№ 10745
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ... през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ ...********** по описа за ... година
Производството е по ред на чл.127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.266, ал.1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД от Й. К. А., ЕГН **********, с адрес: ..., срещу ...., ЕИК
..., с адрес: ..., за заплащане на сумите, както следва: сумата 5800,00 лева,
представляваща общ размер на вземания за неизплатени възнаграждения за месеци ...
и ... на ... г. за изпълнени дейности, свързани с разработване и внедряване на
електронна система със софтуерно решение за улесняване на всички операции във
вътрешните и външните административни процеси на ..., дължими на основание
договор № .../ ... г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда – ... г., до погасяването им, сумата 639,14 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от съответното 1-во число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до ... г., или общо за
периода от ... г. до ... г., начислено върху главницата за възнаграждения, както и сумата
13200,00 лева, представляваща общ размер на вземания за неизплатени
възнаграждения за месеци ..., ..., ... и ... на ... г. за изпълнени дейности, свързани с
разработване, внедряване на електронна система със софтуерно решение за улесняване
на всички операции във вътрешните и външните административни процеси на ... и
техническата й поддръжка, дължими на основание договор № .../ ... г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда – ... г., до
погасяването им, и сумата 997,00 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от съответното 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
възнаграждението, до ... г., или общо за периода от .... г. до ... г., начислено върху
1
главницата за възнаграждения.
Ищецът твърди, че е извършил точно и без отклонения дейностите, възложени
от ответника с договорите, като същите са признати и приети без забележка от
възложителя относно изпълнението, поради което за последния е възникнало
задължение за заплащане на уговореното възнаграждение. Сочи, че тъй като
възнаграждението е дължимо в рамките на месеца, за който се отнася, възложителят
изпада в забава в плащането му на първо число на месеца, следващ месеца на
изпълнението. Претендира сторените разноски в производството. В открито съдебно
заседание и в писмена защита поддържа становище за основателност на исковете до
нетните размери, установени от заключението на допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза.
Ответникът не оспорва сключването на договорите, както и че за приемането на
дейностите са съставени двустранно подписани отчетни документи. Навежда
възражение, че договорите противоречат на закона, както и го заобикалят. Поддържа,
че не дължи изпълнение по договорите поради направен отказ на Министерство на
финансите за заплащане на възнагражденията във връзка със запитване, направено от
ответника към него в тази насока, който е обоснован с нуждата дейностите да се
изпълняват от служители на трудови правоотношения при ответника, с необходимия
образователен ценз, с оглед избягване на ненужно разходване на финансови ресурси и
по – специално на европейски средства. Поддържа, че ищецът не притежава нужната
професионална квалификация, необходима във връзка с изпълнението на възложените
дейности, които изискват компетенции в сферата на IT или софтуерното инженерство,
или в електронизирането на администрацията. Оспорва реалното изпълнение на
дейностите, описани в отчетните документи, както и че те отговарят на поставеното
задание. Оспорва, че работата на ищеца е приета надлежно. Евентуално, ако съдът
приеме, че дейностите са изпълнени и приети без забележка, моли да се съобрази
извършеното от ответника плащане на възнаграждението за месец октомври на ... г.,
направено на ... г. в размер на 2188,34 лева, от която сума предварително е приспаднал
дължимите в полза на бюджета данък на ФЛ и осигуровки. Оспорва и размера на
следващото се възнаграждение, доколкото ищецът не е самоосигуряващо се лице,
поради което възложителят не дължи брутната сума по договора, тъй като е задължен
по закон да удържи от изпълнителя и да внесе дължимите от последния осигуровки и
ДОД. Моли за отхвърляне на исковете. Не претендира разноски по делото. В открито
съдебно заседание поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба,
както и оспорва претенцията за мораторно обезщетение със съображения, че се дължи
след приемане на работа и отправена и получена покана.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.04.2025 г., с влязло в сила
протоколно определение от същата дата, производството по делото е прекратено по
2
отношение на исковете за вземания за неплатено възнаграждение за месец октомври ...
г. и за мораторно обезщетение за забава върху възнаграждението за посочения месец,
което е съобразено при докладването на претенциите по – горе в настоящото
изложение.
Съдът като взе предвид становищата на страните, представените доказателства
и съобрази приложимия материален закон, намира от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже сключването на договори за изработка с ответника с
твърдяното съдържание и размера на договорената цена, че е изпълнил задълженията
точно и е предал извършената работата - предмет на всеки от договорите, на
ответника, като последният я е приел без забележка.
В тежест на ответника е докаже обстоятелства, обосноваващи наведените
възражения за нищожност на договорите, или погасяване на дълга.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването между страните на
договори № .../ ... г. и № .../ ... г. за изпълнение на определени услуги/дейности от
ищеца Й. А. в полза на .....
Спорно по делото е дали тези договори са действителни или същите са
нищожни на посоченото от ответника основание - поради противоречие или
заобикаляне на закона.
В тази връзка ответникът поддържа становище, че договорите противоречат на
ПМС № ... от ... г. и ПМС № .../... г. Порокът на сделката поради противоречие със
закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. При съпоставка на
спорните договори с горецитираните две ПМС, не се установява противоречие с
императивна тяхна норма. С чл. 12 от ПМС № .../... г. не е предвидена забрана за
сключване на граждански договори, а е предвидена възможност за сключване на
трудови договори за срока на съответната дейност по инвестицията. След като се касае
до предвидена възможност, а не забрана за сключване на друг вид договори,
включително граждански, то процесните не противоречат на цитираното от ответника
ПМС. Като последица от това договорите не са нищожни поради твърдяното от ....
противоречие със закона.
В Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5 / 2012 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание
за нищожност на договорите - чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото
в предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по
начина, по който се осъществява забраненият от закона резултат. Докато при
3
противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко нарушение
на повелителна правна норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона,
участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или
непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от
които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този
случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за
тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото
осъществяване на която би противоречало на закона. ВКС приема и че изследването и
установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на
договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по
делото, но не се презюмира.
Сходно на горното е и тълкуването на закона, направено с ТР № 1 от 27.04.2022
г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на ОСГТК на ВКС. В същото е посочено, че заобикалянето
на закона е трудно установимо от съдържанието на договора, защото той се сключва в
съответствие със закона. При това основание за нищожност, страните целят един
неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на една или повече
сделки, които формално не нарушават закона. При нищожност поради заобикаляне на
закона, следва да бъде направено изрично възражение от страната и да бъдат доказани
от нея допълнителните факти, които разкриват нищожността.
С оглед на горното в тежест на ответника в производството беше при условията
на пълно главно доказване да установи всички елементи на твърдяното от него
заобикаляне на закона, включително да докаже, че целта на страните по двата спорни
договора е била постигането на забранен или непозволен от закона резултат.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, а съдът не е длъжен сам да изследва и
установява подобни обстоятелства.
Предвид горното възраженията за нищожност се явяват неоснователни и следва
да се приеме, че страните са обвързани от валидни договори.
От приетите по делото доказателства – протоколи от проведени срещи, доклади
и месечни отчети, се установява, че от страна на изпълнителя са извършвани дейности
в изпълнение на двата договора, като работата не само е изпълнявана, но е и приета от
възложителя без забележка. За целта върху всички месечни отчети има поставен
подпис за „приел“ от представляващия ...., като от последния не са направени
възражения нито относно вида работа, нито относно количеството й, нито относно
нейното качество.
Във връзка с горното, неоснователни са възраженията в отговора, че работа не е
осъществявана. Чрез подписване на отчетите за „приел“, ответникът на практика е
направил изявление за неизгоден за себе си факт, който има доказателствена сила в
процеса. Допустими доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че работа
4
не е извършвана и че възложените задачи са нетипични, не са ангажирани, поради
което и остават недоказани в производството по делото.
Следва да се посочи и, че в договорите не е предвидено отчитане по пера, нито
пък в задълженията на изпълнителя влиза да доказва как е формирано и уговорено
месечното възнаграждение, респективно как е определен екипът, който да работи по
проекта. Тези обстоятелства са свързани с решения и действия на самия възложител,
поради което не могат да послужат като основание за отказ от заплащане на
изработеното възнаграждение. В договорите липсва и изискване за полагане на труд в
рамките на 8 – часов работен ден. Между страните е уговорено извършването на
определена работа, а не работа на часова ставка или при определено работно време.
Водим от горното, съдът приема, че за възложителя са възникнали и
съществуват непогасени задължения да заплати уговорените възнаграждения във
връзка с приета без забележки свършена работа от изпълнителя.
Следователно исковете за неплатените главници по двата договора се явяват
доказани на заявените основания.
Брутният размер на възнаграждението е договорен с текста на чл. 8 от договора
от ... г. – от 2900,00 лева, и с чл. 7 от договора от ... г. – от 3300,00 лева. Уговорено е, че
това е стойността на договора с всички разходи за възложителя – брутното
възнаграждение на изпълнителя, включващо осигуровките за сметка на възложителя.
Във връзка с установяване на размера на задълженията по делото е изслушано и
заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е допълнило
заключението в открито съдебно заседание, проведено на 03.04.2025 г. От
заключението и от изложеното от вещото лице в заседанието се установява, че за
периода от .... г. до ... г. включително, за ищеца Й. К. А. са издадени служебни
бележки, по образец, от .... във връзка с изпълнената от него работа по договори № .../
... г. и № .../ ... г., с които действия на ответника отново е призната дължимостта на
възнагражденията за тези месеци.Установява се, че за периода от .... г. до ... г.
включително е начислено, но не е изплатено на ищеца нетно възнаграждение по двата
договора в общ размер на 11847,25 лева. Дължимите суми за данък общ доход и
осигурителни вноски подлежат на директно плащане от централния бюджет по сметка
на НОИ, тъй като .... е бюджетна организация и тези плащания са включени в система
за централизирано разплащане.
На вещото лице не е представена служебна бележка, по образец, за месец ... ... г.,
но доколкото работата за този месец е приета без забележка от възложителя, както
беше аргументирано по – горе в настоящото изложение, следва да се приеме, че се
дължи и уговореното възнаграждение за изпълненото. В този смисъл вещото лице
дава отговор в открито съдебно заседание на 03.04.2025 г., че общата сума на
неизплатените възнаграждения за периода от .... г. до ... г. включително е в нетен
5
размер от 14337,44 лева, от които 4376,68 лева по договор № .../ ... г. и 9960,76 лева
по договор № .../ ... г.).
Дължимият ДОД и осигурителни вноски върху посочената сума следва да бъдат
наредени по сметка на НОИ от ответника, когато изпълни задължението си да изплати
на ищеца нетно възнаграждение в горепосочения установен от съда размер.
Ответникът не представя доказателства, че е погасил задълженията си до
горепосочените размери, поради което исковете за тези суми се явяват за основателни
и подлежат на уважаване, като следва да бъдат отхвърлени до пълните предявени
размери.
По исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да са срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на съответния падеж.
Брутният размер на възнаграждението е договорен с текста на чл. 8 от договора
от ... г. и с чл. 7 от договора от ... г., като същото е предвидено като месечно такова,
както беше вече изложено. Ето защо задължението за заплащане на възнаграждението
от страна на възложителя следва да се изпълни в рамките на съответния месец. В тази
връзка неоснователни са възраженията, че липсва договорен срок за заплащане на
уговореното възнаграждение, както и че поради това възложителят изпада в забава
след покана. В договорите не е поставено като условие нито изпращането на покана,
нито приемането на работата, нито пък са заложени други условия, които да обуславят
изплащането на възнаграждението, поради което, и при липса на извършено плащане в
рамките на съответния месец след сключване на договорите, считано от първо число
на месеца, следващ месеца, за който съответното възнаграждение се дължи,
възложителят е изпаднал в забава.
Това прави доказани по основание и исковете за заплащане на мораторни
обезщетения по чл.86 ЗЗД за забавеното плащане от датата на изпадане в забава до
датата на предявяване на исковете. В този смисъл вещото лице дава отговор в открито
съдебно заседание на 03.04.2025 г., че общата сума на следващото се обезщетение за
забава върху просрочените вземания за главници е 1231,30 лева, от които 478,94 лева
за допуснатата забава в плащането на главницата по договор № .../ ... г. и 752,36
лева за допуснатата забава в плащането на главницата по договор № .../ ... г.) .
Исковете за тези суми се явяват за основателни и подлежат на уважаване, като
следва да бъдат отхвърлени до пълните предявени размери.
По разноските.
Предвид изхода на правния спор, разноски се следват и на двете страни.
Ищецът е представил доказателства за заплатени: държавна такса в размер на
976,00 лева, депозит за вещо лице в размер на 380,00 лева и адвокатско
6
възнаграждение в размер на 1800,00 лева, заплатено по силата на договор за правна
защита и съдействие от 03.04.2025 г. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, по силата
на който се претендират посочените разноски.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, което съдът намира за
неоснователно поради следните съображения. По делото са направени множество
оспорвания от страна на ответника във връзка с предмета му, което го отличава
отчасти с фактическа и правна сложност. Във връзка с тези оспорвания е проведена
активна защита от адвоката на ищеца чрез подаване на писмени становища и явяване в
открито съдебно заседание на 03.04.2025 г. Адвокатът на ищеца е ангажирал и
множество писмени доказателства, като по делото е изслушано и заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, която е изследвала подробно всички съставени
счетоводни документи, свързани с процесните претенции. Същевременно съдът, като
взе предвид материалния интерес на делото от 20636,14 лева, и използвайки като
ориентир размерите на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, и по – конкретно чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата,
определящ за процесуална защита и съдействие, при този интерес, възнаграждение в
размер на 2257,25 лева, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от
ищеца от 1800,00 лева не е прекомерно. Напротив, възнаграждението е напълно
адекватно на свършената работа от адвоката, поради което не следва да се намалява.
Съразмерно с уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца се следват разноски в общ размер на 2381,01 лева.
Ответникът е заявил в открито съдебно заседание, проведено на 03.04.2025 г., че
не претендира разноски.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. А., ЕГН
**********, с адрес: ..., на правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1
ЗЗД, сумата 4376,68 лева, представляваща общ размер на вземания за неизплатени
нетни възнаграждения за месеци ... и ... на ... г. за изпълнени дейности, свързани с
разработване и внедряване на електронна система със софтуерно решение за
улесняване на всички операции във вътрешните и външните административни процеси
на ..., дължими на основание договор № .../ ... г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба пред съда – ... г., до погасяването им, и на
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 478,94 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от съответното 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се
7
дължи възнаграждението, до ... г., или общо за периода от ... г. до ... г., начислено върху
главницата за възнаграждения,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266,
ал.1 ЗЗД за разликата над 4376,68 лева до пълния предявен размер на претенцията от
5800,00 лева, и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 478,94 лева
до пълния предявен размер на претенцията от 639,14 лева.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. А., ЕГН
**********, с адрес: ..., на правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1
ЗЗД, сумата 9960,76 лева, представляваща общ размер на вземания за неизплатени
нетни възнаграждения за месеци ..., ..., ... и ... на ... г. за изпълнени дейности,
свързани с разработване, внедряване на електронна система със софтуерно решение за
улесняване на всички операции във вътрешните и външните административни процеси
на ... и техническата й поддръжка, дължими на основание договор № .../ ... г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда – ... г.,
до погасяването им, и на правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 752,36 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от съответното 1-во число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до ... г., или общо за
периода от .... г. до ... г., начислено върху главницата за възнаграждения,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266,
ал.1 ЗЗД за разликата над 9960,76 лева до пълния предявен размер на претенцията от
13200,00 лева, и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 752,36 лева
до пълния предявен размер на претенцията от 997,00 лева.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. А., ЕГН
**********, с адрес: ..., на правно основание чл.78, ал.1 ЗЗД сумата 2381,01 лева,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски по делото, водено пред
първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8