№ 17475
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110140838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Л. В. С. против (ФИРМА) с искане клаузата от
сключен между страните по спора Договор за потребителски кредит от 29.07.2018 г.,
предвиждаща заплащане на такса в размер на 190,32 лева за бързо разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем, да бъде прогласена за нищожна поради
противоречие със закона, заобикаляне на императивни правни норми и поради противоречие
с добрите нрави, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 100 лева,
представляваща получена от дружеството по силата на процесната клауза без правно
основание сума, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба на
28.07.2022 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
доводи за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не е индивидуализирал надлежно
сключения между страните договор за кредит с посочване на неговия номер, както и
основните му параметри – общо дължимата сума, размерът на уговорената такса за
експресно разглеждане на искането и падеж. По същество на спора с депозирания отговор
исковата претенция е оспорена като недоказана. Процесуалният представител на страната
поддържа, че на основание Регламент ( ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
от 27.04.2016 г. и Закона за защита на личните данни дружеството не съхранява данни за
сключени договори за кредит за период, надхвърлящ пет години, респ. не е в състояние да
вземе отношение по поддържаните от ищеца твърдения за възникване на облигационно
правоотношение между страните по силата на договор за кредит от 29.07.2018 г., респ.
относно извършени плащания по сделката. По изложените доводи е направено искане
исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените
от ответното дружество съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на клаузата от
сключен между страните по спора Договор за потребителски кредит от 29.07.2018 г.,
предвиждаща заплащане на такса в размер на 190,32 лева за бързо разглеждане на
1
документи за отпускане на паричен заем за нищожна е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в
исковата молба съдържание, както и че процесната клауза е недействителна като
противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и противоречаща на
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
Като писмено доказателство по делото е приет препис от Договор за кредит №
**********/29.07.2018 г., съгласно който ответното дружество отпуснало в заем на ищеца
сумата в размер на 1200 лева със срок на връщане 12.08.2018 г. при ГПР 50 %, като
потребителят се задължил да заплати такса за експресно разглеждане в размер 190,32 лева.
Съгласно договора общо дължимата сума от ищеца по сделката възлиза на 1413,96 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение с предмет описан в исковата молба, по силата на което
ищецът в качеството си на кредитополучател се е задължил да заплати в полза на ответника
такса за разглеждане на искането за отпускане на паричен заем.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че при включване на
таксата за бързо разглеждане в размер на 190,62 лева в годишния процент на разходите по
процесния договор за кредит, то действителният ГПР по сделката възлиза на 309,90 %. При
изслушване на експертизата вещото лице разяснява, че многократно се е свързвало с
ответното дружество с искане да посети на място счетоводството на (ФИРМА) във връзка с
необходимостта да отговори на поставена задача относно извършени плащания по договора
за кредит, което му било отказано, тъй като по данни на ответникът същия не съхранява
информация за сключени договори за кредит и извършени по тях плащания повече от пет
години.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит очевидно няма. Същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с
основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. Касае се за
възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да
бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му
като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
2
изискванията на закона, е нищожна. Предвид изложеното предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пред. 2 ЗЗД се явява основателен.
Съдът при съобразяване на процесуалното поведение на ответника съобразно
разпоредбата на чл. 161 ГПК намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД също се явява основателен. Единствената причина вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза да не е в състояние да отговори на поставената
му задача относно извършените по сделката плащания е обстоятелството, че ответникът не
му е предоставил необходимите счетоводни регистри, обосновавайки се с изтичане на срока
за тяхното съхранение. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗСч обаче счетоводните регистри се
съхраняват 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за
който се отнасят. Този срок в случая не е изтекъл. Ето защо съдът преценява поведението на
ответника по непредоставяне на вещото лице на необходимите му за отговор на въпрос № 3
счетоводни документи като възпрепятстване на доказването, поради което и доколкото той е
предупреден за последиците от такова свое поведение, съдът приема за доказано плащането
от ищцата на ответника на сумата от 100 лева като такса за експресно разглеждане по
процесния договор.
С оглед изхода от спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените
разноски за внесена държавна такса за разглеждане на спора и депозит по допусната
съдебно-счетоводна експертиза в размер общо на 350 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
3
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или
фактическа сложност, по спорния по делото въпрос е налице константна съдебна практика,
депозираната искова молба е бланкетна и процесуалният представител на ищеца не се е явил
в нито едно от проведените пет открити съдебни заседания. Предвид изложеното
адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде
определено в размер общо на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС) иск
против (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), клаузата
на Договор за потребителски кредит от 29.07.2018 г., предвиждаща заплащане на такса в
размер на 190,32 лева за бързо разглеждане за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. 2
ЗЗД.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС) на основание чл. 55,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на 100 лева, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба на 28.07.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
представляваща получена от ответника сума по клаузата на Договор за потребителски
кредит от 29.07.2018 г., предвиждаща заплащане на такса в размер на 190,32 лева за бързо
разглеждане.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС) на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 350 лева, представляваща сторени по делото съдебни
разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на адвокат Е. Иванова от Адвокатска колегия – гр. (АДРЕС) на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 150 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Л. В. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4