Р Е Ш Е Н И Е
№ 46/27.1.2020г. 27.01.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 07.01 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3445 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Г.Р.В. ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 320 лв., представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.09.2016 – 30.09.2016 год., в едно със
законната лихва от датата на исковата молба, сумата 97,26 лв. – лихва за забава
за посочен период, сумата от 2757 лв. – дължимо и незаплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 01.09.2016 –
30.09.2019 год., в едно със законната лихва от датата на исковата молба, както
и сумата от 450, 60 лв. – лихва за забава за посочени в исковата молба периоди.
По искане на ищеца и на осн. чл.
214,ал.1 от ГПК с протоколно определение от 07.01.2020 год. е допуснато
изменение в размера на претенциите.
В исковата молба се твърди, че от 2008 год. ищецът работи в
системата на МВР, като изпълнява служебните си задължения по утвърден график на
24 – часови смени, след които му се полагат три почивни дни. През цялата 2016
год., предвид намален числен състав работили на учестен график, като за м.
септември от отработени 192 часа, бил положил 32 часа извънреден труд, които не
му били заплатени. Излага съображения. Освен това работодателят не му бил заплатил,
съгласно законовите изисквания, отработеният от него извънреден труд, отработен
като нощен за периода 01.09.2016 – 30.09.2019 год. позовава се на разпоредби от
законови подзаконови нормативни актове, по силата на които съответното
заплащане му се полага. Претендира и лихва за забава върху главниците за
посочени периоди, както и законна лихва от датата на исковата молба,
включително разноски в производството.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с
който оспорва предявените искове по
основание и размер. Прави възражение за изтекла тригодишна давност по отношение
на претенцията за извънреден труд, както
и частично за извънреден труд трансформиран в нощен. Счита за неоснователно
искането на ищеца за трансформиране на положения нощен труд с коефициент в
извънреден такъв, за което излага подробни съображения. Освен това положените
часове нощен труд от ищеца били компенсирани с допълнително възнаграждение,
съгласно заповед. Извънреден труд реално не бил положен. Позовава се и на писмена
правна консултация от прод. д-р на ю.н. В. М.. Оспорва и исковете за мораторна
лихва. Моли за отхвърляне на претенциите.
В
с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца.
Ответникът
оспорва иска чрез процесуален представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните
не спорят, че през исковия период са били обвързани от служебно правоотношение
по силата на което ищецът изпълнява при ответника длъжността „***“ в група
Оперативна дежурна част, както и че ищецът изпълнява служебните си задължения
по предварително изготвени графици , на 24 – 1асови смени, за доказване на
което са представени и приети копия от графици за дежурства на оперативни и
младши оперативни дежурни от ОЧД при ОД на МВР – Я. за периода м. септември
2016 год. – м. юни 2019 год.
Представена
е още типова длъжностна характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност.
Прието
е и копие от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год. на МВР.
В
подкрепа на твърденията си ответникът е представил копие от Заповед №
8121з-791-2810/2014 год. на министъра на вътрешните работи, относно определяне
размера на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, между
22, 00 и 06,00 ч., за полагане на труд през официалните празници и за времето
на разположение; копие от Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 год. год. на
министъра на вътрешните работи, относно определяне размера на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, между 22, 00 и 06,00 ч., за
полагане на труд през официалните празници и за времето на разположение; Копие от изпратена до
ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМвР правна консултация на проф. В. М..
Приети
са и 34 бр. платежни бележки за заплащано на ищеца трудово възнаграждение за
периода 01.09.2016 год. – 30.06.2019 год.
По
искане на ищеца е назначена и изслушано заключението на ССЕ и допълнителна
такава, вещото лице по които е установило размерът на месечното трудово
възнаграждение на ищеца през исковия период. Отчитането на положения труд се извършвало
сумарно, като заплащането ставало в месеца следващ съответното тримесечие, като
база за изчислението му се използва основната заплата за последния месец на
съответното тримесечие. Данните от приложените графици са утвърдени и
съответстват на данните от ведомостите за заплати. За периода 01.-30.09.2016
год. ищецът е положил 32 часа извънреден труд, извън месената норма от 160 часа,
чиято парична равностойност е 288, 32 лв. Тази сума не е заплатена на ищеца.
Изчислен е и размерът на положения извънреден труд, трансформиран в нощен, чрез
коефициент 1, 143 за исковия период – 946 часа. Незаплатената възнаграждение за
този труд, след приспадане на заплатените суми е в размер на 3240, 14 лв. Общият
размер на лихвата за забава изчислена върху незаплатената главница за периода
първо число на месеца следващ тримесечието, в което е положен труда, до датата
на подаване на исковата молба е 529, 47 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените ОСИ е
чл. 178,ал.1,т.3 ЗМВР, чл. 179,ал.1,предл. 2, вр. ал. 2 ЗМВР и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в ОД на
МВР - Я. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който
е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд на 24 – часови работни смени, включително
през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.09.2016г. – 30.06.2019
год. са действали Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29. 07.2016г./предходна Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г./,
издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете са идентични – при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
Наредбата от 2014 год. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период,
се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Посоченият подзаконов нормативен акт е
отменен с приемането на цитираната Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с
Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването
и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от
02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче,
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава
би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения /така и Решение от 18.02.2016 год. по в.гр.д. №
10/2016 год. на ОС – Ямбол/, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2, от която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за
една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им
продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7
часа за първия.
