколкото се твърди решенията на съсобствениците от
14.07.2017г. да са взети с мнозинство, липсват твърдения и същите да са вредни
за вещта.
По изложените съображения, определение №
1772/09.02.2018г. се преценя от настоящия съдебен състав като правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са доводите за недължимост
на сторените от ответната страна разноски. Производството по делото е прекратено
в закрито съдебно заседание, поради което за насрещната страна съществува
възможността да поиска присъждането на сторените разноски, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, след узнаване за неговото постановяване.
Абсурден е доводът в частната жалба, че ответникът е можел да предположи
постановяването на прекратителното определение и да поиска своевременно
присъждане на разноски. В случая е допълнено определение, с което е прекратено
производството по делото, поради което същото подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от уведомяване на страните. Именно в този срок, съобразно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, ответната страна е поискала допълване на
определението в частта за разноските, като е представил надлежни доказателства
за тяхното извършване, а именно договор за правна помощ, на който страните по
него са придали функцията на разписка за получаване на посочения в него хонорар
на адв. В.И. в размер на 900 лв. От друга страна, релевираното своевременно
възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се преценя
от настоящия съдебен състав като основателно. Както бе посочено, производството
по делото е прекратено в закрито съдебно заседание, след приключила размяна на
съдебни книжа. Извършените процесуални действия от страна на адв. И. се свеждат
единствено до изготвяне на отговор на исковата молба, поради което размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до минималния такъв,
определен съобразно чл.7, ал.1, т.4 вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004г., а
именно 300 лв.
По изложените съображения, определение №
2921/13.03.2018г. следва да бъде отменено в частта, с която ищците са осъдени
да заплатят на ответника горницата над 300 лв.
Предвид
изхода на спора по първата жалба и на осн. 78, ал.3 от ГПК частният въззивник
следва да бъде осъден да заплати на частния въззиваем сторените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Макар
и да е приложил към втората частна жалба доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение частният въззивник не е поискал присъждане на сторените разноски
по нейното производство, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1772/09.02.2018г., постановено по гр.д. № 11809/2017г. на ВРС,
ХІІ-ти състав, с което е прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА
А.Г.К.-М.,
ЕГН ********** *** да заплати на ЕС на сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
„Цар Симеон І“ № 20, представлявана от управителя К.О. Владимирова сумата
от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. 78, ал.3 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 2921/13.03.2018г.,
постановено по гр.д. № 11809/2017г. на ВРС, ХІІ-ти състав, с което е
уважена молба по чл.248, ал.2 от ГПК за допълване на определение №
1772/09.02.2018г. в частта относно разноските, в частта, с която ищците
са осъдени да заплатят на ответника горницата над 300 лв. до претендираните 900
лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при
наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3,
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.