ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
гр. Стара Загора, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Николай Ил. Уруков
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413,ал.2 от Гражданския процесуален
кодекс/ГПК/.
Образувано е по частна жалба на “А.Б.Б.” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., р-н Т., бул. “.......... против Разпореждане №
2415/03.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№3289/2021г. по описа на К. районен
съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника О. А. В.- ЕГН ********** за сумите от 458,91 лв.- възнаграждение
по договор за поръчителство от 26.08.2016г. и за сумата 197,80лв. – лихва за
забава по договора за поръчителство. Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на обжалвания акт поради постановяването му при нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава съдебна
практика в подкрепа на тезата си. Моли настоящия въззивен състав да отмени
Разпореждането в тази му част и да постанови издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
“А.К.П.З.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу О. А. В.-
ЕГН ********** от гр.Г., ул. “.........” за следните суми: 104,25 лв.- договорна
възнаградителна лихва по Договор за кредит за периода от 30.09.2016г. до
30.11.2016г; 691.49 лв. - законна лихва за забава по Договора за кредит за
периода от 30.09.2016г. до 23.02.2021г.; 197.8 лв. – законна лихва за забава по
1
Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021г. до
02.03.2021г. и законна лихва за забава, считано от подаването на заявлението
в съда - 03.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането. В
заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит №
724914/26.08.2016г., сключен между “К.” ЕАД и длъжника, по силата на който
дружеството е предоставило кредит в размер на 1500 лева. на длъжника, като
последният се е задължил да върне заетата сума на 3 бр. вноски по 534,75лв. в
срок до 30.11.2016г. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя
било обезпечено с поръчителство по силата на сключен между него и “А. Т.”-
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство и сключен между
поръчителя и заемодателя договор за поръчителство. По силата на Договора
за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице – К. и да отговаря пред К. солидарно с
длъжника О.В. за всички задължения на длъжника по Договора за кредит с К.
така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл.3 от Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се
задължава да плати всички изискуеми задължения при поискване от К..
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. К.
поканило А.Т. да плати всички изискуеми задължения на О.В. по Договора за
кредит на 18.02.2021г. На същата дата А.Т. изпратил уведомление на
Длъжника, в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от
същите. На 23.02.2021г. А.Т. погасило дължимите от длъжника на К. суми
както следва: 1500лв. главница по Договор за кредит; 104,25лв. договорна
лихва за период 30.09.2016г. до 30.11.2016г. и 691,49лв. обезщетение за
забава. На 23.02.2021 г. А.Т. уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на А.Т. в правата на
кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 458.91 лева, ведно
със сумата от 197.8 лева, представляваща обезщетение за забава върху
дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“-
ЕАД и „А.Т.“- ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„А.Б.Б.“- ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. Длъжникът не изпълнил в
срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита.
С обжалваното Разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която са претендирани суми от 458.91 лв. - възнаграждение за предоставяне
на поръчителство и 197,80 лв.- възнаграждение за забава по договор за
поръчителство, като е приел, че клаузите, с които се претендират вземанията
са неравноправни и нищожни. Същите противоречат на разпоредбата на
чл.143,ал.1 и ал.2, т.20 от ЗЗП.
При така установените обстоятелства,съдът направи следните правни
изводи:
2
Частната жалба е подадена в законния 1-седмичен срок от
легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл.411 от ГПК за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3
и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията на Р България - чл.411,ал.2
ГПК.
Относно претенцията за присъждане на сумата от 458.91 лв.-
възнаграждение за предоставяне на поръчителство не следва да бъде уважена,
т.к клаузата, която предвижда задължение за длъжника за плащане на
възнаграждение на поръчителя, е недействителна на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП. Представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Макар отношенията
между тях да са представени и регламентирани като отделни договори - за
потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя
факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Налице е
дълг по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те
следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по
обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира
целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси
във връзка с усвояването и управлението на договора - чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи към общия размер
на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР (годишен лихвен процент), а ако бъде изчислена стойността й
ще надвиши многократно максимално допустимия размер, регламентиран в
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК- петкратният размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на
Министерския съвет на Република България. Нещо повече - плащането на
тази такса е уговорено като приоритетно, дори пред основното задължение по
кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му – да обезпечи
гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация. Като
последица води до неоснователно обогатяване на кредитора - както за
кредитодателя, така и за поръчителя. Макар подобен начин за обезпечаване
на вземането да е нормален, разбираем и наложил се в практиката, ясно е че с
него се постига гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга - поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо
3
предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне
до тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за
услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК. Въззивният съд намира, че посочената
клауза относно договора за поръчителство носи всички белези на
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като нарушава изискването за
добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. В текстовете на чл.143,т.1-т.19 ЗЗП са
изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи,като по
аргумент на т.20 на чл.143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно.
Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и ЗПК е
основание спорните клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни,
както и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира,че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането в обжалвана част, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.410 от ГПК е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено от
настоящия въззивен състав.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278,ал.4 от ГПК и
чл.271,ал.1, пр.1 от ГПК, въззивният Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2415/03.11.2021г., постановено по
ч.гр.д.№3289/2021г. по описа на Районен съд- К., с което е отхвърлено
заявлението на “А.Б.Б.”- ЕООД, ЕИК:**** със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. “............ за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу О.А. В. от гр.Г., обл.С. за
сумите от 458,91 лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство и от 197,8 лв. – обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4