От заключението на вещото лице по ССЕ,
което като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се
установява, че положеният от ищеца за периода от 01.09.2016г. до 30.06.2019 г.
нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 946 часа, а стойността му, включваща и часовете нощен труд – 9147, 23
лв. От тази сума на ищеца не са заплатени 3240, 14 лв.
Извън горното по делото безспорно се
установи, че за периода 01-30.09.2016 год. ищецът е положил труд над нормата от
32 часа, равняващи се на 288, 32 лв., която сума според заключението на вещото
лице не е заплатена и представлява част от общата сума от 3240,14 лв.
В обобщение, при негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до
приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция. Искът се явява доказан по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
В горния смисъл и практиката на съдилищата
обективирана в решение № 176/07.01.2020 год. по в.гр.д. № 1747/2019 год. на ОС
– Бургас; решение № 179/13.01.2020 год. по в.гр.д. № 1759/2019 год. на ОС –
Бургас;решение от 22.11.2019 год. по в.гр.д. № 694/2019 год. на ОС – Плевен и
др.
По отношение на направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за месец септември 2016
г. съдът намира следното:
За начало на давността се приема датата на
изискуемостта на вземането за възнаграждение за извънреден труд. Положеният
извънреден труд за м. септември 2016 г.
е подлежал на заплащане в месеца, следващ месеца или отчетния тримесечен период. Това е следвало да стане до края на м. октомври
2016 г., а исковата молба е депозирана на 30.09.2019 г., към която дата срокът
по чл. 111, б. „а“ ЗЗД не е изтекъл, поради което претенцията
не е погасена по давност.
Основателна се явява и претенцията за присъждане на
лихва за забава. Касае се за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото
възнаграждение, поради което забавата за плащането им настъпва с изтичане на
сроковете, в които последното е следвало да бъде заплатено, ето защо лихвата се
дължи и без покана. Относно размера на претенцията следва да бъде кредитирано
като обективно и неоспорено заключението на вещото лице по ССЕ.
Разноски по
делото:
При този изход на делото с оглед уважаване на исковите претенции в
претендираните им размери и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски.
По отношение на направеното
от ответника чрез процесуалният му представител в хода на устните прения възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. Материалният интерес по настоящото производство е
3769, 61 лева, като съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 353, 90 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената
на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което обосновава с разпоредбата на чл.
2, ал. 5 от Наредбата. Посочената разпоредба, чието систематично място е в Раздел I Общи
разпоредби от Наредбата, намира приложение в случаите, когато предявените с
една искова молба искове са в защита на различни интереси, какъвто
разглежданият случая не е. Този извод следва както от граматическото тълкуване
на общата разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, предвиждаща определяне на
възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но и вида на
същите, така и от систематическото и логическо тълкуване с разпоредбите на чл.
7 от Наредбата, уреждащи минималните възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела при различните видове
искове. Изискването на общата разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
определяне на възнагражденията съобразно вида и броя на предявените искове и
начинът на определяне на техния размер съобразно вида на исковете,
регламентиран в чл. 7 от Наредбата, сочат, че възнагражденията следва да се
определят поотделно при предявени искове в защита на различни интереси, а не
само съобразно броя на същите. В случая интересът, за който ищецът търси защита с исковата молба, е един, тъй
като претендираните от него вземания са за парични суми, които се основат
изцяло на идентични факти, макар и да са предявени два иска, единият от които
дори е обусловен от другия, предвид
акцесорния характер на вземането за лихва за забава. /Така Определение №
617/09.09.2018 год. по в.гр.д. № 484/2018 год на ОС – Перник/.
Като съобрази ниската
фактическа и правна сложност на делото, включително факта, че по същото са
проведени две съдебни заседания поради пропуск на ищцовата страна да постави допълнителна
задача на вещото лице, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до сумата от 400 лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Ямбол дължимата държавна такса върху уважените искове,
като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, възлиза на 179, 61 лв., както и разноските за
ССЕ, които са направени от бюджета на съда– 250 лева.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР – Я., представлявана от ст.к. К. М. да заплати на Г.Р.В.,
ЕГН ********** сумата от 3240, 14 лв. представляваща незаплатено възнаграждение
за положен извънреден труд и положен извънреден труд, трансформиран в нощен за
периода 01.09.2016 год. – 30.06.2019 год. , в едно със законната лихва от датата
на исковата молба – 30.09.2019 год. до изплащане на вземането, както и на осн.
чл. 86,ал.1 от ЗЗД сумата от общо 529, 47 лв. – лихва за забава за периода
01.10.2016 год. – 30.09.2019 год.
ОСЪЖДА ОД на МВР
– Я., представлявана от ст.к. К. М.да заплати на Г.Р.В., ЕГН ********** сумата
от 400 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК ОД
на МВР – Я., представлявана от ст.к. К.
М.да заплати по сметка на ЯРС сумата от 179,61
лв. – държавна такса и 250 лв. – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: