О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 15.07.2020 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:   

                                                              

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                          КРИСТИАН ГЮРЧЕВ                                                                 

при секретаря ……………………………………………… и с участието на прокурора……………………………………………………………… изслуша докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.дело № 312 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

           

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение вх. № 717/ 04.02.2020 година (клеймо 01.02.2020 година) от Р.М.С., ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед за изпълнение № 500/ 05.12.2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 974/ 2016 година по описа на РС-Троян. Посочва, че се запознала със Заповедта едва на 28.01.2016 година, когато изискала всички писма, свързани с уведомления за заповеди по чл. 410 от ГПК и запорни съобщения. Твърди, че по обективни причини работодателят не е имал възможност да я запознава с уведомителните писма и едва сега се запознала с тях, поради което не е имала възможност да възрази в законния срок по чл.414 от ГПК. Излага съображения, че вземането е погасено по давност, както и (е цесията не му е съобщена. Признава, че е имала към 05..12.2016 година неприключен кредит от м. май 2011 година поради което не оспорва цитираната главница, а сом лихвите и разноските. Моли да бъде постановено, че вземането е с изтекла погасителна давност и да бъде прекратено производството. Възразява категорично по разноските и лихвите общо в размер на 377.73 лева, т.е. признава само 25 лева държавна такса.

Подаден е отговор на частна жалба от „*******” ЕАД, ЕИК *******, представлявано от Л.Д.– изпълнителен директор, седалище и адрес на управление: град С., ул. „*******” № 15, ет.6, чрез юриск. Т.К.. Счита, че възражението е недопустимо, тъй като не е подадено в преклузивния едномесечен срок от узнаването. Твърди, че С. на 15.02.2018 година е подала „уведомление” до съдебния изпълнител, в което посочва, че е разбрала за образуваното дело на 13.02.2018 година.

При евентуалност, ако съдът приеме, че частната жалба е допустима, излагат съображения за нейната неоснователност, като посочват, че не е посочена и доказана нито една от хипотезите на чл. 423, ал.1 от ГПК. В този смисъл моли да бъде постановен въззивният акт.

Ловешкият окръжен съд, като съобрази направените оплаквания и изложени доводи, обсъди доказателствата, приема за установено следното:

Производството по ч. гр. дело № 974/ 2016 година на Троянския районен съд е образувано по повод заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „*******” ЕАД, ЕИК *******, срещу Р.М.С., ЕГН ********** ***, за парично вземане в размер на 435.73 лева, представляващо задължение по договор за паричен заем -04514852 от м. май 2011 година, сключен между БНБ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, и С., както следва главница в размер на 234.18 лева, договорна възнаградителна лихва 73.82 лева за периода 09.06.2011 година до 18.08.2011 година; лихва за забава от 127.73 лева за периода 10.06.2011 година до 18.11.2016 година законна лихва от 30.11.2016 година до изплащане на вземането, както и сумата 275 лева - разноски по делото: 25 лева д.т. и 250 лева юриск. възнаграждение.

По подаденото заявление Троянският районен съд е издал Заповед № 500/ 05.12.2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, издадена по ч.гр.д. № 974/ 2016 година по описа на съда за посочената сума.

След издаване на заповедта съдът е предприел връчването й, като по заповедното производство няма данни да е изпълнена процедурата по чл. 47, ал.1 от ГПК (ред. ДВ бр.59/ 2007 г., като липсва и разпореждане на заповедния съд за залепване на уведомление. На изпратеното съобщение длъжностното лице по призоваването е отбелязало, че лицето не живее на адреса и е залепило уведомление.

Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено на 14.02.2020 година (пощенско кл. 01.02.2020 година, като в него е посочено, че е узнала на 28.01.2020 година за образувано изпълнително дело. При тези данни съдът приема, че едномесечния срок по чл.423 от ГПК за подаване на възражението е спазен и настоящето производство е допустимо.

Разгледано по същество обаче възражението е основателно.

Видно от приложените по делото доказателства заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника. За да е спазена процедурата по връчване, съгласно утвърдената практика (Определение № 642 от 25.10.2012 г. по ч. т. д. № 520/2012 г. на I, т. о. на ВКС), впоследствие залегнала и в изменението на разпоредбата на ГПК, следва длъжностното лице да посети няколко пъти адреса по различно време, като направи надлежно отбелязване на датите и часа в които е посетило адреса. В конкретния случай това не е направено. Едва тогава, ако страната не може да бъде намерена на посочения по делото адрес и не може да се намери лице, което да е съгласно да получи съобщението се пристъпва към залепване на уведомление след разпореждане на заповедния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.1 връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея, т.е. освен залепването е необходимо обявлението да бъде пуснато и в пощенската кутия на адресата. В конкретния случай няма данни да е изпълнена процедурата по чл. 47, ал.1 от ГПК (ред. ДВ бр.59/ 2007 г.), като липсва и разпореждане на заповедния съд за залепване на уведомление. На изпратеното съобщение длъжностното лице по призоваването е отбелязало, че лицето не живее на адреса и е залепило уведомление, не е отбелязано, както и има ли достъп до пощенската кутия и дали е пуснато в нея. В този смисъл - липсва надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и по този начин длъжникът е бил лишен от възможността да подаде своевременно възражение срещу издадената заповед.

По отношение на твърденията на дружеството – кредитор, че длъжникът е узнал по-рано и в този смисъл възражението е недопустимо, като подадено след преклузивния срок, съдът счита, че същите са недоказани. Действително в отговора на жалбата е посочено, че се прилага цитираното уведомление от Р.С. по образуваното изпълнително дело, но същото не е приложено.

По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът в настоящото производство не може да се произнесе. Възражението следва да бъде направено в срока по чл. 131 от ГПК и разгледаното в исковото производство по чл. 422 от ГПК, в случай, че се развие такова.

При тези съображения настоящият състав приема, че е налице е хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, поради което направеното възражение следва да бъде прието, като на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК следва да бъде спряно.

Във възражението е инкорпорирана и жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, предвид на това, че възражението е прието, следва да бъде разгледана и частната жалба в частта за разноските.

При действието на т.12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В този смисъл становището на ВКС е, че администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от изхода по установителния иск - ако производството приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет, и следва да се върне поради произнасяне от съда в исковото производство по разноските направени по издаване на заповедта за изпълнение, в случай, че производството по чл. 422 от ГПК приключи с определение за прекратяване на делото и обезсилване на заповедтта за изпълнение, частната жалба по чл.413 от ГПК следва да се върне.

Предвид изложеното, частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд, ако производството no установителния иск приключи с определение за прекратяване, в случаите в които заповедта за изпълнение влиза в сила или при оттегляне на възражението.

В този смисъл в тази част производството е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а частната жалба върната на РС-Троян за администрирането й съобразно изхода от спора по чл. 422 от ГПК. 

По тези съображения и в изпълнение на задължението си по чл.423 ал.4 от ГПК настоящата инстанция счита, че след приемане на възражението, делото следва да се върне на Троянския районен съд за продължаване на производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.423 ал.3 от ГПК, съдът                               

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРИЕМА възражението на Р.М.С., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, срещу Заповед № 500/ 05.12.2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 974/ 2016 година по описа на РС-Троян.

Спира изпълнението на издадената Заповед № 500/ 05.12.2016 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 974/ 2016 година по описа на РС-Троян.

ДА СЕ ВЪРНЕ ч.гр.д. № 974/ 2016 година по описа на РС-Троян за продължаване на заповедното производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба по чл. 413, ал.1 от ГПК инкорпорирана във  възражение вх. № 717/ 04.02.2020 година (клеймо 01.02.2020 година) от Р.М.С., ЕГН **********, адрес ***, като ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№312/ 2020 г. на ЛОС като недопустимо.

ВРЪЩА частна жалба по чл. 413, ал.1 от ГПК инкорпорирана във  възражение вх. № 717/ 04.02.2020 година (клеймо 01.02.2020 година) от Р.М.С., ЕГН **********, адрес *** на заповедния съд за администрирането й съобразно дадените по горе указания.

Определението в прекратителната част подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на Р.М.С. пред Апелативен съд-Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване в останалата част.

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                               2.